-
Реален договор - липсата на предаване е пречка да се породи действие. Обаче, в случай, че няма предаване е възможно да се сключи предварителен договор за заем за послужване. Калайджиев: такъв договор може да се сключи, тъй като той не е забранен. Някои автори смятат, че режимът за дарението трябва да се прилага и за заема за послужване, а предварителен договор за дарение е забранен с императивно правило. Тук обаче законът изрично урежда предварителен договор за заем за потребление, който също може да бъде безвъзмезден и едностранен, а някаква принципна разлика от икономическа гледна точка между безвъзмездния едностранен заем за потребление или заем за послужване не се открива.
-
Едностранен - възникват задължения само за заемателя. В някои случаи могат да възникнат задължения от нови юридически факти за заемодателя. В този случай договорът за заем за послужване става несъвършено двустранен договор, но не може да стане двустранен.
-
Безвъзмезден - по дефиниция. Ако отношенията са възмездни е налице наем.
-
Облигационен - в смисъл, че няма вещен ефект.
-
Договор, при който личността на заемателя е съществен елемент от съдържанието на договора и затова презаемането е забранено и смъртта на заемателя е основание за прекратяване на договора.
Страни
-
Заемател - може да бъде всяко лице
-
Заемодател - може да бъде само дееспособно физическо лице. Тук важи ограничението на чл.73/3 СК (както и при дарението):
Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.12, ал.3
Разбира се еманципираният непълнолетен може да заема.
Предмет
Могат да бъдат: само индивидуално определени вещи - това следва от реалния характер на договора (предаване):
-
Движими вещи;
-
Недвижими вещи;
-
Собствени вещи;
-
Несобствени (чужди) вещи
Заемът за послужване поначало има за предмет непотребими вещи защото се връща същата вещ. Но договорът за заем за послужване може да има за предмет и потребима вещ, ако тя се върне, ако тя не се потребява: напр. бутилката вино, която един търговец на вина заема и я излага на своята витрина, след което я връща, вече осигурил си клиентела.
Елементи
-
Съгласие
-
Форма - неформален
-
Основание - проблемът се поставя и при заемът за потребление и при влога. Има известни спорове за основанието на заемодателя в случая. Според господстващото виждане в по-старата френска теория основанието при всички тези реални договори е самият реален момент, т.е. самото предаване на вещта. Според други автори основанието би следвало да бъде същото, как то при дарението: animus donandi. Но може би все пак трябва да се приеме виждането, че основанието на заемодателя е близко до това на дарителя, но не е съвсем същото, защото има известна разлика в действието на договорите: целта отново е да се направи безвъзмездна услуга, но има и разлика, защото заемът за послужване няма вещен ефект, той е срочен договор и т.н.
-
Срок - съществен елемент от договора. Договорът е винаги срочен - временно ползване. Срокът може да бъде установен, посочен в самия договор. Ако не е посочен, срокът се определя от ползването на вещта.
Действие на договора
Задължения за заемателя
-
Да си служи с вещта съобразно с уговореното, а ако нищо не е уговорено - съобразно с нейното предназначение.
-
Не може да събира плодовете от вещта, освен ако друго е уговорено
-
Длъжен е да пази вещта, като трябва да я пази с грижа, която е по-голяма от онази на добрия стопанин - трябва да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи. Тази по-голяма грижа е следствие от едностранния и безвъзмезден характер на договора. Няма никакво значение дали заемателят е предвидил или е могъл да предвиди опасността от погиването на вещта, нито има значение дали заемателят е скрил от заемодателя, че има аналогична собствена вещ - при всички положения той отговаря по установения в закона начин.
-
Длъжен е да посреща обикновените разноски по поддържането, запазването и използването на вещта.
-
Да съобщава на заемодателя за посегателствата върху вещта и вредите, причинени от трети лица
-
За разлика от наема, заемателят не може да предава другиму заетата вещ.
В случай, че заемателят наруши някое от тези несамостоятелни задължения той отговаря. От една страна той отговаря по реда на чл.233 ЗЗД:
Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.
Заемателят отговаря следователно:
-
за виновното поведение на членовете на неговото домакинство.
-
ако е нарушил задължението си за пазене и служене с вещта, заемателят отговаря и за случайно събитие, но може да се освободи от тази отговорност, ако докаже, че вещта би погинала или би била засегната и при неговата изправност, но тежестта е върху него.
-
ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
-
Да върне вещта в състоянието, в което я е взел - ако не е бил направен опис се предполага, че е получил вещта в добро състояние.
-
Трябва да върне и плодовете на вещта, ако не е уговорено друго.
Задължения за заемодателя
Заемодателят няма задължения, които да произтичат от самия договор. В негова тежест обаче могат да възникнат задължения от допълнително проявили се ЮФ. Уредени са два такива случая:
-
Заемодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазването на вещта, ако са били необходими и неотложни. При това заемателят има право на задържане по ч.91 до заплащането на тези разноски:
Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Не е уреден въпросът за полезните разноски, но вземането за полезните разноски трябва да се определи в зависимост от ЮФ, при който те са били положени. Възможно е да има договор между заемателя и заемодателя и тогава заемателят може да търси полезните разноски на базата на този договор (напр. договор за изработка). Може заемателят да е действал като гестор, може да ги търси на база - неоснователно обогатяване. Но тъй като заемателят е държател той няма право на задържане за полезните разноски поне според Калайджиев, тъй като за извънредните разноски той има право на задържане, защото това е предвидено в закона, но поначало право на задържане като че ли извън случаите, постановени в закона и чл.91 ЗЗД не биха могли да се търсят. Спорен въпрос.
-
Ако вещта е имала скрити недостатъци, ако заемодателят виновно не е съобщил на заемателя за тези недостатъци и ако от тях заемателят е претърпял вреди.
Сподели с приятели: |
