Втора тематична група: засилване на развитието на отбранителни способности

39. Присъединява се към опасенията, че по-нататъшното орязване на националните бюджети за отбрана ще направи невъзможно поддържането на критични военни способности и ще доведе до необратима загуба на ноу-хау и технологии; отбелязва, че дефицитите в способностите на държавите членки станаха очевидни по време на операциите в Либия и Мали и че икономическата криза е изострила съществуващите структурни проблеми; изразява отново становището си обаче, че проблемът е не толкова от бюджетно, колкото от политическо естество;

40. Отбелязва предложенията, представени от ЗП/ВП в доклад ѝ от октомври 2013 г. относно ОПСО, по-специално тези, насочени към създаване на стимули, включително данъчни стимули, за сътрудничество в областта на способностите за отбрана; набляга на възможността държавите членки да се възползват в пълна степен от ползите, които предлага по-тясната съвместна работа за генериране на военна ефективност, и да вземат решение да оптимизират и разходват ограничените ресурси по по-добър и по-интелигентен начин, чрез координирано намаляване на ненужното дублиране и на излишните и морално остарели способности;

41. Приветства продължаващото преразглеждане на Плана за развитие на способностите (ПРС) като основа за дългосрочна, съвместна, трансформираща концепция за изграждане на способности; смята, че тази концепция за трансформация следва да се обсъжда редовно, а нейното прилагане да бъде рационализирано и, при необходимост, преразглеждано;

42. Обръща внимание на мисията на Европейската агенция по отбрана (EDA), в съответствие с член 42, параграф 3 и член 45 от ДЕС, съгласно които на Агенцията се възлагат важни задачи по отношение на осъществяването на постоянно структурирано сътрудничество, формулирането на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването, развитието на военните способности на държавите членки, както и укрепването на промишлената и технологична база на отбранителния сектор, но без финансови последствия за бюджета на ЕС;

43. Счита, че въпреки че не е панацея, обединяването и споделянето на военни способности представлява важна мярка в отговор на дефицитите в европейските способности; приветства подпомагащата роля на EDA и постигнатия до момента напредък; смята, че обединяването и споделянето следва да се разглеждат не само като съвместно ползване на ресурси, но и като интеграция, и следва да обхващат споделената поддръжка и споделеното използване на способностите;

44. Призовава Европейската агенция по отбрана (EDA) да получи по-силна роля при координирането на способностите, с оглед на това, да се сложи край на дублирането и съществуването на паралелни програми в държавите членки, които поставят прекомерна тежест върху данъкоплатците;

45. Приканва държавите — членки на ЕС да подобрят споделянето на информация за планирането в областта на отбраната и, в съответствие с Кодекса за поведение относно обединяването и споделянето, да включват обединяването и споделянето в циклите на планиране на националната отбрана и в съответните процеси за вземане на решения;

46. Подчертава, че взаимното доверие, прозрачността и надеждността са ключови фактори за успеха на всяко общо начинание в областта на сигурността и отбраната; изразява убеденост, че развитието на отбранителните способности трябва да залегне в един стратегически подход, който определя подходящото съчетание от способности и целите, за които те следва да се използват;

47. С оглед на гореизложеното, изразява очакването си срещата на високо равнище в областта на отбраната:

а) да предостави политически и стратегически напътствия, като потвърди отново ангажимента на държавите членки за развитие на способностите и равнището на амбиция, очертано в декларацията относно укрепването на способностите от 2008 г.;

б) да постави основите на действително колективно планиране, което се простира от стратегическото планиране до възлагането на поръчки и технологичното развитие, като обръща особено внимание на въпросите, свързани с финансовите договорености и стимулите;

в) да ускори осъществяването на съществуващите проекти, особено онези от тях, свързани със стратегически инструменти, и да предостави политическа подкрепа за водещите проекти на EDA, т.е. зареждането с гориво във въздуха, сателитните комуникации, дистанционно пилотираните въздухоплавателни системи, кибернетичната отбрана и единното европейско небе;

г) да възложи на ЗП/ВП и на EDA, съвместно с Комисията, да излязат с нови, практически предложения относно развитието на отбранителните способности до края на 2014 г.;

д) да установи процес на мониторинг, който да оценява редовно постигнатия напредък;

е) да посочи отново стойността на по-тясното сътрудничество с НАТО и стратегическите партньори в областта на развитието на способностите;

ж) да обмисли започването на работа по разработването на Военна приоритетна цел за 2025 г., евентуално допълнена от Промишлена приоритетна цел;

Трета тематична група: укрепване на европейската отбранителна промишленост

48. Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“, в което са формулирани някои нови идеи и предложения; напълно подкрепя усилията на Комисията за задълбочаване на вътрешния пазар на отбраната и сигурността и за разработване на политика на отбранителната промишленост, като се предоставя подходяща подкрепа за МСП, които играят основна роля в областта на иновациите, научноизследователската и развойна дейност, създаването на работни места и икономическия растеж, в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

49. Подчертава факта, че укрепването на технологичната и промишлената база на отбранителния сектор е цел на Съюза, заложена в член 42, параграф 3 и член 45 от ДЕС; подчертава, че една солидна европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), която е в състояние да поддържа ОПСО и да засили допълнително военните способности на Европа, като наред с това запазва стратегическата автономност на ЕС, е от решаващо значение за ефективна европейска отбрана; подчертава връзката между изследванията, промишлеността и развитието на способности, всички от които са необходими елементи за икономически растеж, създаване на работни места и конкурентоспособност, както и за по-силна ОПСО;

50. Подчертава отново необходимостта от силна и по-малко фрагментирана европейска отбранителна промишленост, която да бъде в състояние да поддържа ОПСО и да увеличи стратегическата автономност на ЕС; изтъква значението на сертифицирането и стандартизацията за подобряване на оперативната съвместимост на въоръжените сили; призовава Европейския съвет да даде мандат на EDA да изготви пътна карта за разработването на промишлени стандарти в областта на отбраната, а държавите членки — да рационализират европейските процедури за сертифициране чрез взаимното признаване на сертификати и да хармонизират своите процедури за сертифициране;

51. Подчертава, че предвиждането и управлението на промените и преструктурирането са неразривна част от всяка промишлена политика; следователно счита, че по-нататъшната пазарна интеграция в отбранителния сектор трябва да върви ръка за ръка с активния социален диалог и с мерки за смекчаване на отрицателните последици върху регионалните и местни икономики, като се използват пълноценно финансовите инструменти на ЕС, като Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;

52. Призовава Европейския съвет да предприеме действия в тези области чрез добро финансиране на научноизследователска и развойна дейност, включително на равнището на Съюза; подкрепя развитието на ефективно и финансово ефикасно сътрудничество между изследователските дейности в областта на гражданската сигурност и на отбраната; при все това подчертава продължаващата необходимост от един ефективен експортен режим на продукти с двойно предназначение;

53. Подчертава необходимостта да се гарантират нови източници на финансиране за изследвания и иновации в областта на отбраната, напр. чрез „Хоризонт 2020“;

Заключителни бележки

54. Подкрепя изцяло провеждането на дебат относно трите тематични групи на срещата на високо равнище по въпросите на отбраната през декември; изтъква, че те са еднакво важни, както и факта, че те са взаимосвързани от вътрешна логика, служеща на едни и същи стратегически цели;

55. Призовава Европейския съвет, както и лицата, определящи политиките на всички равнища в държавите — членки на Съюза, да проявят по-голяма амбиция и смелост и дадат ход на обществен дебат, който е още по-важен във времена на строги икономически ограничения; подчертава необходимостта от по-големи инвестиции и от задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната, както и от това да бъде обяснена причинноследствената връзка между сигурността и отбраната, от една страна, и свободата, демокрацията, върховенството на закона и благоденствието, от друга;

56. Подчертава неразривната връзка между вътрешната и външната сигурност, както и това, че мирната, сигурна и стабилна среда е предпоставка за запазването на политическия, икономическия и социалния модел в Европа;

57. Изразява големите си надежди, че този Европейски съвет няма да бъде изолирано събитие, а началната точка на един постоянен процес, който да разглежда редовно въпросите на сигурността и отбраната на равнището на Европейския съвет; изказва се в полза на набелязването на пътна карта, като последващо действие на Европейския съвет, която да включва конкретни целеви показатели и срокове и механизъм за докладване; препоръчва създаването на Съвет на министрите на отбраната в средносрочен план с цел въпросите, свързани със сигурността и отбраната, да придобият тежестта, която заслужават;

58. Е решен да поддържа и укрепи по-тесните връзки с националните парламенти на държавите членки чрез редовни срещи, за да се насърчат диалогът и обменът на мнения относно въпросите на сигурността и отбраната;

59. Счита, че ОПСО е основен стълб на процеса на европейска интеграция;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0514

Техническа и промишлена база на европейската отбрана

Комисия по външни работи

PE516.829

Резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно техническата и промишлената база на европейската отбрана (2013/2125(INI))

– като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21, 42, 45 и 46 от него, както и членове 173, 179—190 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и неговия Протокол № 10,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 13 и 14 декември 2012 г. и процеса, който представляваше подготовка за заседанието на Европейския съвет по въпросите на отбраната, предвидено за 19 и 20 декември 2013 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността “ (COM(2013)0542),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2007 г., озаглавено „Стратегия за по-силна и по-конкурентоспособна европейска отбранителна промишленост ” (COM(2007)0764),

– като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., както и доклада относно нейното прилагане, подкрепен от Европейския съвет на 11—12 декември 2008 г.,

– като взе предвид декларацията относно укрепването на Европейската политика за сигурност и отбрана, приета от Европейския съвет на 12 декември 2008 г., както и декларацията относно укрепването на способностите, приета от Съвета на 11 декември 2008 г.,

– като взе предвид стратегията за технологичната и промишлената база на европейската отбрана, приета от Управителния съвет на Европейската агенция по отбрана (EDA) на 14 май 2007 г.,

– като взе предвид Решение 2011/411/ОВППС на Съвета от 12 юли 2011 година за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбраната, и за отмяна на Съвместно действие 2004/551/ОВППС¹,

– като взе предвид Директива 2009/81/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността²,

– като взе предвид своите резолюции от 22 ноември 2012 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана¹, и от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите — членки на ЕС²,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0358/2013),

Една функционираща Обща политика за сигурност и отбрана се нуждае от силна европейска отбранителна технологична и промишлена база

1. Припомня, че за наличието на функционираща Обща политика за сигурност и отбрана е необходима силна европейска отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТПБ), представляваща ключов елемент за способността на Европа да гарантира сигурността на своите граждани, да защитава своите ценности и да преследва своите интереси; посочва, че европейският сектор на отбраната е основен източник на растеж и иновации, ключови характеристики, необходими за стабилността и сигурността; счита, че създаването и развитието на конкурентоспособна ЕОТПБ следва да бъде част от стратегическите приоритети на ЕС;

2. Припомня равнището на оперативните цели, очертани в декларацията на Съвета относно укрепването на способностите от 11 декември 2008 г. и гражданските и военни задачи, очертани в член 43, параграф 1 от ДЕС; припомня ангажимента на държавите членки да подобряват своите военни способности; призовава Европейския съвет да започне разработването на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването за тази цел, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС;

3. Отбелязва, че докато някои трети държави, като Китай, Индия, Бразилия и Русия, увеличават своите разходи за отбрана, бюджетите на ЕС за отбрана се съкращават; привлича вниманието към променящия се стратегически глобален контекст, намалените бюджети за отбрана, най-вече вследствие на икономическата и финансова криза, ускоряващия се темп на технологично развитие и факта, че европейските дружества, развиващи дейност в областта на отбраната, се приспособяват към тази ситуация, като поставят акцента върху износа за трети страни, с цената на трансфер на чувствителни технологии и права на интелектуална собственост и изнасяне на производството извън ЕС;

4. Изразява загриженост относно намаляването на инвестициите в отбраната и призовава държавите членки, EDA и Комисията да предприемат контрамерки в отговор на увеличаването в бъдеще на степента, до която ЕОТПБ е изложена на риск да бъде контролирана и ограничена в своята дейност от трети сили с различни стратегически интереси; настоятелно призовава държавите членки да засилят европейското сътрудничество в областта на промишлеността с цел да се осигури, доколкото е възможно, стратегическа автономност чрез разработването и производството на ефикасни военни способности и способности в областта на сигурността, използващи най-напредналите технологии;

5. Подчертава, че с влизането в сила на Договора от Лисабон индустриалната, космическата и научноизследователската политика на ЕС разшириха обхвата си и включват и областта на отбраната; изтъква, че програмите на Съюза в други области, например вътрешната сигурност и сигурността по границите, управлението на бедствия и развитието, предоставят значителна възможност за съвместното развитие на способности, имащи отношение към тези политики и към провеждането на мисии по ОПСО;

6. Припомня необходимостта от постигане на напредък в консолидирането на ЕОТПБ и отбелязва, че — предвид увеличаването на сложността на технологиите и разходите за тях, нарастващата международна конкуренция и намаляването на бюджетите за отбрана и на обема на производство — продължава да съществува поле за многонационални отбранителни проекти и че вече не е възможно в никоя от държавите членки отбранителната промишленост да постигне устойчивост изключително на национално равнище; изразява съжаление от факта, че макар и европейската въздушна и космическа промишленост да е постигнала известно равнище на концентрация, секторите на наземното и военноморското оборудване все още са преобладаващо фрагментирани на национален принцип;

7. Подчертава, че изграждането на европейска отбранителна промишленост следва да се извършва по устойчив начин, във всички държави членки, въз основа на съществуващата промишлена инфраструктура и на установените норми на европейските промишлени политики, посочени в член 173 от ДФЕС, а не само в съответствие с принципа на свободната конкуренция;

8. Припомня на държавите — членки на ЕС, на върховния представител/заместник-председател (ВП/ЗП), на Европейската комисия и на Европейската агенция по отбрана, че повече от две десетилетия след края на Студената война и след като са се възползвали от относително високите национални бюджети за отбрана, държавите — членки на ЕС, не са успели да изпълнят Приоритетните цели от Хелзинки и други съвместни цели за развиването на военни способности;

9. Припомня, че ако Европа желае да поддържа солидна промишленост в областта на сигурността и отбраната, нейните държави членки трябва да координират своите бюджети за отбрана, за да се избегне дублиране и да засилят своите съвместни програми за научни изследвания;

10. Отбелязва, че въпреки кризата и бюджетните съкращения, европейските граждани все още призовават за координация и сътрудничество в областта на отбраната и промишлеността на европейско равнище, което се възприема от тях като фактор на сигурност, ефективност и икономии;

11. Отбелязва съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г. и доклада от върховния представител/заместник-председател (ВП/ЗП) от 15 октомври 2013 г. относно Общата политика за сигурност и отбрана; изразява съжаление, че Комисията и ЕСВД не излязоха със съвместна европейска декларация в подготовка на заседанието на високо равнище на Европейския съвет в областта на отбраната през декември тази година; очаква конкретните законодателни предложения на Комисията как да се използват европейските структурни и инвестиционни фондове, мрежата „Enterprise Europe Network“, Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да се гарантира равнопоставено развитие на отбранителната промишленост във всички части на Европейския съюз;

12. Припомня, че Комисията и министрите на отбраната на ЕС вече подчертаха необходимостта от спешни действия в тази област през 2007 г. със специално съобщение на Комисията и с очертаната от Европейската агенция по отбрана стратегия за ЕОТПБ; изразява съжаление за пропуснатите възможности за редовно представяне на доклади за изпълнението и за актуализиране на стратегиите след влизането в сила на Договора от Лисабон; изразява съжаление, че в новото съобщение не се направи равносметка на предходните стратегии; призовава Комисията и EDA да разработят съвместна стратегия за ЕОТПБ в бъдеще, като се основават на миналия опит;

13. Счита според собствената си обща оценка, че и двете стратегии не са приложени в достатъчна степен поради липса на общо разбиране за ЕОТПБ вследствие на различните национални и промишлени интереси и устойчивостта на установените национални навици в оръжейния сектор; отбелязва факта, че съществуват държави членки, които нямат собствена национална отбранителна промишленост и/или собствени стремящи се да постигнат в световен мащаб най-висока рентабилност нишови отрасли, държави членки с по-малко конкурентоспособна отбранителна промишленост, които предпочитат националните вериги на доставки, както и държави членки с по-мощна национална отбранителна промишленост, които приемат силната глобална конкуренция;

14. Приветства решението на Европейския съвет да постави укрепването на европейската отбрана в дневния ред на срещата си на високо равнище през декември; призовава Европейския съвет да даде необходимия нов и амбициозен тласък и да определи насоки, общи политически приоритети и графици за подкрепа на една наистина европейска отбранителна технологична и промишлена база, която да се опре на подходящи мерки за изграждане на надеждност и доверие и която да се основава на способностите и да насърчава полезните взаимодействия, да осигурява ефективно използване на ограничените ресурси, да избягва дублирането и бъде интегрирана и конкурентоспособна на световния пазар;

Хармонизиране на изискванията и консолидиране на търсенето

15. Изразява съжаление, че усилията за консолидиране на търсенето в миналото не са подобрили положението с неговата фрагментация в ЕС, като то се характеризира с 28 национални клиенти в областта на отбраната и с още по-голям брой клиенти на продукти за гражданска и военна употреба; изразява съжаление относно ограничените резултати от плана на EDA за развитие на способностите; поради това призовава Европейския съвет да даде ход на процес на преразглеждане на европейската отбрана и да превърне в реалност координацията на равнище ЕС на процесите на планиране на националната отбрана; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да открие въз основа на тази оценка широкообхватен процес за разработване на Бяла книга за европейската сигурност и отбрана с цел рационализиране на стратегическите амбиции на ЕС и на процесите за развитие на способностите на ЕС;

16. Призовава държавите членки да проучат допълнително възможността за синхронизиране и съвместно планиране на управлението на жизнения цикъл на своите отбранителни способности в сътрудничество с EDA; счита, че по-висока степен на полезно взаимодействие, водеща до обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването, посочена в член 42 от ДЕС, би била предварително условие за превръщането на хармонизацията на военните изисквания в хармонизирано закупуване на оборудване от държавите членки, като по този начин се създадат условия за успешно, основано на търсенето, транснационално преструктуриране на отбранителната промишленост в ЕС;

17. Отбелязва работата във връзка с процеса по планиране на отбраната на НАТО, чрез която членовете на Алианса, включително 26 европейски съюзници, се координират, когато е необходимо, за да се гарантира развитието и поддържането на подходящите отбранителни способности за отговаряне на бъдещите предизвикателства; отбелязва, че НАТО отдавна е признал необходимостта от тясно сътрудничество с промишлеността, не на последно място за да подпомага развитието на изискванията за военни способности, особено по отношение на стандартизацията и оперативната съвместимост, като същевременно насърчава трансатлантическото технологично и промишлено сътрудничество в областта на отбраната;

18. Счита, че една европейска промишлена политика в областта на отбраната следва да има за цел оптимизирането на способностите на държавите членки чрез координиране на развитието, разгръщането и поддържането на спектър от способности, инсталации, оборудване и услуги с цел изпълнение на пълния спектър от мисии, включително най-трудните, чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост, чрез насърчаване на сътрудничеството в областта на научноизследователската дейност и технологиите и чрез разработване на програми за сътрудничество по отношение на оборудването;

19. Отчита значението на европейските отбранителни индустрии за иновациите и растежа, тъй като те пряко и косвено създават приблизително 400 000 работни места в Съюза; изтъква, че при все че европейската отбранителна индустрия е изправена пред няколко предизвикателства, е налице нуждата от нов подход, който да избягва дублирането и да води до по-големи икономии от мащаба и засилена промишлена конкуренция;

20. Счита, че е настъпил моментът да се насърчи един доброволен подход, като се предприемат действия относно разпокъсаността на европейския промишлен пазар в областта на отбраната, като се подкрепя неговата консолидация (и постави начало на хармонизацията му) по отношение на търсенето и предлагането, правилата и стандартите, и че е настъпил също така моментът за инвестиране в интегрирана устойчива индустриална политика, основана на научноизследователска дейност, иновации, засилена ефективност на ресурсите, стратегия за суровините, укрепване на МСП и развитие на регионалните мрежи; подкрепя напълно усилията на Комисията за укрепване на вътрешния пазар в областта на сигурността и отбраната чрез подходяща подкрепа за МСП, които играят важна роля за иновациите, за развитието на специализирани способности и за най-усъвършенстваните технологии, както и за създаването на работни места в рамките на стратегията „Европа 2020“;

21. Счита, че е важно държавите членки да засилят сътрудничеството си за посрещане на индустриалните предизвикателства и отбелязва, че бюджетните ограничения и нарастващата конкуренция в световен мащаб означават, че ЕС се нуждае от вътрешни партньорства и други групирания, както и от споделяне на задачите; подкрепя EDA в нейните опити за насърчаване на регионалните клъстери;

22. Счита, че поръчките за отбраната трябва да бъдат признати за строго специфични, тъй като съществуват задължения, свързани с експортния контрол и с борбата срещу разпространението на оръжия, прилагат се строги изисквания за поверителност, броят на дружествата, осигуряващи предлагането на пазара, е ограничен, а търсенето е почти изключително от страна на правителствата;

23. Счита, че отбранителната индустрия има силно специфичен характер, като се имат предвид значителните периоди на разработване на продукти и необходимостта да се поддържат в действие системи в продължение на няколко десетилетия, при значителни и нарастващи разходи на програмите, и в крайна сметка факта, че търговската реализация на продуктите е в голяма степен зависима от правителствата на държавите членки;

24. Подкрепя потенциала и насърчава двойната употреба на промишлените продукти в областта на сигурността и отбраната, по-специално в областта на космическото пространство, морската и гражданската авиация и телекомуникациите; подчертава, че отбранителната промишленост е основен двигател за напреднали технологии, които на по-късен етап да се използват за търговски цели;

25. Настоятелно призовава Европейския съвет да подкрепя ЕОТПБ с всички възможни средства и за тази цел на първо място да определи по-ясно нейния обхват, по-специално по отношение на участниците в нея, като им предостави специален статут, а именно статут на европейски стопански субект в областта на отбраната (ЕССОО);

26. Призовава определянето на тези ЕССОО да се извършва въз основа на добавената стойност, която те действително допринасят за Европа както от технологична, така и от социално-икономическа гледна точка; счита следователно, че единствено европейските стопански субекти в областта на отбраната следва да бъдат бенефициери на европейските програми;

27. Счита, че понятието за „европейски стопански субекти в областта на отбраната“ следва да бъде признато и че те следва да отговарят на разумни критерии, свързани със заетостта, научните и технически експертни знания, вземането на решения и производството на европейска територия, за да могат да се ползват от съответната защита;

28. Приканва държавите членки да развиват своите отбранителни промишлени и технологични бази и центрове за високи постижения около ключови технологии, като ги съчетаят с ефикасни механизми на корпоративно управление на територията на Европейския съюз и развият по този начин по-голяма взаимозависимост между тях;

29. Настоятелно призовава държавите членки да насърчават сътрудничеството между големите отбранителни дружества и университетите; подчертава, че базата от знания на университетите може да бъде разширена чрез това сътрудничество;

30. Приканва държавите членки и Европейската комисия да ограничат в максимална степен излишните регулаторни пречки, да подобрят диалога между предприятията в областта на отбраната и да благоприятстват тяхното рационализиране с оглед да се позволи закупуването на оборудване, което е най-подходящо за техните изисквания по отношение на функционалните показатели и разходите; призовава за спешно преструктуриране на европейските компании за преодоляване на националните бариери и за възприемане на глобални перспективи.

31. Счита, че малките и средните предприятия, които проектират и произвеждат много иновативни продукти, играят изключително важна роля за поддържането и укрепването на ЕОТПБ; отбелязва, че разпокъсаността на европейския пазар в областта на отбраната възпрепятства малките и средните предприятия да предлагат своите продукти на пазара; призовава държавите членки, EDA и Комисията да работят заедно за намирането на начини и средства за укрепване на малките и средните предприятия (МСП) по устойчив начин и за улесняване на техния достъп до обществените поръчки в сектора на отбраната; подчертава, че една обща система за стандартизация и сертификация би била от полза за европейските компании, включително МСП, тъй като тя ще подобри достъпа им до европейските и международните пазари, ще създаде заетост и ще разшири достъпа им до финансиране от ЕС.