Инвестиране в човешкия капитал — справяне с липсата на умения

12. Отбелязва със загриженост, че равнището на заетост в ЕС спада; призовава за подновен акцент върху политиките на създаване на работни места в областите с висок потенциал за растеж, като например зелената икономика, здравните услуги и сектора на ИКТ; счита, че създаването на цифров единен пазар може да спомогне за преодоляване на евентуалните различия между държавите членки и регионите по отношение на заетостта, социалното приобщаване и борбата с бедността;

13. Подчертава, че цифровият единен пазар трябва да помага на хората да останат активни и здрави на работа в процеса на остаряване, като същевременно се подобрява равновесието между работата и личния живот; подчертава, че инструментите на ИКТ могат също да осигурят устойчиви и успешни системи за здравеопазване;

14. Признава, че европейският пазар на труда се променя коренно и че за работните места на бъдещето ще бъдат необходими нови умения; призовава държавите членки да направят необходимите инвестиции в човешкия капитал и устойчивото създаване на работни места, включително чрез оптимално използване на средствата на ЕС, като например Европейския социален фонд; призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на цифровата грамотност и електронните умения в рамките на водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“;

15. Подчертава необходимостта от подобряване на медийните умения и уменията за цифрова грамотност, по-специално сред децата и непълнолетните, за да се постигне истински цифров единен пазар и да се реализира потенциалът за растеж на този динамичен сектор; отбелязва по-специално значението на справянето с очаквания недостиг в предлагането на специалисти в областта на ИКТ; приветства „Широката коалиция за работни места в областта на цифровите технологии“ и подчертава, че е важно обучението в областта на ИКТ да отговаря на изискванията на бизнеса;

16. Подчертава необходимостта допълнително да се засили използването на Европейския портал за професионална мобилност (EURES); подкрепя използването на EURES от държавите членки както за предоставяне на консултации на работещите и търсещите работа относно правото им на свободно движение, така и като инструмент за заетост със специален фокус върху намирането на работа и нуждите на работодателите, с цел да се допринесе ефективно за възстановяване и растеж в дългосрочен план;

17. Приветства приемането на Кодекс на онлайн правата в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да го разпространяват широко, за да може да се постигне желаният ефект;

18. Подчертава, че все по-бързото развитие на електронната търговия е от голямо значение, що се отнася до потребителите, като предлага по-богат избор, особено на тези от тях, които живеят в по-трудно достъпни, отдалечени райони, както и на хората с намалена подвижност, които в противен случай не биха имали достъп до голям избор от стоки и услуги;

19. Подчертава значението на осигуряването на пълен достъп до цифровия единен пазар за потребителите, независимо от тяхното място на пребиваване или националност; призовава Комисията да предприеме мерки за борба с неравното третиране на потребителите в рамките на единния пазар, което възниква от съществуващите трансгранични ограничения, прилагани от някои дружества за продажби от разстояние;

20. Посочва, че доверието на потребителите е абсолютно необходимо за електронната търговия - както вътрешна, така и трансгранична; набляга на необходимостта да се гарантира качество, безопасност, проследимост и автентичност на продуктите, да се предотвратяват незаконни и нелоялни практики и да се спазва защитата на личните данни;

21. Подчертава ролята на цифровия единен пазар за създаването на безопасен и добре функциониращ единен пазар за стоки и услуги; в тази връзка подчертава значението на насърчаването на ефективни и координирани системи за управление на риска в контекста на предложенията за общата безопасност на продуктите и наблюдението на пазара;

22. Подчертава значението на бързото прилагане на разпоредбите на Директивата за онлайн решаване на спорове, така че потребителите да имат лесен достъп до ефективно разрешаване на проблеми онлайн; призовава Комисията да обезпечи достатъчно и гарантирано финансиране на платформата за онлайн решаване на спорове;

23. Подчертава значението на знаците за доверие за ефективното функциониране на цифровия единен пазар – както за предприятията, така и за потребителите; призовава за приемане на стандарт за знаците за доверие за европейските услуги, въз основа на високи стандарти за качество, за да се помогне за консолидирането на европейския пазар за тях;

24. Призовава Комисията да приеме насоки на ЕС относно минимални стандарти за сравняване на уебсайтове въз основа на ключовите принципи за прозрачност, безпристрастност, качество на информацията, ефективно обезщетяване, изчерпателност и удобство за ползване от потребителите; предлага тези насоки да се допълват от схема за акредитация, валидна за целия ЕС, както и от ефективен надзор и мерки за прилагане;

25. Очаква от Комисията, при преразглеждането на Директивата за пакетните туристически пътувания, да проучи подробно въздействието на електронната търговия и цифровите пазари върху поведението на потребителите в рамките на туристическата индустрия на ЕС, както и да увеличи усилията си за подобряване на качеството, съдържанието и достоверността на информацията, предоставяна на туристите;

26. Подчертава, че пътниците трябва да бъдат в състояние да правят ясно разграничение, в контекста на компютъризираните системи за резервация, между задължителните оперативни разходи, включени в цените на билетите, и незадължителните елементи, които могат да се резервират по избор, с цел цените да бъдат по-прозрачни, когато пътниците резервират билети по интернет;

27. Призовава Комисията да следи отблизо и да използва всичките си правомощия, за да гарантира правилното прилагане и изпълнение на основните изисквания на Директивата за нелоялните търговски практики по отношение на ревизираните правила за борба с нелоялните търговски практики, включително онлайн, по-специално потенциалната злоупотреба с пазарно влияние в области като поведенческа реклама, персонализирани ценови политики и услуги за търсене в интернет; приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Защита на предприятията от заблуждаващи търговски практики и осигуряване на ефективно правоприлагане: Преглед на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама“ (COM(2012)0702);

28. Настоятелно призовава Комисията да разгледа неравноправните клаузи в договорите за въздушен превоз, да гарантира по-тясно наблюдение на уебсайтовете и да уведомява националните правоприлагащи органи за случаи на неправилно прилагане на съществуващите правила;

29. Призовава Комисията да разработи стандартизирани електронни формуляри за подаване на пътнически оплаквания, свързани с всички видове транспорт, и да насърчи насоки за бързото разрешаване на такива оплаквания чрез опростени процедури;

30. Подчертава необходимостта да се работи за надеждни услуги в облак; призовава за приемане на ясни и прозрачни типови договори, включващи въпроси като запазване на данни след прекратяване на договора, оповестяване и цялост на данните, местоположение и прехвърляне на данни, собственост върху данните и пряка/непряка отговорност;

31. Посочва многото правни въпроси и предизвикателства, които възникват при използването на изчисления в облак, като трудности при определянето на приложимото право, въпроси за съответствието и отговорността, гаранции за защита на данните (включително правото на неприкосновеност на личния живот), преносимост на данните и упражняване на авторско право и други права върху интелектуалната собственост; счита, че е от съществено значение последствията от изчисленията в облак да са ясни и предвидими във всички съответни области на правото;

32. Подчертава жизненоважното значение на прилагането на правата на потребителите при онлайн трансакции; отбелязва, че систематичните проверки „Sweep“, координирани от Комисията и извършвани едновременно от съответните национални органи, са се доказали като полезен инструмент за мониторинг на прилагането на съществуващото законодателство относно единния пазар в държавите членки чрез съвместни действия, и насърчава Комисията да предложи по-широко използване на систематичните проверки и да разгледа възможността да координира подобни действия и в други, офлайн области; призовава Комисията за засили мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите;

33. Посочва, че достъпните, на приемлива цена и висококачествени услуги за доставка са съществен елемент в онлайн покупките на стоки и най-добре се насърчават чрез свободна и лоялна конкуренция; при все това отбелязва, че много потребители не желаят да извършват покупки онлайн, особено трансгранични, поради несигурността, свързана с крайната доставка, разходите или надеждността; поради това приветства обществената консултация, започната от Комисията с оглед на идентифициране на евентуални недостатъци и предприемане на подходящи действия за справяне с тях по начин, който ще позволи и на предприятията, и потребителите да се възползват пълноценно от цифровия единен пазар;

34. Призовава Комисията да представи преразгледано предложение за Директивата за платежните услуги и законодателно предложение за многостранните обменни такси, за да се работи в посока към стандартизация и оперативна съвместимост в предоставянето на картови, интернет и мобилни плащания в рамките на ЕС и за да се разгледа проблема с непрозрачните и прекомерни такси, свързани с плащанията;

35. Подчертава, че високото ниво на мрежова и информационна сигурност е от съществено значение, за да се гарантира функционирането на единния пазар и доверието на потребителите в цифровия единен пазар; отбелязва неравномерното развитие на кибер-уменията и капацитета за реагиране при заплахи и атаки, както и липсата на хармонизиран подход към киберсигурността в рамките на Съюза; призовава за съгласувани усилия и по-тясно сътрудничество предвид глобалния характер на интернет и високото равнище на взаимосвързаност на мрежовите и информационните системи в рамките на Съюза;

36. Подчертава, че достъпността на уебсайтовете на органите на публичния сектор е важна част от Програмата в областта на цифровите технологии, като служи както за борба с дискриминацията, така и за създаване на възможности за стопанска дейност; призовава Комисията да предприеме по-амбициозен подход във водените преговори по този въпрос и най-накрая да предложи чаканата отдавна законодателна инициатива под формата на Европейски акт относно достъпността, който да надхвърли границите на публичния сектор;

Създаване на благоприятна бизнес среда

37. Подчертава значението на създаването на цялостно благоприятна цифрова бизнес среда; отбелязва необходимостта от опростяване на правната рамка за ДДС и от избягване на двойното данъчно облагане; призовава държавите членки да внедрят бързо мини-обслужване на едно гише за телекомуникации, телевизионното излъчване и електронни услуги до 2015 г. призовава Комисията да разшири обхвата на обслужването на едно гише и за други стоки и услуги възможно най-скоро;

38. Призовава Комисията да изясни прилагането на член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, който разглежда дискриминацията на потребителите в ЕС, основана на националност или място на пребиваване, и по-специално видовете бизнес практики, които биха били считани за необоснована дискриминация съгласно директивата; подчертава необходимостта да се обърне внимание на основните пречки, включително на продължаващата правна фрагментация и правната несигурност в резултат от нея в контекста на прилагането на законодателството относно правата на потребителите, които възпрепятстват предприятията да се разширяват в рамките на цифровия единен пазар;

39. Счита предложеното общо европейско право за продажбите за иновативна инициатива от ключово значение за потребителите и предприятията на вътрешния пазар; счита, че единен незадължителен набор от правила за целия ЕС би бил от особена полза за бързо развиващия се интернет сектор; на мнение е, че предложението има интересен потенциал и във връзка с изчисленията в облак и цифровото съдържание;

40. Приканва Комисията да продължи да работи за адаптиране на рамката на договорното право към новите предизвикателства, поставени от цифровия единен пазар; по-специално счита, че съпътстващата работа по стандартни за целия ЕС договорни условия, непосредствено на разположение на бизнеса и потребителите, е от решаващо значение в тази област;

41. Призовава Комисията да следи внимателно състоянието на конкуренцията на цифровия единен пазар и своевременно да обръща внимание на евентуални злоупотреби с господстващо положение; подчертава по-специално необходимостта да се следи за правилното прилагане на насоките за споразуменията за селективна дистрибуция и да се гарантира, че те продължават да са подходящи за целта в цифровия контекст;

42. Призовава Комисията да насърчава достъпа до рисков капитал и клъстери в областта на ИКТ, за да се даде тласък на иновативни проекти в предпазарен стадий и да се подхранват иновациите на ранен стадий в пазарите на ИКТ; подчертава потенциала на публично-частните партньорства и на предстоящите нови правила за възлагане на обществени поръчки за създаване на партньорства за иновации; насърчава бързото приемане на онлайн инструменти за възлагане на обществени поръчки като начин за възползване от предстоящите реформи при възлагането на обществени поръчки;

43. Подчертава значението на неутралността на мрежата и на безпрепятственото навлизане на пазара на европейски МСП в сектора на ИКТ; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за подобряване на положението; призовава Комисията да представи възможно най-скоро законодателно предложение за по-нататъшно намаляване на таксите за роуминг в рамките на ЕС;

44. Насърчава Комисията да продължи усилията си относно законодателството в областта на интелектуалната собственост, с оглед създаване на съвременна рамка за авторските права на цифровия единен пазар; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да насърчи развитието на законно съдържание, което е достъпно в целия цифров единен пазар; подчертава, че един ревизиран режим за правата върху интелектуалната собственост (ПИС) следва да се основава на стимулиране на иновациите, нови модели на услуги и генерирано в сътрудничество с потребителите съдържание с цел насърчаване развитието на конкурентен европейски пазар на ИКТ, като същевременно се гарантира, че носителите на права са защитени и подходящо компенсирани;

45. Отбелязва, че Съюзът вече е постигнал известен напредък в намаляване на въздействието на териториалността на авторското право, по-специално чрез предложението на Комисията за директива относно колективното управление на права и многотериториалното лицензиране в сектора на онлайн музиката, което в момента е в процес на разглеждане от законодателя; счита, че е необходимо повече прозрачност, по-добро управление и по-голяма отчетност на дружествата за колективно управление на права; счита, че предложената директива би насърчила многотериториалното лицензиране на права и би улеснила лицензирането на права за използване онлайн;

46. Подчертава, че всички съответните сегменти на обществото следва да бъдат включени в текущия диалог на Комисията относно „Лицензии за Европа“ и в прегледа на правната рамка за ПИС; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че гражданското общество и организациите за правата на потребителите са адекватно представени; призовава Комисията да представи през 2014 г. амбициозен стратегически отговор, обхващащ практически и политически пазарни решения, а при необходимост и законодателни решения; изисква от Комисията да информира Парламента относно резултата от този процес;

47. Призовава Комисията да представи мерки за засилване на трансграничното разпространение и преносимост на аудиовизуално съдържание, включително на платформи за „видео по заявка“; призовава Комисията и държавите членки да представят мерки в подкрепа на аудиовизуалната индустрия на ЕС, за да се преодолеят съществуващите пречки пред цифровия единен пазар в този сектор; счита, че подобни мерки следва да имат за цел да се създаде по-голямо потребителското търсене на чуждестранни европейски филми, да се улеснява трансграничното разпространение, включително чрез подкрепа за дублирането и субтитрирането на аудиовизуални произведения, както и да се намаляват свързаните с това трансакционни разходи за управлението на права;

48. Счита, че е необходимо културните услуги и услугите за творческо съдържание, по-специално аудиовизуалните произведения и новите трансгранични платформи за доставка на съдържание, да станат по-достъпни в рамките на Съюза, особено за възрастните и лицата с увреждания, с цел насърчаване на участието в социалния и културния живот на Съюза;

49. Подчертава значението на европейските и други услуги и платформи за насърчаване на цифровизацията и онлайн достъпа до културното наследство и съдържание на Съюза;

50. Приветства ръста на пазара на електронни книги в Европа и счита, че той може да донесе важни ползи за потребителите и предприятията; подчертава, че е важно да се гарантира, че потребителите не се сблъскват с бариери, когато желаят да придобият електронни книги чрез трансгранични платформи и устройства; подчертава, че е важно да се обезпечи оперативна съвместимост между различните устройства и системи за електронни книги;

51. Призовава Комисията да представи предложение за уеднаквяване на ставките на ДДС, приложими за стоки и услуги от подобен характер; призовава, в светлината на прехода през 2015 г. към принципа за „страната на пребиваване на потребителя“, за динамично определение за „електронни книги“ на равнището на ЕС, за да се гарантира правна сигурност;

52. Призовава Комисията да представи предложение, за да се гарантира, че ставките на ДДС се прилагат справедливо за творческото, културното, научното и образователното съдържание, независимо от начина на достъп на потребителите; счита, че съществуващите намалени ставки на ДДС за съдържание, разпространявано във физическа форма, следва да се прилагат и към цифровия еквивалент, като по този начин се повишава привлекателността на цифровите платформи и се стимулират иновативни услуги за съдържание и нови начини за достъп на потребителите до онлайн съдържание;

53. Приветства намерението на Комисията да представи конкретно предложение, за да изясни и да предостави ясно тълкуване и насоки за функционирането на процедурите по уведомяване и по предприемане на действия;

Към интелигентни и оперативно съвместими услуги за мобилност в ЕС

54. Призовава за по-нататъшно въвеждане на системи за интелигентна мобилност, разработени в резултат на изследвания с финансиране от ЕС, например системата на бъдещето за управление на въздушния трафик (SESAR), европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) и информационните системи в железопътния сектор, системи за морско наблюдение (SafeSeaNet), информационно обслужване на речния транспорт (RIS), интелигентни транспортни системи (ITS) и оперативно съвместими взаимосвързани решения за следващото поколение системи за управление на многовидовия транспорт;

55. Подчертава, че инструментите на информационните технологии следва да намерят широко приложение в мрежата TEN-T, за да опростяват административните процедури, да проследяват и откриват товарни пратки и да оптимизират разписания и транспортни потоци;

Международно измерение на цифровия единен пазар

56. Счита, че е необходимо по-голямо сътрудничество с цел да се поддържат и модернизират правата върху интелектуалната собственост в бъдеще, тъй като това е от жизненоважно значение за иновациите, заетостта и отворената световна търговия;

57. Приветства неотдавнашните инициативи на Комисията, но подчертава необходимостта да се завърши регулаторната рамка за прилагане на авторското право в цифровата среда, която трябва да бъде съобразена с настоящите изисквания, така че да могат да се постигат споразумения с нашите търговски партньори въз основа на едно съвременно европейско законодателство;

58. Отбелязва, че електронната търговия се разви извън традиционните и стандартни регулаторни рамки на търговията; подчертава значението на засиленото международно сътрудничество в рамките на Световната търговска организация (СТО) и Световна организация за интелектуална собственост (СОИС) за защита и гарантиране на развитието на световния цифров пазар; призовава за преразглеждане и актуализиране на действащото Споразумение за информационните технологии в рамките на СТО, като призовава също така ЕС да проучи възможностите за международно споразумение за цифровата икономика;

59. Счита, че ограничаването на достъпа на предприятията от ЕС до цифровите пазари и онлайн потребителите чрез, наред с другото, масова държавна цензура или ограничен достъп на европейските доставчици на онлайн услуги до пазара в трети държави е търговска бариера; призовава Комисията и Съвета да включват предпазен механизъм във всички бъдещи търговски споразумения, и по-специално споразуменията, които съдържат разпоредби относно онлайн услугите и онлайн обществата на потребители, които обменят информация, за да гарантират, че от дружествата от ЕС с дейност в областта на ИКТ не се изисква да ограничават достъпа на уебсайтове, да премахват генерирано от потребителите съдържание или да предоставят лични данни, като например лични IP адреси, по начин, който противоречи на основните права и свободи; призовава освен това Съвета и Комисията да изготвят стратегия за справяне с мерките, предприети от трети държави, които ограничават достъпа на дружествата от ЕС до световните онлайн пазари;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0328

Въздействие на кризата върху достъпа на уязвими групи до грижи

Комисия по заетост и социални въпроси

PE504.317

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2013 г. Въздействие на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи (2013/2044(INI))

– като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално член 3, параграф 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 9, 151, 153 и 168 от него,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 1, 21, 23, 24, 25, 34 и 35 от нея,

– като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, по-специално член 30 (право на закрила срещу бедност и социална изолация) и член 16 (право на семейството на социална, правна и икономическа защита),

– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход¹,

– като взе предвид Регламент (ЕО) №1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/1999²,

– като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 (COM(2011)0607),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” (COM(2010)2020),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173),

– като взе предвид съобщението на Комисията относно „Осъществяване на Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“ (COM(2012)0083),

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“,

– като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС¹,

– като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда²,

– като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика³,

– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“⁴,

– като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците⁶,

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)⁷,

– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно схемата за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза⁸,

– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегия на ЕС за интеграция на ромите¹,

– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС²,

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността³,

– като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика, заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г.⁵,

– като взе предвид своите декларации от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност⁶ и от 16 декември 2010 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността⁷,

– като взе предвид докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2011 г. — „Мигрантите с неуредено положение: достъп до здравеопазване в 10 държави — членки на ЕС“⁸, и „Основни права на мигрантите с неуредено положение в Европейския съюз“,

– като взе предвид третия доклад на Комитета по социална закрила от март 2012 г., озаглавен „Социалното въздействие на икономическата криза и текущата фискална консолидация“,

– като взе предвид доклада на „Лекари на света“, озаглавен „Достъп до здравеопазване за уязвимите групи в Европейския съюз през 2012 г.“,

– като взе предвид доклада на Eurofound относно „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: въздействие на кризата“⁹,

– като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) относно консултантски услуги в Европейския съюз по въпросите на задълженията на домакинствата¹,

– като взе предвид доклада на Eurofound „Условията на живот на ромите: неотговарящи на стандартите жилища и здравни грижи“²,

– като взе предвид доклада на Eurofound „Активно приобщаване на млади хора със здравословни проблеми или увреждания“³,

– като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Здравето накратко — Европа 2012 г.“

– като взе предвид публикацията на МОТ, озаглавена „Социална сигурност за всички — борба с неравнопоставеността в здравеопазването на уязвимите групи в страните от Европа и Централна Азия“,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0221/2013),

A. като има предвид, че всички хора са родени свободни, с равно достойнство и права и че е задължение на държавите членки да насърчават и гарантират тези права посредством конституциите и системите си за обществено здраве; като има предвид, че в целия ЕС съществуват основаващите се на пола неравенства в достъпа до здравни грижи и при здравните резултати;

Б. като има предвид, че основните ценности на ЕС следва да се зачитат дори в ситуация на криза и че достъпът до грижи, здравеопазване и социално подпомагане следва да се разглежда като основно право за всички в ЕС; като има предвид, че противно на това здравеопазването, грижите и социалните услуги бяха подложени на съкращения в повечето държави членки в резултат от прилагането на политики за бюджетна дисциплина, като по този начин се подкопава универсалният достъп и качеството на услугите;

В. като има предвид, че системите на здравеопазване в целия Европейски съюз са изправени пред значителни предизвикателства, включително продължаващите кризи с държавния дълг в еврозоната, които водят до натиск върху публичните финанси, застаряващото население, променящото се естество на здравните услуги и нарастващите разходи за здравеопазване, като всичко това ясно показва неотложната нужда от реформи;

Г. като има предвид, че ЕС притежава най-добре развитата система за социална закрила в света с най-високите вноски за социални обезщетения за населението; подчертава, че запазването и по-нататъшното развитие на европейския социален модел трябва да бъде политически приоритет;

Д. като има предвид, че в хартата от Талин Световната здравна организация декларира, че здравето е ключов фактор, допринасящ за икономическо развитие и богатство;

Е. като има предвид, че неравенството се задълбочава в редица държави членки, като в тези страни най-бедните и нуждаещите се хора обедняват още повече; като има предвид, че през 2011 г. около 24,2 % от населението на ЕС е било изложено на риск от бедност или изключване; като има предвид, че освен това индивидуално предоставените данни за здравното състояние сред лицата с ниски доходи са се влошили, като голямата разликата в здравословното състояние продължава да се увеличава в сравнение с двадесет и петте процента от населението с най-високи доходи;

Ж. като има предвид, че равнищата на дългосрочна безработица нарастват, като оставят много граждани без здравноосигурително покритие и по този начин ограничават техния достъп до здравни услуги,

З. като има предвид, че най-уязвимите групи са непропорционално засегнати от настоящата криза, тъй като понасят двойните последици както от загубата на доходи, така и от намаляването на услугите, свързани с грижи;

И. като има предвид, че „хронично бедните“, които често са дългосрочно безработни или работят при ниски заплати, отглеждащите сами деца неженени/неомъжени лица, които не работят или работят по няколко часа, и възрастните хора в Централна и Източна Европа, систематично се определят като едни от най-уязвимите групи;

Й. като има предвид, че най-новите изследвания потвърждават появата на нова група уязвими хора, които преди са били относително състоятелни, но поради равнищата на лична задлъжнялост понастоящем са нуждаещи се: хората от групата на „новите бедни“ може да не са в състояние „да свързват двата края“ и да започнат да просрочват сметки и дългови плащания или да не могат повече да заплащат необходимите услуги, свързани с грижи, и да се страхуват, че ще трябва да напуснат своите жилища;

К. като има предвид, че обществените услуги, които са публична собственост и се управляват публично с демократичното участие на техните ползватели, играят важна роля в области от съществено значение за благосъстоянието, включително здраве, образование, правосъдие, водоснабдяване, жилищно настаняване, транспорт и грижи за деца и възрастни хора;

Л. като има предвид, че фрагментацията на системите на здравеопазване може да доведе до положение, при което много пациенти не получават необходимите медицински грижи, докато други получават грижи, които може би не са необходими или дори са вредни;

М. като има предвид, че кризата е повишила риска от дългосрочно изключване от пазара на труда, по-специално на младите хора, които са най-уязвими от нейните последици по отношение на бъдещото участие на пазара на труда и на доходите;

Н. като има предвид, че все повече хора в ЕС работят след законно установената пенсионна възраст — отчасти поради финансова необходимост, тъй като други източници на доходи за домакинствата след пенсиониране са подложени на натиск;

О. като има предвид, че разходите за услуги се увеличават за потребителите им в някои държави членки, което означава, че много хора вече не могат да си позволяват адекватно ниво на услуги, необходими за конкретните им нужди, което води до загуба на независимост, допълнителен стрес в семейната или работната им среда или евентуално до вредни последици за тяхното здраве, което води до тяхното социално изключване;

П. като има предвид, че системите на здравеопазване могат (непреднамерено) да създадат бариери пред достъпа до здравеопазване или да предоставят здравеопазване с различно качество на хора, които имат повече от една обща характеристика, подлежаща на защита, като пол, възраст или принадлежност към малцинствена група;

Р. като има предвид, че някои системи за социално осигуряване са подложени на промени, за да се премахне или ограничи достъпът до здравеопазване за някои групи и до възстановяване на разходите за определено лечение и лекарствени продукти¹, което създава допълнителни рискове за личното и общественото здраве, както и за дългосрочната устойчивост на тези системи;

С. като има предвид, че оценките показват, че понастоящем по-голяма част от грижите в ЕС се предоставят от лица, полагащи неформални, неплатени грижи; като има предвид, че този огромен ресурс е застрашен поради редица демографски промени и нарастващата тежест, свързана с грижите;

Т. като има предвид, че правото на набор от служби за социално подпомагане – у дома, по местоживеене и други, включително личните асистенти, е залегнало в членове 19 и 26 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

У. като има предвид, че причините за настаняването на деца в заведения за алтернативни грижи са сложни и многоизмерни, но често се оказва, че са свързани пряко или непряко с бедност и социално изключване;

Ф. като има предвид, че липсата на точна и достъпна информация може да допринесе за това, уязвимите групи да не могат да получат достъп до необходимите грижи, на които имат право;

Х. като има предвид, че в докладите се посочват все по-големите затруднения на някои граждани на ЕС и други, които имат законно право, да се възползват от правото си на грижи в случаи от трансгранично естество;

Ц. като има предвид, че проблемите, свързани с медицинската демография, (ниски равнища на предоставяне на грижи в определени географски райони) в известен брой държави членки затрудняват достъпа на уязвимите групи до грижи;

Ч. като има предвид, че се увеличават регистрираните случаи на нарастващо социално разделение и агресия, водещи до словесни и физически нападения над малцинствата и уязвимите хора; като има предвид, че за тези инциденти следва да се изготвят подробни доклади;

Ш. като има предвид, че в някои държави членки регресията в политиката спрямо хората с увреждания, затруднения при учене или психични заболявания води до отклоняване от подхода на приобщаване, основан на правата, имащ за цел пълно приобщаване в общността, и завръщане към по-институционалния и сегрегиращ подход от миналото;

Щ. подчертава високия потенциал за заетост на сектора на здравеопазването и социалните грижи на територията на целия ЕС;

АА. като има предвид, че в някои държави членки много работни места в сектора на здравеопазването и грижите продължават да са зле платени, често без да се предлагат официални договори и други основни трудови права, и съответно са слабо привлекателни поради високия риск от физически и емоционален стрес, заплахата от изтощение и липсата на възможности за развитие в кариерата; като има предвид, че секторът предлага ограничено обучение и освен това заетите в него са предимно възрастни хора, жени и работници мигранти; като има предвид, че грижите в ЕС често се предоставят от лица, полагащи неформални, безплатни грижи, като самите те могат да се считат за уязвима група поради нарастващия натиск за предоставяне на по-усъвършенствани и технически равнища на грижи; като има предвид, че в известен брой държави членки липсва предлагане на качествени грижи, които да са достъпни за всички, независимо от доходите;

АБ. като има предвид, че преходът от институционални форми на предоставяне на грижи към форми на предоставяне на грижи в общността изисква по-голяма подкрепа във връзка с жилищното настаняване, за да се даде възможност на уязвимите хора да живеят независимо;

АВ. като има предвид, че младите хора, които напускат институциите за полагане на грижи, за да водят независим живот, са особено изложени на риск от бедност и социално изключване;

АГ. като има предвид, че все повече възрастни хора трябва да бъдат класифицирани като уязвими;

АД. като има предвид, че бедни граждани на ЕС, които са граждани на други държави членки, и граждани на трети държави, обхванати от системата за социално осигуряване на друга държава членка, също могат да бъдат изправени пред големи затруднения при достъпа до грижи;

АЕ. като има предвид, че всички хора имат правото на стандарт на живот, който да дава възможност на тях и техните семейства да се радват на добро здраве и благосъстояние;

АЖ. като има предвид, че е важно да се подчертае значението на гражданското общество и неговите организации, които имат жизненоважна роля за достигането до изключените групи;

АЗ. като има предвид, че здравеопазването има сериозни последици за качеството, продължителността и достойнството на човешкия живот;

АИ. като има предвид, че близо 10 % от ражданията на година в Европа са преждевременни (гестационна възраст под 37 седмици) и като има предвид, че майките на родените преди термина бебета често нямат достъп до здравни грижи на необходимото равнище – факт, който става още по-осезаем по отношение на равновесието между професионалния и личния живот;

АЙ. като има предвид, че бедността, неподходящото образование и по-ниската степен на социална интеграция водят до лоши резултати за здравето; като има предвид, че основните пречки пред здравните грижи за уязвимите групи са липсата на познания или разбиране по отношение на здравната система, административните проблеми, липсата на познания по отношение на превенцията на заболяванията и липсата на физически достъп до услуги;

1. Призовава Комисията да изиска от държавите членки да предоставят информация относно прилаганите мерки за бюджетна дисциплина и да направят оценки на социалното въздействие на мерките за бюджетна дисциплина и да включат препоръки, насочени към средносрочното и дългосрочното социално и икономическо въздействие на подобни мерки в конкретните препоръки за всяка държава; призовава Комисията да изготвя редовни обобщаващи доклади за такива оценки и да ги предоставя на Парламента; изисква процесът на европейския семестър да не се съсредоточава само върху финансовата устойчивост на системите за социално осигуряване, а също да отчита евентуалните последици за измерението на предоставянето на грижи, свързано с достъпността и качеството;

2. Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и популяризират социалните инвестиции в социални услуги, например в секторите на здравеопазването, грижите и социалния сектор, сектори, които са жизнено важни с оглед на демографските промени и социалните последици от кризата и които имат голям потенциал за създаване на работни места;

3. Изразява убеденост, че необходимите реформи следва да са насочени към качеството и ефективността на здравеопазването, следва да подобрят достъпа до правилните грижи в подходящия момент и в адекватна обстановка, и следва да поддържат хората здрави и да гарантират, че обичайните и предотвратимите усложнения на заболяванията се избягват във възможно най-голяма степен;

4. Припомня, че държавите членки се съгласиха да възприемат подход, който бележи преминаване от „лечебни мерки“, насочени към симптомите на изключването и лошото здравословно състояние, към „профилактични мерки“ „като стратегия за повишаване на качеството на живот и намаляване на тежестта от хроничните заболявания, крехкото здраве и уврежданията“¹; във връзка с това подчертава дългосрочната цена на непредприемането на действия;

5. Счита, че оставянето на уязвимите лица без достъп до услуги, свързани със здравеопазване, или грижи, е неправилен начин за икономии, тъй като това може да има дългосрочен отрицателен ефект както върху разходите за здравеопазване, така и върху личното и общественото здраве;

6. Счита, че много от краткосрочните мерки за ограничаване на разходите, които се прилагат понастоящем, като въвеждането на предварително платими такси за достъп до здравеопазване, по-високи разходи за потребителите на здравни услуги или изключването от достъп до грижи на уязвими групи, не са оценени напълно, що се отнася до по-широките им социални и икономически последици или потенциално дискриминиращи въздействия и дългосрочни последствия, включително опасностите за общественото здраве и възможните последици за продължителността на живота; подчертава факта, че такива мерки имат непропорционално отрицателно въздействие върху уязвимите групи;

7. Изразява съжаление, че социалната стигма, приписвана на определени медицински състояния, възпира лицата да търсят необходимите грижи, което може също да доведе, например, до нелекуването на заразни болести и което крие последващ риск за общественото здраве;

8. Изразява съжаление от непропорционалното въздействие, което практиките за задържане на държавите и задълженията за докладване, свързани с прилагането на законодателството за имиграцията, имат върху възможността на нерегистрираните мигранти да получават медицински грижи¹;

9. Признава, че съществуват тесни връзки между редица уязвими места, получаването на институционални грижи, липсата на достъп до качествени грижи в общността и произтичащата бездомност; припомня, че здравните услуги и услугите, свързани с грижи, могат да играят важна роля при предотвратяването и справянето с бедността и социалното изключване, включително с крайни форми като бездомност; подчертава, че групите, представляващи няколко фактори на уязвимост, като роми, хора без валидно разрешение за пребиваване или бездомни хора, са изложени на още по-голям риск да не бъдат обхванати от кампании за превенция на риска, скрининг и лечение;

10. Изтъква дългосрочните отрицателни последици от съкращаването на мерките за профилактични грижи във време на криза; счита, че ако трябва да се намалят, профилактичните мерки следва поне да се възстановят в досегашната степен, така че да се запази приемствеността и да не се унищожи инфраструктурата; подчертава, че икономическата и финансовата криза и така наречените мерки за строги икономии, наложени на държавите членки, не следва да бъдат причина за прекратяване на инвестициите в националните здравни услуги, а напротив, следва да се положат усилия за консолидирането на тези услуги предвид тяхното значение и жизненоважно естество, за да отговорят на нуждите на обществото, по-специално на неговите най-уязвими групи;

11. Счита, че мерките на строги икономии не следва при никакви обстоятелства да лишават гражданите от техния достъп до основни социални и здравни услуги или да подкопават иновациите и качеството в предоставянето на социални услуги и не следва да променят положителните тенденции в развитието на политиките;

12. Призовава държавите членки да насърчават наемането на работа в сектора на услугите, свързани със социални грижи, и да работят върху повишаването на привлекателността на сектора като обещаваща възможност за кариера за млади хора;

13. Подчертава, че нараства броят на гражданите на ЕС, живеещи в държава от ЕС, различна от тяхната собствена, които не са здравно осигурени, например поради безработица и загуба на разрешението им за пребиваване; подчертава факта, че граждани на ЕС, обхванати от здравно осигуряване в друга държава от ЕС, често изпитват затруднения при получаването на достъп до грижи, тъй като трябва предварително да платят;

14. Изразява загриженост, че хората с увреждания в ЕС са непропорционално засегнати от съкращаването на публичните разходи, поради което губят социалното подпомагане, позволяващо им да живеят независим живот в общността;

15. Счита, че това води до увеличаване на броя на хората, живеещи дългосрочно в институции за специализирани грижи, и до по-нататъшно социално изключване на лицата с увреждания в ЕС, което е пряко нарушение на ангажиментите на ЕС по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.;

16. Подчертава, че грижите, които трябва да се получават от хората с увреждания, следва да се предоставят по достъпен начин не само от гледна точка на инфраструктурата, но също и на комуникацията, което е особено важно при лицата с интелектуални увреждания (затруднения при учене); подчертава необходимостта от насърчаване на обучението на лицата, полагащи грижи, и на общопрактикуващите терапевти за предоставяне на грижи по достъпен начин;

17. Счита, че всяко съкращаване на средствата за грижите и социалното подпомагане на млади хора или други уязвими групи могат да подкопаят съществуващите политики на ЕС за активно приобщаване; подчертава, че високите равнища на младежка безработица увеличават допълнително натиска върху всички видове социални услуги и че целенасочените действия биха могли да помогнат;

18. Отбелязва, че поради повишаване на равнищата на безработица и дългосрочна безработица в резултат от кризата на голяма част от нашите съграждани — дългосрочно безработните и зависимите от тях лица — се отказва достъп до системата на обществено здравеопазване, социална сигурност и здравни грижи; призовава държавите членки, и по-специално тези с най-високи равнища на безработица, да се справят ефективно и бързо с решаването на този основен въпрос чрез приемането на необходимите мерки;

19. Приветства препоръката на Комисията от 20.2.2013 г. относно „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“; признава значението и рентабилността на ранните инвестиции в децата с цел да се развива пълният им потенциал; признава, че инвестициите във висококачествени социални услуги са изключително важни за развитието на подходящи и ефективни услуги за закрила на детето и за установяването на цялостни стратегии за превенция; припомня колко е важно да се възприеме перспектива, свързана с целия жизнен цикъл, с доброто здраве, профилактиката и ранната диагностика; подчертава, че неотдавнашната пандемия от дребна шарка показа колко важни за общественото здраве са безплатните ваксинации на деца;

20. Признава огромния социален и икономически принос на роднините, полагащи грижи, и на доброволците (неформални грижи) и нарастващите отговорности, които им се възлагат поради намаляването на предоставянето на услуги или произтичащите от това увеличения на разходите; счита, че мерките на строги икономии не следва да водят до допълнително обременяване на лицата, полагащи неформални грижи; подчертава значението на признаването на специалните умения на лицата, полагащи грижи, и гарантирането на добро качество на труда; призовава за оказване на подходяща помощ и подкрепа на роднините, полагащи грижи, при съвместяването на грижите и професионалния живот и счита, че е от съществено значение времето, отделено за полагане на грижи, да се зачита за придобити права на пенсия; подчертава, че в повечето случаи грижите в ЕС са неформални, т.е. предоставят се от членове на семейството и доброволци, и призовава Европейската комисия, държавите членки и социалните партньори да признаят и възнаградят в по-голяма степен тези грижи;

21. Признава, че все повече жени са трудово заети (макар да печелят с 18 % по-малко, отколкото мъжете), докато същевременно жените продължават да бъдат основните лица, полагащи грижи (78 % от всички лица, полагащи грижи, са жени), и че това е предизвикателство пред целта за удовлетворително равновесие между професионалния и личния живот; изразява убеждението си, че като цяло гъвкавите възможности за работа са важни, за да се помогне на хората да съчетават професионалния живот и грижите; изразява загриженост поради отрицателното въздействие на намаляването на предоставянето на услуги или нарастващите разходи на тези услуги върху равнището на заетост на жените, равновесието между професионалния и личния си живот, равенството между половете и остаряването в добро здраве;

22. Припомня, че секторът на грижите е определен от ЕС като област на потенциален растеж в заетостта и че Парламентът установи необходимостта от по-добро заплащане и обучение с цел превръщането му в привлекателен избор за кариера и подобряване на качеството на услугата; отбелязва очертаващия се недостиг на работна ръка в някои области на здравеопазването и грижите и призовава държавите членки да насърчават обучението за полагане на грижи сред младите хора, както и мерки за обучение, които да спомогнат за по-доброто разбиране на потребностите на обгрижваните лица от страна на лицата, полагащи и предоставящи грижи;

23. Подчертава нарастващото значение на мобилните услуги за представянето на грижи на хората (както в градовете, така и извън тях);

24. Подчертава ценния принос на доброволческия сектор за грижите за възрастните хора, нуждаещи се от грижи, и при необходимост на живеещи сами хора, изпаднали в изолация;

25. Признава, че Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве (ЕПИ) имаше за задача да се справи с предизвикателствата, възникващи в резултат от застаряването на населението; това включва целта за увеличаване на продължителността на живота в добро здраве на гражданите на ЕС с две години до 2020 г.; освен то има за цел постигането на троен положителен резултат за Европа:

i) подобряване на здравето и качеството на живот на възрастните хора,

ii) подобряване на устойчивостта и ефективността на системите, предоставящи грижи, и

iii) създаване на растеж и пазарни възможности за предприятията;

26. Признава работата, извършена от третия сектор и доброволческите организации, но счита, че тя не следва да замества отговорността на държавата за осигуряване на висококачествено, ефективно и благонадеждно предоставяне на грижи, достъпни за всички като обществено благо, с финансова подкрепа от публични средства;

27. Посочва Европейската рамка за качество за дългосрочни грижи, която задава принципи и насоки за достойнството и благосъстоянието на възрастните хора, нуждаещи се от помощ и грижи, и беше публикувана в рамките на проекта WeDO на Европейската комисия¹;

28. Призовава държавите членки да засилят здравната грамотност и да предоставят подходяща информация за достъпните услуги на уязвимите групи, които често са изправени пред затруднения при достъпа до услуги, от които се нуждаят; също толкова важно е обгрижваните лица и лицата, полагащи грижи, да бъдат включени в процесите на вземане на решения, които ги засягат;