Електроенергийна инфраструктура

Електроенергийна инфраструктура

Интензивното развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на територията на района, налага развитието и на съответната електроенергийна мрежа.

• 
  Възобновяеми енергийни източници
  

Възможности за използване на възобновяеми енергийни източници в различна степен съществуват във всички райони от ниво 2, като Североизточен район е един от районите с най-добър потенциал. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Североизточен район съществуват отлични възможности за развитието на ветроенергетиката, с потенциал за изграждане на над 2000 MW ветрови паркове.

Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база използване на ВЕИ. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ.

През 2010 г. инсталираните мощности от вятърни електрически централи (ВтЕЦ) са се увеличили с 38.4% в сравнение с 2009 г. и произвеждат 12,5% от общото производство на електрическа енергия от ВЕИ у нас. /Източник МИЕТ, 2011г/. В сравнение с 2007г /40.7 MW / , през 2010г действащите вятърни мощности. на територията на България са нарастнали над 10 пъти /488 MW/.

Изградените ветроенергийни паркове в СИР са разположени в общините: Каварна – 280 MW, Шабла – 60 MW, Балчик – 24 MW, Добрич – 4 MW, Генерал Тошево -16,8 MW, Суворово-60 MW и няколко по-малки в Омуртаг – 0,75 MW, Търговище – 0,5 MW, Аксаково – 0,45 MW и др.

Водеща е община Каварна, където е изграден най големият в България парк с ветрогенератори - „Свети Никола”, простиращ се на територия с размери 6х10 км. Изграждането му възлиза на стойност 270 млн. Евро. Инсталираната мощност е 156 мегавата, като централата има капацитет да произвежда 340 гигаватчаса годишно, което ще спомогне съществено за изпълнението на поетия от България ангажимент, произведената от възобновяеми източници енергия да достигне 16% до 2020 г.

Ветроенергийният парк допринася за икономическото оживление и за устойчивото развитие на региона. В резултат на изпълнението на проекта до момента са подписани договори на стойност от около 40 млн. евро с български подизпълнители. Изграждането на парка осигурява 250 временни и около 20 постоянни работни места. Като част от социалната програма на компанията в региона в бъдеще,  ежегодно ще бъдат финансирани социални и екологични проекти.

След сключен договор по ОПРР, Операция 4.2. „Междурегионално сътрудничество” от Община Суворово за изпълнение на проект „Междурегионално сътрудничество и партньорство за развитие и приложение на ВЕИ между община Суворово (България) и област Бадахос (Испания)” с бюджет 263642 лева, в общината са изградени два ветроенергийни парка с обща мощност 60 MW .

В процес на изграждане са нови ветроенергийни паркове с очаквана мощност 900 MW в общините: Нови пазар -240 MW и Никола Козлево -65 MW от област Шумен, Крушари-180 MW , Шабла-допълнителни 40 MW , Каварна-28 MW, както и проект за три нови вятърни парка в общ. Ген. Тошево с обща мощност 330 MW.
Интензивното развитие на ВЕИ на територията на СИР и тяхното присъединяване към системата налага и съответното развитие на електроенергийната мрежа с изграждане на нови трансформаторни подстанции и електропроводи /особено на територията на СИР/, предвидени в 10 годишния План за развитие на електроенергийната мрежа в страната /вж фиг № ЕЛ/

В същото време, голяма част от територията на СИР попада в НАТУРА 2000, което изисква прецизиране на всеки проект за ВЕИ и съгласуването му с изискванията по НАТУРА. Най-важното условие при реализирането на всички ветроенергийни проекти е изпълнението на ангажимента на страната ни за добиването на чиста енергия да се съчетае с изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти предвид формираната европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

Друг вид ВЕИ, възможни за ефективно производство на електричество са фотоволтаичните централи. В зависимост от часовете на слънцегреене и годишната радиация, България условно се разделя на три зони по отношение на използването на слънчевата енергия.

По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ, СИР е с подходящи природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия, но в сравнение с ветроенергийните централи, развитието им е твърде скромно.

Първият национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници за 2010г посочва само 25 MW инсталирани мощности от фотоволтаици в страната, като през 2007г са били 0.03 MW.

На територията на СИР най-големите фотоволтаични централи са „Равна гора” /4,99 MW/ -изградена в общ Аврен, „Девня” /4,8 MW/ - изградена в общ Девня и „Янково” /2,4 MW/ -в общ Смядово. Другите фотоволтаични централи, изградени в общините Каварна, Балчик, Генерал Тошево, Търговище и Омуртаг са по-малки, като общата им мощност е 0,75 MW.

Община Суворово е издала разрешения на три компании с интерес в изграждането на фотоволтаични паркове, тъй като според предварителните проучвания общината разполага с голям потенциал за построяването на такъв тип съоръжения за добиване на електроенергия от соларни панели. Фотоволтаичен парк с капацитет 5 МW се предвижда да бъде изграден и край община Тервел -на общинска площ от около 300 дка ще бъдат изградени общо 25000 фотоволтаични панела с мощност от по 200 Wp всеки. Инвестицията във "Фотоволтаичен парк ТЕРВЕЛ 1" е за около 24 млн. Евро.

Територията на Североизточен район е богата и на геотермална енергия, но поради специфичния й ресурс, нейното приложение и използване е много по-ограничено в сравнение с използването на енергията от вятъра и слънчевата енергия, където може да се развие по-мащабно производство на електрическа енергия.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Североизточен район, в т.ч. и използването на ветровата енергия следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района. Отразените в документа възможности за изграждане на инсталации за производство на енергия, базирани на възобновяеми енергийни източници и особено на ветрогенератори, както в крайбрежните територии, така и във вътрешността на Североизточен район и очакваното по-широко изграждане на нови генериращи мощности, основани на ВЕИ, е насочено към постигане на националните цели и целите на ЕС за програмния период.

Според Европейската асоциация за вятърна енергия, България се е устремила към челните места по производство на вятърна енергия на Балканите. Организацията предвижда, че до 2020 г. страната ни ще е в състояние да покрива 1/5 от нуждите си с електроенергия от вятърни турбини (18%). Това ще й позволи да изпревари Румъния, където делът на вятърната енергия се очаква да достигне 10 на сто. Дори и кризата да се задълбочи, страната ни ще бъде в състояние да постигне прогнозираното осемкратно увеличение на добиваната от вятър енергия до края на десетилетието, твърдят от ЕАВЕ.

Специализираните проучвания на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД за състоянието и възможностите на електроенергийната система в България водят до заключението,че изпълнението на индикативната цел за задължителен дял на енергията от ВЕИ, от брутното крайно потребление до 2020г. в частта електроенергия е възможно, но не трябва да се превишават определени стойности на инсталираните ВяЕЦ и ФЕЦ, за да не се застраши сигурността и управлението на ЕЕС.

Българската ЕЕС се нуждае от допълване с конвенционални базови мощности, които да гарантират сезонното обезпечаване на потреблението в страната.

• 
  Газопроводна инфраструктура
  

Средната дължина газопроводи на глава от населението в България е над 3 пъти по-малка спрямо средното ниво за страните от ЕС, а за разпределителните мрежи достига до 10 пъти отново в полза на ЕС. Дължината на общата (разпределителна и преносна) газова инфраструктура на кв. км. от територията на страната в България е 10 пъти по-малка спрямо същия показател за страните от ЕС.

Националната програма за ускорена газификация на страната предвижда газификация на всички нови индустриални мощности и новостроящи се жилищни сгради, като до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители. Очакваните ползи са за намаляване на енергийната интензивност на първичното енергопотребление с около 6 % през 2020 спрямо сегашната, намаляване на общите емисии СО2 и повишаване на конкурентноспособността на всички отрасли. Очаква се и значителен социален ефект, от гледна точка на увеличаване на заетостта, устойчиво повишаване на квалификацията на обслужващия персонал и екологичните предимства.

Съществуващата газопреносна система на територията на СИР има капацитетни възможности за пренос на количества в такива обеми. Усилията на газопреносните и газоразпределителните дружества са съсредоточени в създаване на необходимите технически възможности и извършване на съответните мероприятия за присъединяване към ползването на газ на максимален брой потребители: битови и обществени потребители и производствени предприятия.

Варна е един от градовете с изпреварващо модернизиране на енергийната инфраструктура чрез внедряване на природния газ като алтернативен енергоизточник. Газоразпределителната мрежа се изгражда от юни 2004 година, като изградената мрежа е над 100 км. Строител на проекта е “Овергаз инженеринг” АД, чиято инвестиционна програма до 2013 година е на стойност над 21 милиона евро с осигуряване на възможност за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 40000 битови и на 365 промишлени и обществено-административни потребители.

Използването на природния газ във Варна намалява неколкократно енергийните разходи и осигурява по-добро качество на живот в градската среда. Ефектът има значение и за курортните комплекси в близост до Варна заради екологичните параметри и многократното намаляване на вредните атмосферни емисии.

Лицензирането на повече дружества за изграждане на газоразпределителни мрежи на територията на Варненска област позволява конкурентно развитие на газоснабдителните мрежи за битово и промишлено газоснабдяване. Лицензиантите за газоразпределение на територията на област Варна са: “Варна газ”АД и “Примагаз”АД -за община Варна, “Черноморска технологична компания”АД - за общините Аксаково, Белослав, Суворово, Провадия, Дългопол и Вълчи дол с лиценз за 35 години. Засега за общините Долни чифлик, Аврен и Бяла не е определен доставчик на газоразпределителна услуга.

През територията на област Добрич преминава газопровод с разклонения към градовете Генерал Тошево и Добрич, в които са газифицирани по-важни промишлени консуматори и обществени обекти. Черноморска технологична компания-АД продължава изграждането на газопроводната мрежа, като има готовност за присъединяване на около 7000 битови потребители в град Добрич. Инвестиционната програма за газификация на община Шабла предвижда снабдяване на потребителите с компресиран природен газ. Чрез инвестиционния проект на „Каварна газ" ООД ще бъдат задоволени нуждите от топлинна енергия както в домакинствата, така и в обществените, административни и промишлени сгради.

В област Шумен „Газоснабдяване Нови Пазар” АД, дъщерно дружество на „Овергаз Инк” АД, газифицира почти всички индустриални потребители в община Нови пазар. Традиционната за района стъкларска промишленост оцелява, благодарение на природния газ -на природен газ са най-големият консуматор в Нови Пазар - фирмата „Ново стъкло” ЕАД, с месечно потребление от 750 000 кубически метра. Веднага след това в класацията на потребителите-гиганти са „Мера глас” ООД и „Лебед глас” ЕООД. Всички училища, детски градини и ясли на територията на Нови Пазар са газифицирани. В град Шумен газоснабдителната мрежа на първи етап обхваща промишлените потребители, а на втория-и битови, като се изгражда от „ЧТК”АД.

В област Търговище са газифицирани два общински центъра – Търговище и Попово. По данни на „Черноморска технологична компания” АД построената газоразпределителна мрежа в град Търговище обхваща повечето обществени потребители и над 1000 битови. В град Попово разпределението на природен газ се осъществява от "Дунавгаз" ЕАД.

Газификацията на промишлени зони, както и на битовите абонати на територията на Североизточен район, е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове, което ще е особено полезно за отоплението на градовете, в които няма централна топлофикация. Чрез реализацията на проектите за газификация на общините е възможно газта като най-евтино, ефективно и екологично гориво да стане достъпна за домакинствата и обществените институти, за търговските и индустриални структури на територията на по-голяма част от района.

Развитието на газопроводната мрежа и осигуряването на достъп до перспективен и ефективен енергиен източник за промишлеността, домакинствата и обществените сгради и в общините, които не са включени в списъка на определените територии за газоразпределение, е важно условие за подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическото развитие и конкурентоспособността в целия район.

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предлагат нови

възможности за фирмите и регионите и са важен фактор за регионална

конкурентоспособност, влияещ върху скоростта на промените в регионите и териториалното разпределение на икономическата активност.

По данни на Европейската обсерватория за информационни технологии EITO, развитието на електронните съобщения в световен мащаб за периода 2000-2010г се доминира от мобилните гласови услуги и интернет, следвани от мобилния широколентов достъп. Фиксираният широколентов достъп се характеризира с нисък темп на растеж, докато фиксираните телефонни услуги следват тенденцията на намаляване от предходните години.

И в България, наложилата се през последните години тенденция на намаление на фиксираната телефонна плътност и увеличение на мобилната продължава, като стойността на показателят „фиксирана телефонна плътност по домакинства” бележи постоянно намаление, подобно на процесите в ЕС.

При показателя „мобилна телефонна плътност” се наблюдава непрекъсната тенденция на увеличение, като България вече изпреварва голяма част от държавите-членки на ЕС, но темпът на нарастване на мобилната плътност се забавя.

• 
  Информационно общество
  

По данни на Евростат за относителният дял на домакинствата, използващи интернет в страните от ЕС-27, през периода 2007-2011 г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване.

Резултатите от проведеното изследване на НСИ за използването на информационно-

комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. отбелязват значителен растеж от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. С висок ръст се отличава и важният за ЕК показател за широколентовия достъп, при който се наблюдава увеличение от 13.8% в осигуряването на бърза и надеждна широколентова връзка на домакинствата в България спрямо предходната година.

Въпреки положителната тенденция за бързо нарастване на показателя общо за страната, за периода 2007-2011г. междурегионалните различия се задълбочават.