Договорът по принцип е срочен. Срокът се смята уговорен в полза на заемателя (на длъжника) това означава, че заемодателят-кредитор не може да иска вещта преди изтичането на срока. Но все пак са предвидени три изключения от това положение:
-
Ако заемателят неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай - той ще трябва да доказва, че е неотложно и че случаят е непредвиден.
-
Заемодателят може да иска вещта преди срока, ако заемателят си служи с вещта по начин, различен от уговореното, т.е. ако той нарушава своето задължение за служене и пазене.
-
В случай на смърт на заемателя - чиято личност е съществен елемент от съдържанието на договора.
Ако срок не е уговорен или срокът на ползването не може да се установи заемодателят може да иска вещта веднага.
Правна уредба:
Чл.240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Чл.241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
Чл.242. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
Договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Отграничения
Заем за потребление и заем за послужване
-
Консумативна цел на договора за заем за потребление
-
Договорът за заем за потребление, за разлика от заема за послужване може да бъде уговорен като възмезден договор.
-
Заемът за потребление има и вещно действие
Заем за потребление и неправилен влог
Заемът за потребление се сключва в интерес на длъжника-заемател, а влогът се сключва в интерес на кредитора-влогодател, което и определя и режима на срока. Затова и при влога влогодателя винаги може да иска вещта преди изтичането на срока, което е недопустимо при заема.
-
Заемът за потребление има за предмет заместими вещи, а наемът поначало - незаместими и непотребими вещи.
-
Заемът за потребление има вещно действие и прехвърля вещни права, по-специално - право на собственост.
Страни
Същите като при заема за послужване. Ограничението на чл.73/3 СК намира приложение за личността на заемодателя и при заема за потребление:
Правна характеристика
-
Реален - Ако вещта не е предадена няма договор, но може да има предварителен договор за заем. Възможността да се сключва такъв предварителен договор е установена в чл.241. Този текст установява едно специално положение, различно от общите правила на чл.19 ЗЗД. Неплатежоспособността трябва да се докаже в случай на спор от заемодателя.
-
Едностранен- Винаги е такъв. Може да се превърне в несъвършен двустранен, но не може да стане двустранен договор. Дори когато се уговори лихва, той остава едностранен. Възникват две задължения за заемателя:
-
да върне вещ от същия вид, количество и качество;
-
да плати лихвата.
Ако се уговори лихва това всъщност е договорна лихва. За да има сила такава уговорка, тя трябва да бъде в писмена форма (правило, което не важи за банките). Но когато заемът е с лихва, тогава той е възмезден договор, но не престава да бъде едностранен. Защо това е така? Обяснението е в реалния характер на договора - насрещното имуществено разместване, предаването на вещите е елемент от ФС на договора, а ако договорът би бил консенсуален - тогава той, ако е възмезден би бил и двустранен. Но той е едностранен, защото е реален.
-
Безвъзмезден по начало, но може да стане и възмезден, когато се уговори лихва (цена на ползването).
-
Вещен договор - има вещно действие.
Предмет
Пари или други заместими вещи.
Това е така по ЗЗД. Но заемите, които сключват банките са заеми, различни от този заем за потребление и той е поначало: консенсуален, двустранен, възмезден, който се сключва в писмена форма за действителност, защото този реален характер на договора е доста неудобен в търговския оборот (т.нар. банков кредит).
Действие на договора
-
Договорът поначало създава задължения за заемателя да върне вещи от същия вид, количество и качество. Ако се уговори да се върне същата вещ договорът е или наем, или продажба.
-
Заемателят трябва да върне вещта в уговорения срок. Ако не е уговорен срок – един месец след поканата. Това правило е диспозитивно. Но тъй като това е договор, който е в интерес на длъжника и срокът е в интерес на длъжника длъжникът-заемател може да върне вещта предсрочно. Ако е била уговорена лихва той може да приспадне лихвата, която е предплатил, т.е. прилага се общото правило на чл.70/3 ЗЗД: При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.
-
Заемодателят поначало няма задължения, но в резултат на нова юридически факт за него могат да възникнат някакви задължения:
- при недостатъци на вещите, които са предадени от които са причинени вреди на заемателя и то при положение, че заемодателят виновно ги е премълчал - намира приложение чл.247 ЗЗД:
Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.
Сподели с приятели: |