Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
ВТОРА ГЛАВА Структура и разпределение на образователното съдържание , спрямо ДОСПО - МОН/2016// по типологията на времената/
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
- Навигация на страницата:
- 2.1. Примерна схема за разпределение на тематичното съдържание за 6-7 годишните деца по образователното направление: „Български език и литература” в програмна система „Неогея - Слънце“
- Разпределение на образователното съдържание по образователни направления, спрямо ДОСПО-МОН /2016/
| ВТОРА ГЛАВА
Структура и разпределение на образователното съдържание , спрямо ДОСПО - МОН/2016// по типологията на времената/ Ситуация Семантика 2.1. Примерна схема за разпределение на тематичното съдържание за 6-7 годишните деца по образователното направление: „Български език и литература” в програмна система „Неогея - Слънце“ част – първа: Български език и литература за деца – монолингви В направлението „Български език и литература“, учителят работи с поне две ситуации за деца - монолингви седмично. /ДОСПО и съответната наредба на МОН/ -2016. Педагогическите ситуации са по 3 на седмица. Някои теми от книжката се повтарят, за реализиране на говорните задачи на емпирично и рефлексивно равнище. По долу в таблицата е представено тематично разпределение по глобални теми на педагогическите ситуации по подходът на глобалното образование, като педагогически. Говорните и психомоторните компетентности на детето по образователно направление : "Български език и литература" са подчинени на глобалните теми по философията на програмна система : "Неогея - Слънце". Те могат да се съотнасят с всяка една от подтемите, разработени в другите познавателни книжки по образователни направления. Образователно направление :" Български език и литература" е целепологащо направление в ДОСПО. Това предполага рефлексивни знания за езика в неговата интегрална същност. / по ядра/ Разпределение на образователното съдържание по образователни направления, спрямо ДОСПО-МОН /2016/ ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ТЕОРЕТИКО - ЕМПИРИЧНИЯ МОДЕЛ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ И ОСЪЗНАВАНЕ НА ЛИНГВИСТИЧНИ ЗНАНИЯ , УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ.1 Основните положения обосноваващи развитието на български говор у 5 - 7 годишното дете са разработени на основата на парадигмата за непрекъснатост на взаимодействието между : - Етническите общности и групи , носители на различни семейни езици - на равнище общество. - “ Дете – дете” - на равнище индивидуалности. Ядрата са съобразени с психолингвистичните основания за рефлексия на говора у детето. Теоретичните подходи за разработване на програмата са следните: 1. Етнопсихолингвистичен подход към изследваните езикови явления /основен подход/; осъзнаването се разглежда като елемент на дидактичната интелектуална рефлексия; 2.Психосемантичен подход към изследваните езикови явления; 3. Семиотичен подход - семиотичната рефлексия се разглежда като средство в хода на изследване на езиковите явления /български говорни структури/; 4.Билингвален подход за ориентиране в билингвалните характеристики на говора у детето; / в лингводидактичен план/ Говорните знания , умения и компетенции на детето се развиват чрез следните психолингвистични принципи: Принцип № 1 –Процесите на говорене и слушане се осъществяват преди процеса писането./ Ядро – “Подготовка на детето за четене и писане”/ Предимство се дава на говоренето, тъй като писането не показва интонацията, мелодията, ударенията и връзките в езика. Това са два процеса,които изискват различна лингводидактична технология. Говоренето и слушането са два равностойни процеса. Принцип № 2 – Усвояване от детето на емпирично и рефлексивно равнище на основни говорни структури в българския език. / Ядра : “Парадигмална страна на процеса на говорене и слушане”/ Детето, трябва да запомни колкото се може по-точно основни разговорни фрази и структури, да извършва анализ и отделяне на елементите в тях. Това се отнася особено за децата – билингви. Говорните структури се изучават във формален /парадигматичен/ и съдържателен /семантичен/ план. Тези два плана са равностойни в контекста на лингводидактическата технология. Принцип № 3 – Автоматизиране на говорните модели./ Ядро : Граматика/ Знаенето на думи /морфологични структури/, отделни изречения /синтактични структури/ или граматични правила, не означава владеене на езика. / емпирично равнище/ Детето трябва да се научи да използва езика на рефлексивно равнище, чрез действията : анализ, отделяне, пренос на целеполагащата единица в българския език. Принцип № 4 – Фонемна култура на детето ./ ядро – “Фонетика”/ За доброто произношение на български език не е достатъчно да се слушат добри образци, произнесени от носителите на езика. Необходимо е прилагането на усвоените фонетични структури / фонеми/ на рефлексивно равнище. При децата – монолингви се прилагат монолингвални дидактически технологии. При децата – билингви е необходимо прилагането на билингвални дидактически технологии за изучаване на втория език. Принцип № 5 – Управляване на речника./ ядро – “Семантична страна на процеса на говорене и слушане”/ В началния период на обучението, когато се овладява звуковата /фонемна/ система на езика и неговите интонационно-произносителни особености, тя трябва да се управлява, за да не се разширява излишно речниковото натоварване. /рефлексивно равнище/ Принцип № 6– Степенувани на говорни модели. Езиковото обучение е изграждане на нова система от говорни знания, умения и компетенции. Те се създават бавно. Езикът е една система. Равнището на усвояване на говорни структури при децата – монолингви и билингви е различно, съобразно маркерите на средата в която се развиват. Принцип № 7– Отношение към изучаваната говорна култура. Учителят е длъжен да познава и избира, съобразно говорното развитие на конкретното дете, различни лингводидактични и психолингвистични технологии . Адресатът са деца – монолингви и деца- билингви от различен етнически произход и с различен семеен език. Във формален план: Ядрата са структурирани в два среза: 1.Българският език като семеен за детето. / за деца- монолингви от български произход/ 2.Българският език като втори за детето. / за деца – билингви от небългарски произход, чийто семеен език е: някакъв диалект на турски език, диалект на романес, друг чужд език и.т.н../ Ядрата са разработени в два модула : За деца, които са посещавали детска градина. За деца , които не са посещавали детска градина. В съдържателен план: Ядрата са разработени на емпирично /първо/ и рефлексивно /второ/ равнище. Образователните изисквания се покриват от детето на различно равнище , в зависимост от неговия темп на индивидуално развитие и маркерите на конкретната езикова ситуация. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК, КАТО ВТОРИ ЗА ДЕТЕТО. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|