Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
- Навигация на страницата:
- Социално взаимодействие
- Ключови думи
- Връзки
- Познавателна задача
- Игрови правила
- 3.3.3.Развлечението, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие. 3
| Вид: Околна среда
Девиз: „Моето семейство е моята закрила“ Символ: Детска ръчичка Знаме: На цветен фон дете хванато за ръце от мама и татко Социално взаимодействие: С родители: участие с материали за ателието, подпомагане с дидактични материали, анкети с родителите, участие в социално-педагогически тренинг С обществени организации: изложби от детски рисунки С масмедии: образователни предавания Ключови думи: детство, семейство, защита, дом, подпомагане, здраве, игра, права, отговорност Материална база: семейни снимки, списания, енциклопедии, автодидактични игри, детски рисунки Връзки: дете- учител, дете- родител, родител- директор Автодидактична игра: „Кое е семейството?“ Вид: Индивидуално- конкурентна Тип: Лото Познавателна задача: Детето разпознава членовете на семейства от различни раси Игрова задача: Детето подрежда картите, изобразяващи членове на семейства от различни раси, в полетата на индивидуалния си картон Игрови правила: Детето играе само. Играта приключва когато детето правилно е подредило картите на лотото. Материали: Индивидуален картон, 12 карти тип лото Резултат: Децата различават отделните раси и членовете на семействата 3.3.3.Развлечението, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие.3 Съществуват най-малко два начина за усвояване от детето на технологичната последователност и структурните особености на развлечението. Веднъж, това може да се реализира като информационен процес, паралелно протичащ с подготовката и провеждането на самата форма. В посочения вариант детето се учи на алгоритъма и структурирането интуитивно, практически, на принципа на пробата и грешката, индиректно ръководено от педагога (възрастния). Втори път, то може да получи достатъчно информация в тази насока предварително в игрови или обучаващи педагогически ситуации. За постигане на оптимална рефлексивност у детето като методи се използват основно графичното и действеното моделиране. Във втория вариант, предоставяйки по-широка осведоменост и осигурявайки осмисляне на алгоритъма от възпитаниците, педагогът им дава възможност за по-голяма свобода на действие и намалява степента и необходимостта от индиректно регулиране. На първо равнище целта е да се постигне актуална установка у детето за извършване на определена продуктивна дейност. То отговаря на непълната и неподредена информация. Методът е разговор. Похватите са уточняващи и провокиращи въпроси, чрез които педагогът може да извлече информация относно очакванията на детето за деня в насока темата и сценария на развлечението. Задоволява се потребността на възпитаника от себеизразяване. Средствата са художествени произведения от различни видове изкуство. Нужно е разнообразие в организацията на педагогическата среда с определено провокативна насоченост по отношение изразяване на позиция и лично мнение, на себеутвърждаване в ситуация и среда извън семейството. Тук е мястото да уточним различията на това ниво в сравнение с проблемната педагогическа ситуация. Темата на развлечението е предварително известна на всички участници в първо равнище – възрастни и деца. Тя е логическо следствие от множество разнообразни ситуации на педагогическото взаимодействие, свързани с познавателната дейност. Темата заедно с познавателните обекти и явления в нея вече многократно е третирана по технологичната последователност на основната форма на организация – проблемната педагогическа ситуация. Така развлечението съвсем логично заема своето място в структурата на цялостния възпитателно-образователен процес в детската градина. В подготовката и реализацията на развлечението познавателната дейност е напълно интегрирана с продуктивната дейност на детето, а рефлексията се осъществява в процесите на интерпретация. Разглеждайки го в друг аспект, може да посочим самото развлечение като обект на познавателната дейност. Обикновено художествените произведения, участващи в организацията на педагогическата среда на това първо равнище, са познати на всички участници. Те вече са анализирани в други ситуации на педагогическото взаимодействие. Тук целта на произведенията е чисто провокативна в посока активността на детето, неговата интерпретативност, творчество и личностна изява,съобразно заложбите, възможностите и наличния му запас от знания и умения. Макар да се характеризира с предварителна известност на темата и дори с наличието на сценарий за развлечението това първо ниво отговаря на непълната и неподредена информация, защото са налице достатъчно неизвестни по отношение на подготовката и реализацията му. Резултатът на началното равнище е свързан с конкретизиране на очакванията и представите на детето относно осъществяване на развлечението. Целта на второто равнище е участниците в тази форма на взаимодействие да се разпределят според задачите по подготовка и осъществяване на сценария за развлечението. Тук принципът е доброволност. Зачита се суверенното право на човека (независимо дали е възрастен или е дете) за собствен избор. В педагогическата практика обаче често възникват конфликтни ситуации, с които учителят се налага да се справи. Обикновено в този тип взаимодействие те произтичат от недостатъчния социален опит на детето, от желанието на всички участници в групата да се изявят в найколоритната, най-ярката и себеутвърждаваща част от развлечението (напр. всички деца искат да бъдат актьори и пр.) или просто от инертност, която също доказва ограничен наличен запас от знания и умения. Това, разбира се, не позволява на учителя безапелационно да разпредели децата и така да приключи процесът на организация. Сложната психологическа същност на второ равнище изисква от учителя да спазва редица изисквания: Да уважава правото на всяко дете на собствен избор. Да отчита индивидуалните особености и конкретните заложби на всеки от възпитаниците си. Да осигури равнопоставеност на всяко дете в процеса на подготовка и осъществяване на развлечението. Да не нарушава принципа за хуманност и да осигури условия за сътрудничество между равностойни партньори по отношение релацията “възрастен – дете”. Да допуска противоречие само в развиващите му и продуктивни аспекти. Всичко това налага наличието на високо педагого-психологическо майсторство у учителя за разрешаване на противоречията от позицията на партньор, за реализацията на скрит арбитраж. В технологичния модел на развлечението на това второ равнище предлагаме играта като основен метод. Като най-самоорганизираща, а и съдържаща конфликтната ситуация като задължителен конституиращ свой компонент, е автодидактичната игра (АДИ). Именно чрез някои типове и видове автодидактични игри би могло да се постигне оптимално разпределение на участниците, като същевременно те получат достатъчна удовлетвореност от справедливото отношение към всеки. Какви автодидактични игри биха могли да се приложат? От индивидуално-конкурентните игри могат да бъдат използвани игри от типа: танграм, лабиринт и др. Във вид на танграми, например, могат да бъдат представени символите от знамената на различните ателиета, в които предстои участието на децата. От кооперативно-конкурентните АДИ приложение биха могли да намерят игри от типа: лабиринт, карти, диск и др. Съществена особеност, отличаваща второ равнище в технологичния модел на развлечението от второ равнище на проблемната ситуация, е, че автодидактичните игри се използват само в своя четвърти етап на разгърнатост, т. е. – същинската автодидактична игра. Игрите са добре познати на детето поради предходно третиране на познавателната тема в различни форми на педагогическото взаимодействие с игрова или обучаваща насоченост. Така автодидактичната игра без да губи основната си функция – да формира и усъвършенства общите умствени способности и универсалните компоненти на психичната дейност, разгръща значимостта си и като организиращ и самоорганизиращ фактор. Това само по себе си обогатява функционалността й и прави второ равнище в технологичния моделна развлечението също да отговаря на непълната, но подредена информация. В края на второ ниво децата трябва да са постигнали разпределение и готовност за участие в различните ателиета, които са структурен компонент на следващото трето равнище. С еволюирането на социалната компетентност на детето и на групата и с кристализирането на специалните способности в личността второ равнище в технологичния модел на развлечението може да се елементаризира и да се изразява само в едно логично и коректно спрямо околните саморазпределение или в най-обикновено жребийно диференциране. Тази резултатност би могла да се постигне при 6-7-годишните деца след достатъчно натрупана от тях теоретико-емпирична информация в областта на дадената форма на педагогическо взаимодействие. Следващото равнище в настоящата технология е тъждествено на “друга основна форма на педагогическо взаимодействие” – ателието. Трето ниво отговаря на достатъчната, но неподредена информация в проблемната ситуация. Мотивацията за това е продължаващото информационно търсене. В структурата на ателието то доминира в семантичен план. Като един от основните методи в него може да бъде посочено действеното моделиране. Графичното моделиране също намира приложение, но поскоро като моделиране на интерпретативната дейност. Методите, похватите и средствата в това ниво се отличават с изключителното си многообразие, съответстващо на различните дейности в големия брой ателието. Резултатът се характеризира с постигане на интересна интерпретативна форма на художествено произведение или на друго произведение на двигателната и интелектуалната човешка дейност. Провокирани са евристичният дух, потребността от естетическа удовлетвореност и стремежът на личността към положителните емоции. Освен съобразно темите на познавателното съдържание в цялостния възпитателно-образова-телен процес ателиетата се обособяват и в съответствие със спецификата на компонентите в сценария на развлечението, не изключвайки също и множеството импровизации. Формалното им структуриране е описано в педагогическата литература. Уточнени са процедурите по именуване, избор на девиз и символ, изработване на знамето на ателието. Посочена е ролята на родителя като един от възрастните партньори, участващи в това педагогическо взаимодействие. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|