Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4
Изтегляне 1.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.2. Подземни води и хидрогеоложки условия
3.2. Води3.2.1. Повърхностни води и хидроложки условияИнвестиционното предложение “Добив на пясък и чакъл от находище „Гредо” е във водосборната област на р. Огоста. Разположено е върху речната тераса на р. Ботуня - десен приток на р. Огоста, в землищата на с. Охрид и с. Палилула, общ. Бойчиновци, обл. Монтана, като последната пресича площта на находището. Поречието на р. Огоста е с обща водосборна площ в 4282,3 кв. км. Образува се от многобройни потоци в Чипровската планина, като за начало на река Огоста е приета р.Чипровска, която извира под вр. Вража глава (935 m) на границата със Сърбия. Тече през тясна долина до гр. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в река Дунав. 
фиг. 3.2.1. Схема на поречието на р. Огоста В табл. 3.2.1 са дадени основните хидрографски характеристики на оттока към съществуващите хидрометрични станции. В табл. 3.2.2 са дадени основните годишни статистически характеристики на оттока. Те са определени за периода 1961-1998г. На фиг. 3.2.2 е илюстрирано вътрешногодишното разпределение на оттока. Пълноводието е през месеците април и май, маловодието – август-октомври. Таблица 3.2.1. Основни хидрографски характеристики на оттока
Таблица 3.2.2. Основни годишни статистически характеристики на речния отток
фиг.3.2. 2. Вътрешногодишно разпределение на оттока В годишния ход на наносните количества ясно се откроява продължителна тенденция на намаление след 1982 г., като след 1988 г. плаващия наносен отток практически се прекратява поради задълбочаване на засушаването в района. Този резултат се потвърждава и от кумулативните криви на наносното количество, посочено на фиг.3.2.3.
ХМС16800 при с.Кобиляк, ХМС 16850 в гр.Мизия Фигура 3.2.3. Кумулативни криви на наносното количество във водата на р. Огоста Река Огоста има около 40 притока, от които най-значителен е р.Ботуня. който зауства в р.Огоста при гр. Бойчиновци. Река. Ботуня е с дължина 69 km и водосборна област 732 km2 . Именно р. Ботуня пресича проучената площ на находище „Гредо”. Качествената характеристика на водите в р. Огоста, съгласно изискванията на Наредба 7 /1986 е III проектна категория. Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи нейното екологично състояние за шестгодишен период (1999-2004 г.) показват, че средните стойности на основните показатели са в интервала за реакция на водата - от 7,43 до 8,02 рН единици; разтворен кислород – от 6,92 до 9,33 mg/l; БПК5 – от 2,65 до 5,16 mg/l и перманганатна окисляемост – от 4,97 до 8,08 mg/l, като стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните изсквания за I категория повърхностен воден обект, които са съответно: реакция на водата - 6,5-8,5; разтворен кислород над 6 mg/l; БПК5 -5 mg/l и перманганатна окисляемост – 10 mg/l. На Фигура 3.2.4 е посочено изменението на тези показатели за периода.  Фигура 3.2.4 Изменение на средногодишните стойности на обща киселинност, разтворен кислород, БПК5 и перманганатна оксиляемост във водата на р. Огоста Средногодишните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р. Огоста са в интервала: амониев азот-от 0,67 до 3,01 mg/l; нитритен азот- от 0,03 до 0,07 mg/l; нитратен азот- от 0,45 до 0,9 mg/l и фосфати –от 0,36 до 1,14 mg/l, като посочените интервални стойности отговарят на нормативните изисквания за амониев азот при III категория - 5,0 mg/l; нитритен азот при III категория - 0,06 mg/l; нитратен азот при II категория-10 mg/l и фосфати при III категория –2,0 mg/l. На Фигура 3.2.5 е посочено изменението на разглежданите показатели за периода. 
Фигура 3.2.5. Изменение на средногодишните стойности на биогенните елементи във водата на р. Огоста Съдържанието на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата на р. Огоста е в интервала: за разтворени вещества – от 166 до 245 mg/l, за неразтворени вещества –от 42 до 91 mg/l , за хлориди – от 13,3 до 35,95 mg/l и за сулфати – от 29,5 до 41,5 mg/l. Посочените стойности отговарят на изискванията за I категория по разтворени вещества–700 mg/l; II категория по неразтворени вещества – 50 mg/l и I категория по съдържание на хлориди и сулфати - 200 mg/l. На Фигура 3.2.6. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.. 
Фигура 3.2.6.Средногодишни стойности на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата на р. Огоста Средните стойности за съдържание на желязо и манган в речната вода се изменя в интервала съответно за: желязо – от 0,14 до 0,59 mg/l и манган – от 0,03 до 0,10 mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за: II категория по съдържание на желязо – 1,5 mg/l и за манган I категория – 0,1 mg/l. Съгласно проектната категоризация на повърхностните води в страната по Наредба 7 /1986 водата на р. Ботуня е II категория. Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи нейното екологично състояние за петгодишен период (2000-2004 г.) показват, че средните стойности на основните показатели са в интервала за реакция на водата-от 7,9 до 8,4 рН единици; разтворен кислород –от 7,8 до 10,6 mg/l; БПК5 –от 2,1 до 3,5 mg/l и перманганатна окисляемост – от 3 до 5,4 mg/l, като стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните изсквания за I категория повърхностен воден обект, които са съответно: реакция на водата - 6,5-8,5; разтворен кислород над 6 mg/l; БПК5 -5 mg/l и перманганатна окисляемост – 10 mg/l. На Фигура 3.2.7. е посочено изменението на тези показатели за периода. 
Фигура 3.2.7. Изменение на средногодишните стойности на обща киселинност, разтворен кислород, БПК5 и перманганатна оксиляемост на водата в р. Ботуня Съдържанието на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата на р. Ботуня е в интервала: за разтворени вещества – от 258 до 404 mg/l, за неразтворени вещества –от 28 до 64 mg/l , за хлориди – от 17 до 26 mg/l и за сулфати – от 5 до 59 mg/l. Посочените стойности отговарят на изискванията за I категория по разтворени вещества–700 mg/l; III категория по неразтворени вещества – 100 mg/l и I категория по съдържание на хлориди и сулфати - 200 mg/l. На фиг 3.2.8. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода. 
Фигура.3.2.8 .Средногодишни стойности на разтворени и неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата в р. Ботуня Средногодишните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р. Ботуня са в интервала: амониев азот-от 0,24 до 0,57 mg/l; нитритен азот- от 0,033 до 0,145 mg/l; нитратен азот- от 1,9 до 5,1 mg/l и фосфати –от 0,36 до 1,2 mg/l. Посочените интервални стойности отговарят на нормативните изисквания за амониев азот при II категория - 2,0 mg/l; нитратен азот при I категория- 5 mg/l и фосфати при III категория –2,0 mg/ и не отговаря на изискванията за нитритен азот при III категория - 0,06 mg/l. На фиг.7. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода. 
Фигура 3.2.9. Изменение на средногодишните стойности на биогенните елементи във водата в р. Ботуня Средногодишните стойности за съдържание на метали в речната вода на р. Ботуня се изменя в интервала съответно за : желязо – от 0,09 до 0,19 mg/l; манган – от 0,02 до 0,11 mg/l,: олово – от 0,0 до 0,005 mg/l, арсен от 0,003 до 0,009 mg/l - мед – от 0,002 до 0,008 mg/l; никел – от 0,0 до 0,007 mg/l, цинк – от 0,01 до 0,026 mg/l и хром – от 0,0 до 0,02 mg/l. Посочените стойности отговарят на нормативните изисквания за I проектна категория по съдържание на: желязо – 0,5 mg/l; манган – 0,1 mg/l: олово –0,02 mg/l, арсен -0,02 mg/l; мед –0,05 mg/l; никел –0,05 mg/l, цинк – 1,0 mg/l и хром –0,1 mg/l. На фиг. 3.2.10 е посочено изменението на разглежданите показатели за периода. 
Фигура 3.2.10. Изменение на средногодишните стойности за съдържание на метали във водата в р. Ботуня Река Ботуня в участъка на находище „Гредо” е част от повърхностно водно тяло с код BG1OG307R013 – големи чакълесто-пясъчни реки (р.Огоста от яз. Огоста до с. Сараево, р. Ботуня от гр.Криводол до вливане в р.Огоста и р.Скът от с.Бъркачево до вливане в р.Огоста). Участъкът не попада в зоните за защита на питейни води от повърхностни водни тела. В близост няма точкови източници на замърсяване на повърхностнитете води. Няма защитени територии по водни тела. Повърхностното водно тяло не е в риск, както се вижда от картата по-долу
Няма защитени територии обявени за извличане на вода, предназначена за човешка консумация 
Съгл. Програма за мониторинг на повърхностните води – БДДР, на р .Ботуня, при с.Охрид преди вливане в Огоста има пункт за контролен и оперативен физикохимичен мониторинг и контролен хидробиологичен мониторинг на водното тяло BG1OG307R013 - код на пункта BG1OG00611MS090, географски координати - 43°27'21.9"N 23°22'15.9"E (ПУРБ- БДДР). 
Фигура 3.2.11. Mониторинг на повърхностни води По изискванията за референтност по водни макрофити този пункт е класифициран като условно референтен в умерено състояние. Оценката на екологичното и химическото състояние на повърхностното водно тяло е лошо състояние. Мониторинговата програма в изпълнение на наредба 2/13.09.2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници за повърхностни води предвижда в пункта на р. Ботуня анализ съотв. на нитрати NO3/ортофосфати PO4 -12/г./ 4/г. Поради тези и редица други възникнали проблеми, териториите около реката се нуждаят от разумно и целенасочено управление с цел възстановяване на средата. Разработване на находище ”Гредо” може да се счита като полезно мероприятие. След получаване на концесия ще намали замърсяването на водите, предизвикано или породено от нитрати от селскостопански източници (площадката на обекта представлява изключително земеделска земя – ниви и мера). Качествата на повърхностното водно тяло – река Ботуня се контролират в пункт BG1OG00611MS090 от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), разположен на 1.1 km от кариера „Гредо” по течението на реката. При реализирането на инвестиционното предложение следва да се предложи План за собствен моноторинг на повърхностните води в два пункта на р. Ботуня в близост до изземването на отложенията и предварително съгласуване с БДДР.
BG1OG00611MS090 BG1OG00611MS090 BG1OG00611MS090BG1OG00611MS090 пункт 2 за собствен моноторинг BG1OG00611MS090 BG1OG00611MS090 BG1OG00611MS090BG1OG00611MS090 пункт 1 за собствен моноторинг BG1OG00611MS090 BG1OG00611MS090 BG1OG00611MS090BG1OG00611MS090 Фигура 3.2.12 Река Ботуня е коригирана в района. Дигите и са в много добро състояние. 
3.2.2. Подземни води и хидрогеоложки условия
Дейностите по разработването на находище „Гредо” могат да окажат въздействие върху подземните води. Изложени на най-голям риск от интервенция при осъществяване на инвестиционното предложение са подземните води от плитко залягащите водоносни хоризонти в алувиалната тераса на преминаващата през разглеждания район р. Ботуня. Алувиалните отложения са представени от чакъли и пясъци, покрити с песъчливи глини, глини и глинести пясъци. В тези отложения са акумулирани порови, безнапорни подземни води. В пространствено издържаните водоносни пластове е образуван общ безнапорен водоносен хоризонт, който е хидравлично свързан с р. Ботуня. Хидрогеоложките условия в находището са характерни за алувиалните наслаги, изграждащи речните тераси. Порните води са високи, те се подхранват както от атмосферните валежи, така и от р. Ботуня, която същевременно го дренира. Водите са регистрирани при сравнително еднообразни нива около 2.0 m от терена. Водният режим на рекaтa се отличава със значителни сезонни и многогодишни колебания на оттока – рязко изразени многоводни и маловодни фази и речни прииждания. В хидрогеоложки аспект подземните водни тела принадлежат към Балканидния хидрогеоложки регион. Съобразно представената от БДДР информация за определените на територията на „Дунавски район” подземни водни тела, находището попада в обхвата на подземно водно тяло (ПВТ) с код BG1G0000Qal015 – Порови води в Кватернера - р. Огоста, припокриващо по-дълбоко етажно залягащо подземно водно тяло с код BG1G0000TJK044 - Карстови води в Западния Балкан, като изложено на по-голям риск от непосредствено въздействие е ПВТ BG1G0000Qal015 в плитко залягащите водоносни пластове, изграждащи терасата на преминаващата река.  
Фигура 1. ПВТ BG1G0000Qal015 
Фигура 2. ПВТ BG1G0000TJK044 Подземни водни тела са определени като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 м³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека - код на зоните за защита, съотв. BG1DGW0000Qal015 и BG1DGW0000TJK044.
Подземното водно тяло е с площ 250 кв. км. Поровите води са безнапорни и се подхранват от инфилтрацията на валежи и частично от повърхностни води. Формират се в алувиалните песъчливо-чакълести отложения. Посоката и степента на обмен с повърхностните води е двупосочна – пряка. По химически състав подземните води в терасата на р. Огоста са пресни, с обща минерализация под 1 mg/l и умерено твърди до твърди. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са песъчливи глини, глини и глинести пясъци. Средната дебелина на ПВТ Порови води в Кватернера - р. Огоста е 8.0 м, средна водопроводимост – 915.0 кв. м/ден., среден коефициент на филтрация – 114.0 м/ден. Оценка на водовземането от подземното водно тяло Порови води в Кватернера - р. Огоста към 2009г.:
Защитно действие на покривните пластове по данни на БДДР към 2009 г. е лошо за 90% от площта и средно - само за 10%.
Подземното водно тяло е с площ 3339 кв. км. Безнапорно по тип. Карстовите води се формират във варовици, глинести варовици, мергелни варовици и мрамори, покриват се в зоната на подхранване с почвен слой. Експлоатационните ресурси на ПВТ се формират от естествените ресурси. Няма данни за филтрационните характеристики на водовместващите разновидности. Карстовите води във валанжа и горна юра са представени от варовит фациес без изразена литоложка граница между тях, което позволява те да имат еднакво или много близко поведение по отношение на формирането на подземната вода в тях. Обособени са: Карстови басейни в северното бедро на Белоградчишката антиклинала; Карстови басейни в Салашката синклинала и Карстов басейн в платото Пъстрина. Подземните води са акумулирани в карстови форми с различна големина, като те са свързани хидравлически помежду си. Карстовата вода има ненапорен характер, подхранва се от валежите и се дренира от хидрографската мрежа. Оценка на водовземането от подземното водно тяло Карстови води в Западния Балкан към 2009г.:
Защитно действие на покривните пластове към 2009 г. е благоприятно за 70% от площта, средно – 20% и лошо - 10%.
Находище „Гредо” попада изцяло в подземно водно тяло Порови води в Кватернера - р. Огоста (код BG1G0000Qal015). В обхвата на инвестиционното предложениe няма учредени СОЗ на ПВТ BG1G0000Qal015, както и не се провеждат процедури по учредяване на СОЗ по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88/27.10.2000 г.). На 525 м южно от находище „Гредо” се намира КИ „Пали лула”, с. Палилула, общ. Бойчиновци, обл. Монтана за питейно-битово водоползване на с. Пали лула:
Кариера „Гредо” КИ „Пали лула” Фигура 3. Санитарно-охранителната зона е определена със Заповед № СОЗ-92/ 07.06.2006 г. на Директора на БДДР:
Ограничителните условия в тези зони според Наредба № 3, Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 за защитени водни обекти за добив на подземни богатства са:
Участък „Пали лула” от находището е на около 100 м извън контура на пояс ІІ и тази дейност не се забранява. Ограничителните условия в пояс ІІІ разглеждат допустимостта предвиденото инвестиционно намерение с режима на защитената водна зона, така че да не уврежда водоизточника - запазване на количеството и качеството на добиваната вода. Изворът при с. Палилула се подхранва от пукнатинно-карстов водоносен хоризонт. Ненапорните подземни води идват от варовиците на валанжа и горната юра, които изграждат платото “Пъстрината” и пластовете им западат на североизток. Най-голямата част от формирания разходящ поток се насочва на североизток към с. Палилула и подхранва КИ „Палилула” с надморска височина 107.5. Находище „Гредо” е разположено в по-ниско лежащи площи (теренните коти са от 103.5 106.5) и не оказва въздействие върху количественото и химичното състояние на пукнатинно-карстовите подземните води, захранващи КИ „Палилула”. КИ "Пали лула" (BG1G0000TJKMP246) e включен в мрежа за мониторинг на подземните водни тела на БДДР към 2009 г. - за контролен и количествен моноторинг.
Според публикуваната оценка за химичното състояние на подземните водни тела към 2009 г., подземно водно тяло с код BG1G0000Qal015 – Порови води в Кватернера - р. Огоста е в „добро” химично състояние. Оценката на риска за постигане на добро екологично състояние е „в риск”. Основните фактори на риска за подземното водно тяло са свързани със зъмърсяване от дифузни източници: прилагане на земеделски практики, стари нерагламентирани сметища за битови отпадъци и населени места без ПСОВ. Химичното състоянието на подземно водно тяло с BG1G0000TJK044 - Карстови води в Западния Балкан е определено като „добро”, оценката на риска – „ не е в риск”. Оценка на риска по точкови и дифузни източници на замърсяване на подземните водни тела към 2009 г. за ПВТ BG1G0000Qal015:
Основната причина за лошото състояние са населените места без канализация и големият дял обработваеми земи в рамките на това тяло. За ПВТ BG1G0000TJK044 – оценката на риска по точкови и дифузни източници е „добро”. В качествен аспект, като предполагаемо негативно въздействие може да се прогнозира най-вече влошаване на качествените характеристики на водите при разкриване на водоносните хоризонти и пряко навлизане на замърсители в тях. При вземане на адекватни мерки за предотвратяване на разливи на опасни вещества и изграждане на ефективна отводнителна система за отвеждане повърхностните води и нейното поддържане в изправност във времето, прогнозираните негативни въздействия ще бъдат ограничени и сведени до минимум. Характерът на дейността, предмет на концесията не е свързана с консумация на вода. При правилно водене на добивните работи, дейността по експлоатацията на находището няма да стане причина за замърсяване на подземните води. В прилаганата технология на производство няма да се използват химически активни вещества, реагенти и др. Общата площ на находището е 398 828 кв. м, което представлява 0.16% от площта на ПВТ с код BG1G0000Qal015. Поради това влиянието на добива в кариерата ще има локално и незначително по обхват въздействие върху повърхностните и подземни води. Дълбоко залягащите подземни води на ПВТ с код BG1G0000TJK044 не са подложени на антропогенно въздействие и са защитени срещу постъпване на замърсители във водоизточниците. Оценка на количественото състояние на подземните водни тела към 2009 г.:
В прилаганата технология не е необходимо понижаването на дълбочината на водните нива. С оглед на това не се очаква въздействие върху подземните води, изразяващо се в колебание на нивата им. Характерът на дейността, предмет на концесията няма да доведе до изчерпване на водни обеми и до промяна в техния режим. Новообразувалите се кариерни езера няма да повлияят на нивата на подземните води в района на инвестиционното предложение и по конкретно на нивата на подземните води в кладенците за собствените потребности в с. Пали лула и с. Охрид. Не се очаква генериране на емисии и отпадъци във вид и количества, които да окажат отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитената зона. Експлоатацията на находището не води до отделяне и натрупване на производствени и опасни отпадъци, не е свързана с дейности, отделящи замърсени отпадъчни води. При стриктно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и недопускане на замърсяване на подземните води преките въздействия от присъствието на строителна техника ще бъдат сведени до минимум. Заключението за оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение е, че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху компонентите и факторите на околната среда. След рекултивацията ще се създадат изкуствени езера, които ще подобрят ландшафта и ще го направят атрактивен и привлекателен обект за спортен риболов при реализиране на проектния вариант за разработка. Алтернативният вариант, предложението от експертния екип на настоящия ДОВОС,– т. е. Добив до нивото на подземните води, при който няма да се образуват водни изкуствени езера е разгледан по-долу. При реализирането на инвестиционното предложение следва да се предложи План за собствен моноторинг на подземните води в близост до изземването на отложенията в границите на концесионната площ. Планът за собствения моноторинг следва да се разработи в съответствие с Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите. Пунктовете за мониторинг ще осигуряват данни за последователна и подробна оценка на химичното състояние на подземното водно тяло.
В тази връзка е необходимо при извършването на оценката на въздействието на околната среда да бъдат взети в предвид целите и мерките заложени в Плана за управление на речните басейни в Дунавски район. Особено внимание се обръща на територии и зони, които (съгласно раздел VІ, чл.157, т.3 от Закона за водите) са определени като зони за защита на водите, и в които са въведени ограничения и забрани с цел опазването им и осигуряване на ресурси на подземни води за питейно-битово водоснабдяване. В ПУРБ са предвидени програми от мерки (основни и допълнителни) за поддържане на ключовите елементи на защитените зони за постигане на целите за опазване на околната среда. Превантивна дейност е забраната на негативни промени в параметри на средата в следствие антропогенната дейност. Основна мярка за регулиране на водовземанията на подземни води е Забрана за добив на подземни богатства в райони, където е необходимо осигуряване на ресурси на подземни води за питейно-битово водоснабдяване (BG1MB035). За недопускане влошаване състоянието на водите в подземно водно тяло Порови води в Кватернера - р. Огоста (код BG1G0000Qal015), определено като зона за защита на водите за питейно-битово водоснабдяване (код BG1DGW0000Qal015) като алтернативен вариант за осъществяване на инвестиционното предложение е добивът на инертни материали и по-конкретно изземване на пясъка и чакъла да се осъществява до нивото на подземните води, без да се навлиза в подземното водно тяло. Каталог: ovos Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|
