Съдържание: увод глава първа
Изтегляне 0.75 Mb.
|
| Глава ВТОРА:
ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В БЪЛГАРИЯ 1. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В БЪЛГАРИЯ В България като правова държава съществува разделение на функциите на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл.8 от Конституцията на РБ). За българския конституционен модел на парламентарна република е характерна доминиращата роля на изпълнителната власт с нейният широк набор от правомощия, закрепени в редица нормативни актове. Законните права и интереси на гражданите могат в най-голяма степен да бъдат засегнати от актовете на администрацията. Ето защо възниква необходимостта от съществуване на различни механизми за контрол и наблюдение върху нейните действия. Такива механизми са залегнали в: парламентарният контрол (намерил място още в Търновската конституция; закрепен и днес в Конституцията от ’91 г. – чл. 62); административният, вътрешноведомствен контрол ; Закона за администрацията – Обн. ДВ, бр. 130 от 1998 г., Закона за местното самоуправление и местната администрация – Обн. ДВ, бр. 77 от 1991г.); общият надзор на прокуратурата и съдилищата (чл. 120, чл. 127, т.3 от Конституцията) Освен юридически обаче, в правната теория съществува и т.н. обществен (граждански) контрол върху администрацията. Липсата на правни и социални механизми в България, посредством които гражданите да наблюдават и контролират публичната администрация обуславя необходимостта от въвеждането на институцията ОМБУДСМАН (граждански защитник) в българското законодателство. В България създаването на институцията омбудсман бе инициирано от гражданското общество. Разработените законопроекти от Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ и от други неправителствени организации, включили се активно в инициативата, са в основата на процеса по създаването и утвърждаването на институцията у нас. В началото на 1998 г. Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията започва да проучва възможностите за въвеждане на институцията омбудсман на национално ниво като допълнителен механизъм за мониторинг и контрол върху държавната администрация и извънсъдебен способ за защита на правата на гражданите, накърнени от държавата или нейните служители. Към Правната програма е създадена експертна работна група, която подготвя концепция и законопроект за България. Изграждането на ефективни институции за гарантиране правата на човека представлява един от основните критерии за членство в Европейския съюз формулирани на срещата на Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. В отговор на тези изисквания в Националната стратегия за присъединяване на РБългария към Европейския съюз е включено укрепването на независими институции за защита правата на човека. Въвеждането на институции от типа на омбудсмана на национално и местно равнище е допълнителна гаранция срещу административен произвол и за свободно упражняване на човешките права. Това виждане е съобразено преди всичко със съществуващите в страната потребности и обществени нагласи, политически и конституционно правни реалности. Създаването на институция народен защитник цели създаването на нов вид гаранция за спазването на основните права и свободи на гражданите и техните организации наред със съществуващите механизми за защита: традиционните парламентарни механизми (и преди всичко парламентарните комисии), конституционното правосъдие, съдебния надзор и административния контрол, медиите, неправителствените организации на гражданите. У нас все повече нараства влиянието и сферата на действие на администрацията на всички равнища на осъществяване на държавната власт. Все повече органи на централното и местното управление с действията си, забележимо или не ежедневно засягат частните лица – физически и юридически. Съществуващите механизми не винаги са в състояние да осигурят бърза, навременна, ефикасна и леснодостъпна защита на засегнатите от всевластието на администрацията. От тук и необходимостта от нов механизъм, който не дублира съществуващите, а може да действа паралелно с тях,да допълва дейността им, да инициира пряко или индиректно намесата им, а в определени случаи – и да бъде тяхна алтернатива. В проучвателния период (1998 – 2000г.) се стига до извода, че не е назряла ситуация за конституционални промени и е възприет подход за въвеждане на институцията с обикновен закон, въпреки известните недостатъци, съпътстващи този подход. Опора за това е потърсена в опита на други страни, тръгнали първоначално по този път и впоследствие достигнали до конституционализиране на институцията. С приемането на Закона за омбудсмана от 39-тото Народно събрание приключва един дълъг период на проучвателна работа и усилия на гражданското общество в България за създаване и популяризиране на институцията омбудсман. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|