Съдържание приети текстове p6 ta-prov(2008)0609

▌

6. След прехвърлянето на отговорността, предвидените в член 15, параграф 3 рутинни инспекции се преустановяват, а наблюдението може да се сведе до нива, които позволяват установяването на изтичане или значителни нередности. Ако бъдат констатирани изтичания или значителни нередности, наблюдението се засилва, доколкото е необходимо, за да се оцени значимостта на проблема и ефективността на корективните мерки.

Член 19
Финансова гаранция

1. Държавите-членки гарантират, че като част от заявлението за разрешение за съхранение потенциалният оператор представя доказателство, че могат да се въведат подходящи мерки − под формата на финансова гаранция или друга сходна мярка, при условия, решени от държавите-членки, които да гарантират, че могат да бъдат изпълнени всички задължения, произтичащи по силата на издаденото в съответствие с настоящата директива разрешение, включително процедурите по затваряне и разпоредбите за периода след затварянето, както и всички задължения, произтичащи от включването на местата за съхранение съгласно Директива 2003/87/ЕО. Финансовата гаранция е валидна и ефективна преди да се пристъпи към инжектиране.

2. Финансовата гаранция периодично се адаптира, за да се отчетат промените в оценката на риска от изтичане и прогнозираните разходи.

3. Посочените в параграф 1 финансова гаранция или друга сходна мярка остават валидни и ефективни:

а) след затваряне на място за съхранение в съответствие с член 17, параграф 1, букви а) или б), до момента, в който отговорността за мястото за съхранение се прехвърли на компетентния орган съгласно член 18, параграфи от 1 до 5;

б) след отнемане на разрешение за съхранение в съответствие с член 11, параграф 3:

i) до издаване на ново разрешение за съхранение;

ii) когато мястото е затворено в съответствие с член 17, параграф 1, буква в), до момента на прехвърляне на отговорността ▌съгласно член 18, параграф 8, при условие че са изпълнени посочените в член 20 финансови задължения.

Член 20
Финансов механизъм

1. Държавите-членки гарантират, че въз основа на определените от държавите-членки ред и условия операторът прави финансова вноска в полза на компетентния орган преди отговорността да бъде прехвърлена съгласно член 18. Във финансовата вноска на оператора се вземат предвид тези от критериите, посочени в приложение І и елементите, отнасящи се до историята на съхранението на CO₂, които имат отношение към определяне на задълженията след прехвърлянето на отговорността и покриват поне очакваните разходи по наблюдението за срок от 30 години. Посочената финансова вноска може да се използва за покриване на разходите, понесени от компетентния орган след прехвърлянето на отговорността, за да се гарантира, че CO₂ е напълно и постоянно задържан в геоложките места за съхранение след прехвърлянето на отговорността.

2. Комисията може да приеме насоки за оценка на посочените в параграф 1 разходи, които да бъдат разработени след консултации с държавите-членки с оглед осигуряване на прозрачност и предвидимост за операторите.

ГЛАВА 5
Достъп на трети страни

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че потенциалните потребители могат да получат достъп до мрежите за пренос на CO₂ и до местата за съхранение с цел съхранение в геоложки обекти на генериран и уловен CO₂, в съответствие с параграфи от 2 до 4.

2. Посоченият в параграф 1 достъп се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин, определен от държавата-членка. Държавата-членка прилага целите за честен и открит достъп, като взема предвид:

а) капацитета за съхранение, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен в районите, определени в член 4, и капацитета за пренос, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен;

б) дела от нейните задължения за намаляване на CO₂, по силата на международните правни инструменти и законодателството на Общността, които тя възнамерява да изпълни посредством улавяне и съхранение на CO₂ в геоложки обекти;

в) необходимостта да се откаже достъп когато има несъвместимост на техническите спецификации, която не може да бъде преодоляна по разумен начин;

г) необходимостта да се зачитат надлежно обоснованите разумни нужди на собственика или оператора на мястото за съхранение или на мрежата за пренос на CO₂ и интересите на всички други потребители на съхранението, на мрежата или на съответните преработващи или манипулационни съоръжения, които може да бъдат засегнати; и

▌

3. Операторите на мрежа за пренос на CO₂ и операторите на места за съхранение могат да откажат достъп въз основа на липса на капацитет. За всеки отказ се предоставят надлежно обосновани причини.

1. Държавите-членки осигуряват наличието на процедури за разрешаване на спорове, включително орган, който е независим от страните и има достъп до цялата имаща отношение информация, за да може споровете, свързани с достъпа до мрежи за пренос на CO₂ и до места за съхранение да бъдат разрешавани експедитивно, като се вземат предвид посочените в член 21, параграф 2 критерии и броят на страните, които могат да вземат участие в договарянето на такъв достъп.

2. В случай на трансгранични спорове се прилагат процедурите за разрешаване на спорове на държавата-членка, която има юрисдикция над мрежата за пренос на CO₂ или мястото за съхранение, до които е отказан достъп. Когато при трансгранични спорове повече от една държава-членка покриват съответната преносна мрежа или място за съхранение на CO₂ , засегнатите държави-членки се консултират с оглед осигуряване последователното прилагане на разпоредбите на настоящата директива.

ГЛАВА 6
Общи разпоредби

Държавите-членки създават или определят компетентния орган или органи, отговорни за изпълнение на задълженията, установени по силата на настоящата директива. Когато определените компетентни органи са повече от един, държавите-членки установяват договорености за координирането на дейността, осъществявана от тези органи съгласно настоящата директива ▌.

В случай на трансграничен пренос на CO₂, трансгранични места за съхранение или трансгранични комплекси за съхранение, компетентните органи на съответните държави-членки спазват изискванията на настоящата директива, както и на всички други имащи отношение законодателни актове на Общността.

1. Компетентният орган съставя и поддържа:

2. Регистърът се взима предвид от компетентните национални органи при съответните процедури по планиране и при разрешаване на дейност, която може да има или да понесе последствия от съхранението на CO₂ в геоложки обекти в регистрираните места за съхранение.

▌

Член 26
Информация за обществеността

Държавите-членки предоставят на обществеността информацията, свързана със съхранението на CO₂ в геоложки обекти, в съответствие с приложимото законодателство на Общността.

Член 27
Отчетност от страна на държавите-членки

1. На всеки три години държавите-членки представят на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива, включително за регистъра, посочен в член 25, параграф 1, буква б). Първият доклад се изпраща на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или схематични насоки, съставени от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 6 от Директива 91/692/ЕИО. Въпросникът или планът на доклада се изпраща на държавите-членки най-малко шест месеца преди крайния срок за представяне на доклада.

▌

2. Комисията организира обмен на информация между компетентните органи на държавите-членки относно прилагането на настоящата директива.

Член 28
Санкции

Държавите-членки определят правилата за санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и взимат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното приложение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби не по-късно от датата, определена в член 39, и незабавно я уведомяват за всички последващи изменения, свързани с тях.

1. Европейската комисия се подпомага от Комитета по изменението на климата.

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

ГЛАВА 7
Изменения

Директива 85/337/ЕИО се изменя както следва:

(1) Приложение I се изменя както следва:

а) Точка 16 се заменя със следния текст:

„16. Тръбопроводи с диаметър над 800 mm и дължина над 40 km:

– за пренос на газ, нефт, химикали и ▌

– за пренос на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки обекти ▌, включително свързаните с тях компресорни станции.“

б) Добавят се следните точки 23 и 24:

„23. Места за съхранение в съответствие с Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*).

24. Инсталации за улавяне на потоци от CO₂ с цел съхранение в геоложки обекти, в съответствие с Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*) от инсталации, обхванати от настоящото приложение, или когато общото годишно улавяне на CO₂ е равно на или надвишава 1,5 мегатона.

________

(2) Приложение II се изменя, както следва:

„й) Инсталации за улавяне на потоци от CO₂ с цел съхранение в геоложки обекти в съответствие с Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*) от инсталации, които не са обхванати от приложение І към настоящата директива.

_______

(*) OВ L .., … г., стр. ..“

„нефтопроводи и газопроводи и свързани с тях инсталации, както и тръбопроводи за пренос на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки обекти (проекти, невключени в приложение I);“

В приложение I към Директива 96/61/ЕО се добавя следната точка 6.9:

„6.9 Улавяне на потоци от CO₂ от инсталации, обхванати от настоящата директива, с цел съхранение в геоложки обекти в съответствие с Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.(*).

________

В член 11, параграф 3, буква й) от Директива 2000/60/ЕО след третото тире се вмъква следното тире:

„– инжектиране на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки обекти, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели, при условие че това инжектиране се извършва в съответствие с Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или е изключено от обхвата на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея. (*);

________

В Директива 2001/80/ЕО се вмъква следният член 9а:

„Член 9a

1. Държавите-членки гарантират, че операторите на всички горивни станции с номинално производство на електроенергия от или над 300 мегавата, за които е предоставено първоначално разрешение за строеж или, при липса на такава процедура, първоначално разрешение за експлоатация след влизане в сила на Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.(*), са оценили дали са изпълнени следните условия:

– наличие на подходящи места за съхранение;

– техническа и икономическа осъществимост на съоръженията за пренос;

– техническа и икономическа осъществимост на адаптирането на инсталациите за улавяне на CO₂.

________

В приложение IІІ към Директива 2004/35/ЕО се добавя следният параграф 14:

„14. Експлоатирането на места за съхранение в съответствие с Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*);

________

Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/12/EО се заменя от следното:

„а) газови отпадъци, отделяни в атмосферата, и въглероден диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки обекти, и съхранен в геоложки обекти в съответствие с разпоредбите на Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или изключени от обхвата на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея;“

Член 37
Изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006

В член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 се добавя следната буква з):

„з) доставки на CO₂ с цел съхранение в геоложки обекти в съответствие с разпоредбите на Директива ХХ/ХХ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*);

________

ГЛАВА 8
Заключителни разпоредби

– дали е доказано в задоволителна степен трайно локализиране на CO₂ по начин, който предотвратява и намалява във възможно най-голяма степен отрицателните последствия за околната среда и евентуалните рискове за здравето на човека, както и безопасността на УСВ за околната среда и хората;

– дали продължават да са необходими процедурите относно прегледите от страна на Комисията на проектите за разрешения за съхранение (член 10) и на проектите за решения за прехвърляне на отговорността (член 18);

– опита с разпоредбите относно критериите и процедурата за приемане на потока от CO₂, посочени в член 12;

– опита с разпоредбите относно достъпа на трети страни, посочен в членове 21 и 22, и с разпоредбите относно трансграничното сътрудничество съгласно член 24;

– разпоредбите, приложими към горивните инсталации с номинално производство на електроенергия от 300 или повече мегавата, посочени в член 34;

– перспективите за съхранение на CO₂ в геоложки обекти в трети държави;

– допълнително разработване и актуализиране на критериите, посочени в приложения І и ІІ;

– опит по отношение на стимулите за прилагане на УСВ при инсталации, изгарящи биомаса;

– опит по отношение на стимулите за прилагане на УСВ при инсталации, изгарящи биомаса;

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законовите, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива ▌до [2 години след публикуването]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби ▌.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите- членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 38
Адресати

Адресати на директивата са държавите-членки.

Съставено в ║.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРИТЕРИИ ЗА ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ И ОЦЕНКА НА КОМПЛЕКСИТЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И НА ПРИЛЕЖАЩИТЕ ИМ РАЙОНИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4

Характеризирането и оценката на посочените в член 4 места за съхранение се извършват на три етапа съгласно най-добрите практики към момента на оценката и посочените по-долу критерии. Отклонения от един или повече от тези критерии могат да бъдат разрешени от компетентния орган, при условие че операторът е доказал, че не е засегната способността на характеризирането и оценката да позволят извършването на преценките, посочени в член 4.

Етап 1: Събиране на данни

Събират се достатъчно данни за изработване на пространствен и статичен триизмерен (3-D) геоложки модел на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, включително кепрока, и заобикалящия ги район, включително хидравлично свързаните райони. Тези данни обхващат поне следните характеристики, свойствени на комплекса за съхранение:

а) Геология и геофизика ▌;

б) Хидрогеология (в частност наличие на ▌подпочвени води, предназначени за консумация);

в) Инженеринг на резервоара (включително пространствени изчисления на обема на порите за инжектиране на CO₂ и краен капацитет за съхранение ▌);

г) Геохимия (стойности на разтваряне и минерализация);

д) Геомеханика (пропускливост, налягане на разрушаване);

е) Сеизмичност ▌;

ж) Наличие и състояние на естествени или причинени от човека пътеки, включително кладенци и сонди, които могат да послужат като пътеки за изтичане;

Документират се следните характеристики за околностите на комплекса:

з) Домени, обкръжаващи комплекса за съхранение, които могат да бъдат засегнати от съхранението на CO₂ в мястото за съхранение;

и) Разпределение на населението в района около мястото за съхранение;

й) Близост до ценни природни ресурси (включително и по-конкретно райони от Натура 2000 съгласно Директива 79/409/ЕИО и Директива 92/43/ЕИО, питейни подпочвени води и въглеводороди);

к) Дейности около комплекса за съхранение и евентуално взаимодействие с тези дейности (напр. проучване, производство и съхранение на въглеводороди, геотермална употреба на водоносните хоризонти и използване на подпочвените водни запаси);

л) Близост до евентуален(и) източник(ци) на CO₂ включително оценки за общата потенциална маса на наличния CO₂ с възможност за съхранение) и подходящи транспортни мрежи.

Етап 2: Изработване на статичен триизмерен геоложки модел

Със събраните при етап 1 данни се изработва триизмерен статичен геоложки модел, или комплект модели, включително на кепрока и хидравлично свързаните райони и на течностите с помощта на компютърни симулатори на резервоара. Статичният(те) геоложки модел(и) характеризират комплекса по отношение на:

а) Геоложката структура на естествения заградител;

б) Геомеханичните, геохимичните свойства на резервоара, както и свойствата за циркулация в него, покриващи формации (покриващи скали, уплътнения, порести и пропускливи хоризонти) или прилежащи формации;

в) Характеристиката на разломната система и наличието на създадени от човека пътеки;

▌

г) Размер на площта и вертикален размер на комплекса за съхранение;

д) Обем на порестото пространство (включително разпределение на порестостта);

е) Изходно разпределение на течностите;

ж) Други имащи отношение характеристики.

Несигурността при всеки един от параметрите, използвани при изработката на модела, се оценява посредством разработване на сценарии за всеки параметър и изчисляване на съответните граници на достоверност. Оценява се и несигурността относно самия модел.

Етап 3: Характеризиране на динамичното поведение на обекта, характеризиране на чувствителността, оценка на риска

▌

Характеристиките и оценката се основават на динамично моделиране, съчетаващо множество симулации на етапите на инжектиране на CO₂ в мястото за съхранение с помощта на триизмерен(ни) статичен(ни) геоложки модел(и) в компютърния симулатор на комплекса за съхранение, изработен при етап 2.

Етап 3.1 Характеризиране на динамичното поведение на обекта

Отчитат се най-малко следните фактори:

а) Вероятните стойности на инжектиране и свойства на потока от CO₂;

б) Ефективността на съчетано моделиране на процеса (т.е. начина, по който взаимодействат различни единични ефекти в симулатора);

в) Реактивните процеси (т.е. начина, по който се предоставя обратна информация от реакцията на инжектирания CO₂ в съчетание с минералите in situ в модела);

г) Използвания симулатор на резервоара (може да са необходими множество симулации, за да се потвърдят някои заключения);

д) Краткосрочните и дългосрочните симулации (за да се установи какво се случва с CO₂ и как той реагира в течение на десетилетия и хилядолетия, включително степента на разтваряне на CO₂ във вода).

Динамичното моделиране предоставя информация относно:

е) Налягане и температура в обекта за съхранение като функция от стойностите на инжектиране и натрупаното инжектирано количество с течение на времето;

ж) Размера на площта и вертикалния размер на CO₂ спрямо времето;

з) Естеството на потока от CO₂ в резервоара, включително фазово поведение;

и) Механизмите и стойностите на улавяне на CO₂ (включително граници на преливане и странични и вертикални уплътнения);

й) Вторичните системи за задържане в общия комплекс за съхранение;

к) Капацитета за съхранение и градиентите на налягането в мястото за съхранение;

л) Риска от напукване в обекта(ите) за съхранение и кепрока;

м) Риска от навлизане на CO₂ в кепрока ▌;

н) Риска от изтичане от мястото за съхранение (напр. през изоставени или недостатъчно добре уплътнени кладенци);

о) Стойностите на миграция (в отворени резервоари);

п) Стойностите на уплътняване на фрактурите;

р) Промените в химичния състав на течностите в обекта(ите) и последващи реакции (напр. промяна в нивото на pH, образуване на минерали), както и включване на реактивно моделиране за оценка на последствията;

с) Преместване на течностите в обекта;

т) Повишена сеизмичност и издигане на повърхността.

Етап 3.2 Характеризиране на чувствителността

Изготвят се множество симулации с цел установяване на чувствителността на оценката спрямо предположенията, направени за определени параметри. Симулациите се основават на изменение на параметрите в статичния(те) геоложки модел(и) и промяна на функциите на стойностите и предположенията при динамичното моделиране. Всяка значителна чувствителност се взема предвид при оценката на риска.

Етап 3.3 Оценка на риска

Характеризирането на опасността се извършва чрез характеризиране на възможността за изтичане от комплекса за съхранение, установена посредством описаните по-горе динамично моделиране и характеризиране на сигурността. При него, inter alia, се отчитат:

а) Потенциалните пътеки за изтичане;

б) Потенциалният обем на изтичането за констатираните пътеки за изтичане (стойности на потока);

в) Критичните параметри, отразяващи се върху потенциалното изтичане (напр. максимално налягане на резервоара, максимални стойности на инжектиране, температура, чувствителност спрямо различни предположения в статичния(те) геоложки модел(и) и т.н.);

г) Вторичните ефекти от съхранението на CO₂, включително разместване на съдържащите се в обекта течности и нови вещества, създадени при съхранението на CO₂;

д) Други фактори, които могат да изложат на опасност човешкото здраве или околната среда (напр. свързани с проекта физически структури);

Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение ▌.

▌

3.3.2 Оценка на излагане на въздействието — основава се на характеристиките на околната среда и на разпределението и дейностите на населението в района на комплекса за съхранение, и вероятното поведение и съдба на CO₂, изтекъл от потенциалните пътеки, установени при стъпка 3.3.1;

3.3.3 Оценка на последствията — основава се на чувствителността на конкретни видове, общности или местообитания спрямо потенциално изтичане, установено при стъпка 3.3.1. При целесъобразност тя включва последствията от излагането на повишени концентрации на CO₂ в биосферата (включително почва, морски седименти и бентосни води (задушаване, хиперкапния) и занижено ниво на pH в тези околни среди вследствие на изтичане на CO₂. Тя също така включва оценка на въздействията от други вещества, които е възможно да присъстват в изтичащите потоци от CO₂ (било то попаднали в инжектираните потоци примеси, или нови вещества, възникнали при съхранението на CO₂). Тези последствия се взимат предвид в редица времеви и пространствени скали и се свързват с редица различни обеми на изтичане.

3.3.4 Характеризиране на риска — включва оценка на сигурността и целостта на мястото в краткосрочен и дългосрочен план, включително оценка на риска от изтичане при предложените условия на използване, и на възможно най-неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Характеризирането на риска се извършва въз основа на оценката на опасността, излагането и последствията. То включва оценка на източниците на несигурност, установени по време на етапите по характеризиране и оценка на мястото за съхранение, и когато е осъществимо — описание на възможностите за намаляване на несигурността.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КРИТЕРИИ ЗА СЪСТАВЯНЕ И АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПЛАНА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ, ПОСОЧЕН В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 2, И ЗА НАБЛЮДЕНИЕ СЛЕД ЗАТВАРЯНЕ
1. Съставяне и актуализиране на плана за наблюдение

Планът за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, се съставя в съответствие с анализа за оценка на риска, осъществен в етап 3 от приложение 1, и се актуализира, с цел да бъдат изпълнени изискванията за наблюдение, изложени в член 13, параграф 1, съгласно следните критерии:

1.1 Съставяне на плана

Планът за наблюдение включва подробна информация за наблюдението, което ще се извършва по време на основните етапи на проекта, включително основни елементи, оперативно наблюдение и наблюдение след затваряне. За всеки отделен етап се посочва следната информация:

а) Наблюдавани параметри;

б) Използвана технология за наблюдение и обосновка за нейния избор;

в) Място на наблюдение и обосновка на пространствената дискретизация;

г) Честота на прилагане и обосновка на времевата дискретизация.

Параметрите, които ще бъдат наблюдавани, се определят така, че да изпълняват целите на наблюдението. При всички случаи обаче, планът включва постоянно или периодично наблюдение на следните параметри:

д) Дифузни емисии на CO₂ в съоръжението за инжектиране;

е) Обемен дебит на CO₂ в устията за инжектиране;

ж) Налягане и температура на CO₂ в устията за инжектиране (за определяне на тегловния дебит);

з) Химичен анализ на инжектирания материал;

и) Температура и налягане на резервоара (за определяне на фазовото поведение и състояние на CO₂).

Изборът на технология за наблюдение се основава на най-добрите налични практики в момента на проектиране. При целесъобразност се вземат предвид и се използват следните варианти:

й) технологии, които могат да открият наличието, местонахождението и пътеките за миграция на CO₂ в подпочвата и на повърхността;

к) технологии, които предоставят информация за поведението на параметрите налягане-обем и пространствено/вертикално разпределение на насищането на струята от CO₂ чрез усъвършенстване на триизмерна симулация върху триизмерни геоложки модели на обекта за съхранение, изработени в съответствие с член 4 и приложение І;

л) технологии, които могат да осигурят широк пространствен обхват, с цел събиране на информация за незасечени по-рано потенциални пътеки за изтичане в пространствените измерения на целия комплекс за съхранение и отвъд него, в случай на значителни нередности или миграция на CO₂ извън комплекса за съхранение.

1.2 Актуализиране на плана

Събраните при наблюдението данни се съпоставят и тълкуват. Наблюдаваните резултати се сравняват с поведението, прогнозирано при динамичната симулация на триизмерното поведение на параметрите налягане-обем и насищане, извършена в рамките на характеризирането на сигурността в съответствие с член 4 и етап 3 от приложение І.

При значително отклонение между наблюдаваното и прогнозираното поведение, триизмерният модел се калибрира отново, за да отрази наблюдаваното поведение. Повторното калибриране се основава на наблюдаваните данни от плана за наблюдение, а когато е необходимо да се осигури достоверност на предположенията при повторното калибриране, се събират допълнителни данни.

Етапи 2 и 3 от приложение – се повтарят, като се използва повторно калибрирания(те) триизмерен(ни) модел(и), за да се съставят нови сценарии за опасността и стойности на потока и за преразглеждане и актуализиране на оценката на риска ▌.

При установяване на нови източници на CO₂, пътеки и стойности на потока или на наблюдавани значителни отклонения от предходните оценки вследствие на историческа взаимовръзка и повторно калибриране на модела, планът за наблюдение се изменя съответно.

2. Наблюдение след затваряне

Наблюдението след затваряне се основава на информацията, събрана и моделирана по време на изпълнението на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2 и по-горе в точка 1.2. Предназначението му по-конкретно е да предостави информация, необходима за преценката, посочена в член 18, параграф 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

COMMISSION STATEMENTS