Съдържание: увод глава първа
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Местни институции от типа на омбудсмана
- 3. ПРАВНА УРЕДБА НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН
| Военният Омбудсман – действа при специфични условия по различно време в някои страни – Швеция, Норвегия, Германия, Чехия. Това е омбудсман със специфична компетентност за контрол върху спазването на правата на военнослужещите. Вероятно такъв тип омбудсман е особено необходим за страните в преход във връзка с трансформирането на военната служба в професионална, както и с оглед все по-активното включване на части от армията в мироопазващи операции в конфликтни зони, по линията на НАТО, ООН и др.
Местни институции от типа на омбудсмана – действат на регионален принцип - в отделни региони или общини на дадената държава. В редица страни и до днес парламентарният омбудсман упражнява контрол по спазване на човешките права и от страна на местната администрация. Едновременно с това се утвърждава и друга тенденция – самите местни органи за самоуправление да избират съответно лице с компетентност по спазване на правата на гражданите от евентуални злоупотреби на местната власт. По тази линия се разви и процесът в България – редица общини в периода 1998 – 2003г. на основата на споразумения между граждански организации и местните власти и в рамките на различни пилотни проекти въведоха на местно ниво институции от рода на омбудсмана. Така практически у нас местните омбудсмани изпревариха законодателното въвеждане на институцията на национално равнище. 3. ПРАВНА УРЕДБА НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН Логично, като първообраз на институцията, ще бъде разгледан омбудсманът в Швеция: там институцията е конституционно закрепена, а дейността й е детайлно уредена в Закона за Риксдага, с Правителствен акт – глава дванадесета „Парламентарен контрол” и в Инструкциите относно парламентарните омбудсмани. Омбудсманът се избира от парламента за срок от четири години и може да бъде избран повторно. Едно от изискванията при избор на омбудсман е той да има висок морален статус и правни познания, макар и да не се е изисквало задължително юридическото образование. След 1941г. няма и ограничения по отношение на пола за заемане на длъжността. В Швеция има четирима омбудсмани, като един от тях е главен и отговаря за административната дейност на цялата институция, но без да може да се намесва в разследванията на своите колеги. Всеки омбудсман носи пряка отговорност пред парламента. В Швеция разглеждането на жалба от омбудсмана не изисква тя да бъде подадена след изчерпване на всички други средства за защита. По случай, когато са изминали повече от две години от подаването на жалбата, омбудсманът извършва проверка само ако е засегнат обществен интерес. Ако даден случай се разглежда от съд, омбудсманът отлага проверката си до постановяване на съдебното решение. В Швеция омбудсманът има право да упражнява надзор върху съдилищата. Съществуват обаче неформални правила, според които той никога не се намесва по същество в материално-правната част на производството в съда и не проверява начина, по който съдилищата взимат решенията си. Сферата на дейността на омбудсмана обхваща цялата гражданска и военната държавна администрация. Изключени от тази сфера са правителството, министрите, депутатите в централните правителствени органи и до известна степен шведската Национална банка. В своята дейност омбудманите са независими и имат достъп до всякаква информация и документи, както и право на достъп до контролираните институции. Омбудсманите могат да отправят всякакви препоръки до контролираните органи, без да се намесват пряко в решенията на съда или администрацията.По всяка проверка се изготвя доклад, а ежегодно – общ отчет пред парламента. От съвременната нормативна уредба интерес представляват няколко основни момента: В началото омбудсманът е упражнявал контролни функции от името на парламента върху управлението, включващо не само администрацията, но и съдилищата. (от 1915г. на омбудсмана се дава дори правото да инициира наказателно преследване). Това определено влиза в конфликт със съвременните принципи за разделението на властите в държавата. В сега действащата шведска конституция са направени съществени промени в това отношение. Тя утвърждава независимостта на съдилищата при прилагането на закона и , като нито една публична институция – нито правителството, нито Риксдагът – имат право да се намесват в начина, по който съдът решава определени дела или прилага правните норми. По този начан правомощията на парламентарния омбудсман се ограничават единствено до наблюдение по спазването на процедурните правила и на предвидените срокове. Институцията на парламентарния омбудсман е напълно деполитизирана. До приемането на сегашната Конституция изискванията към кандидатите за длъжността са да познават закона и да са известни с безусловна неподкупност. Вече са въведени и изисквания за юридическо образование., като вече се е утвърдила практиката за подбор на кандидати от Върховния съд и от Върховния административен съд. Във връзка с конституционно установената компетентност на парламентарния омбудсман, той има достъп до всякаква информация, в т.ч. и класифицирана. Омбудсманите имат право да присъстват на съдебни заседания и на заседания на всички административни структури при безусловно изискване за ненамеса в непосредственото процедиране. Заложено е и ограничение по отношение давността на жалбите – да не се проучват жалби за нарушения от преди повече от две години. Сериозна еволюция са претърпели санкциите и методите за въздействие от страна на омбудсмана. За разлика от миналото, когато омбудсманът нерядко е влизал в ролята на обществен обвинител, днес случаите, в които омбудсманът се обръща с предложение до държавното обвинение, са единични. При констатирани нарушения най-често прилаганата сега санкция е публичната критична оценка, която се счита за достатъчно наказание. В някои случаи, когато омбудсманът прецени, че нарушението трябва да бъде последвано от дисциплинарни мерки, той може да направи доклад до висшестоящия компетентен орган със съответно предложение. Според Инстирукциите относно парламентарните омбудсмани, те трябва да приключват случаите със заключение относно законосъобразността и целесъобразността на съответните действия на администрацията , като във втория случай се прави и препоръка за целесъобразно действие. В Инструкциите относно парламентарните омбудсмани са регламентирани правилата за подаване и разглеждане на индивидуалните жалби , определен е най-общо кръгът на допустимите жалби, сроковете за проверка и отговор на гражданите, възможността по-незначителни като характер оплаквания да се отнасят до други компетентни органи и пр.Няма изрично изискване за разглеждане само на онези жалби, по които са изчерпани съдебните процедури. Ако в процеса на проучване на случая омбудсманът констатира достатъчно данни за извършено престъпление, той е задължен да инициира предварително разследване, подобно на обикновен прокурор. Като правило омбудсманът не се явява в съда. След приключване на процеса при омбудсмана се регистрира и запазва цялата документация по случая. Независимо от приоритета на частните жалби надзорната функция на омбудсмана по спазването на закона от страна на различните държавни институции се запазва и сега. Системните проверки включват преглед на документацията, разговори с отговорни длъжностни лица и служители от проверяваните институции. При констатирано нарушение още на място омбудсманът може да изрази становище и да изиска конкретна проверка. По-често обаче проверките предоставят материал за цялостен анализ и препоръки към съответния държавен орган, в т.ч. при необходимост – и към парламента за осъвършенстване на законодателството. Към 15 ноември всяка година парламентарният омбудсман представя пред Риксдага писмен доклад за дейността си през периода от 1 юли на предходната година до 30 юни на текущата. Докладът съдържа предложенията за законодателни промени, случаите на иницииране на наказателно преследване за констатирани престъпления, обобщение на другите предприети мерки, статистическа информация за осъществените проверки. Важно значение има и изпращането на доклада до контролираните институции. В Инструкциите относно парламентарните омбудсмани е регламентирана и по-специфичната функция на омбудсмана за усъвършенстване на законодателството. Омбудсманът е задължен, ако в хода на своята контролна дейност достигне до заключения за непълноти или противоречия в нормативната база, да направи мотивирани предложения до правителството или до Риксдага. Институцията омбудсман преживява дълга историческа еволюция, като в различните държави възниква и се развива при различни исторически условия и предпоставки, свързани с националната специфика. Независимо от това, все по-широкият мащаб на въвеждане на институцията, включително и в новите демокрации, дава основание омбудсманът да се третира като неделима част от институционалния механизъм на модерната европейска държава. Различията в нормативната база на омбудсмана, предопределени от специфичните особености на конкретната страна и нейното законодателство, не променят общото предназначение и принципи на функциониране на институцията. Правната уредба във всички страни въвежда институцията, независимо дали по конституционен път или със специфичен закон, с непосредствената цел – защита на човешките права и контрол върху администрацията. В определен смисъл парламентарният омбудсман доразвива законодателната функция на парламента. В специфична форма „отваря” и приближава парламента и публичната администрация към гражданското общество. Организацията и действието на институцията Омбудсман се основава на общи принципи: Принципът за изборност Принципът за мандатност Принципът за отчетност Принципът за независимост на институцията Принципът за публичност Принципът за свободен достъп до информацията, необходима за дейността на омбудсмана Тези принципи в една или друга степен важат и са база за функционирането на институцията във всяка една демокрация, както и за институциите от типа на омбудсмана, съществуващи на регионално ниво. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|