ІІ. Среда и рамкови условия за предприемачество

23. Призовава Комисията и групата на ЕИБ да увеличат усилията си в областта на информацията, с цел да запознаят МСП по-добре с възможностите за финансиране, в сътрудничество със сдруженията на МСП;

24. Подчертава, че създаването на гъвкави алтернативи за финансиране е от изключително значение за създаването на нови предприятия; подчертава, че трябва да бъде премахнато данъчното разграничение между собствен капитал и чужд капитал и че следва да бъде установена освободена от данъчно облагане сума за инвестиции; подчертава, че тъй като банковите заеми са една от основните форми на финансиране за МСП, е важно да се гарантира отпускането на кредити, а освен това да се полагат усилия за укрепване на финансирането със собствен капитал чрез по-добра среда за дялов и рисков капитал, включително подкрепа за фондове за МСП и колективно финансиране без високи разходи за проспекти; призовава за въвеждането на освободена от данъчно облагане сума за участие на частни инвеститори;

25. Отново заявява, че административната тежест все още се счита за една от основните пречки пред основаването или продължаването на съществуването на предприятията; настоява, че намаляването на ненужната административна тежест продължава да стои на челно място в политическия дневен ред и очаква следващата Комисия да представи конкретни предложения за политики и мерки за периода до 2020 г. в контекста на приоритетите на Законодателния акт за малкия бизнес, които могат да включват конкретни количествени цели (например намаляване от 25 % на административната тежест посредством регламенти на ЕС до 2020 г.);

26. Приветства предложените от Комисията за този основен приоритет мерки и припомня съответните заключения на Европейския парламент в резолюциите от 23 октомври 2012 г. относно малки и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност¹ и от 5 февруари 2013 г. относно подобряване на достъпа до финансиране на МСП²;

27. Приветства подновените призиви на Комисията към държавите членки за намаляване на разходите и времето, необходими за основаването на предприятие; посочва ограничения напредък, постигнат от Законодателния акт за малкия бизнес насам, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията си в това отношение;

28. Подчертава, че различните модели на предприятия, като семейни предприятия, кооперации и други, следва да бъдат взети предвид при създаването на благоприятна за бизнеса среда чрез подходящи услуги в подкрепа на бизнеса;

29. Изтъква, че мерките на ЕС за МСП остават небалансирани и че много държави членки все още не вземат предвид специфичните характеристики на малките предприятия, когато изготвят законодателството;

30. Подчертава, че достъпът до финансиране продължава да бъде една от основните пречки пред развитието на МСП; призовава Комисията да направи пълна оценка на това дали финансовите инструменти, насочени към МСП, сред които е инструментът за микрофинансиране „Прогрес“, действително улесняват достъпа на МСП до финансиране, особено с оглед на факта, че финансовите институции в някои държави членки определят твърде строги условия за отпускането на заеми на МСП;

31. Приветства усилията на Комисията да помогне на държавите членки за подобряване на данъчните и административните условия при прехвърлянето на предприятия; счита за необходимо подобряването на данъчното третиране на новаторските форми на финансиране, като например групово финансиране, финансиране с рисков капитал или финансиране от типа „бизнес ангели“; призовава държавите членки да увеличат подкрепата си за прехвърляне на предприятия чрез финансови инструменти на национално равнище чрез гаранции за заеми, както и други форми на финансиране като групово финансиране или финансиране от типа „бизнес ангели“, и приветства акцента на Комисията върху платформите за колективно финансиране; счита, че прехвърлянето на предприятия следва също да се улеснява чрез подходящи инициативи за обучение по управленчески умения, като например в случаите, когато предприятията се прехвърлят на служители;

32. Отбелязва, че сложните правила за ДДС отдавна са една от главните пречки, които спъват предприемачите от това, да се възползват от потенциала на единния пазар; настоятелно призовава Комисията възможно най-бързо да представи планираните предложения за съгласуване на правилата и за намаляване на разходите за изпълнение на задълженията по ДДС в една-единствена декларация, така че приемането им да може да се извърши в рамките на настоящия законодателен мандат;

33. Счита предложените мерки за намаляване на административната и бюрократичната тежест (които могат да включват ненужни или непропорционални тежести поради нормативната уредба) за допълващи принципите на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа; изразява съжаление, че в плана за действие не са споменати някои важни инициативи, като например мерките за налагане на „Теста за МСП“ на национално равнище, бъдещата роля на групата на високо равнище за намаляване на административната тежест или създаването на годишно табло с показатели за административната тежест в ЕС и държавите членки; призовава Комисията, под ръководството на своя представител за МСП, своевременно да изготви пътна карта за преразглеждане на десетте най-важни последващи мерки на ЕС с оглед намаляване на ненужната или прекомерна тежест; потвърждава, че в никой случай намаляването не трябва да уронва основни социални и екологични стандарти;

34. Призовава държавите членки да отпуснат на новооткритите предприятия гратисен период за социалните вноски и за данъците по сметка, така че дружествата да плащат само данък върху действително реализираната печалба през първите години; настоява тази система да бъде напълно прозрачна, за да не позволява злоупотреби;

35. Подчертава значението на трансфера на знания между отделните центрове за знания, като научноизследователски институти и центрове за високи постижения, и МСП за техния успех; подчертава необходимостта от ясно определяне на процеса на трансфер на знания в практиката и ползите от него за успешните предприемачески клъстери;

36. Подкрепя посочените от Комисията цели за даване на втори шанс на честно банкрутиралите лица и за намаляване на административната тежест за предприемачите;

37. Подчертава значението на свободните професии за предприемачеството в Европа; приветства декларираното от Комисията намерение за създаване на работна група, която се занимава с проучване на особеностите и потребностите на свободните професии; призовава Комисията да отчита заключенията на тази работна група при извършването на оценката на въздействието на законодателните предложения, както и за наблюдението на мерките, свързани със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа; счита, че тази работа може да доведе до изготвянето на Европейска харта на свободните професии;

38. Подчертава, че е важно да се развиват иновационни умения като цяло, както и да се подпомагат иновациите, чиито инициатори са служителите, както в новите, така и в съществуващите предприятия; подчертава също така, че най-успешните нови предприятия често възникват чрез отделяне от съществуващи предприятия, в които служителите имат възможност да развиват своите идеи в едни сигурни и находчиви рамки; подчертава още, че много предприемачи са специалисти или неквалифицирани лица, така че предприемаческата дейност не следва да бъде свързвана единствено с академичните среди; посочва, че професионалното и практическото обучение също играят важна роля при усилията за насърчаване на предприемачеството и иновациите;

39. Подчертава значението на разработването на положителни стимули за насърчаване на служителите да основават собствени предприятия, с които да се занимават на непълно работно време;

40. Изисква драстично увеличение на предвидените в Многогодишната финансова рамка разпоредби за гъвкавост за Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), по-специално за финансовите й инструменти; настоява МФР да продължава да предвижда програми за микрофинансиране, като например Progress и JASMINE (Съвместно действие за подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа);

41. Подчертава, че създаването на гъвкави алтернативи за финансиране е от изключително значение за отварянето на нови предприятия и МСП, за да се улесни техният достъп до финансиране; признава, че различни дялове на дълговия, собствения и хибридния капитал може да са подходящи за различните бизнес модели, и приканва държавите членки да премахнат разграничението за данъчни цели между собствен и дългов капитал, както и да обмислят данъчни облекчения за инвестиране в реалната икономика, с цел да стимулират устойчивия растеж и да създадат работни места; призовава Комисията да направи оценка на ползите от секюритизацията на микрокредитирането;

42. Насърчава държавите членки да стимулират разделянето на договорите за възлагане на обществени поръчки в отделни партиди, за да се улесни участието на МСП в процедурите по възлагане на обществени поръчки, например чрез включване на принципа „прилагай или обяснявай“ („apply or explain“) в националното им законодателство в областта на обществените поръчки;

43. Изразява съжаление, че в някои държави членки все още се прилагат строги изисквания за основаване на предприятия; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки ще съкратят на един месец времето, нужно за предоставяне на лицензи и други разрешения, необходими за започване на предприемаческа дейност;

44. Подчертава значението на специалните услуги за основаване на предприятия за наскоро завършили студенти, които са преминали определени курсове по предприемачество по време на обучението си;

45. Призовава държавите членки да установят обслужване на едно гише, където да бъдат обединени всички услуги в подкрепа на бизнеса, включително в областта на достъпа до финансиране от различни източници, съвети за основаване на предприятие и информация относно възможностите за бизнес в ЕС и извън него;

46. Призовава държавите членки да приемат балансиран подход в националното си законодателство относно сроковете за освобождаване и уреждане на задълженията, така че честно банкрутиралите лица да получат „втори шанс“ и рисковете за кредиторите да бъдат сведени до минимум;

ІІІ. Предприемачите като пример и достигането до определените целеви групи

47. Подкрепя въвеждането на Общоевропейски ден на предприемачеството, който следва да бъде насочен преди всичко към медиите и да запознава с предприемаческите успехи; счита, че следва да се наблегне по-специално на примери за предприемачи, които са в състояние да създадат икономическа добавена стойност, като зачитат основните принципи на ЕС за устойчивост и социална отговорност; изразява надежда, че училищата и учебните заведения ще участват в събитието чрез срещи с предприемачи и посещения в предприятия;

48. Подчертава огромния потенциал на жените като предприемачи и изисква от Комисията да представи надеждни данни, за да се направи по-добра оценка на съществуващото законодателство и да бъдат отстранени по-ефективно евентуалните пречки за жени предприемачи;

49. Подчертава потенциала на кооперациите и социалните предприятия като инструмент за създаване на заетост, и по-специално на младежка заетост, поради ролята, която те играят в устойчивото местно развитие не само по отношение на икономиката, но и от социална гледна точка и от гледна точка на трудовата заетост;

50. Подчертава ключовата роля на ИКТ в областта на предприемачеството и призовава Комисията и държавите членки да разработят и насърчават програми за развиване на умения в областта на ИКТ, особено за младите хора и жените;

51. Счита, че следва да се обърне особено внимание и на други групи, които са по-слабо представени по отношение на предприемачеството, като младите, възрастните хора, хората с увреждания и имигрантите;

52. Счита, че демографските предизвикателства изискват по-широка стратегия, която да съчетава създаването на работни места с посрещането на новите и нововъзникващите потребности на европейския пазар на труда; счита, че в това отношение трябва да се осъществи допълнителен напредък при подобряването на мобилността на работниците в ЕС, включително на изследователите и други специалисти, с оглед постигане на Европа без граници в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

53. Подчертава, че незадоволителното признаване на чуждестранните свидетелства за завършено образование или професионална квалификация са основна пречка за мигрантите по отношение на възможностите им за учредяване на предприятие; поради това изисква своевременна хармонизация по отношение на директивата относно признаването на професионални квалификации;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0513

Прилагане на общата политика за сигурност и отбрана

Комисия по външни работи

PE516.824

Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на Годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност) (14605/1/2012 – 2013/2105(INI))

– като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно Общата външна политика и политиката на сигурност и, по-специално, частите, които се отнасят до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (14605/2012),

– като взе предвид членове 2, 3, 21, 24 и 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид Дял V от ДЕС и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2012 г.,

– като взе предвид заключенията на междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана от 6 септември 2013 г.,

– като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят,“ и приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., както и доклада за нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят”, одобрен от Европейския съвет на 11—12 декември 2008 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Общата политика за сигурност и отбрана от 1 декември 2011 г. и 23 юли 2012 г., както и заключенията на Съвета относно обединяването и споделянето на военни способности от 23 март 2012 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията за морска сигурност от 26 април 2010 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно защитата на критичната информационна инфраструктура от 27 май 2011 г. и предходните заключения на Съвета относно кибернетичната сигурност,

– като взе предвид кодекса за поведение относно обединяването и споделянето, приет от министрите на отбраната на ЕС на 19 ноември 2012 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността “ (COM(2013)0542),

– като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността¹,

– като взе предвид Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО²,

– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана³ и относно военните структури на ЕС: етап на развитие и перспективи⁴от 22 ноември 2012 г., относно изпълнението на Общата политика на сигурност и отбрана⁵, относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение⁶, относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия⁷ и относно кибернетичната сигурност и отбраната⁸, от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите — членки на ЕС⁹, от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон¹⁰ и от 23 ноември 2010 г. относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет¹¹,

– като взе предвид своята препоръка до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията от 13 юни 2013 г. относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД¹², както и Прегледа на ЕСВД за 2013 г., представен от върховния представител през юли 2013 г.¹³,

– като взе предвид доклада от 15 октомври 2013 г. на върховния представител/заместник-председател на Европейската комисия относно Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС,

– като взе предвид доклада на ЕСВД относно преразглеждането на процедурите за управление на кризи, приет от Комитета по политика и сигурност (КПС) на 18 юни 2013 г.,

– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

– като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0360/2013),

Европейска сигурност и отбрана в променящия се свят

1. Отбелязва съществените и продължаващи промени в геополитическата среда, характеризираща се с многоизмерни и асиметрични заплахи, с транснационален тероризъм, с възход на бързоразвиващи се сили и стратегическо преместване на фокуса на вниманието на САЩ към тихоокеанския регион, с растяща бедност, глад и нестабилност в южните съседни държави на ЕС, с увеличени предизвикателства в областта на морската сигурност, с разпространение на оръжия за масово унищожение и увеличен незаконен трафик на малки оръжия и леки въоръжения, с предизвикателства в областта на енергийната сигурност и със сериозен системен финансов срив и тежка и продължителна финансова и икономическа криза със съществено отражение върху БВП на много държави членки и съответно върху националните бюджети за отбрана от двете страни на Атлантическия океан;

2. Счита, че преоценката и засилването на ролята на Европа в световен мащаб представлява едно от основните предизвикателства на ХХІ век и че е дошло времето държавите — членки на Съюза да покажат политическата воля, необходима за превръщането на ЕС във важен глобален фактор и източник на сигурност с реална стратегическа автономия; счита, че е необходима промяна в нагласата от страна на държавите членки за постигане на европейски подход към ангажирана и ефективна политика в областта на сигурността и отбраната;

3. Приветства поради това решението на Европейския съвет за провеждане на дискусия, посветена на сигурността и отбраната на срещата на високо равнище през декември 2013 г.; счита, че това е своевременна възможност да се подчертае на най-високо политическо равнище и да се покаже на обществеността в Европа, че въпросите, свързани със сигурността и отбраната, все още са от значение и че европейското измерение е по-важно от всякога; твърдо вярва, че ЕС трябва да може да предоставя сигурност на своите граждани, да насърчава и защитава основните си ценности, да поеме своя дял от отговорността за световния мир и да играе ефективна роля в предотвратяването и управлението на регионални кризи в съседните държави в най-широк смисъл, като допринася за тяхното решаване и се защитава от негативните последствия от тези кризи;

4. Приветства също така и доклада на върховния представител/заместник-председател на Комисията относно ОПСО, в който се посочват редица препятствия, пред които политиката е изправена; въпреки това изразява съжаление за това, че в доклада не се предлагат повече мерки, които по-специално да имат за цел компенсиране на недостатъците на ОПСО;

5. Очаква приемането на съществени решения на срещата на високо равнище през декември и с настоящия доклад дава своите препоръки като се осланя на съответните позиции, излагани от Европейския парламент в близкото минало, и внимателно следи продължаващите разисквания по трите основни тематични групи (клъстери), посочени на Европейския съвет от декември 2012 г.;

6. Отбелязва, че Договорът от Лисабон въвежда няколко нови инструмента в областта на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО), които все още не са прилагани на практика;

7. Подчертава в тази връзка възможността за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) между държави членки (член 46, параграф 6 от ДЕС), за поверяване на инструменти по линия на ОПСО, военно планиране и капацитет за провеждане на ОПСО в частност на тази група от държави (член 42, параграф 5 и член 44, параграф 1 от ДЕС), за набиране на начален фонд за дейностите по подготовка на мисии, които не са за сметка на бюджета на Съюза (член 41, параграф 3 от ДЕС) и които не са част от механизма ATHENA; ето защо призовава председателя на Европейския съвет и заместник-председателя/върховния представител да създадат начален фонд; подчертава в този контекст значението на рационализирането на въпросите, свързани с ОПСО в онези политики на ЕС, които оказват разностранно въздействие върху сигурността и отбраната или допринасят за ОПСО, като развитието и правата на човека, като промишлените изследвания и иновациите, вътрешния пазар, международната търговия и космическите политики и други, за да се подпомогнат онези държави членки, които участват в по-нататъшното укрепване на ОПСО;

8. Подчертава значението на тези съвместно договорени разпоредби за развитие на ОПСО и призовава Европейския съвет да проведе серия от дискусии относно последователното им изпълнение; призовава председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и заместник-председателя/върховния представител (ЗП/ВП) активно да участват в този процес;

9. Подчертава, че съгласно Договорите ЕС има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи (член 3 от ДЕС), като със своята дейност на международната сцена ЕС цели да насърчава демокрацията, принципа на правовата държава и правата на човека и да предотвратява конфликти и укрепва международната сигурност съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на Обединените нации, както и принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително тези, които се отнасят до външните граници (член 21 от ДЕС); изразява убеденост, че ОПСО служи на тези цели и подчертава необходимостта от по-нататъшното ѝ развитие;

10. Подчертава, че основното предимство на Европейския съюз е наличието на различни политики и инструменти, съчетани посредством „цялостен подход,“ и че е възможно да се постигнат по-добри резултати на всички равнища чрез по-добро интегриране на ОПСО в този подход; приветства в тази връзка прегледа на организацията и функционирането на ЕСВД, публикуван от ЗП/ВП през юли 2013 г., в който се признават проблемите при координирането и тези, свързани със скоростта и ефективността на процеса на вземане на решения в областта на ОПСО; очаква да бъдат взети конкретни решения на срещата на високо равнище през декември, както и подробен анализ на по-нататъшното интегриране на ОПСО в предстоящото съвместно съобщение на ЗП/ВП и Комисията относно прилагането на цялостния подход;

11. Отново изразява убеждението си, че въпреки че елементи на Европейската стратегия за сигурност от 2003 г., допълнена през 2008 г., остават валидни, ЕС трябва да направи преглед и да допълни тази стратегия, като отчита последните събития и новия набор от предизвикателства и рискове в областта на сигурността, и да преосмисли своите стратегически интереси, цели и приоритети, като постави по-силен акцент върху защитата на своите граждани, защитата на критичните инфраструктури и съседните държави, и съгласува различните регионални и актуални подстратегии; счита, че това би осигурило по-ясна стратегическа рамка за външната дейност на ЕС, би засилило последователността и същевременно би представило по един по-добър начин на гражданите предизвикателствата и рисковете, които ги очакват в бъдеще; във връзка с това отправя искане за това, Европейският съвет да започне разисквания относно подходящата стратегическа рамка за Съюза, да упълномощи ЗП/ВП да направи предложения в тази връзка преди края на 2014 г. и да гарантира устойчиво проследяване, с редовно актуализиране, както е предварително определено в контекста на Европейската стратегия за сигурност;

12. Призовава за преразглеждането на стратегическата рамка на ЕС, за да се формира основание за бяла книга за политиката на сигурност и отбрана на ЕС, и предлага Европейският съвет да задвижи необходимия процес; настоятелно призовава освен това държавите — членки на ЕС да отделят сериозно внимание на европейското измерение в своите национални стратегии за сигурност, бели книги и вземане на решения в областта на отбраната; призовава ЗП/ВП да развие общ модел за оформяне на паралелните национални прегледи;

13. Посочва необходимостта да се гарантира, че ЕС е в състояние да допринесе — чрез операции за управление на кризи — за предотвратяването, стабилизацията и решаването на конфликти;

14. Счита, че включването на клауза за взаимна защита и на клауза за солидарност в Договорите (член 42, параграф 7 от ДЕС и член 222 от ДФЕС) засилва чувството на обща съдба сред европейските граждани; припомня на държавите членки, че само в дух на ангажираност, взаимно разбиране и истинска солидарност Съюзът ще може да изпълни глобалната си роля, като по този начин засили сигурността на Европа и на нейните граждани; следователно приветства Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за съвместното предложение относно споразуменията за изпълнението от Съюза на клаузата за солидарност и призовава държавните и правителствените ръководители да потвърдят ангажимента си към съвместната солидарност и да предоставят ясно оперативно тълкуване на двете клаузи;

15. Отбелязва със загриженост, че броят и своевремеността на мисиите и операциите на ОПСО и разработването на граждански и особено на военни средства и капацитет за ОПСО не отговарят на нуждите, като се има предвид растящата несигурност и нестабилност в съседни на ЕС държави; изразява по-конкретно съжаление относно ограничения като цяло обхват на мисиите на ОПСО в Либия и Мали и относно липсата на гъвкавост в рамките на процедурите на Съюза за вземане на решения, които показват забавени ефективни реакции при сценарии на кризи, както се илюстрира от тези два примера; призовава към запазване на наблюдението на положението и на оперативния ангажимент в Източна Европа и Южен Кавказ, който донесе положителни резултати; призовава за по-амбициозни и сериозни усилия за подобряване на планирането на бъдещи мисии и операции посредством „процес на извличане на поуки“ и за разработване на подходящи стратегии за излизане; приканва ЗП/ВП да води този процес и приветства във връзка с това доклада ѝ, публикуван на 15 октомври 2013 г., като важна стъпка по посока на постигането на по-голяма ефективност и проактивност на ОПСО;

16. Подчертава необходимостта от засилване на видимостта на европейското управление на кризи и от включване на всички усилия в рамките на ОПСО, като се използва, когато е необходимо, предвиденото в член 44 от ДЕС приемане на решение от Съвета за поверяване на изпълнението на дадена мисия на група държави членки, които желаят това и разполагат със съответния капацитет за такава мисия;

17. Изразява своята загриженост, основана на опит от близкото минало, че цялостният подход към управлението на кризи все още не е достигнал пълния си потенциал; счита, че мисиите и операциите са по-значими, когато са част от регионална стратегия, както показва положителният пример в региона на Африканския рог; приема за сведение предложенията за процедури за управление на кризи за операциите по управление на кризи в рамките на ОПСО, одобрени от държавите членки на 28 юни 2013 г.

18. Отправя искане проблемите с функционирането на гражданските мисии по линия на ОПСО, и особено със скоростта на разполагане и осигуряване с персонал, да бъдат решавани чрез преразглеждане на правната и финансовата им рамка, която често усложнява процеса на вземане на решения и води до забавяния; призовава за увеличаване на броя на отговорния за планирането квалифициран и политически независим стратегически персонал, който е твърде малък в сравнение с броя на мисиите; освен това отправя искане към държавите членки за създаване на „граждански резервен корпус“, който при необходимост да може да бъде бързо разгърнат, и във връзка с това приветства неотдавна установения постоянен склад за ОПСО;

19. Припомня своята резолюция от 2001 г., която призовава за създаването на Европейски граждански корпус за мир; приветства положените напоследък усилия за създаване на доброволчески корпус за хуманитарна помощ в рамките на Комисията и на групи от експерти в областта на посредничеството, диалога и разбирателството в рамките на ЕСВД; също така приветства съществуването и продължаването на Партньорството за укрепване на мира между ЕСВД и съответните заинтересовани страни от гражданското общество;

20. Подчертава важната роля на посредничеството и диалога при предотвратяването и решаването на конфликти по мирен начин; приветства напредъка, който е постигнала ЕСВД при засилването на капацитета ѝ за посредничество, и отново изразява подкрепата си за по-нататъшно подобряване на капацитета на Европа в тази област; счита, че успешното участие на Европейския парламент в процесите на посредничество е показало важната роля, която членовете на ЕП могат да играят при процесите на подкрепа на посредничеството и диалога и възнамерява да засили допълнително усилията си в тази област;

21. Предлага включването във всички мисии на ОПСО на съветници по правата на човека и въпросите на равенството между половете и насърчава обмена на най-добри практики сред мисиите на ОПСО, за да се гарантира цялостно вземане предвид на проблемите в областта на правата на човека и цялостна защита и включване на жените във вземането на решения по време и след конфликти; приканва Съвета и ЕСВД да предприемат по-нататъшни мерки за включване на свързаните с пола аспекти в планирането на персонал за мисии по линия на ОПСО;

22. Подчертава факта, че успешните военни операции се нуждаят от ясна командна и контролна функция; отправя поради това отново призива си за създаване на постоянен военен оперативен щаб; отбелязва със съжаление липсата на напредък по този въпрос и силното противопоставяне от страна на някои държави членки; подчертава освен това, че за една ефективна ОПСО са необходими подходящи структури за ранно предупреждение и разузнавателна подкрепа; следователно счита, че този щаб следва да включва групи за събиране на разузнавателна информация и за ранно предупреждение и информиране относно ситуацията;

23. Отново изразява подкрепата си за временно решение и обръща внимание на своето предложение за подобряване на статута на действащия понастоящем Оперативен център за Африканския рог и за подпомагане на военното планиране и координация сред тези операции на място; отправя искане към ЗП/ВП да разработи такава опция в рамките на сегашния му размер и инфраструктура, за да се оптимизира използването на наличните ресурси и да се проучи възможността за разширяване на географския обхват на операциите към други важни региони; счита, че този орган следва да има правоспособност и да координира снабдяването между Брюксел и отделните щабове на мисии, като използва икономии от мащаба за максимално спестяване на средства;

24. Отбелязва факта, че бойни групи на ЕС никога на са били разгръщани, и счита, че ще бъде трудно обосноваването на съществуването им в бъдеще; подчертава, че те представляват важен инструмент за своевременно сформиране, обучение на военни сили и за бързо реагиране; приветства решението за разглеждане на този въпрос на срещата на високо равнище през декември; убеден е, че ЕС следва да разполага с постоянни бойни сили във висока степен на готовност, с наземни, въздушни, морски, кибер и специални части и с амбициозни цели; подчертава факта, че бойни групи на ЕС следва да могат да бъдат разгръщани при всички видове кризи, включително провокирани от климата хуманитарни кризи; подкрепя един по-гъвкав и целеви подход за засилване на капацитета за отговор и способността за адаптиране към различни кризисни ситуации и за подобряване на модулността, с цел запълване на празнини по време на началните фази на лансиране на операции по линия на ОПСО, без обаче да се компрометира оперативният капацитет на бойната група като цяло;

25. Изтъква факта, че следва да се полагат по-големи усилия за интегриране на равнището на ЕС на инициативи като Европейския военен корпус (Eurocorps) и Европейската въздушна групировка;

26. Потвърждава, че съществуващата финансова система на „поемане на разходите от страната, където са направени,” представлява сериозен проблем за ОПСО, като води до забавяне или пълно блокиране на вземането на решения, по-специално относно бързото разполагане на бойни групи;‘ препоръчва държавите членки да постигнат съгласие относно финансов механизъм на ЕС, основаващ се на споделяне на тежестта при използването на бойни групи под знамето на ЕС, с цел да им се даде реалистично бъдеще; също така призовава — в интерес на последователността и ефективността — ЕСВД да получи контрол над финансовите инструменти, свързани с мерките за управление на кризи, които тя планира и извършва; изразява очакване ЗП/ВП и заинтересованите държави членки да излязат с конкретни предложения в това отношение;

27. Изразява в допълнение своята загриженост, че икономическата криза и кризата на дълга могат да въздействат на готовността на държавите-членки на ЕС да дават принос за мисиите и операциите на ОПСО, особено за онези от тях, които имат военни и отбранителни последствия; ето защо призовава за разширяване на обхвата на механизма ATHENA и използване на началния фонд (член 41, параграф 3 от ДЕС) за осигуряване на бързото финансиране на неотложни задачи; все пак подчертава, че дори ОПСО да се нуждае от нова енергия, това "презареждане" следва да се извърши в съответствие с бюджетните ограничения;

28. Приканва държавите членки да използват възможностите, предоставяни от постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), и да започнат да прилагат тази разпоредба на Договора с цел да отговорят на широкоразпространената „умора от ОПСО“ и да задълбочат военното сътрудничество и интеграция; призовава Европейския съвет да даде ясни насоки за неговото прилагане и приканва държавите членки, които не са заинтересовани, да действат конструктивно; подчертава, че възможността за присъединяване на по-късен етап следва да остане отворена, за да се гарантира гъвкавост и да се избегне Европа на две скорости;

29. Припомня, че ЕС е заинтересован в значителна степен от сигурна и общодостъпна морска среда, която дава възможност за свободното транспортиране на стоки и мирно, законосъобразно и устойчиво използване на богатството на океаните; подчертава необхдимостта от това, да се развива морска външна политика на ЕС, която има за цел защитата и опазването на критична инфраструктура, отворени морски пътища и природни ресурси и която акцентира върху мирното разрешаване на конфликти в контекста на международното право и в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право; очаква приемането на стратегията за морска сигурност на ЕС, в съответствие със заключенията на Съвета от април 2010 г., и призовава за разработване на конкретен план за нейното изпълнение; изтъква, че междусекторното и трансграничното интегриране на морското наблюдение вече е междусекторен инструмент на интегрираната морска политика (ИМП) на ЕС; подчертава значението на бързото изпълнение на проекта за обща среда за обмен на информация и изграждането на „мост“ между ИМП и ОПСО за подобряване на обмена на информация между тях;

30. Подчертава необходимостта от предотвратяване на военизирането на региони като Арктическия и подчертава необходимостта от използване на мирни средства за разрешаване на конфликти, включително търговски инструменти;

31. Отправя искане за това, Европейският съвет да потвърди отново значението на космоса, който е опора на стратегическата автономност на ЕС и неговите държави членки, както и на потенциала за постигане на автономен достъп до космическото пространство чрез разработване на пускови установки и сателити; потвърждава отново значението на събирането на точна разузнавателна информация както за гражданските, така и за военните мисии и операции на ОПСО; подчертава по-специално ролята на разположените в космическото пространство средства в областта на предотвратяването на конфликти и управлението на кризи преди, по време и след приключването на последните; приканва Комисията да разработи конкретна политика в подкрепа на развитието на космически средства с многостранни приложения;

32. Подчертава отново нарастващото значение на справянето със заплахите за кибернетичната сигурност; приканва Европейския съвет да разработи насоки за изпълнението на стратегията на ЕС за кибернетична сигурност и да предприеме конкретни мерки по отношение на защитата на кибернетичната инфраструктура и инвестирането в засилване на сътрудничеството в целия ЕС в областта на процедурите за управление на кризи, кибернетичните учения, обучението и образованието; призовава Комисията и ЗП/ВП да гарантират, че политиката на кибернетична сигурност се прилага по междусекторен начин, така че да се гарантира подходящият преход между вътрешните и външните политики на сигурност на ЕС, и всички държави членки да разработят или финализират съответните си национални стратегии за кибернетична сигурност и да се стремят към по-голяма степен на синхронизация на равнището на Съюза;

33. Отправя искане до Европейския съвет да потвърди отново значението на енергийните доставки за Европа и на диверсифицирания и устойчив достъп до енергийни ресурси; отбелязва, че някои държави членки не разполагат с капацитет за диверсификация на енергийните си доставки и по този начин стават все по-уязвими; в това отношение твърдо подкрепя съвместните усилия на държавите членки в ситуация на криза; подчертава, че защитата на критични инфраструктури в Европа следва да задейства клаузата за взаимна отбрана и/или солидарност; отбелязва, че операция „ATALANTA“ вече изпълнява ролята си за осигуряване на енергийна сигурност, като се бори срещу пиратите отвлекли поредица от петролни танкери от 2008 г. насам; ето защо смята, че тези аспекти трябва да бъдат част от необходимия стратегически подход; подчертава в този контекст, че енергийните доставки са ключов фактор за успешното провеждане на мисиите и операциите на ОПСО;

34. Подчертава значението на енергийната ефективност в областта на отбраната, по-специално като подчертава необходимостта от това, да се оцени въздействието на потреблението на енергия върху бюджетите за отбрана и военната ефективност и да се разработи цялостна стратегия за енергийна ефективност за въоръжените сили;

35. Подчертава, че е важно ЕС да продължава да развива партньорства и да задълбочи диалога по въпросите на сигурността с ООН, регионални организации и други заинтересовани участници, включително с държавите от Източното партньорство и Южното партньорство;

36. Изтъква, че ЕС следва да продължи да се ангажира с ООН, Африканския съюз, ОССЕ и АСЕАН с цел да споделя анализи и да сътрудничи в мерките за справяне с предизвикателствата в политиката в областта на околната среда и промените на климата, включително техните последствия за сигурността; подчертава необходимостта от превантивни действия и настоятелно призовава ЕС да разработи и подобри способностите си за ранно предупреждаване;

37. Призовава за засилено сътрудничество между структурите на ЕС и НАТО чрез подход на допълване и по-тясно съгласуване, за да се помогне да се избегне дублирането между двамата партньори и ефективно справяне с новите заплахи; изразява убедеността си, че укрепването на ОПСО не само не вреди, но в действителност подсилва колективната сигурност и трансатлантическите връзки; твърди, че развитието на отбранителните способности в контекста на ЕС е от полза и за НАТО; отбелязва конструктивното сътрудничество относно инициативата на ЕС за обединяване и споделяне и инициативата на НАТО „Интелигентна отбрана“; приветства намерението на Република Кипър да се присъедини към програмата „Партньорство за мир“ на НАТО, което може да промени условията на играта, и настоятелно призовава Турция да възприеме също толкова конструктивен подход; настоятелно призовава за разработване на всеобхватна рамка за сътрудничество между ЕС и НАТО и за задълбочаване на политическия диалог при пълно зачитане на вземането на решения от всяка страна;

38. Застъпва становището, че е нужно ЕС да бъде в състояние да действа автономно, особено в собственото си съседство, но винаги в съответствие с Хартата на ООН и като гарантира пълното спазване на международното хуманитарно право;