Съдържание списък на таблиците

Други общини - Аврен, Бяла, Долни Чифлик и Каварна, попадат във втората група с висококачествени ресурси и силно туристическо развитие. Тази група има сходни характеристики с първата, но стойностите и съответно влиянията на туризма, които те понасят, са по-ниски. При тези общини се касае повече за стимулиране на бъдещо туристическо усвояване на територията, отколкото до ограничаване, каквото е необходимо при първата група.

Голям брой от общините на района попадат в групата с качествени рекреационни ресурси, ог­раничено туристическо развитие и слабо влияние на туризма в социално-икономическото развитие. В тази група показателите са значително под средните за района. Тук попада дори тради­ционно разглежданата като “туристическа” община Шабла, както и общините на облас­тните центрове Шумен и Търговище. Останалите общини в района на практика са без туристическо развитие.

Материалната база на туризма е локализирана в крайбрежните населени места, в курор­тните зони към тях и в самостоятелни селищни образувания – туристически комплекси, вилни ваканционни селища. Някои от тези образувания имат значителна по количество материална база – к.к. „Златни пясъци”, к.к. „Албена”, к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и др. Големи по площ крайбрежни територии в общините Варна и Балчик са заети и от вилни зони, сред които има и малки хотелски сгради. В туристическото развитие на района основен дял имат град Варна и крайбрежната ивица на север от Варна, където са разположени големите туристически комплекси с основния дял на легловата база. На юг от Варна се намират по-слабо развитите курортни зони “Варна-юг”, “Черноморец”, “Камчия”, “Шкорпиловци” и гр. Бяла, където има по-слабо туристическо натоварване и сериозни потенциали за бъдещо туристическо усвояване.

Развитието на туризма по крайбрежието на Североизточния район показва някои обезпокоителни тенденции, свързани с бума на масовия туризъм и като резултат на това - с прекомерната концентрация на туристи и материална база по крайбрежието, най-вече на община Варна и община Балчик. На практика се проявява тревожната тен­денция за непрекъснато лентовидно застрояване и урбанизиране на морския бряг от Варна на север до Балчик. А в някои туристически центрове, като например туристи­ческите комплекси Златни пясъци и Св. Св. Константин и Елена се стига до прекомерно интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда.

Най-северните територии на Черноморието, заемащи крайбрежната част на област Добрич, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от урбанистично туристическо развитие. За все още слабо усвоените, но много богати крайбрежни туристически ресурси в община Шабла има шанс да бъдат усвоявани по един по-умерен и щадящ средата на­чин, без прекомерни концентрации.

Въпреки интензивното туристическо развитие на крайбрежието има неусвоени ресурси и ненапълно използвани възможности. Към недостатъчно усвоените туристичски ресурси на крайбрежието следва да бъдат посочени минералните извори, които позволяват съчетание на климато и балнеолечение и удължаване на туристическия сезон, а също и многобройните стойностни обекти – паметници на природното и културното наследство по крайбрежието и навътре в хинтерланда, както и културните и развлекателните обекти на град Варна, които предлагат възможност за обогатяване на почивката на море и удължаване на туристическия сезон. Природните и антропогенните дадености и ресурси в крайбрежието създават възможности за развитие на целогодишен и разнообразен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен, екологичен и селски. Тези възможности могат да се използват оптимално. Но все още морският туризъм в района носи белега на едностранчиво развитие.

Североизточният район е с богато културно-историческо и природно наследс­тво, което е сериозна предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризма – културен, аграрен, екологичен, лечебен. Известни шансове в тази посока имат териториите в близкия тил на крайбрежната ивица в крайбрежните общини, както и някои общини с наличие на богато културно-историческо наследство като Шумен, Велики Преслав и др. Използването на тази възможност би могло до известна степен да обогати туристическото предлагане в района и да спомогне за намаляване на големите концентрации по брега. Но в хинтерланда на района туристическият потенциал е все още неоползотворен. Най-атрактивните туристически обекти там не са пригодени за посещение от голям брой туристи.

Необходимо е да се постигне единна туристическа идентичност на района чрез включване на територии извън утвърдените туристически центрове, особено за нуждите на специализираните и тясно профилираните видове предлагане.

Лечебният туризъм може да се развива чрез приоритетна експлоатация на находищата Балчишка Тузла, Шабленска Тузла или Таук Лиман и използване на уникалната комбинация на лечебна кал, море и минерална вода.

Културно-познавателният туризъм представлява реална възможност за комбиниране, допълване и обогатяване на туристическия продукт на района и активно включване на хинтерланда.

Деловият, конгресен и семинарен туризъм разполага с реални възможности да оказва благоприятно влияние върху подчертания сезонен характер на съвкупния туристически продукт на района.

Екологичният туризъм е свързан с възможностите за посещение на интересните защитени територии по крайбрежието и във вътрешността и наблюдение на рядка флора и фауна.

Селският туризъм също представя добри шансове за преодоляване на наличния дисбаланс в туристическото използване на цялата територия на района.

В Североизточния район като силни страни в развитието на туризма могат да се посочат:

• 
  богатите природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и световна значимост;
  
• 
  комбинацията от разнообразни ресурси за развитието на различни форми на туризъм и допълване на основния вид – морския;
  
• 
  натрупаният опит, наличието на подготвени кадри и повишената туристическа култура;
  
• 
  подобрената обществена инфраструктура и предлагането на качествени услуги;
  
• 
  алтернативният туризъм вече разполага със значим експертен капацитет и проявен интерес към практикуването му от страна на туристическата клиентела;
  

• 
  Туристическият продукт е с невисоко качество, липса на висок имидж;
  
• 
  Ниските ценови нива създават имидж на България на "евтина дестинация";
  
• 
  Общата техническа и туристическа инфраструктура е в лошо състояние;
  
• 
  Интензивността на застрояването в туристическите комплекси е много висока;
  
• 
  Екологичното равновесие е сериозно заплашено от мега строежите по крайбрежието;
  
• 
  Голяма част от заетите в туризма са с недостатъчна квалификация;
  
• 
  Замърсяването в населените места и в извънградските зони е сериозна пречка за туризма;
  

• 
  Увеличаване на международния туристопоток;
  
• 
  Разнообразяване на туристическото предлагане с непроучени природни и културно-исторически ресурси;
  
• 
  Възможностите за развитие на круизен туризъм;
  
• 
  Възможностите за развитие на целогодишен балнеологичен туризъм;
  
• 
  Възможностите за включване на хинтерланда на района в туристическото предлагане.
  

• 
  Загуба на пазари поради отсъствието на адекватна национална реклама;
  
• 
  Българите ще предпочитат съседни дестинации заради липса на адекватни предложения в страната;
  
• 
  Масовото застрояване може да доведе до отлив на туристи от Черноморието и България като цяло;
  
• 
  Много от традиционните занаяти и умения са заплашени от изчезване;
  
• 
  Претоварването на определени територии може да доведе до влошаване на качеството на ресурсите.
  

Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за общо демографско развитие на Североизточния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо някои други райони, тъй като по-големите възможности за заетост и професионална реализация в района на град Варна привличат повече млади хора от други части на страната.