Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4

3.4. Почви

Теренът на участък „Палилула” представлява в структурно отношение първа заливна речна тераса, покрита с тревна и ниска храстова растителност. Земеделието почти не е развито, като терена представлява пасища – мери. Част от попадащите имоти са собственост на „Екоагрострой” АД. За участък „Палилула” в находище „Гредо” дружеството ще предприеме процедурите по отреждане начина на ползване съгласно действащото законодателство.

Проектираният обект “Каменна кариера” – „Гредо” на територията на селата Охрид и Пали лула – Монтанско се разполага на площ от 224,282 дка стопанисвана от шест физически и юридически лица, чиито парцели могат да се групират в следния ред: Преобладават частните земевладелци

Таблица 1

Районът, в който попада площта на находището, се намира на границата между Средна Долнодунавска (на СИ) и Западна Предбалканска (на ЮЗ) почвени провинции (от Долнодунавската подобласт на Карпатско-Дунавската почвена област).

На север от р. Ботуня доминира площното присъствие на основния зонален почвен тип за Северна България – черноземите (Chernozems) (фондови материали на НИАПАЕ). Специфичното съчетание на почвообразуващи материали от льос и льосовидни образувания в условията на периодична смяна на сух и влажен климат и с участието на степна и лесостепна растителност е благоприятствало формирането на излужени (Haplic Chernozems) и оподзолени черноземи (Haplic Phaeozems). Добре представени са средно излужените черноземи, средно мощни, тежко песъкливо-глинести с мощност на хумусния хоризонт от 60 - 70 см и съдържание на хумус до 5 %. Съдържанието на физическа глина в повърхностния хоризонт е до 60 %. Под влияние на почвените разтвори карбонатите са изнесени в дълбочина на профила от над 120 сm.

Фиг. 1. Карта на почвите от района на находище „Гредо”

1. Алувиални и алувиално-ливадни, карбонатни и наситени, песъкливи и песъкливо-глинести

2. Тъмносиви горски, тежко песъкливо-глинести

3. Ливадни черноземи, средно до тежко песъкливо-глинести

4. Еродирани сиви горски

5. Сиви (кафяво-канелени) горски, средно и тежко песъкливо-глинести

6. Плитки рендзини

7. Светлосиви, повърхностно оглеени, леко песъкливо-глинести

В Бързийско-Ботунския район на юг преобладаващи са сивите горски почви, засегнати в различна степен от ерозионните процеси. На места, обаче те преминават в светлосиви (псевдоподзолисти) почви, а на отделни петна, в зависимост от карбонизирането на скалната основа се наблюдават и рендзини. По дъната на речните долини, пресичащи Предбалкана има и алувиални и алувиално-ливадни почви.

В южна посока изразително е площното присъствие на тъмно сивите горски почви (Luvic Phaeozems). Те са формирани върху обилен изветрителен материал с участието на широколистна растителност. Механичният състав е тежко песъкливо-глинест. Профилът достига 130 - 170 cm, където мощността на хумусния хоризонт е от 30 - 42 cm, а съдържанието на хумус е в границите 2 - 4 %. Почвената реакция е средно до силно кисела. С нарастване на разнообразието на релефните форми в предземията на Предбалкана се увеличава присъствието на средно до силно ерозирали, леко глинести сиви горски почви. Продължителната проява на ерозионните процеси е провокирала деструкция на почвения профил, придружена от разрушаване на хумусния и дори на част от илувиалния хоризонт.

Широко разпространени в Северна България са лесивираните (Luvisols, LV), обикновени (haplic, LVh) сиви горски и сиво-кафяви горски почви. На тях се отглеждат почти всички култури в страната. Те притежават добре изразен и мощно развит илувиално-глинест Bt-хоризонт (тип argic), диференциран профил, имащ висок сорбционен капацитет на ила и наситеност с бази (над 50 %) поне в една част на Bt.

Лесивираните почви са в зоната на дъбовите гори, които сега в по-голямата си част са унищожени и разорани. При отсъствие на ерозия лесивираните почви са напълно развити, дълбоки почви с профил от 90-100 до 150 и дори 200 cm.

Азонално проявени са наносните почви (Fluvisols). Те са формирани в условията на речните тераси или подножните участъци на Предбалканските ридове при периодично обогатяване с нови седиментни материали и благоприятно ниво на подпочвените води. В заливните тераси определящо е участието на ливадна и дървесна хидрофилна растителност. Така формираното разнообразие включва алувиално-ливадни (Eurotric Fluvisols), делувиално-ливадни (Gleyic Colluvisols), алувиално-делувиално ливадни (Distric Fluvisols) и ливадни почви (Gleysols). Мощността на почвените профили варират от 100 до 180 cm, а на хумусните хоризонти от 20 до 70 cm. Съдържанието на хумус в тези условия достига 1,2 - 2%.

Тези почви се намират в начална фаза на почвообразуване, имат само хумусен А-хоризонт в различна фаза на развитие, под който лежат наносните пластове от речен пясък и/или чакъли с различна дебелина и подреждане. Тези почви са с добре изразен и оформен хумусен хоризонт в ливадите с кафеникаво-сив цвят и с мощност 15-25 cm, съдържат 2 до 3-4% хумус в целините или 1-2% в нивите.

Наносните почви са разпространени на заливната и първата надзаливна тераса на реките. Имат плитки подпочвени води – от 1 до 3 m, дълбочината на които се намира в зависимост от речния режим. Подложени са на периодично заливане, наводняване и отлагане на нов алувий. При естествени условия върху тях расте ливадна и дървесна водолюбива растителност.

Върху варовити терени под въздействието на тревиста растителност са се формирали рендзини (Rendzic Leptosols). Отличават се с плитък профил (45-50 cm) тежко песъкливо-глинест състав, слабо алкална реакция и съдържание на хумус до 3 - 3,6%. На съвременния етап те са в значителна степен ерозирани.¹

В климатично отношение районът се характеризира със сравнително благоприятни условия. Той попада в предпланинския климатичен район на умерено-континенталната климатична подобласт, характеризираща се със студена зима и горещо лято, над 30% по-големи летни валежи от зимните, устойчива и по-голяма дебелина на снежната покривка, чести и силни ветрове и пр.

Таблица 3

Бонитетът на земите от този агроекологичен район е доста приличен за част от културите той е значително по-висок (Таблица 3.5.5.) . Средният агрономически бал (74 бала) ги причислява към групата “добри земи” – трета категория земи, а пригодността им за отглеждане на отделните основни селскостопански култури ги степенува по подобен начин: най-подходящи са за пшеница, царевица, слънчоглед, люцерна, лозя (бонитет в интервал от 99 до 55 бала), т.е. в групата на „много добри” и “добри земи”. По-слабо пригодни са за захарно цвекло - от 74 до 22 бала и ябълки с бонитет, който ги причислява по продуктивни възможности към групата на “средни земи”. Още по-нисък е бонитетният бал за ориенталски тютюн, соя и картофи – съответно 64-34 бала, т.е. в бонитетна група на „добри”, „средни” и “лоши земи”.

Почвите на територията на проучвания обем са речни чакъли и пясъци и известна част от тях са алувиални и алувиално-ливадни почви. Чакълите са предимно 9-та - 10-та категория, докато останалите варират в известна степен към по-благоприятни варианти Това са почви с ниски продуктивни възможности и дори използването им като пасища е нерентабилно и се отнася към бонитетната група на лошите земи.

Taблица № 3.5.4

Проектираният обект “Кариера за добив на пясък и чакъл от находище „Гредо” в землището на с. Палилула и с. Охрид, общ. Бойчиновци ” се разполага на площ от 398 674 m² – в Участък "ОХРИД -174 392 m² и в Участък "ПАЛИЛУЛА" – 224 282m². Добивът на пясък ще се осъществява по открит кариерен способ, в обем от 25 000 куб. метра годишно.

Теренът на участък „Палилула”, заемащ пасища и мери, представлява в структурно отношение първа заливна речна тераса, покрита с тревна и ниска храстова растителност. Част от попадащите имоти са собственост на Инвеститора „Екоагрострой” АД. За участък „Палилула” в находище „Гредо” дружеството ще предприеме процедурите по промяна ползуването на земите, съгласно действащото законодателство.

Добивът ще се осъществява след свалянето на тънкия повърхностен почвен слой – откривката. Към откривката се отнасят почвения слой и глинесто-песъкливите материали лежащи под него.

Откривката е разпространена повсеместно по терена на находището. Представена е от глина, финопесъклива, на повърхността превърната в почвен слой и обогатена на хумусно вещество. В участък “Охрид” откривката е с по-голяма дебелина, докато в по-голямата част на участък “Палилула” тя е незначителна.

Дебелината на откривката в участък “Охрид” се изменя от 0.10 m (Ш-4) до 0.80 m (Ш-14), средно за участъка 0.35 m.

В участък “Палилула” откривката е изключително маломощна като на много петна по терена тя се представя от 5-10 cm почвен слой. Също както в участък “Охрид” и тук откривката е изградена от глина, финопесъклива, на повърхността превърната в почвен слой с хумус.

Дебелината на покривката в участък „Палилула” се изменя от 0.10 m (Ш-11) до 0.30 m (Ш-7, 8 и 10) или средно за участъка 0.24 m.

Средната дебелина на покривката за цялото находище е определена на 0.29 m.

От посочените данни става ясно, че почвите в района на инвестиционното предложение са изключително плитки (мощност на почвата средно 40-45 см, а на хумусния хоризонт варира максимум 16-29 см), но при наличие на близки подпочвени води и при възможности за напояване, те могат да бъдат подходящи за ливади, пасища и на някои места с по-малка степен на каменистост - за зеленчукови градини.

От проекта за добив става ясно, че след приключване на миннодобивните работи, голяма част от територията ще остане под вода, т.е. няма да може да се ползува като земеделска земя, каквато е в момента. Разположението на обекта е върху речни чакъли и пясъци които са слабо продуктивни дори за пасища, за които показват стойност от 20 бала, 17 бала за ориенталски тютюн, а за останалите култури показват бонитет от 0 бала.

От друга страна водните площи, рекултивирани след приключване на добива, могат да се превърнат в рекреационна зона, зона за рибовъдство, риболов и спорт. При тази дейност площите пак могат да бъдат стопански използваеми и икономически изгодни за населението и Общината.