Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0511

2013 - 2014

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

21 ноември 2013 г.

P7_TA-PROV(2013)11-21 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 519.954

Актуално състояние на Програмата за развитие от Доха

PE519.394

Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно хода на работата по Програмата за развитие от Доха и подготовката за Деветата министерска конференция на СТО (2013/2740(RSP))

– като взе предвид Министерската декларация от Доха на Световната търговска организация (СТО) от 14 ноември 2001 г.,

– като взе предвид Министерската декларация от Хонконг на СТО от 18 декември 2005 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на кръга „Доха“ след Министерската конференция на СТО в Хонконг¹,

– като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г., озаглавена „Към реформа на Световната търговска организация“²,

– като взе предвид своите предходни резолюции относно Програмата за развитие от Доха (ПРД), и по-специално тези от 9 октомври 2008 г.,³ 16 декември 2009 г.⁴ и 14 септември 2011 г.,⁵

– като взе предвид декларацията, приета на 29 май 2013 г. по време на 28-ата сесия на координационния комитет на Парламентарната конференция по въпросите на СTO,

– като взе предвид изявленията, направени по време на неофициалните заседания на Комитета по търговските преговори от 11 април и от 3 юни 2013 г. и на официалното заседание на същия комитет от 22 юли 2013 г.,

– като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на Организацията на обединените нации,

– като взе предвид Четвъртия световен преглед на помощта за търговията, състоял се на 8–10 юли 2013 г.,

– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че началото на кръга „Доха“ беше поставено през 2001 г. с цел създаване на нови търговски възможности, укрепване на правилата за многостранна търговия и предприемане на мерки във връзка със съществуващите неравенства в търговската система чрез поставяне на нуждите и интересите на развиващите се страни, и особено на най-слабо развитите страни, в центъра на преговорите; като има предвид, че тези цели произтичат от убеждението, че една многостранна система, основана на по-справедливи и безпристрастни правила, може да допринесе за лоялна и свободна търговия в услуга на икономическото развитие на всички континенти и намаляването на бедността;

Б. като има предвид, че ЕС винаги се е застъпвал за силен, многостранен и основан на правила подход към търговията, като същевременно е признавал, че допълнителни подходи, като например двустранни, регионални и многостранни споразумения, също могат да насърчават отварянето на търговията, особено чрез отключването на либерализацията и укрепването на правилата и дисциплината в области на политиката, които не са разгледани толкова задълбочено в рамките на СТО, и да подпомагат многостранната система, при условие че тези споразумения са съобразени с правилата на СТО;

В. като има предвид, че СТО и правилата, залегнали в обхванатите от СТО споразумения, са способствали за избягване на пълен и широкоразпространен протекционизъм като реакция на най-тежката финансова и икономическа криза от 30-те години на XX век насам;

Г. като има предвид, че откритата и справедлива многостранна търговия се ограничава повече от различни нетарифни бариери, отколкото от търговски мита, значителна част които биват отменяни с напредването на глобализацията;

Д. като има предвид, че разговорите на министерско равнище в рамките на СТО с оглед на приключването на кръга „Доха“ се оказаха в безизходно положение в края на юли 2008 г.;

Е. като има предвид, че през последните няколко години имаше различни опити и инициативи, целящи да осигурят така необходимия стимул за Програмата за развитие от Доха, по която няма напредък;

Ж. като има предвид, че Деветата министерска конференция на СТО ще се проведе в Женева от 3 до 6 декември 2013 г.,

1. Отново заявява безрезервната си ангажираност с непреходната стойност на многостранната система, но подкрепя провеждането на структурна реформа на СТО, която е необходима, за да се гарантира по по-добър начин отворена, справедлива и недискриминационна търговска система, основана на общи правила, която отчита в по-голяма степен ролята и интересите на МСП;

2. Подчертава системното значение на постигането на амбициозни и балансирани резултати на Деветата министерска конференция, които да са приемливи за всички членове на СТО и които да подготвят основата за по-нататъшни многостранни преговори;

3. Призовава за програма за търговията, основана на свободната и справедлива търговия в полза на всички граждани, като развитието следва да бъде в центъра на процеса; подчертава, че е важно в преговорите да се отчитат в пълна степен специалните потребности и интереси на развиващите се и на най-слабо развитите страни с ниски доходи; отново заявява наложителната необходимост да се гарантира това, че принципът на специално и диференцирано третиране представлява неразделна част от всички нива на преговорите, като отразява различните равнища на икономическо развитие на членовете на СТО, както е посочено в параграф 44 от Министерската декларация от Доха; счита, че съдържателните разпоредби за специално и диференцирано третиране следва да бъдат прецизирани, подлагани на периодични прегледи и целенасочени;

4. Счита, че либерализацията на търговията е важен инструмент за гарантиране на устойчив икономически растеж и развитие, но трябва да бъде съпътствана от подходящи придружаващи политики, включително макро- и микроикономически интервенции, в това число прозрачност на бюджета, фискални политики и данъчна равнопоставеност, административно опростяване, образование и обучение, институционални реформи и социални политики, така че да се увеличат максимално и да се разпространяват по-добре ползите от реформите в търговията и ефективно да се противодейства на евентуални отрицателни последици;

5. Подчертава, че членовете на СТО са признали, че тъй като все още има страни, които не разполагат с човешкия, институционален и инфраструктурен капацитет за ефективно участие в международната търговия, многостранната система трябва да бъде придружена от подобрения в капацитета за търговия, което е съществено допълнение към Програмата за развитие от Доха; но също така счита, че подпомагането за страните, които желаят да се присъединят към СТО, следва да продължи да бъде приоритет;

6. В този контекст подчертава успешната роля, изпълнена от инициативата за помощ за търговията; изразява съжаление във връзка с факта, че през 2011 г., за първи път от създаването й през 2005 г., сумата на поетите ангажименти беше понижена поради финансовата криза, което доведе до по-малка подкрепа за големите проекти в икономическата инфраструктура и до намаляване на ангажименти в транспортния и енергийния сектор; счита, че техническото подпомагане в областта на търговията и многостранните инициативи като преференциалното тарифно третиране, предоставено в рамките на СТО, могат да помогнат за компенсиране на това намаление на ангажиментите; призовава членовете на СТО, особено развитите страни и страните с бързо развиваща се икономика, да използват в по-голяма степен тази възможност;

7. Настоява на необходимостта от обновяване на системата на СТО, като се вземат предвид потребностите на МСП в международната търговия и нуждата от опростяване на правилата както в областта на улесняването на търговията, така и в системите на международните арбитражни съдилища, за да се избегнат трудностите, до които водят споровете с митническите или търговските органи в някои държави – членки на СТО;

8. Обръща внимание на Четвъртия глобален преглед на инициативата за помощ за търговията, проведен през юли 2013 г. в Женева, който показа ползите от глобалните вериги на стойността за развиващите се страни; посочва обаче факта, че участниците идентифицираха ограничения, свързани с търговията, които възпрепятстват дружествата от развиващите се страни да се свързват с веригите за създаване на стойност или да се придвижват нагоре по тях, като например неадекватна инфраструктура, високи разходи за превоз и доставка, недостатъчен достъп до финансиране на търговията, невъзможност за привличане на преки чуждестранни инвестиции, липса на сравнителни предимства и високи разходи за навлизане на пазара;

9. Признава значението на селскостопанския сектор; счита, че ЕС следва да подкрепя мерки за преодоляване на реалните проблеми на развиващите се страни в областта на продоволствената сигурност; във връзка с това припомня, че ЕС следва да осигури съгласуваност между различните си политики в областта на външната дейност, както се посочва по-специално в членове 205–208 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Договора за Европейския съюз, а именно политиката за развитие и общата търговска политика, като се отчитат потребностите и опасенията както на държавите – членки на ЕС, така и на развиващите се страни;

10. Призовава развитите страни и страните с бързо развиващи се икономики да следват примера на инициативата на ЕС „Всичко освен оръжие“, която предлага на най-слабо развитите страни 100 % безмитен, освободен от квоти достъп до пазара, и да гарантират прилагането на освобождаване на най-слабо развитите страни от задължение във връзка с услугите;

11. Счита, че едно обвързващо споразумение за улесняване на търговията би довело до значителни ползи за всички членове на СТО, и по-специално за развиващите се страни и съответните стопански субекти, чрез увеличаването на прозрачността и правната сигурност и намаляването на административните разходи и продължителността на митническите процедури, което, на свой ред, би им позволило да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от нарастващото разпространение на регионалните и световните вериги за доставки, и би дало възможност на МСП да се възползват максимално от отварянето на пазарите; посочва, че на развиващите се страни следва да продължи да се предоставя помощ за изграждане на капацитет и техническа помощ, за да им се даде възможност да увеличат своя производствен капацитет, така че да могат да се възползват от по-голям дял от добавената стойност в световните вериги на стойността;

12. Припомня, че възложеното наскоро от ЕС проучване на въздействието на Програмата за развитие от Доха показва, че улесняването на търговията би могло да бъде толкова полезно от икономическа гледна точка, колкото и ползите от либерализацията на стоките и услугите взети заедно; припомня, че само подобрените митнически процедури имат потенциала да добавят 68 милиарда евро годишно към световния БВП и че за много развиващи се страни улесняването на търговията би било основният източник на печалби;

13. Счита, че следва да се отдаде дължимият приоритет на равнището на СТО на бариерите пред търговията и инвестициите, които засягат секторите на услугите, включително ИКТ и телекомуникациите, професионалните и бизнес услуги, финансовите услуги, електронната търговия, строителството, търговията на дребно и дистрибуцията; тези нетарифни мерки, включително национални разпоредби, ограничения за собственост и различни антикризисни мерки (в т.ч. дискриминационни разпоредби в областта на обществените поръчки), са от особено значение предвид високата добавена стойност на търговията с услуги и позицията на ЕС като най-голям износител на услуги;

14. Приветства следователно започването на преговори по многостранно споразумение за търговията с услуги (СТСУ), което е в духа на целта на Осмата министерска конференция за проучването на нови начини, по които членството в СТО да способства за допълнително либерализиране на търговията в сферата на услугите; подчертава ангажимента на ЕС да насърчава усилията в тази област и да работи за придаване на многостранен характер на споразумението за търговията с услуги, като се гарантира, че споразумението възпроизвежда определенията, правилата и принципите, които са в основата на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС); подчертава, че е важно да се гарантира, че евентуалното споразумение е амбициозно, разширява обхвата и задълбочава правилата по отношение на либерализацията на търговията с услуги, като същевременно запазва целите на националните политики на членовете на СТО и тяхното право да уреждат услугите от общ интерес и да поемат двустранни и многостранни ангажименти, както и че резултатът е неразделна част от структурата на СТО;

15. Счита, че прехвърлянето на технологии може да бъде източник на икономически растеж и да насърчава търговията;приветства възобновяването на преговорите по разширяването на Споразумението за информационните технологии, което увеличава набора от обхванатите продукти и броя на обхванатите страни; решително насърчава всички страни по преговорите да продължат усилията си с оглед постигане на споразумение своевременно за Деветата министерска конференция;

16. Приветства преразглеждането на многостранното Споразумение за държавните поръчки на СТО, договорено през март 2012 г., и признава, че е важно ЕС да одобри преразгледаното споразумение преди Деветата министерска конференция, за да може то да влезе в сила до 2014 г.; счита, че прозрачността в областта на обществените поръчки ще бъде подобрена с помощта на по-ясни и по-строги правила за процедурите за възлагане на поръчки, които, в съчетание с разширения обхват на стоки, услуги и правни субекти, ще предоставят повече възможности за страните по споразумението; призовава членовете на СТО, и по-специално развиващите се страни и настоящите наблюдатели на Споразумението за държавните поръчки, да разгледат възможността за присъединяване към споразумението, с цел да се възползват от новите разпоредби за развиващите се страни, увеличаващи гъвкавостта, и да извлекат ползите от него;

17. Изразява задоволство от факта, че през юни 2013 г. беше взето положително решение за удължаване на срока на освобождаването на най-слабо развитите страни от задълженията за прилагане на свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) с още осем години до 1 юли 2021 г., което е още един начин да се гарантира, че системата на световната търговия не приема един универсален подход, а отчита спецификите на всяка развиваща се страна;

18. Насърчава членовете на СТО активно да подкрепят усилията за установяване на ефективни и ефикасни работни връзки и за задълбочаване на сътрудничеството на СТО с други международни организации, чиято дейност оказва влияние върху преговорите за световната търговия, в частност с Международната организация по труда, Световната здравна организация, както и ООН и нейните агенции и органи, като например Конференцията на ООН за търговия и развитие, Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Програма на ООН по околната среда, Програмата на ООН за развитие и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, а също и Международния валутен фонд, Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с цел осигуряване на взаимна подкрепа и единодействия между търговските и нетърговските аспекти; подкрепя усилията, насочени към приемането на международни стандарти и към регулаторно сътрудничество;

19. Призовава за задълбочено обсъждане на въпроса за това, как по-добре да се подходи към нетърговските аспекти в обхвата на правилата на СТО, с цел да се осигури възможност за членовете на СТО да преследват легитимни политически цели, като същевременно се гарантира достъп до пазара; в това отношение подчертава, че усилията за приемането и ефективното прилагане на международни социални, трудови, екологичните стандарти и стандарти в областта на правата на човека следва да получат решителна подкрепа и че следва да се предостави необходимата помощ за развиващите се страни, за да им се даде възможност да изпълняват тези стандарти;

20. Изразява убеждение, че липсата на достатъчно разграничение между развиващите се страни, въпреки големите различия в тяхното равнище на икономическо развитие и конкретните им потребности, би могло да представлява пречка за приемането на ефективни мерки в полза на тези страни в съответствие със заявената цел на кръга „Доха“ и е в ущърб на най-нуждаещите се от тях; настоятелно призовава по-напредналите развиващи се страни да поемат своя дял от отговорността още по време на настоящия кръг от преговори и да допринесат съобразно своето равнище на развитие и отраслова конкурентоспособност;

21. Счита, че следва да се разгледа задълбочено въпросът за въвеждането на категории или подкатегории не само за развиващите се страни, но и за всички други членове на СТО, въз основа на обективни критерии, които не са свързани единствено с брутния национален продукт, с оглед на евентуалното диференцирано прилагане на съществуващите споразумения или на споразуменията в процес на договаряне;

22. Счита, че приключването на дългогодишния кръг „Доха“ с изпълнение на неговия мандат за развитие е от изключително значение; поради това настоятелно призовава всички членове на СТО да разгледат всички възможни варианти с оглед на тази крайна цел, за да се постигне балансиран резултат;

23. Настоява, че ЕС следва да продължи да изпълнява водеща роля за насърчаването на осезаем напредък в текущите преговори в рамките на СТО с оглед на пълното приключване на кръга „Доха“ в близко бъдеще, както и за улесняване на пълноценното участие на най-слабо развитите страни в световната търговия, като служи като мост между различните позиции на членовете на СТО;

24. Подчертава решаващото значение на СТО по отношение на прилагането и изпълнението на обвързващи ангажименти, както и по отношение на разрешаването на търговски спорове;

25. Счита, че при все това членовете на СТО следва да увеличат усилията си в други области, определени от Министерската декларация от Доха, като например търговията с екологични стоки и услуги, които биха могли да допринесат значително за устойчивото развитие и борбата срещу изменението на климата; призовава членовете на СТО да вземат предвид списъка с екологични стоки на Организацията за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество; настоятелно призовава ЕС да продължи да настоява за иницииране на споразумение за екологичните технологии, което има за цел намаляване на тарифите за продукти в областта на екологичните технологии, и да работи за разясняване на правната връзка между правилата на СТО и многостранните споразумения в областта на околната среда;

26. Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът продължава да е тясно ангажиран с подготовката на Деветата министерска конференция в Бали от 3 до 6 декември 2013 г., получава бързо актуална информация и, ако е необходимо, до него се допитват по време на Министерската конференция; призовава Комисията да продължи да убеждава другите членове на СТО относно нарастващото значение на парламентарното измерение на СТО;

27. Призовава членовете на СТО да гарантират демократична легитимност, като засилят парламентарното измерение на СТО; подчертава във връзка с това необходимостта да се гарантира това, че парламентаристите имат по-добър достъп до търговски преговори, че участват във формулирането и изпълнението на решенията на СТО, както и че търговските политики се наблюдават достатъчно добре в интерес на техните граждани; поради това призовава за създаването на постоянна европейска парламентарна делегация в СТО;

28. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния директор на СТО.

План за действие „Предприемачество 2020 г.“: възраждане на предприемаческия дух в Европа

PE519.338

Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно Плана за действие „Предприемачество 2020 г.“ — Възраждане на предприемаческия дух в Европа (2013/2532(RSP))

– като взе предвид въпроса до Комисията относно Плана за действие „Предприемачество 2020 г.“ — Възраждане на предприемаческия дух в Европа (O-000110/2013 – B7 0520/2013),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

I. Предприемачески дух и предприемаческо образование и обучение

1. Очаква всички мерки за насърчаване на предприемачеството на национално и европейско равнище да се отнасят до всички видове предприятия, като например свободните професии, кооперациите, занаятчийските предприятия и социалните предприятия;

2. Припомня, че икономическите и предприемаческите способности и умения са ключовите компетенции за учене през целия живот и че поради ниския икономически растеж и нарастването на безработицата особено сред младите хора е необходимо в краткосрочен и средносрочен план да се предприемат по-решителни мерки за разгръщане и укрепване на предприемачеството;

3. Признава, че държавите членки са отговорни за образованието и обучението в областите на предприемачеството и социалните отношения и че схемите за обучение често са по-целенасочени и икономически ефективни, ако са структурирани на место и национално равнище; счита, че инициативите на ЕС следва да допълват по смислен начин предприеманите от държавите членки действия в тази област, особено чрез сътрудничество и обмен на най-добри практики;

4. Подчертава необходимостта от осигуряване на стимули за работодателите, които предлагат на нискоквалифицираните лица или на лицата без квалификация (включително на ромите) обучение и възможности за придобиване на практически опит директно на работното място;

5. Изразява загриженост относно намаляващия поради настоящия климат на икономическа несигурност брой на гражданите на ЕС, които се осмеляват да започнат да извършват самостоятелна стопанска дейност; счита, че ЕС и държавите членки следва да засилят своите координирани усилия за подобряване на предприемаческата култура в Европа и да проучат възможността за предприемане на специфични мерки и цели, които да направят предприемачеството отново привлекателно, включително за квалифицирани служители с професионален опит, и най-вече в секторите, които са от стратегическо значение за Съюза; счита, например, че следва да се установи силна връзка между такива инициативи и дейностите на Комисията в областта на промишлената политика; счита, че такива мерки следва да включват действия за облекчаване на създаването на предприятия;

6. Отбелязва предложените от Комисията мерки и инициативи за образование и обучение в областта на предприемачеството и призовава държавите членки за тяхното своевременно прилагане в съответствие с принципа на субсидиарност; подчертава в това отношение инициативата на ЕС „Нови умения и работни места“; приветства призива държавите членки да включат предприемаческото образование и обучение като ключови умения в националните програми;

7. Счита, че мерките в рамките на обучението в областта на предприемачеството, предназначени да предоставят на начинаещите предприемачи уменията за ръководство на предприятията по такъв начин, че дейността им да оказва положителен принос за обществото, а отрицателните последици за хората и околната среда да бъдат свеждани до минимум, следва да съдържат ясно определени критерии по отношение на устойчивостта и социалната отговорност;

8. Разглежда мрежата на представителите на МСП като потенциален централен форум за обмен на утвърдени практики и за оценка на напредъка при тяхното прилагане;

9. Подкрепя амбицията, която стои зад планираното въвеждане на гаранцията за младежта, и желанието да се отпусне достатъчно финансиране за нея като важна мярка за подпомагане на държавите членки в техните усилия за смекчаване на въздействията от масовата младежка безработица, особено в държавите, силно засегнати от кризата; подчертава значението на планираните мерки за насърчаване на предприемачеството и на образованието и обучението в областта на предприемачеството, тъй като те целят постигането на устойчива заетост и почти не крият опасност от странични ефекти; призовава Комисията и държавите членки да оценят възможностите за по-нататъшни мерки като данъчни облекчения, с цел да насърчат МСП да наемат млади хора;

10. Приканва Комисията да продължава да засилва своите мерки за подкрепа и експертна помощ за предприятията, особено за по-малките от тях, чрез посреднически организации, както и да пуска в действие програми, в рамките на които се поощрява предоставянето на насоки и подкрепа от по-стари и опитни предприемачи, които са готови да играят ролята на съветници или настойници за млади предприемачи, които желаят да основават предприятие или да поемат дружества, засегнати от кризата, като предоставят ноу-хау и опит;

11. Приканва Комисията да насърчава изграждането на клъстери, т.е. мрежи и сдружения на предприятия, които да помагат на последните да разработват конкурентно предимство, да се възползват от общото управление на човешките ресурси и да повишават своята конкурентоспособност;

12. Изтъква, че малките и средните предприятия, които използват информационни и комуникационни технологии (ИКТ), нарастват между два пъти и три пъти по-бързо; поради това приканва Комисията да насърчава предприемането на мерки, позволяващи на предприемачите да използват всички възможности, предоставяни от цифровия вътрешен пазар;

13. Насърчава Комисията и държавите членки да продължават да поощряват програмата „Еразъм“ за млади предприемачи и да продължават да увеличават броя на националните центрове за контакт, където това все още е необходимо; предлага да се разчита повече на съществуващите структури на Европейската мрежа на предприятията (Enterprise Europe Network); счита за необходима целта от 10000 обмена годишно и счита, че за нейното постигане е необходимо ежегодно нарастване от най-малко 10%;

14. Съзира голям потенциал в допълнителното разрастване на програмата за обмен на стажанти „Леонардо“ и изтъква необходимостта от т.нар. „посреднически организации“, които подпомагат МСП в организационните аспекти (напр. търсене на подходящи партньори в чужбина, намиране на помещения и др.); подчертава предприемаческия потенциал на т.нар. двойно обучение, което съчетава обучението в училище и на работното място (стажове) за завършващите студенти;

15. Предлага държавите членки да могат да кандидатстват за допълнително финансиране от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Европейския социален фонд, доколкото то се използва за финансиране на краткосрочни мерки като подкрепа и консултации за започване на собствен бизнес и прехвърляне, а не за оправдаване на по-нататъшно преместване на предприятия;

16. Предлага по-тясно координиране на съществуващите и бъдещите инструменти за насърчаване на предприемачеството с цел създаване на стимули и взаимодействия на национално, регионално и местно равнище;

17. Очаква бъдещата Комисия да направи насърчаването на предприемачеството и на образованието и обучението в областта на предприемачеството ключова тема в рамките на своите правомощия и да създаде европейско партньорство, в рамките на което държавите членки ще могат да се сравняват въз основа на отбелязания напредък и в съответствие, наред с другото, със следните критерии:

а) включване на образованието в областта на предприемачеството в националните учебни програми, по-специално елементи с практическа насоченост като съвместни проекти между училищата и предприятията или задължителни производствени практики преди завършване на средно образование;

б) размер на предвидените средства от структурните фондове за насърчаване на образованието и обучението в областта на предприемачеството,

в) брой на участниците в предприемачески модули в схемите за гаранция за младежта или в програмите за мобилност за нови предприемачи, особено млади хора;

г) брой на лицата, които след участие в тези инициативи желаят да започнат бизнес;

18. Насърчава държавите членки да приемат неотложно национални, регионални и местни стратегии за включване на образованието и обучението в областта на предприемачеството в учебните планове (в основното и средното, професионалното, университетското образование и в образованието за възрастни); очаква тези стратегии да включват всички видове предприятия, както и социалните и екологични отражения на предприемачеството; подчертава значението на насочените към практиката и интерактивните елементи на социалното и икономическото образование и на образованието и обучението в областта на предприемачеството;

19. Счита, че професионалното образование и обучение може да предлага умения, знания и компетенции, които са необходими на пазара на труда, особено на безработни лица, що се отнася до предоставяне на индивидуална експертна помощ при търсенето на работа; призовава Комисията и държавите членки да засилят предоставянето на професионално образование и обучение в цяла Европа, за да се повишат прозрачността, признаването и качеството на компетенциите и квалификациите, като се улесни по този начин мобилността на учещите и на работниците;

20. Подчертава, че познанията за функционирането на пазарите, икономиката и финансовите системи са абсолютно необходими за доброто управление на предприятието и поради това те трябва да бъдат включени в националните основни образователни системи и в системите за обучение на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да включат без отлагане финансовото образование в образователните си програми;

21. Подчертава отново колко е важно чиракуването за младите хора в стопански сектори с добри перспективи като важна стъпка в прехода от образованието към професионалния живот;

22. Приветства концепцията за общност на познание и новаторство (ОПН), която със своя акцент върху предприемачеството чрез интегриране на отделните компоненти на триъгълника на знанието – научни изследвания, висше образование и иновации – е важен двигател за иновациите в основните обществени предизвикателства и по този начин представлява важен инструмент за създаването на растеж и работни места в Европа; следователно подчертава, че предприемачеството следва да залегне в структурата и подхода към научните изследвания, иновациите и обучението на всички общности за познание и новаторство; подчертава, че ОПН следва да включват и обменят най-добри практики за използването на понятията и технологиите за новаторско образование и обучение; препоръчва още да се извърши дългосрочна оценка на създаването на ОПН, посветена на доразвиването на такива понятия за новаторско образование и обучение, с особен акцент върху предприемаческото образование;