Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4
Генерирани енергетични замърсители – количествена и качествена оценка
Изтегляне 1.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.16. Мониторинг
- 2. Алтернативи за реализация на инвестиционното предложение
- 2.2. Алтернативи и най-добри налични техники
- 3. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда
1.14. Генерирани енергетични замърсители – количествена и качествена оценка;Баластриерата няма да работи с енергетични замърсители. 1.15. Риск от аварии и използване на опасни веществаХарактеристика и анализ на опасните вещества При добива няма да се използват или произвеждат опасни вещества. Съществуващи проблеми, свързани с отпадъците и опасните вещества На територията на площадката няма и не се очаква да възникнат проблеми, свързани с отпадъците. По-сериозна опасност могат да представляват разливи на масла и течни горива в особено големи количества. Имайки предвид, че на обекта няма да се съхраняват такива количества и че зареждането с гориво, смяната на масла и ремонтите ще се извършват в съответните сервизи и бензиностанции, рискът от такъв разлив е почти нулев. Въпреки това в аварийния план и в програмата за управление на дейностите по отпадъци трябва да бъдат включени следните мерки:
Прогнозните количества при експлоатацията на обекта са незначителни, поради което не могат да окажат значителни въздействия върху компонентите на околната среда. 1.16. МониторингНаходището не е в експлоатация. План за мониторинг не е изготвен. Това трябва да бъде направено, като трябва да бъдат следени следните компоненти на околната среда:
2. Алтернативи за реализация на инвестиционното предложение2.1. Нулева алтернативаРазположението на обекта няма алтернатива – то е в границите на запасите, установени в резултат на геоложките проучвания. Всяко полезно изкопаемо е природна даденост. Неговото местоположение е уникално и не може да бъде променяно. 2.2. Алтернативи и най-добри налични техникиВъзможна алтернатива за реализирането на инвестиционното намерение е добивът на пясаци и чакъл да се води до нивото на подземните води, без да се навлиза в подземно водно тяло (ПВТ) с код BG1G0000Qal015 – Порови води в Кватернера - р. Огоста. Водите са регистрирани при сравнително еднообразни нива - около 2.0 m от терена. Откривката е с дебелина от 0.1 до 0.8 м. максимум, като средно е около 0.35 м. Това означава, че ще бъде иззета средно около 1.75 м. от мощността на пясъците и чакълите. Дебелината на полезното изкопаемо в находище “Гредо” се изменя от 3.10м. до 4.20м., средно за участък „Палилула” тя е 3.84 м. За участък “Охрид” средната дебелина на полезното изкопаемо е 3.64м. Тази алтернатива би била приемлива след промяна на работните проекти за добив и рекултивация. Управлението на отпадъците от минно-добивната дейност се регламентира с официално приети и одобрени от Европейската комисия най-добри техники (BAT – Management of Tailing and Waste-Rock in Mining Activities – 2009). Овните положения на този документ са транспонирани в българското законодателство под формата на чл. 22 от Закона за подземните богатства. Концепцията за най-добрите начини на рекултивация на отпадъците от минно-добивната дейност се регламентира по следния начин в BAT: Доброто управление на минните отпадъци включва оценка на възможните алтернативи за:
В този смисъл идеята отпадъците от добива – откривката и хумусния слой да не се депонират на табани (насипи), а да се използват изцяло за рекултивация на баластриерата отговаря изцяло на препоръките на BAT – Management of Tailing and Waste-Rock in Mining Activities и изискванията на чл. 22 от ЗПБ. 3. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда3.1. Атмосферен въздух.3.1.1. Характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздухНай-общо находище „Гредо” се отнася към Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област. В тази подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен. Откритостта й към североизток е предпоставка за преобладаването на континентални въздушни маси през зимата, което е причина за добре изразения континентален характер на климата с горещо лято, а зимата е една от най-студените в страната. Характерът на климата в района на находището е описан по данни от представителната климатична станция Монтана. Температура на въздуха Температурни условия се характеризират със студена зима поради откритостта на района спрямо северните и североизточните студени континентални въздушни маси. Все пак тук се проявяват някои особености поради относителната близост на Стара планина, както и отчасти на хълмистия характер на релефа. Средната януарска температура е около 1,0 С под нулата (фиг.1.а), а минималните температури през януари са средно около -5 С, като само в редки случаи може да се наблюдават температури под -26С.
Фиг.1.а. Средна месечна и средна минимална температура Вследствие на морфографските характеристики на района средните максимални януарски температури са около 2-3С, което е с до 3С по-висока стойност отколкото в северния район климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Броят на дните през зимата с температура на въздуха над 5С е 14-16, докато в северния район той е 10-12. Пролетта настъпва около средата на март, когато средната денонощна температура надвишава 5С. Тя е относително прохладна и настъпва по-бавно. Средната месечна температура през централния летен месец април е 11,9С. През лятото температурните условия се отличават с относително по-ниски стойности от тези в северния район, като средните юлски температури са около 22С, а броят на дните със средна денонощна температура над 25С е около 5-10. Средните максимални температури са от 26,1С до 28,5С. Максималните температури в отделни години може да надвишат 39-40С. Температурната сума за периода със средни денонощни температури над 10С е между 3500 и 3800С. 
Фиг.1.б. Средна месечна и средна максимална температура Есента в района е с относително сходни термични условия с пролетта със средна месечна температура през централния есенен месец октомври около 11,5С, спрямо 11,9С през централния пролетен месец април. Средната денонощна температура спада устойчиво под 10С средно в третата декада на октомври, а под 5С през втората половина на ноември.
Най-често използваният показател за овлажнението на въздуха е относителната влажност. От ноември до април относителната влажност на въздуха се задържа над 80%, след което започва да спада. Минимумът на относителната влажност е през втората половина на лятото и началото на есента. Средната месечна стойност на относителната влажност през август и септември е 65% фиг.2. 
Фиг.2. Годишен ход на относителната влажност Валежи Годишната сума на валежите в района е 628мм. Континенталния характер на климата в района ясно проличава от добре изразеният минимум през студеното полугодие – средната месечна сума на валежа през февруари е 31мм и максимум през топлото. Средните месечни сума за май и юни са съответно 89мм и 85мм фиг.3. 
Фиг.3. Вътрешно годишно разпределение на месечните и максималните денонощни валежи Зимата е най-сухият сезон със средна сезонна сума около 111мм, което е около 20% от годишния валеж , което подчертава континенталния характер на климата. Първата снежна покривка обикновено се образува към средата на декември. Въпреки студената зима снежната покривка е нестабилна и се задържа главно през отделни периоди за по няколко дни. Само в студени снеговити зими тя може да се задържи непрекъснато до 30 и повече дни и поради натрупването й да достигне до 100-120см. В нормални зими през януари височината й не надвишава 15-20см. Пролетните валежи са близки до летните валежи и са около 182мм. Лятото е сезонът с най-голяма сума на валежа – 190мм. През лятото са регистрирани и най-високи денонощни валежи, като най-високия денонощен валеж в Монтана е наблюдаван през юни и е 168мм. Есенната сума на валежа е около 144мм. Облачност и мъгли Оценката на режима на покритостта на небето с облаци е направено по общата облачност в десети. От ноември до март средната месечна облачност е над 6 бала. Общата облачност спада до около 5 бала през май и юни, и до около 3 през август и септември фиг.4. През зимата има само около 2-4 ясни дни (облачност под 2 бала). През лятото около 45% от дните са ясни, като през август техният брой е 14. фиг.5. За разлика от северния район честотата на мъглите тук е доста по-малка. Средният годишен брой на мъглите е около 16 в сравнение с 30-40 в близкия до р.Дунав северен климатичен район.От април до септември средно има около 1 ден с мъгла, а от октомври до март техният брой е 15-16. 
Фиг.4. Годишен ход на общата облачност в балове (десети) 
Фиг.5. Годишен ход на броя ясни дни Вятър Характерна особеност на района е по-честата и по-интензивна проява на фьонов вятър. Средната годишна скорост на вятъра е 1,8 м/сек.През зимните месеци средната месечна скорост е в граници 1,7-1,9 м/сек. Като най-ветровит сезон се проявява пролетта, когато вследствие на интензивната атмосферна циркулация средната месечна скорост на вятъра е малко над 2 м/сек. Най-малки скорости на вятъра се наблюдават през есента. Средната месечна скорост на вятъра през октомври е съответно 1,5м/сек и 1,6м/сек.
Януари тихо-33% Април тихо-26.9% Фиг.10.а. фиг.10.б. Каталог: ovos Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|
