Съдържание списък на таблиците
Изпълнение и социално-икономическо въздействие на ОП „Югоизточна Европа“ на територията на СИР
Изтегляне 4.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По Първа покана
- Приоритетна ос 3 “Подобряване на достъпността”, Сфера на интервенция 3.1 – 1 договор на община Варна – приключен;
- По Втора покана
- По Втора покана;
- По Четвърта покана
Изпълнение и социално-икономическо въздействие на ОП „Югоизточна Европа“ на територията на СИР.Общо договорите по Първа и Втора покана са 6, като в процес на изпълнение са 2 по Втора покана, и 4 са приключени по Първа покана. Общият размер на договорените средства (бюджет на проектите) са 11 744 858,20 евро. От тях, за българския партньор са 783 418,30 евро (6,7% от общия бюджет на проектите). Изплатените средства (национално съфинансиране) са 102 473,97 евро (13,1% от договорените средства за българския партньор).
Търсеното въздействие е в посока на оценка на риска за околната среда при пренос на товари по море, прилагане на интегрирани системи за превенция, повишаване на достъпността за всички до културни ценности и използване на околната среда за свободно време.Общо договорите по ОПМРС „ИНТЕРРЕГ ІV С“ по Първа, Втора и Четвърта покана са 8, от тях приключени са 4 по Първа и Втора покана, и в процес на изпълнение са 4 по Четвърта покана. Общият размер на договорените средства (бюджет на проектите) е 11 904 293 евро. От тях, за българския партньор са 723 401 евро (6,1% от общия бюджет на проектите). Няма изплатени средства (национално съфинансиране) за българските партньори по проектите в процес на изпълнение.
Търсеното въздействие е в посока на проучване на нуждите от иновации, обмяна на опит за предпазване от природни и климатични рискове, развитие на нови политики и програми в подкрепа на иновации в МСП, създаване на регионална рамка за екологично управление и екоиновации.Общо договорите по СОП „Черноморски басейн“ по Първа покана са 14, които са в процес на изпълнение. Общият размер на договорените средства (бюджет на проектите) са 6 080 832,29 евро. От тях, за българския партньор са 1 551 476,83 евро (25,51% от общия бюджет на проектите). Няма изплатени средства (национално съфинансиране).
Търсеното въздействие е в посока на промотиране на икономическото и социално развитие и сближаване в Черноморския регион; развитие на туризма, създаване и промотиране на общи туристически продукти в Черноморския регион; развитие на капацитета и връзките с бизнеса и публичната администрация, превенция на риска и опазване на водните системи, повишаване качеството на управление на екосистемите и ресурсите в Черно море.ПРИЛОЖЕНИЕ 3: АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗРАБОТВАНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ РАЙОН Проведеното анкетно проучване цели да се идентифицират основните проблеми на района и да се получат насоки за определяне на ключовите приоритети на регионалното развитие за следващия планов период. В проведеното анкетно проучване взеха участие 37 представители на общинските администрации, на областните администрации, на министерства, на регионални дирекции, на работодателски и синдикални организации. Цел на това проучване е да се добие представа за основните проблеми, свързани с развитието на региона в областта на икономиката, туризма, транспортната инфраструктура, енергийната ефективност, образованието, здравеопазването, социалните услуги, техническата инфраструктура, околната среда, управлението на отпадъците, природните ценности, културното наследство. Тук са представени резултатите от анкетирането според отговорите на поставените въпроси. 1 .Моля, посочете какви са според Вас ключовите проблеми, свързани с развитието на Вашия район? Отговорите на въпроса “кои са ключовите проблеми в развитието на района?”, както и на другите въпроси в анкетата, дават основание да бъдат направени следните изводи и обобщения за състоянието на района и потребностите на населението: В общините от периферните територии се проявяват рязко изостаналостта и неравенствата в социално-икономическото развитие в района. Като причини за това тревожно състояние се изтъкват най-вече следните: В икономиката - липсата на работа (много високи са нивата на безработицата), което кара младите хора да се преселват трайно към по-големи градове в страната и в чужбина. Липсата на работни места и заетост извън земеделската заетост основателно се отбелязва като сериозен проблем, акцентира се най-вече на липсата на предприятия за преработване на произвежданата земеделска продукция. Посочва се и липсата на външни инвестиции, които няма с какво да бъдат привлечени. В социалната сфера – трудният достъп до здравни услуги поради остарялата пътна инфраструктура и закриване на активното лечение по съображения за ефективност на здравната мрежа, недостатъчен брой на лекарите и медицинския персонал. Необходимостта от социални услуги расте, но те не могат да бъдат задоволявани адекватно. Липсата на професионално образование също се посочва като причина за изоставането. В сферата на техническата инфраструктура, която се третира от анкетираните като ключов проблем в района – преди всичко се посочва остарялата мрежа на ВиК, многото аварии и големите загуби на питейна вода, което води до най-високи нива на цената на водата в страната. Слабо изградена и неподдържана пътна инфраструктура от ниските класове също е сред посочените проблеми. Ниско е и нивото на телекомуникационната обезпеченост. За отбелязване е, че почти нищо не се споменава за проблеми на културата и нейните културни институции, като например читалища и читалищна дейност. Явно в съзнанието на хората от района това не е сред приоритетите. 2. Според Вас, кои социално-икономически области трябва да се развиват приоритетно във Вашия район през новия програмен период 2014-2020 г.: Най-голям брой от анкетираните са на мнение, че най-важните социално-икономически области, които трябва да се развиват приоритетно в Североизточния район са туризмът и селското стопанство. По-малък брой от отговорилите посочват индустрията и транспорта. Показателно е, че значителен брой от отговорилите подчертават важността на дозграждането на водоснабдителна и канализационна инфраструктура и подобряването на здравните и социалните услуги, макар това да не са икономически области. Това потвърждава становището, че инфраструктурата и здравните услуги са най-болезнените проблеми в района. 3. Според Вас, кои са най-важните подотрасли на индустрията, които са определящи за икономиката на Вашия район? Предвид характера на района, като основни подотрасли на индустрията, определящи за икономиката на Североизточния район, голям брой от анкетираните посочват производствата на преработващата промишленост, свързани със селското стопанство: производство на хранителни продукти, производство на напитки и производство на тютюневи изделия. Посочени са също растениевъдството и животновъдството като важни за икономиката, въпреки че това не са отрасли на индустрията. 4. Според Вас, кои видове туризъм трябва да се развиват приоритетно във Вашия район? Почти всички участници в анкетата смятат, че културно-историческият туризъм трябва да бъде с най-голям приоритет в развитието на района. От отговорите може да се обобщи мнението, че други видове туризъм, подходящи за развиване в региона, са селският и морският, а на много места и ловният. Деловият и балнеоложкият туризъм имат ограничен потенциал за растеж, за да бъдат посочени като водещи за района. 5. Кои са проблеми в развитието на туризма във Вашия район? Почти всички от анкетираните оценяват лошото състояние и ограничения достъп до природните обекти и културно-историческите паметници като важен проблем за развитието на местния туризъм. На второ място по важност са проблемите, свързани с лошата транспортна достъпност към местата за туризъм, неразвитата мрежа от фирми, свързани с логистиката на туристическия сектор, недостатъчно квалифицирания персонал в сферата на туристическите услуги, недобре развития туристически продукт като цяло. На трето място е посочен проблемът с липсата на достатъчно добри условия в средствата за подслон и местата за настаняване. 6. Какви видове транспортна инфраструктура следва приоритетно да се развиват във Вашия район: Мнозинството от запитаните посочват, че реконструкцията и рехабилитацията на общинската пътна мрежа, както и на пътищата от II-ри и III-ти клас трябва да са приоритет в развитието на транспортната инфраструктура. Малко под половината от анкетираните отдават значение на изграждането на скоростни пътища и реконструкцията на пътища от I-ви клас. В отговорите на този въпрос се откроява важността на вътрешнорегионалната свързаност, която би осигурила достъп до необходими услуги. 7. Към какво трябва да се насочат инвестициите за подобряване на енергийната ефективност в района? Почти единодушно е мнението, че инвестициите за подобряване на енергийната ефективност в района трябва да се насочат най-вече към повишаване на енергийната ефективност в публичния сектор. На второ място по важност анкетираните поставят повишаването на енергийната ефективност в бита, както и генерирането на енергия от възобновяеми енергийни източници. На трето място анкетираните посочват необходимостта от въвеждане на енергоспестяващи технологии в производствения сектор. 8. Къде, според Вас, трябва приоритетно да се въвеждат съвременни информационно-комуникационни технологии през следващия програмен период? Повечето от анкетираните посочват, че през следващия програмен период съвременни информационно-комуникационни технологии трябва да се въвеждат най-вече в публичните институции. По-малък брой от анкетираните са на мнение, че такива технологии трябва да се внедряват в домакинствата и в предприятията в района. 9. Във вашия район къде трябва да бъдат насочени най-вече усилията в сферата на образованието и науката през следващия програмен период? Почти всички участници в анкетата смятат, че през следващия програмен период в сферата на образованието и науката усилията трябва да бъдат насочени най-вече към адаптиране на програмите в професионалното образование в съответствие с нуждите на региона. Подобряването и развитието на образователната инфраструктура също е посочено като важна цел. На трето място като приоритет в развитието на образованието анкетираните посочват изграждането на партньорства между центровете за научно-изследователска и развойна дейност и висшите учебни заведения и предприятията в региона. 10. В областта на здравеопазването, според Вас, къде трябва да бъдат насочени повече ресурси? Почти единодушно запитаните отговарят, че в областта на здравеопазването повече ресурси трябва да бъдат насочени към осигуряване на равни възможности за достъп до здравни услуги на хората, включително и на живеещите в малки, отдалечени от градските центрове населени места. Малко над половината от анкетираните са на мнение, че е нужно повишаване качеството на здравните услуги чрез развитие на капацитета на персонала в здравните заведения, включително и обучение с нова апаратура. Половината от участниците в анкетата очакват повече ресурси да бъдат вложени в създаване и определяне на нови центрове за спешна помощ, с оглед по-добро покриване с медицински услуги, както и в доставка на ново по-модерно медицинско оборудване. 11. В областта на социалните услуги, според Вас, къде трябва да бъдат насочени повече ресурси? И в областта на социалните услуги най-голям брой от анкетираните са на мнение, че са необходими повече ресурси за осигуряване на равни възможности за достъп до социални услуги на хората, включително и на живеещите в малки, отдалечени от градските центрове населени места. На второ място са нужни усилия за изграждане на публично-частни партньорства за предоставяне на социални услуги. На трето място анкетираните очакват финансови ресурси за изграждане и поддържане на социални заведения и за повишаване качеството на социалните услуги. 12. Къде трябва да се инвестира приоритетно във водоснабдителната и канализационната инфраструктура? Според повечето от участниците в анкетата по отношение на водоснабдителната и канализационната инфраструктура приоритетно трябва да се инвестира в подмяна на водопроводната мрежа, с цел намаляване на загубите. Според една трета от анкетираните трябва да се инвестира в изграждане и реконструкция на канализационната мрежа. 13. Моля, посочете кои са най-важните приоритети за Вашия район, свързани с опазване на околната среда? Подобряване качеството на водите е най-важният приоритет за региона, свързан с опазване на околната среда. На второ място е посочено - подобряване качеството на атмосферния въздух, а на трето - опазване на биологичното разнообразие и защитените зони. 14. По отношение управлението на отпадъците във Вашата област/община кое представлява най-сериозен проблем? По отношение управлението на отпадъците най-сериозни проблеми са преди всичко изграждането на регионални депа за отпадъци, както и разделното събиране, сортирането и преработката на отпадъците. 15. Какво е Вашето мнение относно наличието, състоянието и перспективите за развитие на специфичните за съответната област/община? - природни ценности, в т.ч. в риск: Почти всички анкетирани потвърждават наличието на богато биологично разнообразие и територии с природна значимост – със защитен статут (резервати, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и без защитен статут (морски плажове, минерални извори, езера, язовири и др.) на територията на тяхната община или област. Като цяло мнението е, че състоянието на природните ценности е добро, но транспортният достъп до някои от тях би могъл да се подобри. Необходимо е извършване на залесителна дейност в горските територии и предприемане на мерки за ограничаване на бракониерството (незаконна сеч и лов на дивеч). Основно перспективите за развитие се свързват с екотуризма (селски, ловен, риболовен и др.), но също и с по-модерното и комасирано производство на зърнени и технически култури, развитие на зеленчукопроизводство. Осъзната е необходимостта от по-голямо внимание и грижи към природните ценности. - обекти на материалното културно наследство - недвижими културни ценности със световно, национално, местно и ансамблово значение, в т, ч., и в риск: На територията на Североизточен район има недвижими културни ценности от всички категории и видове. Състоянието на много от недвижимите културни ценности не е добро, нуждаят се от реставрация. За паметниците, които се намират извън урбанизирани територии е необходимо подобряване на транспортния достъп до тях, както и благоустрояване на прилежащите територии. Недостатъчно използван потенциал, но с добри перспективи е включването им в туристически маршрути и развитие на културно-познавателен туризъм. Необходими са непрекъснати усилия и прилагането на ефективни мерки за опазването, поддържането и експлоатирането им. - форми на нематериалното културно наследство – характерни обичаи, обреди, празненства, художествено-изпълнителско изкуство и др.: Регионът е средище на различни етноси и култури – българи, турци, роми, копанари и други. Запазени са много религиозни празници, обичаи („Камилари”, „Лохуса”, „Пали кош”, „Саяджилар”), обреди, носии и плетива. Те се съхраняват и изпълняват от фолклорни групи и самодейни групи за провеждане на обредни ритуали. Основен проблем е прекъснатата връзка между поколенията по отношение на българските традиции и фолклор. Има достатъчно предпоставки за запазване и развиване на формите на нематериално културно наследство. Перспективите за развитие са свързани с провеждането на съвместни инициативи на етнографските музеи и читалищата с училищата за привличане на млади участници, които да съхраняват местните дух и традиции. Друга перспектива е популяризирането и презентирането на регионалния фолклор пред външни гости (от страната и чужбина). - културни институти – държавни, общински и частни културни организации; Културни институции на територията на региона са: археологически, исторически, етнографски и др. музеи, библиотеки, театри, художествени галерии, читалища. Всички те изпитват финансови затруднения, като основен проблем е състоянието на материално-техническата база (ремонти, разширения, техника). Перспектива за тяхното развитие е кандидатстване по европейски програми за отпускане на финансиране за реализация на техни проекти. - творчески състави, културни прояви – фестивали, панаири, събори и др., определящи културната идентичност на региона: Инструментални групи, групи за автентичен и обработен фолклор, детски вокални групи, групи за стари градски песни, вокални групи за естрадни и забавни песни, танцови състави (народни танци, класически и модерен балет, модерни танци), колективи за художествено слово. Наличие на фолклорни фестивали с установени традиции. Те са носител на добруджанската култура и бит, на народните традиции на българската духовност. Провеждат се още: музикални, театрални, филмови, етно, кулинарни и др. фестивали (повечето с международно участие), национални конкурси, изложения, панаири, събори. Има нужда от инвестиции за подобряване на сградния фонд, закупуване на костюми и осигуряване на допълнителни средства за участие на съставите в конкурси и фестивали. Перспективи за танцовите и певчески състави е участието им в туристически продукти на територията на региона. 16. Каква смятате, че е необходимостта от дейности в съответната област/община, свързани с туризма? Най-необходима дейност, свързана с туризма, е създаването на специфични за региона туристически продукти и осигуряване на заетост за местните хора. На второ място е развитието на инфраструктура за туризъм и туристически атракции в местата, подходящи за алтернативен туризъм, отново с участието на местните хора. На трето място е нуждата от консервация, реставрация и интегриране на недвижими културни ценности, включително с религиозен характер, в съвременната жизнена среда. ПРИЛОЖЕНИЕ 4: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД РАЗВИТИЕТО НА СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ РАЙОН, СТЕПЕН НА УЯЗВИМОСТ ОТ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 4.71 Mb. Сподели с приятели:
|