Съдържание I. Въведение ІІ. Туристически ресурси

Този пункт ще съживи икономиката на общината, ще улесни свободното преминаване на хора и стоки между двете общини и ще създаде възможности за инвестиции. Румъния е вторият най-голям търговски партньор на България след Германия и румънските туристи са един от основните контингенти в България. Между двете държави през последните години се наблюдава истински взрив в икономическия обмен. Повече от 1500 дружества в Румъния са с български капитал, а в България повече от 200 дружества са с румънски и около 1400 са със смесен капитал. Търговският обмен само за първото тримесечие на 2012 г. възлиза на 780 млн. евро.

Планиран е и ГКПП край Северняк (община Крушари, област Добрич).

По проекта „Трансграничен път Липница – Кайнарджа” е изграден международен път с обща дължина 17,8 км. Една част свързва отсечката между Липница и Кайнарджа, а още две отсечки водят: от българска страна – до светилището в с. Стрелково, а от румънска страна – пътна отсечка, водеща до товарно пристанище на с. Изворале. Пътната отсечка до с. Стрелково, ремонтирана по същия проект, свързва сухоречието на р. Табан, с главния път Силистра – Добрич – Варна и улеснява достъпа на туристи до светилището „Баджалията” и заедно с новоизградения международен път, осигурява достъп до природните и археологически забележителности на територията на двете общини - Кайнарджа и Липница.

Действащата система на транспортно обслужване не осигурява връзки на всички села с общинския център. Селата са общо взето с висока степен на изграденост на уличната мрежа. В повечето от тях цялата улична мрежа е с трайни настилка. Повсеместно, обаче техническото състояние на настилките не е добро, поради лошо поддържане, а на много места е необходимо основно ремонтиране.

На територията на община Кайнарджа съществува една летателна площадка в землището на с.Кайнарджа и звена за авиационни услуги на фирмите „Ребус” и „Fly4fun” в близост до второкласния път. Там разполагат със самолети Ан-2 и Чесна, база за обучение и място за отдих. Летището се намира само на двайсетина километра от Силистра и на 120 км от Варна. Предлагат опознавателно пътуване над природните забележителности, парашутни скокове, полети за селското стопанство. Фирмата предлага и курсове за пилоти.

• 
  Благоустройство
  

• 
  Водоснабдяване
  

• 
  Канализация
  

В общината има въведена система за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но няма разделно събиране на отпадъци. Сметосъбиране се осъществява в обществения сектор (улици, паркове, публични сгради). Към момента основният метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането им на РДТБО в гр. Силистра.

Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи, но като правило поддържането им, с много малки изключения, е крайно неудовлетворително.

В общинския център съществува парк с площ над 10 дка „Историческа чешма”, който е благоустроен и поддържан. В този парк е реализиран проект, финансиран по мярка 313 на Програмата за развитие на селските райони : „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма”, територията е благоустроена с пътеки, стълби, амфитеатър, пешеходен мост, водни каскади, указателни табели и др. В парка се намира й новата сграда на „Туристически посетителски център”/ТПЦ/”. Интересната експозиция в ТПЦ, както и паметниците, построени в чест на императрица „Екатерина Велика” и в чест на граф Румянцев - победителя от войната между Русия и Османската империя през 1774 година биха привлекли доста голям туристически интерес.

Самата „Голяма Кючук-Кайнарджанска историческа чешма” е атрактивна част от проекта на област Силистра по програма ЕДЕН на Европейската комисия за 2010 година и е в центъра на триминутния рекламен филм по проекта с име „Седемте състояния на водата“.

В с. Средище има парк в централната част на селото, чиято площ също е по-голяма от 10 дка. С помощта на спечелен проект за финансиране от ПУДООС през 2014 година обстановката в парка ще се благоустрои и обогати с една беседка, две пързалки, две клатушки, както и с комбинирано детско съоръжение.

Община Кайнарджа има подготвени технически проекти за детски площадки и паркове и регулярно кандидатства за финансиране от МОСВ - ПУДООС. Чрез такова финансиране са изградени три детски площадки в селата с. Средище и с. Зарник, а със средства от собствения бюджет, през 2014 год. предстои да бъде направена зона за отдих и детски кът в с. Посев.

Всички населени места разполагат със собствени гробищни паркове – в някои случаи отделни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване.

5.5. Инвестиционна активност

През последните пет години на територията на общината не се регистрира инвестиционна активност. Единственият инвеститор е община Кайнарджа. Чрез финансиране от различни Европейски програми се разкриват институции, чиято дейност в последствие се превръща в държавно-делегирана и по този начин има разкрити трайни работни места – в с. Средище – в Дневен център за възрастни хора с увреждания /проектът е реализиран 2008-2009/ са разкрити 22 работни места, като капацитетът на социалната услуга /СУ/ е 50 потребители. Туристически посетителски център в парк „Историческа чешма” на с. Кайнарджа – разкрити 5 работни места. По всички други проекти, при които се ивнвестира в инфраструктура – соларно улично осветление, енергоефекивни мерки в образователната инфраструктура, ремонт на сградата на общинска администрация и площада, както и проект за залесяване на горски площи –община Кайнарджа договаря с изпълнителите на проектите общите /неквалифицирани / работници да са наети от община Кайнарджа, така че да се помогне на безработните хора от общината.

Община Кайнарджа се явява най-големият и единственият инвеститор, като за изминалите седем години са инвестирани собствени средства и такива привлечени чрез проекти и програми на обща стойност близо 9 000 000,00 /девет милиона/ лева. Заедно със средствата за ремонт и рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа в общината до 2015 година ще се инвестират още над 5 500 000.00 лева.
5.6. Енергийна инфраструктура

Електрифицирани са всичките 15 населени места в общината. Съществуващата мрежа е амортизирана, което води до чести аварии и прекъсване на токозахранването за продължително време. Недостатъчна е мощността на съществуващите трансформаторни постове.

В Кайнарджа е осъществен проект за улично осветление със слънчева енергия по Програмата за развитие на селските райони.

Парковото осветление в Кайнарджа е недостатъчно, а в селата липсва такова.

Телефонизирани са всички населени места от общината. Обслужването става чрез цифрови телефонни централи.

Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал. В селата Светослав, Чолаково и Зарник има проблеми с качеството на телевизионния сигнал и с покритието на мобилните оператори. В общинския център има частна кабелна телевизия. На територията на общината са изградени и клетки на мобилните оператори Мобилтел, Виваком и Глобул като покритието на сигнала не обхваща цялата община. Няма договори с Интернет-доставчици, а достъпът до Интернет чрез БТК е несигурен.
Пощенски услуги. Предоставят се в Кайнарджа, Средище и Голеш ежедневно, а в останалите селища периодично. Територията на общината се покрива в определени дни и от куриерски фирми: Еконт, Спиди и др.
5.8. Здравно обслужване и социални грижи

На територия на общината няма изградени болници и поликлиники. Здравеопазването в общината се реализира чрез 3 индивидуални лекарски практики и 3 индивидуални стоматологични практики - в с. Кайнарджа, с. Средище и с. Голеш (трайно незаета) и Център за спешна медицинска помощ.

На територията на общината няма аптеки.

"МБАЛ - Силистра" АД - гр. Силистра е лечебно заведение за болнична помощ, която обслужва 7 общини: Силистра, Алфатар, Ситово, Кайнарджа, Дулово, Главиница и Тутракан. Населението на региона се насочва към "МБАЛ - Силистра" за консултативна и стационарна помощ .

Тук по ваша преценка махнете някои неща или добавете каквото е необходимо:

1. 
   1992 год. – от момента на разкриване на Домашния социален патронаж.В момента той е с капацитет 50 човека и с неговите услуги се посрещат и удовлетворяват нуждите на най- уязвимите групи на обществото ни – старите хора и хората с увреждания.;
   
2. 
   През 1998 год.с решение на Общинския съвет – Кайнарджа разширихме обхвата на рисковите групи, като към структурата на Домашния социален патронаж започнахме да разкриваме обществени трапезарии за деца от социално – слаби семейства и до 2001 год. те достигнаха капацитет – 400 бр. обслужвани деца. Използвахме за база бившите помещения, обзавеждането, и оборудването на „Училищно столово хранене”С помощта на тази услуга в общината ни са получили закрила много деца в риск, включително и по времето на 2 хепатитни епидемии в общината ни през годините 1999 и 2005 година.Работейки съвместно с екипите на бившето ХЕИ, сега – РИОКОЗ, тези структури не бяха затворени – напротив – при най - строг хигиенен режим се приготвяше по рецептурници на МНЗ храна за децата, с цел да се подсилят организмите и да преодолеят по - лесно болестта;
   
3. 
   На 01.12.2005 година бе разкрит Дневен център за стари хора в с.Кайнарджа със средства от РБ, който работи с пълен капацитет от 40 души, като постоянно има чакащи за настаняване.Тази услуга се посрещна изключително добре от общността в селото и благодарение на популяризирането и - има много голям интерес към такъв тип услуги в общината ни;
   
4. 
   През 2008 година община Кайнарджа кандидатства по Програма ФАР 2006 с проект „Създаване на ДЦВХУ с. Средище” по схема за безвъзмездно финансиране BG 2006/018-343.01.01 -“Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи” за предоставяне на комплексна социална услуга в общността, за която предварително бе планувано извършване на основен ремонт на съществува стара сграда с площ 448 кв.м.Извърши се подбор и назначаване на персонал за предоставяне на комплексната услуга ДЦВХУ.Извърши се подбор и на потребители за формиране на целевата група, които, чрез издадени от кмета на общината, заповеди, бяха настанени в ДЦВХУ.Предлагането на социалната услуга по проекта бе в продължение на седем месеца, след приключване на ремонта, но след това , община Кайнарджа успя да предоставя услугата още толкова време, докато се вземе решение за превръщането и в държавна делегирана дейност с капацитет 50 човека с увреждания;
   
5. 
   През 2010 година, Общинският съвет на община Кайнарджа взе решение за целите на провеждане на социалната политика в община Кайнарджа да се предостави триетажна общинска сграда , находяща се в с. Кайнарджа, като се промени нейното предназначение и от сграда, строена преди доста години за общежитие към момента предназначението и е да помещава комплекс от различни социални услуги.В същата 2010 година със собствени средства на общината започна извършването на ремонт, оборудване и обзавеждане на част от първия етаж на горепосочената сграда и в началото на 2011 година в унисон с политиката на деинституционализация и закрила на децата в риск бе разкрит ЦНСТ с капацитет 8 деца, който приюти и създаде близки условия до семейната среда на деца, изведени от ДДЛРГ – Малък Преславец, както и на дечица, изведени от семейната общност, оказала се рискова за тях в момент на неглижиране от страна на родителите или техен много нисък родителски капацитет.Тази форма доказа своя потенциал – децата се развиват изключително добре, освен, че наддават видимо физически, те се развиват много бързо и във всяко друго отношение, като се чувстват и щастливи.Три деца вече са реинтегрирани в семейна среда – 2 са осиновени, а едното е изведено при близки и роднини;
   
6. 
   През 2012 година бе извършен ремонт на останалата част от първия етаж на същата сграда в с. Кайнарджа, като общината имаше намерение да разкрие ЦСРИ, но след преразглеждане на Общинската стратегия за предоставяне на социални услуги 2010-2015 год., преценихме, че нуждаещите се могат да се насочват към ДЦВХУ в с. Средище като обхванем целевата група от цялата община чрез предоставяне на междуселищна услуга.За целта бяха закупени през 2011 и 2012 година микробуси, адаптирани и подходящи за превозване на хора с увреждания, така че да могат регулярно да се извозват нуждаещите се към базата в ДЦВХУ в с. Средище, където ползват почасова услуга за различни видове рехабилитация.;
   

В Дневния център за възрастни хора с увреждания /ДЦВХУ/ в с. Средище има социална и здравна рехабилитация - има лекар, психолог, професионален рехабилитатор и масажист. Центърът е оборудван с магнитен апарат, електрически стимулатори, електрически масажори със и без инфрачервени добавки, бягаща пътека, велоергометър и др. Предоставят се почасови услуги и за външни посетители.

Община Кайнарджа има добре развита образователна структура. В общината функционират 5 учебни заведения от всички образователни степени, водещи до достигане на средно образование – предучилищна, начална, прогимназиална и гимназиална:

Предучилищната степен на образование са есигурява чрез ЦДГ „Еделвайс”, която има три филиала – централен – в с. Кайнарджа и други два в селата Средище и Голеш.

В селата Кайнарджа, Средище и Голеш има основни училища, които са средищни. В тях децата от околните села се довеждат чрез осигурен от общината транспорт и получават необходимите знания.

В с. Средище има средно професионално училище – ПГ …., държавно училище на издръжката на МЗ, където се подготвят кадри за животновъдството и растениевъдството.Въпреки, че през годините на съществуването му на два пъти беше правен опит това училище да бъде закрито, Кайнарджанци отвоюваха съществуването му и днес то е ценна придобивка, с помощтта на която общината се опитва да подобри показателите за ниво на образование на населението.

Всички училища и детски градини имат добре ремонтирани и санирани сгради.Привлечени са средства за тези ремонти от фондове за европейско финансиране или национален бюджет :

ЕФРР – за трите сгради на ЦДГ и ОУ в с. Средище – единия корпус. За втория корпус на ОУ в с. Средище бяха привлечени средства от Социално-инвестиционния фонд. За ОУ в с. Голеш се отпусна финансиране от ДБ на стойност над 2,5 млн. лева за доизграждане на втори корпус и за построяване на нова спортна база на открито и закрито за децата от това училище.

За средното професионално училище в с. Средище - ПГМСС „Никола Вапцаров също са използвани изключително подходящи като обем и по предназначение ресурси от държавно и европейско финансиране, така че базата – и на училището , и на общежитието и особено материалнотехническата база за учебния процес по теория и практиката в земеделието и животновъдството бе много, много подобрена в сравнение с това преди 10-12 години.Ръководството на училището кандидатства за европейско финансиране и вече имат изклячително съвременна селскостопанска техника, за да се обучават да работят с нея .По този начин от това професионално училище излизат много добре подготвени кадри за реализация в селскостопанския бранш.

Спортната инфраструктура на общината е недостатъчно развита и е на ниско техническо ниво. В общината няма календар на спортните прояви, което обяснява до известна степен липсата на интерес към спорта от страна на младите и спортните организации. Изоставането на спорта в общината е осезателно както в масовата любителската му форма, така и в професионалната. Най-изявеният спорт е футболът, представен в мъжки и детски отбори участващи в областното първенство.

Стадионите в с. Кайнарджа и в с. Средище, както и дворовете и физкулурните салони на всички на училища в населените места са единствените места отговарящи на условията, където децата и младежите могат да практикуват спорт. Предстои завършването на втори корпус на ОУ „В. Априлов” в с. Голеш през 2014 година, което ще осигури спортна база на децата и младежите от селото.
5.11. Културна инфраструкура

Читалищната мрежа е основата на културната инфраструктура на общината, която е изграждана в продължение на десетилетия. Културната политика се осъществява в читалища, развиващи библиотечна и културно-просветна дейност. На територията на общината дейност развиват 4 читалища. Освен основната им дейност, библиотечното обслужване на населението, са сформирани самодейни колективи за автентичен фолклор, с певчески и танцови самодейни състави и любителско творчество за различни видове художествени дейности.

- Читалище „Отец Паисий-1942” в с. Кайнарджа

Богатата културно просветна дейност, която развива читалището е чрез самодейни колективи - танцови и певчески, които са извор на автентичния добруджански фолклор, поддържащ националната памет и традиции. Обхванати са всички възрасти, като детски колектив за народни танци, младежка и пенсионерска група за автентичен фолклор, художествени колективи - женска певческа фолклорна група, на възраст: 20 г.- 60 г., женска вокална група Шанс и др. Сграден фонд- общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване. Състои се от две свързани помежду си постройки – киносалон и административна читалищна сграда. Недостатъчна материална база, липса на необходими помещения за дейност, малка сцена, климатизирано;

Културната просветна дейност се развива :

от групи за български и турски фолклор;

група за модерни танци и;

детска вокална група; групи за български и турски фолклор и др. Сграден фонд – предоставена от общината двуетажна сграда за безвъзмездно ползване, нуждае се от основен ремонт и саниране.

- Читалище „Стефан Караджа-1943” в с. Средище

Сграден фонд- общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване, едноетажна сграда, нуждаеща се от вътрешен и външен ремонт.

Дейности: библиотека - 7407 единици;

Ежегодно се организира и провежда с подкрепата на община Кайнарджа, ромският празник на 08.04. вече 9 години.Всяка година е под различен надслов, напр. „Чрез образование за подобър живот” или „Пейте роми и играйте” и др.

Читалището, през 2012 година, бе на първо място в област Силистра в конкурса „Живи човешки съкровища”и с номинация за първото място на национално ниво.

В читалището има подредена експозиция „Кукерските игри – минало и настояще в с. Средище” ….., като всяка година се отбелязва празника, съобразно обичая в селото

Развиват дейности детски и пенсионерски колективи за автентичен фолклор:

„Шарена черга” –детска вокална група ;

„Сребърни звънци – женска певческа група ;

Циганският етн. фолклор се съхранява чрез състава „Ромски ритми”;

Момчешка вокална група, която прерастна в младежка вокална група към средното у-ще ПГ МСС „Никола Вапцаров”.Групата бе класирана на първо място в България с атрактивните изпълнения на момчетата през 2008 година.

- Читалище „Надежда-1943” в с. Зарник

. Сграден фонд- общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване. Състои се от две свързани помежду си постройки-киносалон и библиотека (хранилище, читалня). Недостатъчна материална база.

Дейности: Детска вокална група - до 14 г.;

младежка танцова група и

вокална група до 20 г
Читалищата организират празниците на населените си места, провеждат зимните и пролетните народни обичаи – Коледуване, Бабинден, Лазаруване, Сирни заговезни и други. Участват в откриването на всички празници от Общинския Културен календар на общината. Ежегодно се ангажират с организацията по провеждането на празника на общината, на който се изявяват всички самодейни колективи, включително и ромски. Ежегодно от 1999 г., с. Кайнарджа е домакин на празник на фолклорния събор-фестивал ”Край чешмата, под върбата” в района на Историческата чешма. Самодейните колективи от общината отдавна са прескочили границите на областта за изявите си. Те са постоянни участници в събора в Копривщица, в празниците “Балканфолк” - Велико Търново (детската група в с. Средище), в Орфеевите празници в Смолян (детският танцов състав в Кайнарджа), в областните и регионалните прегледи на пенсионерските фолклорни групи. След участията си във всички форуми представителите на общината се завръщат с отличия. Имат и международни изяви.

Едни от най-сериозните проблеми, които се проявяват трайно са свързани с недостига на финансов ресурс за издръжката на читалищните дейности и за поддържане на материалната база. Ограничени са финансовите ресурси на общината за ремонт и реконструкция на читалищните сгради.

На територията на община Кайнарджа освен традиционната религия в България - източноправославната и живеят и гражани, изповядващи други вероизповедания, предимо мюсюлманско.

В общината са изградени следните религиозни обекти:

- с. Кайнарджа - черква "Света Троица";

- с. Каменци - черква "Воскресение Господне";

- с. Светослав - черква "Свети Архангел Михаил";

- с. Зарник - джамия;

- с. Голеш – джамия;

- с. Посев – джамия;

- с. Давидово – джамия;

- с. Господиново - параклис „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски”;

- с. Каменци - женски манастир;

В общинския център има офис на Взаимоспомагателна кредитна кооперация. На територията на общината не се предлагат юридически и счетоводни консултации и др.

Община Кайнарджа няма развита промишлена база.

Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятното географско положение, което определя приоритети на развитие на селското стопанство, туризма, хранително-вкусовата промишленост и винопроизводството за изграждане на икономическата структура на общината.

Единствените фирми от сектора на хранително-вкусовата промишленост са две винарски изби.

Селското стопанство е основен отрасъл в местната икономика на общината. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на диверсифициран и ефективен аграрен сектор. Общината разполага с голямо количество плодородна земя и благоприятен за земеделие климат. Според регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд, общата обработваема земя в общината е 192 326 дка, от които 39 557 дка (20,57 %) са мери и пасища.

Селското стопанство има зърнено-животновъдно направление. Застъпено е производство на пшеница, царевица, слънчоглед, мляко, месо и по-малко – грозде, зеленчуци, тютюн, тикви.

Животновъдството в общината също е традиционен поминък. Ориентирано към отглеждането на говеда, овце и кози.

Чистата околна среда благоприятства развитието и на пчеларството.

Извод: Наличието на голям земеделски и горски фонд, на почви с високо естествено плодородие предполага отлични възможности за отглеждане на житни култури, трайни насаждения, технически култури, както и на развитие на животновъдството. На основата на селското стопанство би могла да се развие хранително-вкусова промишленост.

6.2. Хранително-вкусова промишленост и вино-производство.

От хранително-вкусовата най-добре застъпена и развита е зърнопреработвателната промишленост, като не формира голям процент от заетостта на населението в общината. Регионът има добри традиции в лозарството. Отглеждат се лозя от сорта "Каберне Совиньон". В село Кайнарджа функционират две винарски изби - "Изба Кайнараджа" и изба "Елпа", в които се произвежда вино по стара добруджанска технология. По-голяма част от продукцията се изнася в чужбина.

Индустрията в община Кайнарджа е с минимално значение за общинската икономика, както по отношение броя на наетите лица, така и според обема на приходите. В общината няма развита промишлена база. В землището на с. Кайнарджа съществува кариера за варовици. Основните субекти с местен капитал извършват търговска дейност в сферата на услугите, аренда на земеделска земя, търговия с горива – две бензиностанции - в Кайнарджа и с. Средище; зърнопреработка и съхранение на зърно – три зърноплощадки в общината; авиационни услуги в селското стопанство, предоставяни от фирма Ребус.

Не на последно място е и туризмът в община Кайнарджа със своите исторически, природни, етнографски и културни забележителности. В настоящия момент той не е основен дял в икономиката, но има потенциал да се превърне във водещ отрасъл в икономиката на общината. В общината няма хотели. Няма и ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви.

Развитието на отрасъла туризъм се основава на многообразието на ресурсите, предизвикващи развитието на туристически активности. На територията на общината има защитени територии, местности и природни феномени. Запазеният уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерните скални образувания, археологическите, културно-историческите и религиозни паметници, редките растителни видове, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове, предоставят възможност за научни изследвания и развитие на устойчив алтернативен туризъм - екотуризъм, приключенски туризъм, културно-познавателен и поклоннически туризъм.

Каньоните на р. Суха край с. Голеш и в местността “Канагьол” край с. Поп Русаново, Стрелково и Войново биха могли да се превърнат в обекти на екотуризъм и археологически турове.

В тази посока е разработен и изпълнен проект „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма” с. Кайнарджа” по ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. От парка в с. Кайнарджа, край Историческата чешма започва и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до с. Каменци.

Много слабо е застъпен и ловният туризъм, макар общината да се явява много близо до Държавно ловно стопанство „Каракуз" в община Алфатар. Престоите са краткотрайни и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони.

Богатото културно-историческо наследство в съчетание с историческото наследство в общината и съседните на нея, е основата за развитието на културно-познавателен туризъм. Основна инфраструктура на туристическото обслужване са заведенията за хранене и развлечения, информационни туристически центрове, екопътеки, алеи и трасета за вело- и конен туризъм и анимирани с културно-познавателни програми.

Друга основна база за развитието на културния туризъм са археологическите ценности и местния фолклорния фестивал - ежегодно провеждан регионален събор "Край чешмата, под върбата". Културно-познавателен туризъм представлява предпоставка и начална стъпка за развитието и на селски туризъм. Така, наличните ресурси създават условия за формиране и предлагане на по-разнообразен туристически продукт. Някои от посочените видове могат да се развиват целогодишно.
6.5. Други дейности

Съществува звено за авиационни услуги „Ребус” в селското стопанство. Фирмата предлага курсове за пилоти, разходки по въздуха - над сухоречията, до съседни общини, до гр. Силистра и над р. Дунав и скокове с парашут. Ползва летището в землището на с. Кайнарджа и в зелмището на с. Голеш. В близост до пистата има осигурено място за отдих и почивка и кафе-аперитив, където се предлагат разхладителни напитки и стартова закуска преди полет.

В началото на 21-ви век туризмът е водеща индустрия в много страни и е обект на непрекъснато разширяване и диверсификация, което го превръща в един от най-бързо развиващите се икономически сектори в световен мащаб по отношение на валутни приходи и работни места. Международният туризъм е най-големият източник на приходи от износ и същевременно най-важният фактор в платежните баланси на повечето национални икономики в света. Той стимулира инвестициите в инфраструктурата, осигурява приходи в държавните и общински бюджети, разкрива нови работни места, създава приятелски междукултурни връзки и като цяло допринася за подобряване на условията на живот на местното население.

По данни на Световната организация по туризъм (СОТ) през 2012 г. туристите в световен мащаб са надхвърлили рекордните 1 млрд., достигайки 1,035 млрд. души и реализирайки устойчив ръст от 4%. Независимо от продължаващите икономически предизвикателства в Европа и света, прогнозите на СОТ са за запазване на тенденцията на увеличаване на броя на пътуванията с цел туризъм в света с подобни темпове. В дългосрочен план очакванията са за средногодишен ръст на туристите в света в порядъка на 3.8% за периода до 2020 г. Очакванията са туристическите пътувания в световен мащаб да достигнат 1.4 млрд. през 2020 г.
Прогнозите за Европа са за средногодишен ръст на привлечените туристи от 2.7% за периода 2014-2020 г. За Централна и Източна Европа очакванията са за по-високи темпове на растеж от средните за Европа, съответно 3.7% за периода 2014-2020 г. В съответствие с тези прогнози през 2020 г. Европа ще привлича 620 млн. туристи и ще има пазарен дял от 46% от световните туристи. Пазарният дял на Централна и Източна Европа през 2020 г. ще бъде 10.1%.
Туризмът е и важен източник на приходи. Той осигурява над 9 % от световния брутен вътрешен продукт, като прогнозите са за годишен ръст от 4.3% до 2020 г. Приносът на туристическата индустрия в световния БВП през 2012 г. е 6 630.4 млрд. щ.д, като прогнозите са през 2020 г. туристическата индустрия да осигурява 10 507.1 млрд. щ.д.
Туризмът стимулира развитието на други свързани с него отрасли на икономиката, и по-конкретно на търговията, транспорта, съобщенията, селското стопанство, производството на стоки за бита и др. Наред с високия си икономически потенциал, той играе и важна социална роля, оказвайки значително влияние върху заетостта на населението. В него са ангажирани 261 млн. души или 8.7 % от общата работна сила по света. Очаква се броят на заетите в туристическата индустрия в света да нараства средно с 2.4% годишно и през 2020 г. да достигне 337 млн. или 9.9% от общата заетост.
2. Тенденции в развитието на туризма в България

По данни на Световната организация по туризъм очакванията са за средногодишен ръст на международните туристически пътувания до 2020 г. от 3.1%. Тъй като прогнозите са за нарастване на интереса на пътуващите към по-малко известни дестинации в Източна Европа и в случай, че България успее да разработи нужните туристически продукти и се възползва от тези тенденции, за да привлича повече туристи, може да се очаква, че туристическите пътувания към България ще отбелязват ръст, по-висок от средния за света до 2020 г. или около 4% средногодишен ръст до 2020 г.

В съответствие с тези прогнози и при равни други условия може да се очаква, че през 2020 г. България ще привлича над 9 млн. чуждестранни посетители без транзитно преминалите (37% ръст за периода 2012-2020 г.)

Най-важните задгранични генериращи пазари за България са Румъния и Гърция, следвани от Германия. Посетителите в България са предимно млади хора, хора на средна възраст, които имат средни и високи нива на образование и доходи. Безспорно повечето от пътувания до България са с цел почивки на Черно море. Два аспекта особено ясно определят имиджа на България: "добри и изгодни цени, съответно евтина туристическа дестинация" и "туристическа дестинация за почивки на море" (последното не важи за Гърция и Турция).

Има и интерес към почивки на море в комбинация с обиколки, ориентирани към разглеждане на културни и природни забележителности, обиколки за културен туризъм и разглеждане на природни забележителности, както и почивки със зимен спорт (най-вече на пазарите Гърция, Турция, Румъния и Сърбия).

Други важни положителни аспекти за имиджа на България са свързани с "гостоприемството и приятелски настроените хора", а в съседните страни важни аспекти за имиджа са "близостта, съответно лесната достъпност" и "сходният манталитет и език, съответно липсата на езикови бариери".

За нуждите на Стратегията за развитие на туризма в Община Кайнарджа е нужно да бъдат разгледани тенденциите при различните форми на туризъм, в който общината идентифицира своя потенциал за развитие.

Световната Туристическа Организация предрича, че увеличението на Европейския рецептивен туризъм през следващото десетилетие в по – голямата си част ще се дължи на алтернативни форми на пътувания, разграничаващи се от класическата формула “Слънце, пясък и море”. Този вид туризъм се очаква да надмине 20 % от всички пътувания през следващите 20 години и има потенциал да нараства по-бързо от всеки друг пазарен сегмент. Част от растежа ще дойде от по-големия брой туристи, но един значителен дял ще е в следствие на преориентирането на туристи между различните сегменти.

Причините за тези тенденции на преориентиране са следните:

• 
  Туристите набират все повече опит в пътуванията си и се различават все повече при избора си на дестинация, което води до търсенето на нови места и нови туристически продукти;
  

• 
  Те са по-мобилни – пътуванията зад граница са по-достъпни от всякога, благодарение на либерализацията на авиокомпаниите, изграждането на нови пътища и Европейската интеграция;
  
• 
  Предприемат се по-къси, но по-чести пътувания през годината;
  

• 
  Туристите се пренасочват към дестинации и страни, гарантиращи сигурност и спокойствие,
  

• 
  Нарастват изискванията на туристите към качество, специфичност, атрактивност и разнообразие на туристическите услуги, като основен фактор за формиране на туристическото поведение;
  

• 
  Увеличава се търсенето на алтернативни форми на туризъм – СПА-туризъм, балнеология, хоби и екстремен туризъм, еко и селски туризъм, спортен и медицински туризъм, приключенски и др.;
  
• 
  Европейското население застарява, но остава активно по – дълго време, което създава предпоставка за увеличаване пътуванията на хората от третата възраст с цел лечение, профилактика, рехабилитация и възстановяване;
  
• 
  Нараства дела на детските и младежки пътувания, особено на учащите, за участие в културно-образователния туризъм;
  
• 
  Нараства загрижеността на хората за околната среда.
  

Алтернативните форми на туризъм са наречени така, защото са алтернатива на масовия туризъм (море, ски и пр.), според отношението към туристите, специфичните услуги, които се предлагат и местата, които се посещават. Като цяло “алтернативните” туристически програми протичат по по-различен начин от масовите – практикуват се в малки групи и са по-кратки. Туристът очаква да му се обръща специално внимание във всеки един момент, което води до по-високи цени на услугите. Потребителите на алтернативен туризъм по правило са хора с по-висока култура и образование, по-широки интереси и по-голяма платежоспособност (но и по-високи изисквания). Алтернативни форми на туризъм са: екологичен, селски, културно-познавателен, тематичен - свързан с културно-историческото наследство, с религията, с виното и традиционната кухня, с етнографията и традиционната музика и занаяти, приключенски, хоби и други.

• 
  Природа
  
• 
  Забележителности
  
• 
  Уникалност и усещане за специално изживяване
  
• 
  Достъпност на обектите
  
• 
  Здравни услуги наблизо
  
• 
  Допълнителни туристически услуги
  

В своя широк смисъл, еко-туризмът е “отговорно пътуване до природните райони, което опазва околната среда и допринася за благополучието на местните хора” (дефиниция на Международната асоциация за екотуризъм). Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Екотуризмът може да съчетава елементи и на приключенски, селски и културен туризъм. Често в подобни пакети влиза и запознаване и общуване с типичния селски бит, селскостопански дейности, занаяти, празници и приготвяне на домашна храна, които са характерни за селския туризъм. Важен елемент в тях е общуването между гостите и домакините, което може да бъде и основна притегателна сила за туристите. Строго отличителна черта на екотуризма е, че в центъра стои стремежът за съхраняване на природата и част от средствата получени от туристическите услуги се използват за природозащитни дейности.

Характеризира се с престой в селска среда (къща или устроен в близост къмпинг), контакт с домакините, достъп до стопанството. Той може да се яви като преминаващ, т.е. престой в рамките на обиколен тур или като уикенд или дори една седмица престой. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти) и най-често е смесица от всичко това.

Селският и екотуризмът са особено актуални и предпочитани в последно време. Те оказват позитивно въздействие върху развитието и заетостта в селските райони и играят важна роля за запазването на природата, обичаите и паметниците на културата. Тези видове туризъм не влияят негативно върху околната среда и спомагат за повишаване на екологичното самосъзнание на участниците в тях. Интерес се наблюдава както от страна на чуждестранните гости, така и на българските граждани, които все по-често, особено по празниците, предпочитат да почиват в малки семейни хотели и къщи за гости.
3.2.4. Приключенски туризъм

Това е една съвкупност от нови туристически практики, в която доминира общуването с природата и активното участие с определен физически ангажимент за туристите. Тази група от различни по сезонност и среда турове има своите най-големи привърженици сред младежите и хората работещи в стресова среда, за които общуването с природата и съчетанието му с определена активност или спорт е от изключително значение.

Към него се отнасят - велотуризъм; рафтинг; конна езда; програми за оцеляване; катерене с планински водач и планински преходи с различна трудност; скално катерене; алпинизъм; влизане в неосветени пещери; делтапланеризъм; скокове с бънджи и т.н. Приключенският туризъм може да бъде съчетан с еко-туризма и със селския туризъм.

3.2.5. Културно-познавателен туризъм

Продуктите му включват запознаване с археологически, етнографски и архитектурни обекти – крепости, некрополи и светилища, църкви и манастири, стари къщи, музеи и музейни сбирки. Важни елементи са също фолклорните традиции (песни, танци, инструменти приказки, легенди и предания), старите занаяти, празниците, обичаите и обредите. Съчетанието между всички тези възможности с природните атракции е обикновено най-ценено от туристите.

Кулинарните традиции на страната и отличното качество на българските земеделски продукти и вина са предпоставка за развитието на актуалните напоследък кулинарен, гурме и винен туризъм. През последните години се провеждат множество тематични събития, запознаващи както чуждестранните, така и българските гости с характерните за даден регион традиционни ястия и напитки. Все по-често се организират гурме фестивали и турове, представящи традиционната кухня на България като по-изискана и равностойна на средиземноморската и френската. Избите предлагат все повече дегустации на продуктите си по интересен и запомнящ се начин. Освен това е възможно съчетаването на дегустацията на вино с разглеждане на близки исторически и архитектурни забележителности.

България продължава да е търсена дестинация и за ловен туризъм. Въпреки влошената икономическа конюнктура е налице увеличение на постъпленията от тази дейност. През 2011 г. страната е посетена от над 3000 души с цел ловен туризъм, а приходите за същата година възлизат на около 2,8 млн. евро, което представлява увеличение от над 30% спрямо 2010 г. Основна част от туристите са от Германия, Франция, Италия и Испания.

Съвкупността от всички услуги, които туристът получава при пътуването и пребиваването на дадено място, представлява туристически продукт. Продуктът се състои от основни и допълнителни туристически услуги. За създаването на привлекателен туристически продукт, трябва умело да се комбинират основните и допълнителните туристически услуги на дадено населено място.

Привлекателността и конкуретноспособността на туристическия продукт се крие в допълнителните туристически услуги, базирани на красотата и уникалността на природата – както за посетителя, така и за тези, които предлагат услугите. Първата стъпка при създаването на допълнителни туристически услуги е инвентаризацията или описването на всички налични туристически ресурси. Допълнителните туристически услуги, които могат да се разработят на база съществуващите ресурси в дадено място, могат да бъдат следните:

• 
  Кратки или по-дълги лъчови маршрути до природните забележителности в района – до Тракийския скален култов център по река Табан „Свещената долина на Залмоксис”, до пещерата "Баджалията", до Скалните светилища "Киринджика", до с. Кутловица и до с. Васил Левски, до Тракийското светилище до с. Войново, до Скалните манастири до с. Голеш, и др. – пеша, с кон или каруца;
  
• 
  Разходки с коне/каруци до местности, където могат например да се берат билки, гъби или горски плодове; на гостите ще им бъде приятно, ако получат за десерт домашно кисело мляко с плодове, които самите те са набрали;
  
• 
  Наблюдение на птици и други животни, редки видове растения, геологични екскурзии;
  

• 
  Посещение на исторически и религиозни обекти - Църквата “Св. Троица” в с. Кайнарджа и църквите в другите села от общината, на Историческата Чешма Кючюк Кайнарджа, на паметника на руската императрица Екатерина Велика и т.н. На туристите трябва да се предостави интересно поднесена информация за историята на мястото, с легенди и предания, свързани с него;
  

• 
  Посещение и участие в традиционния фолклорен събор “Край чешмата под върбата” или на друг традиционен местен празник – честване на дните на различни светии с курбан и фолклорна програма или по-характерни празници, например Кукерските игри на Сирни Заговезни и др.
  
• 
  Демонстрации на приготвянето на местни храни/напитки – „изпробване“ на домашни рецепти, варене на ракия, гроздобер и приготвяне на виното;
  
• 
  Демонстрации на местни занаяти – грънчарство, дърворезба, тъкане на ръчен стан и пр.; атракция за туристите е възможността сами да опитат да си направят дребен сувенир;
  
• 
  Демонстрация на местния фолклор – песни, танци, обреди, приказки и предания.