Необходимост от общ подход към стандартизацията и сертифицирането

32. Отново подчертава огромното значение на стандартизацията на отбранителното оборудване за създаването на конкурентоспособен, единен европейски пазар в областта на отбраната, както и за гарантиране на оперативната съвместимост и улесняване на сътрудничеството по програмите за въоръжаване, за обединяване и съвместно провеждане на проекти и за трайна оперативна съвместимост между силите на държавите членки, като така се намаляват равнищата на разходи по поддръжката и оперативните разходи и се гарантира, че отбранителните способности на държавите членки могат да се използват оптимално при съвместни операции;

33. Припомня, че е налице изобилие от конкуриращи се промишлени стандарти за граждански и военни продукти; изразява съжаление относно ограничения успех на изпълнението на споразуменията за стандартизация на НАТО (STANAG) и препоръките на НАТО (STANREC); призовава Комисията и EDA да насърчават установяването на съгласуван набор от общи стандарти в областта на отбраната и да разработят „хибридни стандарти“ за областите с двойна употреба; призовава държавите членки да гарантират, че техните бъдещи стъпки за определяне на стандарти в областта на отбраната се основават на препоръките с цивилен характер, направени от Комисията и от европейските организации по стандартизация;

34. Насърчава държавите членки да проучат възможностите, предлагани от Европейската агенция по отбрана (EDA) по отношение на разработването на европейски стандарти за военни продукти и приложения, например за изграждане на кораби болници или в областта на летателни системи с дистанционното управление;

35. Приветства предложенията на Европейската комисия в областта на стандартизацията и призовава Европейския съвет да ги вземе предвид и на направи конкретни предложения в тази област;

36. Призовава държавите членки да рационализират европейските процедури за сертифициране чрез взаимното признаване на сертификати и развитие на общи граждански и военни европейски процедури за сертифициране;

37. В контекста на преструктурирането на тази промишленост подчертава също така колко е важно да се гарантира, че няма да бъде застрашена сигурността на доставките; призовава държавите членки, EDA и Комисията бързо да разработят всеобхватен и амбициозен режим за сигурност на доставките в целия ЕС, по-специално за стратегическите материали и технологиите от решаващо значение, основан на система от взаимни гаранции и анализ на рисковете и потребностите, евентуално и като използват правната основа на постоянното структурирано сътрудничество;

38. Призовава държавите членки, като първа стъпка към постигането на тази цел, да използват в пълна степен потенциала на генералните и глобалните лицензи по силата на Директива 2009/43/ЕО за опростяване на реда и условията за трансфери на продукти, свързани с отбраната, в рамките на ЕС, както и да ускорят работата си за изпълнение на рамковия ангажимент за сигурност на доставките при извънредни оперативни обстоятелства от 2006 г;

39. Призовава EDA и Комисията да представят съвместна стратегия за независимост спрямо някои технологии от решаващо значение — по-специално що се отнася до неограничения достъп до и наличие на граждански и военни (с двойна употреба) нововъзникващи и главни базови технологии, като например авангардна микро-/ наноелектроника, изкуствен интелект и фотоника — които трябва да се разглеждат като изключително важни за мисиите на ОПСО; приканва държавите членки да използват ЕОТПБ за укрепване на самостоятелността на ЕС в тези ключови области;

40. Насърчава държавите членки да вземат мерки във връзка със случаите на промишлен свръхкапацитет, които са резултат от спада на търсенето, като стартират нови съвместни проекти, като се опират в по-голяма степен на Европейската агенция по отбрана (EDA), чиито възможности се използват недостатъчно и чието финансиране е незадоволително, и извличат поуките от неотдавнашните съвместни операции, които разкриха слабости, например по отношение на стратегическия и тактическия въздушен транспорт или на въздушното и космическото наблюдение; препоръчва по-конкретно да се разработят ключови катализиращи елементи с гражданско-военни приложения, чиято липса в много от държавите членки е остра, като например някои дистанционно пилотирани въздухоплавателни системи (RPAS), като се насърчава разработването на високи технологии и се допринася за поддържането на ключови компетенции в рамките на Европа; насърчава участието на ЕС в съвместни проекти чрез наемане и/или придобиване на капацитети с двойно предназначение и евентуални поръчки на прототипи;

41. Счита, в контекста на натрупания опит, че поделянето на дейности по разработването и производството в рамките на съвместни програми за въоръжаване следва да се организира строго в съответствие с принцип на промишлена ефикасност и икономически резултати, за да се избегне дублиране на усилията и неконтролирано увеличаване на разходите;

42. Призовава държавите членки, когато проучват мащабни придобивания на отбранителни технологии, да дават предимство на проекти в рамките на ЕС или съвместни схеми, или на базирани в Европа нови технологии, които могат едновременно да засилят европейската търговия и да повишат сътрудничеството и конкуренцията по отношение на качеството и цените на световния пазар в областта на отбраната;

43. Настоятелно призовава Европейския съвет, на фона на съществуващите административни договорености между Европейската агенция по отбрана и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR), да гарантира успешното изпълнение на общи проекти и да предвиди заздравяване на връзките между двете организации;

44. Призовава Европейския съвет да даде възможност на EDA напълно да поеме своята институционална роля съгласно член 42, параграф 3 и член 45 от ДЕС, като даде на Агенцията необходимите ѝ ресурси; изтъква отново спешната нужда държавите членки да осигурят на EDA подходящо финансиране за целия обхват на нейните мисии и задачи; счита, че това ще се осъществи най-добре чрез финансиране на разходите за персонал и текущите разходи на Агенцията от бюджета на Съюза, започвайки от предстоящата многогодишна финансова рамка;

45. Констатира, че икономическата и финансова криза и ограничаването на средства в бюджетите на мнозинството държави членки рискуват да доведат до значителни намаления, отстъпления или закъснения в програмите за научноизследователска дейност и технологични иновации на почти всички държави членки, което вероятно ще продължи да се отразява на европейската отбранителна промишленост и на научните постижения на Съюза в тази област; подчертава, че има опасност това положение да доведе до загуба на работни места в средносрочен и дългосрочен план, както и в загуба на промишлен капацитет и ноу-хау;

46. Припомня значението на научноизследователската дейност и на иновациите в областта на отбраната и сигурността, и подчертава значението на научноизследователска програма „Хоризонт 2020“; по-конкретно седмото обществено предизвикателство, посветено на „Сигурни общества: защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани“; подчертава, че е важно да се засили многонационалното сътрудничество между държавите членки и съответните им агенции в тази област; счита, че предвид високата степен на поверителност на изследванията в областта на иновациите за отбранителната промишленост, от ключово значение е тези изследвания да се финансират по начин, отразяващ потребностите; ето защо следва да се обмисли възможността за създаване в рамките на СИЦ на институт за европейска отбрана и сигурност;

47. Приветства намерението на Комисията да даде ход на действия за подготовката на финансирани от ЕС научни изследвания в подкрепа на мисиите на ОПСО и приканва Комисията да представи конкретно предложение като предшественик на такива програми в началото на предстоящата многогодишна финансова рамка;

48. Счита, че научните изследвания и иновации, свързани с ЕОТПБ, продължават да бъдат валидна етична основа; отбелязва, че една цяла глава на Договора от Лисабон е посветена на общата политика за сигурност и отбрана, която включва научните изследвания в областта на отбранителните технологии и създаването на обща отбрана на Съюза; призовава държавите членки и EDA значително да повишат количеството и качеството на съвместните научноизследователски проекти;

49. Припомня, че член 179 от ДФЕС налага на Съюза да подкрепя всички научноизследователски дейности, които се преценяват като необходими по силата на Договорите;

50. Припомня, че през ноември 2007 г. европейските министри на отбраната се споразумяха за общи стандарти, съгласно които да увеличат разходите за научни изследвания и технологии в областта на отбраната на 2 % от общите разходи за отбрана, а разходите за съвместни европейски научни изследвания и технологии за отбрана на 20 %;

51. Подкрепя работната група по отбраната, която включва Европейската комисия, Европейската служба за външни действия (ЕСВД) и Европейската агенция по отбрана (EDA), в усилията ѝ да гарантира, че в рамките на сътрудничеството резултатите от научните изследвания в рамките на „Хоризонт 2020“ ще могат да бъдат от полза за научните изследвания, свързани с иновациите в областта на отбраната, както и да оптимизират взаимодействията между гражданските и военните приложения; призовава също така да се проучат начините за използване на публично-частното финансиране чрез създаването на съвместни предприятия в съответствие с член 187 от ДФЕС;

52. Насърчава EDA да гради на основата на вече постигнатото като успешни съвместни инвестиционни програми и да работи в сътрудничество с Комисията за стартирането на програми за научноизследователска и развойна дейност, въз основа на член 185 от ДФЕС;

53. Припомня значението на полезното взаимодействие между гражданските и военните научни изследвания в областите с висока добавена стойност; подчертава, че при пълно зачитане на преобладаващо гражданските приложения на някои проекти и техния суверенен аспект, е възможно да се търси по-добро експлоатиране на двойствения характер с оглед на споделяне на разходите, тъй като тези сектори са източник на растеж и заетост; подчертава също така, че това взаимодействие може да се конкретизира и чрез консолидиране на предлагането от европейски частни източници с търговска перспектива;

54. Призовава държавите членки да създадат подходяща платформа за въвеждане на научните изследвания в областта на отбраната в гражданската сфера, като се съсредоточат върху най-напредналите технологични приложения; приканва държавите членки да насочат също така изследванията в областта на отбранителните технологии по посока на управлението на природни бедствия (през последните четиридесет години броят на природните бедствия в Европа се умножи четирикратно);

55. Счита, че отбранителната промишленост в ЕС трябва да поддържа високо равнище на иновации, както по отношение на военните, така и на гражданските аспекти, за да отговори на всички заплахи и предизвикателства, пред които ще бъдат изправени държавите членки и ЕС през следващите години, като за целта се опира на най-обещаващите технологични постижения, независимо дали те са специално разработени за отбраната или за граждански приложения;

56. Подчертава необходимостта да се гарантира, че резултатите от изследванията са подходящо защитени в рамките на обща политика по въпросите на правата върху интелектуалната собственост и счита, че е необходимо да се укрепи допълнително ролята на EDA в тази област с цел да се улесни на ранен етап бъдещо сътрудничество в областта на технологиите и промишлеността между партньорите на ЕС;

Космическо пространство

57. Изразява убеждение, че космическият сектор допринася за стратегическата автономност на ЕС и че възможността държавите членки да разполагат с независим достъп до него играе жизненоважна роля в областта на отбраната и сигурността; подчертава значението на поддържането на високото качество на тази технологично иновационна и ефикасна промишленост с цел да се гарантира технологичната независимост на Европейския съюз;

58. Приветства създаването и развитието на европейска спътникова система („Галилео“, „Коперник“ и EGNOS); подчертава, че разработването на такава система ще даде силен тласък не само на космическата промишленост, но и на автономността на Европа и предоставя възможност за развитието на компонент с решаващо значение за промишлената и технологична база на европейската отбрана;

59. Подчертава необходимостта да бъдат защитени европейските космически инфраструктури, чрез създаването на способности за надзор на космическото пространство и наблюдение на обекти в орбита (космическо наблюдение и проследяване (КНП)) на европейско равнище;

60. Припомня, че ерата на цифровите технологии води до все повече предизвикателства за безопасността и сигурността на инфраструктурите и технологията, и затова подчертава необходимостта от по-голямо сътрудничество и обмен на ноу-хау между държавите членки, от една страна, и между Европейския съюз и неговите ключови партньори, от друга;

61. Обръща внимание на факта, че е важно да се разработят европейски стандарти в областта на ИКТ и на кибернетичната сигурност и те да се интегрират с международните стандарти;

62. Призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат помежду си, за да се гарантира, че кибернетичната сигурност е основен елемент, който следва да бъде особено насърчаван чрез научноизследователска дейност и иновации в сектора на сигурността и отбраната и следва да бъде част от краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стратегия;

63. Призовава Комисията и държавите членки да вземат систематично предвид въпросите, свързани с кибернетичната сигурност, в гражданските и военните, съществуващи или бъдещи, европейски програми („Галилей“, „Коперник“, Единно небе/SESAR, и т.н.);

Укрепване на вътрешния пазар на отбранително оборудване

64. Припомня, че е необходимо държавите членки без отлагане да подобрят прозрачността и да отворят в по-голяма степен пазарите си в областта на отбраната, като едновременно с това подчертава специфичния характер на обществените поръчки в сектора на отбраната и посочва, че те засягат жизненоважни интереси на националната сигурност и следователно не могат да бъдат поставяни на равна нога с другите сектори; призовава държавите членки и Комисията да се уверят, че директивите от 2009 г. за обществените поръчки и трансфери в областта на отбраната се прилагат правилно и последователно, особено по отношение на изключенията от правилата на ЕС по силата на член 346 от ДФЕС, с цел укрепване на единния пазар чрез опростяване, по целесъобразност, на разпоредбите в областта на обществените поръчки в сектора на отбраната;

65. Настоятелно призовава Комисията да увеличи полаганите усилия за изграждане на равнопоставени условия на пазара в областта на отбраната, като ограничи използването на практики, които нарушават пазара до минимума на надлежно обосновани изключения; по-конкретно изтъква необходимостта от засилване на контрола върху предоставянето на държавни помощи, и настоятелно призовава държавите членки да прилагат по-голяма прозрачност във връзка с държавната помощ и практиките за възлагане на обществени поръчки в сектора на отбраната, както по отношение на европейските органи и агенции, така и за широката общественост;

66. Изразява загриженост от факта, че редица държави членки се готвят да купуват използвани изтребители F-16, без да дават на европейските компании справедлив шанс да се конкурират; счита, че такава практика е в противоречие с целта на Европейския съвет за укрепване на промишлената база на европейската отбрана; напомня на тези държави членки за необходимостта от прилагане на принципите на недискриминация и прозрачност, във вида, в който са установени в Договора от Лисабон, и по отношение на междуправителствените покупко-продажби;

67. Призовава държавите членки, EDA и Комисията да работят заедно за постепенното премахване на изискванията за компенсации, като същевременно насърчават интеграцията на промишлеността на по-малките държави членки в европейската отбранителна технологична и промишлена база със средства, различни от компенсациите; насърчава държавите членки по-специално да се възползват пълноценно от разпоредбите на директивите за включване на подизпълнители и глобални лицензи за постигането на тази цел;

68. Подчертава, че използването в по-голяма степен на новаторски техники за възлагане на обществени поръчки, и по-специално електронни обществени поръчки и обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, както и установяването на стимули за НИРД, следва да бъде насърчавано при възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, тъй като те могат да бъдат особено подходящи в тази област и могат да играят основна роля за намаляването на административната тежест и на разходите, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки; счита, че в същото време е необходимо да се гарантира защитата на правата върху интелектуална собственост и ноу-хау; настоятелно призовава държавите членки да използват стратегически обществените поръчки в областта на отбраната и да прилагат новаторски принципи за възлагане, основани на концепцията за икономически най-изгодната оферта;

69. Счита, че възлагащите органи и структури в областта на отбраната и сигурността следва да имат достъп до специална процедура за възлагане на обществени поръчки във връзка с договорите, когато има нужда от разработване на иновационен продукт или услуга или иновационни дейности, и от последващо закупуване на съответните доставки, услуги или дейности, която нужда не може да бъде посрещната посредством вече предлагани на пазара решения;

70. Освен това счита, че подобна процедура ще подобри функционирането на вътрешния пазар и развитието на европейски пазар на отбранително оборудване и европейска отбранителна технологична и промишлена база и ще даде тласък на растежа на иновационните МСП; подчертава, че тази процедура вече е договорена в преработените директиви за класическо възлагане на обществени поръчки и възлагане на обществени поръчки в областта на комуналните услуги, което дава възможност на възлагащите органи да установят дългосрочно партньорство за иновации с цел разработване и последващо закупуване на нови, иновационни продукти, услуги или дейности, осигурявайки необходимото пазарно търсене и стимулирайки разработването на новаторско решение без изключването на пазара;

71. Следователно призовава Комисията да вземе предвид тези промени в своя доклад за изпълнение до Европейския парламент и Съвета съгласно Директивата за обществените поръчки в отбраната (Директива 2009/81/ЕО ), който трябва да бъде предаден преди 21 август 2016 г., както и да придружи този доклад със законодателно предложение за изменение на Директива 2009/81/ЕО, въвеждайки процедура за партньорства за иновации за съответните договори;

72. Настоятелно призовава държавите членки също така да вземат мерки за премахването на дублирането и на излишъка на капацитет в сектора чрез засилване на сътрудничеството на вътрешния пазар; подчертава потенциалните ползи от съвместно възлагане на поръчки от гледна точка на икономиите от мащаба и оперативната съвместимост; посочва, че споделените проекти ще намалят разходите и ще дадат възможност за дългосрочни инвестиции;

73. Припомня, че възложените договори в областта на отбраната и сигурността често са сложни за техническо изпълнение; подчертава, че с цел да се улеснят трансграничните тръжни процедури е необходимо да се направи преглед, по целесъобразност, на ненужните, несъвместимите или несъразмерните технически изисквания, така че да се сведат до минимум, и когато е възможно, да се премахнат пречките пред вътрешния пазар;

ЕОТПБ в глобален контекст

74. Отбелязва, че изграждането на жизнеспособна ЕОТПБ може да се възприема само като част от световния пазар и насърчава Комисията и Европейския съвет да разглеждат този въпрос в глобална перспектива; счита, че предприемането на протекционистки мерки би било в противоречие с целта за засилване на конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост;

75. Изразява съжаление относно съществуващото неравенство по отношение на взаимния достъп до пазара между САЩ и Европа и следващия от него дисбаланс в търговията в областта на отбраната; призовава да се полагат усилия за постигане на действителна реципрочност в достъпа до обществените поръчки в областта на отбраната от двете страни на Атлантическия океан;

76. Призовава държавите членки да спазват стриктно задълженията, определени в Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване и да гарантират внимателното оценяване на всички заявления за издаване на лиценз спрямо всичките осем критерия, съгласно изискванията; призовава държавите членки и ЕС да действат в международните форуми в подкрепа на по-голяма прозрачност на международните пазари на обществени поръчки в отбраната с цел повишаване на възможността за контрол на световните търговски потоци в областта на въоръжението, по-конкретно като насърчават Договора за търговията с оръжие; призовава държавите членки да ратифицират бързо договора, за да може да влезе в сила след одобрението на Парламента;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0515

Социално измерение на Икономическия и паричен съюз

PE519.397

Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“ (2013/2841(RSP))
Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“ (COM(2013)0690),

– като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой до Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2012 г., озаглавено „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз: Начало на дебат на европейско равнище“ (COM(2012)0777),

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2012 г. относно пътната карта за завършването на Икономическия и паричен съюз²,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2013 г., озаглавено „Към задълбочен и истински Икономически и паричен съюз: Въвеждане на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност“ (COM(2013)0165),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2013 г., озаглавено „Към задълбочен и истински Икономически и паричен съюз: Предварителна координация на важните реформи в икономическата политика“ (COM(2013)0166),

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14 март 2013 г.³, 28 юни 2013 г.⁴ и 25 октомври 2013 г.⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“⁶,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014–2020 г.“ (COM(2013)0083) и своята резолюция от 12 юни 2013 г. по този въпрос⁷,

– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),

– като взе предвид публичното изслушване, организирано от неговата комисия по заетост и социални въпроси на 9 юли 2013 г. относно „Социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС) — европейската схема за обезщетения при безработица“,

– като взе предвид документа относно автоматичните стабилизатори от 4 октомври 2013 г. на работната група на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Комисията,

– като взе предвид обзора на политиките от 13 септември 2013 г. на Центъра за европейска политика, озаглавен „Разработване на социалното измерение на задълбочен и истински икономически и паричен съюз“,

– като взе предвид „Подробния план за циклична шокова осигурителна схема в еврозоната“ на „Нашата Европа“ (Notre Europe) от септември 2013 г.,

– като взе предвид бележката за обсъжданията на персонала на Международния валутен фонд от септември 2013 г., озаглавена „Към фискален съюз за еврозоната“²,

– като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г., озаглавена „Въздействие на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи“³,

– като взе предвид документа на Комисията „Трудова заетост и социално положение в ЕС: Тримесечен преглед“, октомври 2013 г.,

– като взе предвид въпроса към Комисията относно социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (O-000122/2013 – B7 0524/2013),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че безработицата в ЕС достигна тревожното равнище от 26,6 милиона души⁴;

Б. като има предвид, че младежката безработица достигна безпрецедентни равнища, възлизайки средно на 23 % за ЕС като цяло;

В. като има предвид, че дълготрайната безработица е нараснала в повечето държави членки и достигна рекордни равнища в ЕС като цяло;

Г. като има предвид, че структурната безработица и несъответствията между предлагането и търсенето на труд се увеличават;

Д. като има предвид, че равнищата на бедност в ЕС се увеличават от 2007 г. насам, като същевременно доходите на домакинствата спадат, а резултатът от това е, че 24,2 % от населението на ЕС понастоящем е изложено на риск от бедност или социално изключване;

Е. като има предвид, че бедността сред работещите се увеличава непрекъснато от началото на кризата насам;

Ж. като има предвид, че увеличаването на процента на бедност сред работещите и на броя на домакинствата на безработни доведе до повишаване на равнището на детската бедност;

З. като има предвид, че неравенството както в рамките на, така и между държавите членки, особено в еврозоната, нараства;

И. като има предвид, че съществуват трайни различия между държавите членки, довели до бърза поляризация на равнищата на безработица, и като има предвид, че тези различия също се увеличават между регионите и социалните групи в някои държави;

Й. като има предвид, че социалните неравенства в рамките на еврозоната са нараснали по-бързо, отколкото в ЕС като цяло;

K. като има предвид, че наблюдението на резултатите в областта на социалната закрила идентифицира основни социални тенденции, които трябва да се следят;

Л. като има предвид, че през 2012 г. безработицата по периферията на еврозоната достигна средно равнище от 17,3 %, докато в центъра на еврозоната тя възлиза на 7,1 %;

M. като има предвид, че процентът на младите хора по периферията на еврозоната, които нито работят, нито са в системата на образованието и обучението, достигна средно 22,4 % през 2012 г., в сравнение с 11,4 % в центъра на еврозоната;

Н. като има предвид, че равнищата на бедността са се увеличили в две трети от държавите членки, но в останалата една трета се стабилизираха;

O. като има предвид, че бяха предприети важни стъпки за укрепване на икономическото управление на ЕС; като има предвид обаче, че понастоящем е застрашена възможността за постигане на целите на „Европа 2020“;

П. като има предвид, че обсъждането на социалните неравенства следва да бъде поставено при еднакви условия с обсъждането на макроикономическите дисбаланси;

Р. като има предвид, че неговата комисия по заетост и социални въпроси проведе публично изслушване на 9 юли 2013 г. относно „Социалното измерение на ИПС — европейска схема за обезщетения при безработица“, на което беше разгледана и проучена идеята за автоматичните стабилизатори на равнището на еврозоната и възможните начини за тяхното въвеждане;

С. като има предвид, че Тройката потвърди, че висококачественото участие на социалните партньори и активният социален диалог, включително на национално равнище, са необходими и могат да допринесат за успеха на всички реформи, по-специално на реформите в областта на ИПС;

Т. като има предвид, че икономическото положение в някои държави членки излага на риск качеството на заетостта, социалната закрила и стандартите за здравословни и безопасни условия;

1. Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“ и счита, че това е първа стъпка към изграждането на социално измерение на ИПС;

2. Изрично признава, че изпълнението на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз се подчинява на принципа на субсидиарност и може да бъде постигнато най-добре чрез метода на най-добрите практики и метода на партньорска проверка на европейско равнище;

3. Въпреки това счита, че са необходими по-конкретни предложения, за да се гарантира, че икономическото управление зачита социалното измерение;

4. Настоятелно призовава в основата на европейската интеграция да бъдат поставени социални съображения, както и те да бъдат интегрирани във всички политики и инициативи на ЕС;

5. Счита, че социалното измерение следва да съчетае/постигне компромис по отношение на обмена на опит между сходни органи в държавите членки („benchlearning“);

6. Отбелязва, че целта на социалното измерение на ИПС е да осигури социална сигурност и достатъчен жизнен стандарт за настоящите и бъдещите поколения; счита следователно, че е важно гражданите на ЕС да се убедят, че техният Съюз е способен да насърчава социалния напредък;

7. Счита, че развитието на социална Европа, с цел изграждане на „социален съюз“, е последица от европейската интеграция;

8. Подкрепя предложеното създаване на таблица на основните социални показатели и показатели за заетост, която да допълва процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) с цел по-голяма прозрачност по отношение на социалните последици от икономическите и другите политики чрез предварителни и последващи оценки на въздействието или мониторинг, и която може да бъде използвана при изготвянето на съвместен доклад на Комисията за заетостта;

9. Отхвърля всякакво хармонизиране или сближаване, което води до свеждане до минимум на социални стандарти в държавите членки;

10. Отбелязва факта, че предложените показатели са възможен начин за гарантиране на цялостното обхващане на ситуациите в областта на заетостта и социалните въпроси в държавите членки;

11. Призовава Комисията да гарантира, че всички съответни показатели отчитат спецификите на пола;

12. Призовава предложеният показател за равнището на младежка безработица да включва млади хора на възраст до 30 години на доброволен принцип, както се предвижда от гаранцията за младежта;

13. Призовава таблицата да включва показатели, свързани с равнището на детската бедност, достъпа до здравно обслужване, бездомничеството и показателя за достоен труд, за да бъде направена подходяща оценка на социалното положение в ЕС;

14. Призовава Съвета и Комисията да предприемат конкретни действия за осигуряване на повече прозрачност относно социалното въздействие на политиките и реформите чрез предварителни и последващи оценки на въздействието и мониторинг на реформите на политиките;

15. Призовава Съвета да определи конкретни критерии за заетостта и социални показатели под формата на минимално равнище на ЕС на социална закрила, с оглед насърчаване на възходяща социална конвергенция и социален напредък;

16. Приканва Комисията и държавите членки да позволят на Парламента и социалните партньори да участват при определянето на социалните показатели и показателите за заетост;

17. Подчертава необходимостта да се подкрепи големият потенциал на социалното предприемачество по отношение на всички аспекти на социалните иновации на европейско равнище, с цел да се насърчат националните социални системи и растежът и да се създадат нови работни места в бялата и зелената икономики, по-специално за младите хора във всички държави членки и региони;

18. Подчертава необходимостта да се гарантира, че наблюдението на заетостта и социалното развитие е в състояние да допринесе за по-доброто разбиране и цели да се намалят социалните различия между държавите членки, както и да се предотврати социалният дъмпинг;

19. Призовава Комисията да наблюдава съответствието на всички доклади на държавите членки с целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на заетостта и намаляването на бедността, и внимателно да разгледа взаимовръзките между политиките и тяхната взаимозависимост;

20. Изразява съжаление относно факта, че гореспоменатото съобщение на Комисията от 2 октомври 2013 г. не разглежда ролята и условията на стабилизаторите;

21. Приветства предложението за участие на социалните партньори в процеса на европейския семестър, наред с другото, в рамките на комитета за социален диалог преди приемането на годишния обзор на растежа (ГОР) всяка година;

22. Приветства призива за оптимално използване на бюджета на ЕС с оглед на разработването на социалното измерение на ИПС и допълнителната подкрепа за доброволната мобилност на работниците, за да се извлече максимална полза от потенциала за заетост на ЕС;

23. Призовава социалните партньори да играят още по-активна роля в европейския семестър; изразява съжаление относно твърде формалния характер на макроикономическия диалог;

24. Призовава Комисията да интегрира по-добре горепосочената резолюция на Парламента от 23 октомври 2013 г., гореспоменатото съобщение на Комисията от 2 октомври 2013 г. и настоящата резолюцията по този въпрос при изготвянето на ГОР за 2014 г.;

25. Припомня, че доброто управление на ИПС и неговото въздействие могат да бъдат ефективни само при участие на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори; приканва Комисията и държавите членки да гарантират , че всички заинтересовани страни, включително социалните партньори, участват в икономическото управление и по-специално в процеса на европейския семестър;

26. Приканва Европейския съвет през декември 2013 г. да определи стъпките напред по отношение на укрепването на социалния аспект на ИПС;

27. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на Европейския съвет.

P7_TA-PROV(2013)0516

Бангладеш: правата на човека и предстоящите избори

PE519.400

Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно Бангладеш: права на човека и предстоящи избори (2013/2951(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Бангладеш, и по-конкретно тези от 23 май 2013 г.¹, 14 март 2013 г.², 17 януари 2013 г.³, 10 юли 2008 г.⁴ и 6 септември 2007 г.⁵,

– като взе предвид писмото, изпратено от ръководителите на мисии на Европейския съюз по повод отбелязването на Европейския ден срещу смъртното наказание на 10 октомври 2013 г.,

– като взе предвид изявлението, направено от делегацията на ЕС в Бангладеш на 12 август 2013 г. относно задържането на Адилур Рахман Хан,

– като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай от 6 ноември 2013 г. относно осъждането на смърт на 152 войници в Бангладеш във връзка с кървавия бунт през 2009 г.,

– като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември1998 г.,

– като взе предвид всеобщия периодичен преглед относно Бангладеш за 2013 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че ЕС има добри, дълготрайни отношения с Бангладеш, в това число чрез Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие;

Б. като има предвид, че парламентарните избори в Бангладеш трябва да бъдат произведени преди 25 януари 2014 г. след петгодишно управление на избрано гражданско правителство; като има предвид, че свободни, честни и прозрачни избори са от съществено значение за укрепването на относително стабилното демократично управление, което страната разви през последните пет години;

В. като има предвид, че досега 30 граждани на Бангладеш са били убити и стотици са били ранени при политическо насилие по време на общи стачки („hartals“), свикани от Бангладешката националистическа партия (БНП), водена от бившия министър-председател Бегум Каледа Зия, заедно с нейния съюзник, партията Джамаат-е-Ислами, с искане предстоящите избори да бъдат наблюдавани от непартийно служебно правителство и с призив за оставката на министър-председателя Шейх Хасина;

Г. като има предвид, че тези стачки доведоха до задържането от страна на правителството на петима висши опозиционни лидери, както и на задържането – според източници на БНП – на около 1 000 поддръжници на БНП в селските райони от петък, 8 ноември 2013 г., насам;

Д. като има предвид, че действащите министри си подадоха оставката и министър-председателят Хасина, от лигата „Авами“, предложи сформирането на „правителство на всички партии“, но като има предвид, че до момента основната опозиционна партия не е приела предложението;

Е. като има предвид, че през годините БНП и лигата „Авами“ са поддържали противоречиви и променящи се становища относно заслугите на служебно правителство, докато през май 2011 г. Върховният съд обяви за незаконосъобразна датиращата от 15 години конституционна разпоредба, с която избрано правителство се задължава при завършването на мандата си да предаде властта на назначена безпристрастна служебна администрация, която да наблюдава произвеждането на нови парламентарни избори; като има предвид обаче, че Върховният съд заяви, че обявената за недействителна система може да бъде продължи да бъде прилагана за нови два парламентарни мандата в името на „безопасността на държавата и нейните граждани“; като има предвид, че системата беше дискредитирана от последното служебно правителство, подкрепяно от военните, през 2007–2008 г., когато то отказа да произведе избори в продължение на почти две години и лиши от свобода лидерите на двете основни партии, Шейх Хасина и Бегум Каледа Зия (заедно с нейния син Тарик Раман);

Ж. като има предвид, че в резултат на това съдебно решение лигата „Авами“ въведе 15-тия законопроект за изменение на конституцията и премахна системата на служебни правителства въпреки отказа на опозицията от БНП да сътрудничи по реформата;

З. като има предвид, че откак Шейх Хасина е на власт, в Бангладеш са произведени пет регионални избори, които лигата „Авами“ е изгубила и които не са дали повод за твърдения за нарушения;

И. като има предвид, че бедната част от населението на Бангладеш, чието оцеляване зависи от дневните надници, е сериозно засегната от стачките, и като има предвид, че нестабилната икономика на Бангладеш, на която вече се наложи да се справя с неотдавнашните травматични инциденти в текстилната промишленост, вероятно ще бъде засегната в още по-голяма степен;

Й. като има предвид, че съществуват твърдения, че Джамаат-е-Ислами насърчава стачките, за да възпрепятства производствата, свързани с военни престъпления, срещу нейни лидери;

K. като има предвид, че на 5 ноември 2013 г., в един от най-големите съдебни процеси в историята, 152 войници бяха осъдени на смърт от специален съд, съставен за преследване на престъпленията, извършени по време на бунта през 2009 г., когато 74 души, включително 57 военнослужещи, бяха брутално убити; като има предвид, че Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай изрази загриженост относно тези смъртни присъди вследствие на сведения, че обвиняемите са били подложени на мъчения и че масовите съдебни процеси не са били в съответствие със стандартите за правата на човека;

Л. като има предвид, че активисти на НПО, адвокати, журналисти и профсъюзни дейци, които защитават гражданските права, продължават да бъдат подлагани на натиск, и като има предвид, че органите не успяха да започнат ефективни разследвания относно извънсъдебните убийства, мъчения и изчезвания, както в случая на лидера на трудещите се и защитник на правата на човека Аминул Ислам;

1. Изразява своята сериозна загриженост относно продължаващата парализа на ежедневния живот в Бангладеш в резултат на общите стачки, организирани от опозицията в лицето на БНП и Джамаат-е-Ислами, и конфронтацията между двата политически лагера – Лигата „Авами“ и опозицията – в подготвителния период на парламентарните избори;

2. Изразява съжаление относно факта, че парламентът на Бангладеш не успя да постигне общопартиен консенсус за упражняването на власт от правителството в предизборния период, като се има предвид, че повечето демокрации управляват тази фаза без служебно правителство, и настоятелно призовава правителството на Бангладеш и опозицията да поставят на първо място висшите интереси на Бангладеш и да намерят компромис, който ще предостави възможност на народа на Бангладеш да изрази своята демократична воля;

3. Признава репутацията на Бангладеш като толерантно общество с различни вероизповедания и осъжда групите и фракциите, които се опитват да разпалят напрежение между общностите, преследвайки свои собствени интереси; призовава всички групи и отделните лица да упражняват толерантност и въздържание, особено в периода пред изборите, по време на тях и след тях;

4. Призовава всички партии да не бойкотират изборите, тъй като това би лишило гражданите от политически избор и би подкопало социалната и икономическата стабилност на Бангладеш и неговия забележителен напредък по отношение на развитието, особено във връзка с Целите на хилядолетието за развитие, управлението на бедствия, трудовите права и оправомощаването на жените;

5. Призовава избирателната комисия на Бангладеш да организира и наблюдава следващите общи избори по изцяло прозрачен начин; подкрепя признаването на нови политически партии, които възнамеряват да участват в следващите общи избори и отговарят на разумни критерии за политическо участие и представителство;

6. Призовава всички политически партии да се въздържат от насилие или подбуждане на насилие по време на изборния процес и да възпрепятстват повторението на политически мотивираните ожесточени сблъсъци, които възникнаха през първото полугодие на 2013 г.; във връзка с това изразява своята сериозна загриженост относно неотдавнашното избухване на политическо мотивирано насилие, при което загинаха десетки души в края на октомври 2013 г.;

7. Признава необходимостта от помирение, справедливост и отчетност за престъпленията, извършени по време на войната за независимост от 1971 г.; подчертава и подкрепя важната роля на Международния наказателен трибунал в това отношение;

8. При все това изразява съжаление относно нарастващия брой на смъртни присъди в Бангладеш и масовите смъртни присъди, издадени по време на съдебните процеси за лицата, участвали в бунта на граничната охрана през 2009 г.; настоява да се приложат национални и международни стандарти, свързани със справедливи съдебни процеси;

9. Отново заявява, че остро се противопоставя на използването на смъртното наказание във всички случаи и при всички обстоятелства и призовава компетентните органи в Бангладеш да въведат официален мораториум върху екзекуциите като първа крачка към премахването на смъртното наказание;

10. Призовава правителството на Бангладеш да възстанови благоприятната среда за организациите на гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, която е допринесла много за развитието на Бангладеш, така че те да могат свободно да упражняват своите дейности;

11. Настоятелно призовава органите на Бангладеш да проведат бързи, независими и прозрачни разследвания на случаи, свързани с нарушаване на правата на защитниците на правата на човека, включително заплахи, нападения, убийства, мъчения и лошо отношение, за да бъдат идентифицирани всички отговорни лица и те да бъдат подведени под съдебна отговорност; по-специално подчертава случая на лидера на трудещите се Аминул Ислам, както и случаите на журналистите Сагар Саровар и Мехерун Руни;

12. Приветства съвместната инициатива на правителството на Бангладеш и Международната организация на труда (МОТ) в сътрудничество с правителството, представители на работодателите и работниците относно „Подобряване на условията на труд в сектора на конфекцията“; настоятелно призовава европейските и другите международни марки за конфекция да спазят обещанията и ангажиментите, поети вследствие на срутването на фабриката в сградата „Рана Плаза“, включително по силата на Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш;

13. Призовава правителството на Бангладеш да отмени изискването за „представителство“ в размер на 30 % за регистрацията на професионални съюзи, да разшири обхвата на Кодекса на труда с цел обхващане на категории работници, които понастоящем са изключени, да приеме забрана за намесата на работодателите във вътрешни профсъюзни въпроси, да разшири обхвата на Кодекса на труда с цел той да се прилага за зоните за експортна обработка и да предостави права за колективно договаряне на Асоциациите за благосъстоянието на работниците (АБР), като същевременно улесни регистрацията на АБР;

14. Очаква Бангладеш изцяло да сътрудничи с органите, създадени съгласно договорите за ООН, и да разшири постоянна покана за специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека;

15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Бангладеш.