Съдържание увод първа част

Ако в семейството ни цари хармония и разбирателство, ако всички обитатели са здрави и уравновесени, излъчването на дома ни е хармонизиращо, здравословно, успокояващо. Но понякога сме гневни, раздразнителни, неспокойни, тогава еманациите на нашия гняв и безпокойство се наслояват върху предметите, които ни заобикалят и без дори да подозираме се излъчват обратно върху самите нас. В други случаи след посещението на негативно настроен или емоционално травмиран човек, в дома ни остават неговите отрицателни излъчвания, които дълго време след това неусетно за самите нас ни вредят. Много често, след като изпратим един такъв мил и любезен на външен вид човек, започваме да се чувстваме странно депресирани или потиснати.

Много ясновидци твърдят, че след такива хора могат да се наблюдават тълпи невидими за обикновеното зрение, негативни същности, които те буквално влачат след себе си, където и да отидат. Затова е добре да не допускате случайни гости в спалнята, работния си кабинет и особено в стаята, където спят децата ви. Подобни невидими “гости” от астралните нива могат също така да бъдат привлечени от кървавата храна, застоялата вода в аквариуми и вази, както и от загниващите стебла на растенията в тях и изобщо от органична материя в процес на разлагане. Ако обичате цветята, моят съвет е да ги отглеждате в саксии, защото едно откъснато и вече мъртво цвете е тъжна гледка за тези, които са развили своето вътрешно зрение.

Така или иначе не можем да превърнем дома си в бронирана и непристъпна крепост. Затова пък има различни способи, с помощта на които периодично можем да почистваме аурата на жилището си. Предлагам ви няколко такива “малки вълшебства”, които след време можете да разработите и усъвършенствате, изхождайки от личния си опит. Всяко от тях е прилагано в една или друга степен както от мен лично, така и от мои познати и приятели. Ефектът им винаги е положителен, а самото изпълнение - просто и лесно осъществимо.

На първо място в набора от варианти ви съветвам да използвате помощта на представителите на растителното царство. Учителите от висшите нива твърдят, че някои от цветята стоят на по-високо стъпало в еволюцията дори от насекомите. Всеки от нас знае за лечебните свойства на повечето от растенията. Още от древността се е знаело и за другото им приложение - на дезинфекционно средство срещу нежелани астрални натрапници и низши елементали. Такъв защитен ефект оказват чрез своето благотворно излъчване и приятен аромат здравецът, босилекът, мушкатото, ментата, розмаринът и всички етерично-маслени растения. Нашият народ добре е познавал тези им свойства, затова и досега те растат в почти всеки двор. Ако имате тази възможност, отглеждайте такива растения в дома си - в саксии или направо в градината си.

Препоръчвам ви широко да използвате и етеричните масла. На пазара вече могат да се намерят както масла наше производство, така и вносни и екзотични - като евкалипт, иланг-иланг, сандалово дърво и др. Ароматотерапията е древен способ не само за лечение, но и за енергийно прочистване, който отново се възражда и се прилага от все повече хора. За целта можете да използвате специална лампа-изпарител за етерични масла или просто чаша вода, в която сте капнали няколко капки масло.

Чудесен способ за енергийно прочистване с много добър ефект е ментовият аромат - 5 - 7 капки ментово масло капнати в чаша гореща вода. Оставете чашата близо до главата си за през нощта. Това е необходимо и много полезно, тъй като нощем, докато астралното ни тяло е навън, физическото ни тяло остава почти беззащитно и уязвимо. Ако сте в добро здраве, сутринта можете да използвате така магнитизираната вода, като напръскате с нея дрехите и жилището си. В противен случай просто я изхвърлете в течаща вода.

В случай, че у дома ви се е разразил семеен скандал (а в тези напрегнати времена поводи много), използвайте розовия аромат. Не случайно розата е наречена царица на цветята. Излъчванията на Нейно Величество Розата неутрализират еманациите на гнева, стреса, безпокойството. Унищожават империла - отрова, която се образува в нервните канали вследствие на изпитан гняв или раздразнение. Така натрупана, след време тази отрова става причина за много от заболяванията, от които днес страда човечеството. Розовото масло е скъпо, но можете да използвате ароматните пръчици от чайна роза. Ефектът е благотворен, макар и невидим за очите.

Добре действа и светената вода, в която можете да добавите и малко розова вода. С тази смес можете да поръсите цялото жилище или да я налеете в отворени съдинки, които да поставите на различни места във всяко от помещенията. Когато се изпари, просто долейте нова.

Ако в дома ви има болен човек, използвайте пшеницата. Поставете една купичка с пшеница в близост до болния (по възможност до главата). След няколко дни я изхвърлете и я подменете с нова. Малките пшеничени зрънца крият в себе си колосална енергия и имат способността да поглъщат негативните болестотворни енергии. Не случайно хлябът ни насъщен е пшеничен. Преданията разказват, че жителите на легендарната Атлантида са използвали енергията на пшеницата за задвижване на летателните си апарати.

На тези от вас, които имат напрегнати и късащи нервите професии - и в резултат на това често страдат от главоболие, предлагам да използват лечебните свойства на едрата морска сол. Поставете две шепи от нея в кърпа и я разстелете върху челото си. Полегнете за 10 - 15 мин. Отпуснете се, помечтайте си, релаксирайте на любимата си музика.

Солта, благодарение на кристалната си структура, е и чудесно средство за изчистване на последиците от вредните излъчвания на компютрите. Премахва главоболието, паренето в преуморените ви очи, напрежението. След употреба я изхвърлете във вода и вземете душ или поне наплискайте лицето си. По същият начин можете да я използвате и ако се съмнявате, че детето ви е “урочасало”. Когато аз прилагам този метод спрямо малко дете, държа ръчичките му в двете си длани и му разказвам някоя красива детска приказка. В това няма никаква магия, само е начин, който съм измислила, за да накарам детето да стои мирно и кротко, докато солта си свърши работата.

Лично за себе си се убедих в ефективността на този способ по един малко забавен начин. Веднъж моя приятелка ми позвъни по телефона, за да ми се оплаче, че неочаквано за нея самата е вдигнала температура и има почти непоносимо главоболие. Според мен причината беше конфликт с един от колегите й. Затова я посъветвах да се обгърне в бяла светлина и да си постави на челото сол по начина, описан по-горе. Когато след час позвъних, за да проверя как се чувства, тя вече беше отишла на дискотека.

Горещата баня на краката във вода, в която сме разтворили морска сол, е полезна не само когато сме се простудили. Положителният ефект на този способ от народната медицина се дължи на способността на солта да извлича негативните енергии. На стъпалата, както и на дланите ни, се намират зони с енергийни проекции на всички наши органи. Затова, ако не разполагате с вана, то можете да прилагате този прост метод всеки път когато се чувствате изтощени или неразположени.

С едра сол можете да почистите и аурата на жилището си. Поставете по шепа от нея - на лист бяла хартия или обикновена салфетка, в четирите ъгъла на всяко от помещенията. След 24 часа я изхвърлете във вода. Ако желаете, можете да повторите процедурата още два пъти.

Ако се грижите за болен човек, поставяйте по шепа сол в четирите ъгъла на леглото му. Подменяйте я всеки ден, до пълното му оздравяване. Това е особено препоръчително, ако човекът се намира за лечение в болница. На енергийно ниво атмосферата в тези здравни заведения е направо убийствена. Това е лесно обяснимо, като се има предвид присъствието на толкова страдащи хора с понижен енергиен потенциал. За медицинския персонал, обслужващ болниците, поликлиниките и клиничните лаборатории е добре да прилагат този метод както спрямо домовете си, така и по отношение на самите себе си, та дори и да почистват по този начин дрехите, с които работят. Тази профилактика във всички случаи ще им се отрази положително, макар че повечето от тях са твърди материалисти и не вярват на такива “бабини деветини”.

Аз самата съм непоколебимо убедена в съществуването на вредните негативни излъчвания от различен произход и източници, и тяхното пагубно влияние върху нас. Многократно съм ги регистрирала в домовете на различни хора - приятели, познати или такива, които по ред причини са потърсили помощта ми. Затова от личен опит смело мога да твърдя - всичко, което ви предлагам е много ефективно, но само ако е съпроводено от вътрешна смиреност и позитивна нагласа.

За енергийна защита на жилището си, както и за засилване на аурата му можем да използваме умалени макети на хеопсовата пирамида, полускъпоценни камъни или кристали. Дори и обикновени минерали или малки камъчета, събрани от нас при разходка сред природата, са способни да изпълняват защитни функции. Необходимо е обаче, когато ги внесем в дома си, да ги изчистим и заредим, преди да ги поставим на избраното от нас място.

Методите за такова изчистване и зареждане са прости и лесно изпълними. Можете да заровите камъка или кристала в едра сол. Оставете го да престои там за едно денонощие, а използваната сол изхвърлете. Тъй като представителите на минералното царство имат способността да акумулират слънчевата енергия е добре да ги оставяте за ден два на слънце или под звездите. Можете да прилагате предлаганите методи паралелно и е добре периодично да ги повтаряте.

Знайте, че това, което ние излъчваме като мисли и емоции се наслоява трайно по предметите, които ни заобикалят и вреди както на нас самите, така и на хората, с които общуваме. А след това, не след дълго, като бумеранг се завръща отново към нас. Това, дали домът ни ще бъде за нас спокоен пристан или мъчителен затвор, зависи преди всичко от нас самите.

Надничането в чуждия живот и чуждите проблеми е “болест” от световен мащаб. Повечето хора насочват вниманието си към чуждите грижи, неприятности или болести, водени от нездраво любопитство, придружено и с немалка доза вътрешно осъждане. На подсъзнателно ниво това е средство да отклонят вниманието си от собствените си проблеми. Макар и рядко, но има и такива, чийто мотив да се намесват в живота на другите е желанието да помогнат, доколкото могат. Но много често точно такава “помощ” се оказва мечешка услуга. Защото в повечето от случаите ние сме неспособни да разберем напълно другите, че и най-близките си - собствените си деца, а понякога дори самите себе си. А ако не сме в състояние да проникнем в душевния свят на някого, тогава как бихме могли да знаем от какво точно се нуждае този човек.

При различни обстоятелства към мен са се обръщали за консултация разни хора - в повечето случаи родители, от името на даден човек. На всички тях, които според мен са искрено загрижени за здравословното състояние и съдбата на своите близки, искам да кажа следното. За да мога да помогна на когото и да било, е необходимо той да потърси съдействието ми лично - т.е. сам, по собствено желание. Много често личното ви мнение, че вашият близък или познат има някакъв проблем, може да се окаже погрешно. Въпросният човек може изобщо да не смята, че състоянието му е проблематично и че се нуждае от чужда намеса или помощ. В такъв случай страничните съвети и препоръки към него ще се окажат безполезни по простата причина, че той изобщо няма да се възползва от тях. Освен това навлизането в чуждо енергийно поле, без знанието и съгласието на съответния човек си е чиста проба “нахлуване” в неговата неприкосновена зона, форма на енергиен шпионаж, и е нарушение на законите на Вселената. Всеки, който предприема подобна намеса, носи кармична отговорност за всякакви действия от такъв род, без значение какви са мотивите, които го ръководят.

Една древна източна мъдрост гласи: “Човек има право да се скита свободно из мислите си и дори Бог не си позволява да нарушава това му право”. Важно е да се знае, че свещеното ни право на свободна воля, което ни дарява и свободата на лични чувства и мисли, е божествено притежание, което е дадено на всяко човешко същество - без разлика каква е неговата национална, расова или религиозна принадлежност.

Вярно е, че има хора, които съзнателно и целенасочено предприемат подобни намеси. Но тук вече става дума за т.н. магия и такива личности често изобщо не си дават сметка каква висока цена ще платят след време за деянията си. От личен опит зная, че всички мои усилия да помогна на някого без неговото изрично съгласие са безрезултатни. Да не говорим за това, че губя от личното си време

Вярно е, че има хора, които съзнателно и целенасочено предприемат подобни намеси. Но тук вече става дума за т.н. магия и такива личности често изобщо не си дават сметка каква висока цена ще платят след време за деянията си. От личен опит зная, че всички мои усилия да помогна на някого без негово изрично съгласие са безрезултатни. Да не говорим за това, че губя от личното си време, което бих могла да използвам, за да помогна на някого, който наистина се нуждае и желае помощта ми.

Преди известно време имах доста поучително за мен преживяване от подобен род. Мой приятел имаше дългогодишен здравословен проблем и аз, водена от най-чисти подбуди, му предложих помощта си. Тогава не сметнах за необходимо да му поясня, че за разрешаването на въпросния проблем е необходимо и неговото лично съдействие. Човекът очакваше да му предложа някаква билкова рецепта или нещо подобно и остана разочарован от метода ми, който изискваше и промяна в собствения му модел и поведение.

Резултатът от този ми опит беше нулев, разбира се. Освен това, подразнен от това, че съм съзряла аспекти от характера му, които той се стараеше да прикрие, човекът ме засипа (за жалост, зад гърба ми) с косвени упреци и атаки. Наложи се дни наред да се моля от цялото си сърце за прошка - и за него, а и за себе си, защото в крайна сметка аз бях предизвикала цялата ситуация с ненавременната си и необмислена намеса. Съществуваше реална опасност въпросния човек да понесе обратния удар от злостните си атаки, отправени към мен. Защото, както вече съм писала, всяка мисъл излъчена от нас - добра или лоша, рано или късно се завръща, привлякла към себе си сходни (позитивни или негативни) енергии. От тези си злобни мисли той би пострадал, но и аз бих понесла кармична отговорност, защото косвено ги бях предизвикала.

Много от нас, водени от отчаянието и безизходицата, както и от желанието да помогнат на близките си, тръгват да дирят помощ - без тяхно знание, но от тяхно име - при гледачки, ясновидци и лечители с недотам чиста репутация. Лично аз не ви съветвам да го правите, защото в повечето случаи вместо да изпишете вежди, можете да извадите очи. А ако човекът, при когото сте отишли, ви каже нещо подобно на написаното дотук, тогава бихте могли да му се доверите. Остава само да убедите близкия си да се обърне към него по собствено желание.

Животът на всеки един от нас е сложен и многопланов. Задачите, които има да решава дадена душа в този си живот в повечето случаи остават скрити и непонятни дори и за най-близките ни. Много често страданията или болестите са избор на душата с цел отработване на карма или усвояване на важен житейски урок. Понякога член от семейството боледува, за да могат близките му, грижейки се за него, да развият у себе си чувство на състрадание и разбиране. Има много случаи, когато боледувайки, ние косвено казваме на хората, които ни заобикалят, че се нуждаем от обич и съчувствие. За да е готов да приеме каквато и да е помощ, страдащият човек трябва да е наясно със самия себе си, както и с това, че има проблем и че не е в състояние сам да се справи с него. Ненавременната ни или нежелана намеса, вместо да даде положителен резултат, по-скоро би влошила и усложнила нещата.

Няма нищо по-благородно и човешко от желанието да помогнем на някого, който видимо страда. Важното е да предложим помощта си ненатрапчиво и тактично и да не се обиждаме, ако протегнатата от нас ръка бъде отблъсната. Личната свобода и право на избор, които ние така високо ценим, когато става въпрос за самите нас, е свещена и неприкосновена. Нека да я отстояваме за себе си и да дадем право и на другите да направят същото. Подобна толерантност и търпимост, проявени спрямо човека до нас ще направят и нашия живот по-добър и светъл. А това нещо, което всеки от нас желае.

ХРАНАТА - ЛЕКАРСТВО ИЛИ ОТРОВА
През последните години здравословните природосъобразни начини на хранене добиват все по-голяма популярност. Хората започнаха да осъзнават, че за доброто им физическо и емоционално състояние от съществено значение е избраният от тях хранителен режим. На книжния пазар се появиха многобройни и разнообразни по отношение на предлаганите методики книги по тези теми. Първоначално преобладаваше преводната литература, но напоследък редом с книгите от чужди автори достойно място заеха и такива, написани от български природолечители и специалисти в областта на диетологията и храненето. Мнозина са постигналите изцеление на хроничните си болежки, прилагайки един или друг метод. Някои са се ориентирали към строг вегетариански режим, други са се спрели на разделното хранене, трети са приложили метода на лечебното гладуване. Всеки, който е постигнал пълно, та дори и частично излекуване с помощта на един или друг режим на хранене се е превърнал в негов горещ привърженик и пропагандатор.

Моето дълбоко убеждение е, че е много важно не само какво ядем, а и в какво емоционално състояние сме, когато се храним. От съществено значение е по време на хранене да сме спокойни и в добро настроение. Не случайно в древността са смятали храненето за свещен акт. Приемайки една или друга храна ние не поглъщаме просто хранителни вещества в определена комбинация, а информация с определена степен на вибрация. Съветвам ви никога да не се храните, ако се намирате в състояние на нервна превъзбуденост, безпокойство или гняв. В такива моменти приетата храна се превръща в отрова (в буквалния смисъл на думата). За освобождаване на организма от натрупаните по този начин отрови са необходими дни, а понякога и седмици. Мнозина са се “сдобили” с хроничен гастрит или имат проблеми с наднорменото си тегло именно поради тази причина. В повечето случаи такива хора изпитват остра необходимост да хапнат нещо, когато са ядосани или притеснени. И необяснимо за тях самите “качват” килограми, въпреки че количеството храна което приемат, е в рамките на нормалното. И причината за това не е толкова в калориите, нито във вида на храните, които приемаме, а в нашето душевно състояние по време на хранене.

Не е плод на случайност въведената от християнската религия (а и не само от нея) традиция да се произнася молитва преди хранене. Ако отправянето на молитва ви е чуждо и непривично, то просто се постарайте да се разсеете и успокоите, когато сте гневни или потиснати, а ви предстои да седнете на масата. Прегледайте забавната страница в някой вестник, решете кръстословица или отскочете до съседния магазин, дори и да не се нуждаете от покупки в този момент.

Крайно вредно за здравословното ни състояние е гледането на телевизия по време на хранене - особено ако става дума за филми, в които преобладават сцените на насилие. Телевизионните новини, изобилстващи с информация за катастрофи, природни катаклизми, кървави атентати и военни конфликти в повечето случаи ни натоварват с излишни отрицателни емоции. Затова, ако обичате да гледате информационни предавания (или да ги слушате по радиото) просто се постарайте да не съчетавате приемането на храна с приемането на такъв род информация. Ако толкова ви се иска да гледате телевизия, докато се храните, просто превключете на музикален или спортен канал.

Същият вреден за здравето ни ефект има и коментирането и/или обсъждането на негативни въпроси свързани със семейни проблеми, политически спорове и каквито и да било теми от този род, докато обядваме или вечеряме. Храненето набързо, “на крак”, дава същия негативен резултат. Вследствие на такива нездравословни навици много често намалява активността на трета чакра (енергийния център, който се намира на нивото на слънчевия сплит). Този център се проявява чрез панкреаса и “захранва” с енергия храносмилателната система, черния дроб и жлъчката. Затова, ако имате проблем с някой от изброените органи, замислете се над написаното дотук.

Много важно за здравето ни е и емоционалното ни състояние, докато приготвяме храната си. Ако сме ведри и в добро настроение, то и приготвената от нас храна ще е здравословна е полезна - както за нас, така е за останалите членове на семейството ни. Както и обратното. А от това най-често страдат децата. Тъй като тяхната аура е все още крехка и неукрепнала, те са най-уязвими за негативните вибрации на нашия гняв или безпокойство, прехвърлени върху “вкусната” вечеря, която сме приготвили. Това е и едно от обясненията за това, че децата в някои семейства твърде често боледуват по необясними причини. Понякога децата интуитивно чувстват негативните вибрации на храната, която им поднасяме и отказват да я приемат. А ние, в неведението си, приемаме отказа им за поредната проява на каприз и, разгневени от упорството им, с всички сили и средства ги насилваме да я погълнат. И после се чудим защо детето повръща, има стомашно разстройство или (не дай си боже) гастрит още в трети клас.

Затова е добре да се замислим в какво настроение сме, докато си приготвяме храната, консервите за зимата, та дори чая или кафето си. Ами така е. Това, което човек сам си направи, не бе могъл да му причини и най-злият му враг. А дали си струва да се превръщаме във врагове на самите себе си решаваме самите ние.
ПЕТА ЧАСТ
ЗА МЪРТВИТЕ ИЛИ ДОБРО ИЛИ НИЩО
“И очите си да изплачем, не можем да го върнем”. Тази фраза е комай единствената, която ни идва на ум, когато се опитваме да изразим съчувствието си към безутешните близки на починал човек. Болката, която съпътства раздялата ни с обичан наш близък или приятел е почти непоносима и само времето бавно и постепенно я заличава. Дори хората, вярващи в прераждането и безсмъртието на душата, са подвластни на това душевно страдание. Защото знаят, че ако съдбата отново ги срещне в следващ живот с обичания от тях човек (а понякога това наистина се случва), те вероятно няма да го разпознаят веднага. Може би ще почувстват със сърцето си, че го познават отнякъде, възможно е да го обикнат от първата си среща с него. Смътно ще усещат, че нещо ги свързва, но това ще е всичко. Рядко, много рядко, при изключителни ситуации съдбата повдига булото на забравата и ние съумяваме да прозрем отколешната си връзка с някои от хората, които трайно присъстват в живота ни.

Сигурно знаете, че от незапомнена древност са съществували хора, които са притежавали дарбата да контактуват с Отвъдното. Някои от тях виждат неговите обитатели с духовното си зрение, други дочуват гласове и звуци, трети долавят интуитивно посланията от Невидимия свят. Хора с такива способности съществуват сред нас и днес. Към тях понякога се отправят с надежда за утеха близките на човек, отпътувал от този свят. По принцип в това няма нищо осъдително. Но при едно условие - да не се прекалява с тези призовавания на мъртвите и общуването с тях - директно или чрез посредничеството на медиум. Това не носи нищо добро нито на тях, нито на близките им, останали да довършат земните си задачи. Понякога и намиращите се отвъд Завесата проявяват желание да се свържат с останалите на Земята техни близки. Някои от тях по различни причини все още биват неудържимо привличани от земния живот. Други се опитват да бдят над нас и да ни помагат и закрилят - така, както те го разбират.

Беше през зимата на 1995 година. Предстоеше ми сериозна хирургическа операция. Ден преди това се наложи да премина задължителния в такива случаи преглед при кардиолог. Лекарят, който се зае с картона ми, доста ме заинтригува. Докато драскаше по хартията заключенията си от прегледа, съумяваше същевременно да разговаря и с другата пациентка, намираща се в кабинета. Говореше нещо за покойната й баба, даваше й съвети как би трябвало да се успокоява и да не взима нещата навътре, докато в един момент аз започнах да се питам къде съм попаднала - при кардиолог или при психоаналитик. Накрая той свърши с писането, връчи ми болничния картон без да ме погледне, но когато вече бях хванала дръжката на вратата, изнервена и обзета от желанието по-скоро да се махна оттам, до слуха ми достигна пресипналият му глас - “Я почакай да ти кажа и на теб нещо важно. Ти имаш една баба, която на времето е баяла и врачувала”. . . Замръзнах на мястото си.

Баба ми по майчина линия беше починала преди доста години. Но откакто я помнех, та почти до смъртта си, тя наистина баеше и врачуваше. Славеше се като баячката на селото, в което живееше, а то се намираше на стотици километри далеч от града, в който аз се намирах в момента. Нямаше начин докторът да я познава, че и да знае с какво се е занимавала приживе. А и това, което тя правеше беше много рядко срещано, още повече по онова време. Изключено беше да се налучка, ей така, случайно. Този човек, когото виждах за пръв път в живота си, не налучкваше. Той знаеше. - “Докторе, ти направо ме застреля” - промълвих аз, върнах се обратно и приседнах на стола срещу него. Реакцията ми изобщо не го впечатли, явно не му беше за пръв път.

“Ама тя не само е лекувала и врачувала. И други неща е правила, ама Господ й е простил. Тази твоя баба ти е закрилница. Казва ми, че ще те пази по време на операцията, та да не се страхуваш. Ще има малки усложнения след това, но не е страшно. Сега купи нещо и раздай за “бог да прости”, а като се оправиш да й запалиш една свещ. Ама непременно!”

А сега де! За какво отидох там, а какво излезе. Върнах се в болничната стая леко озадачена, но и развеселена от този странен мъж. Операцията наистина мина нормално, след това наистина имаше леки усложнения. А след година узнах и какво е имал предвид той за онези “други работи”, за които на баба ми вече й беше простено.

Преди да ми се случи това, за което ви разказах, бях чувала за такива хора, които притежават способността да общуват с покойници. Не изпитвах кой знае какви съмнения по тези въпроси, но и не им вярвах безрезервно. След случилото се обаче вижданията ми по въпроса доста се промениха.

Въпреки това все още смятам, че контактите с преселилите се в Отвъдното не са желателни по много причини. Ако разтворите Библията, ще прочетете, че Мойсей недвусмислено забранява на евреите да използват посредничеството на врачки, магьосници и “такива, които говорят с мъртви”. Пренебрегвайки тази забрана Саул - първият помазан цар на евреите, е използвал медиум, за да разговаря с духа на Самуил. Впоследствие и заради тази му простъпка, наред с други негови нарушения на Закона, Бог вдигнал благословията си от него и възцарил Давид.

Когато човек приключи земното си съществуване, изоставяйки физическото си тяло като износена и ненужна вече дреха, той “облича” астралното си тяло. С него продължава своето съществуване в Астралния свят. В това измерение, което е просто друго състояние на материята (както парата е другото състояние на водата) той продължава своето развитие.

Познавам хора, които съвсем свободно общуват със свои починали близки. Тези “умрели” се явяват за много кратко време, винаги бързат да се връщат и твърдят, че са много заети и претрупани с работа. А каква е тази работа? Ами най-разнообразна. Някои се заемат с обучението на обитателите на по-долните нива. Други помагат на тежко и неизлечимо болни при напускането на физическите им тела и преминаването им отвъд Завесата. Мнозина се грижат да посрещнат прииждащите на групи души на загинали при природни бедствия или при военни сблъсъци. Много от напредналите и духовно развити наши събратя, въпреки че са научили земните си уроци и повече не се нуждаят от превъплъщение, остават по свой избор в по-висшите нива, но все пак в близост до Земята, за да помагат на човечеството. Някои от тези напреднали души продължават своите изследвания в дадена област на науката, които не са успели да довършат по време на земното си съществуване. Резултатите от тяхната работа, когато му дойде времето, се долавят от ума на чувствителни, възприемчиви за подобни вибрации хора във физически тела. Тогава те ги реализират и поднасят на човечеството - това са откритията и изобретенията във всички сфери на науката. Това са вдъхновенията, които осеняват писатели, художници, композитори. Контактът и сътрудничеството ни с Тънкия свят е постоянен и непрекъснат. И ако ние, които сме от тази страна на Завесата не винаги го осъзнаваме с физическите си мозъци - т. е. в будно състояние на съзнанието, то е защото така трябва. За да можем да се справяме безпрепятствено с конкретните си задачи тук.

Ето защо една от причините Библията изрично да забранява контактите с обитателите на Тънкия свят е, че и там те продължават своето духовно развитие. Призовавайки скъпите на сърцето ни покойници обратно, опитвайки се да ги задържим в низшите слоеве, като общуваме често с тях посредством медиум, а понякога и без чуждо посредничество, ние вършим сериозно нарушение на Космическия закон. Спъваме тяхното, а до известна степен и нашето собствено духовно развитие.

Безутешната ни скръб по отпътувалите в Отвъдното се долавя от тях, и в повечето случаи им донася страдание вместо утеха. А когато към това добавим и призоваването им обратно, ние започваме - в буквалния смисъл на думата, да им пречим. А бихме могли да им помогнем, като вместо неистово да ги зовем обратно, се молим за тях. Ето и една кратка и много полезна молитва - “Господи, помогни на тази душа да се издигне към Светлината - към нивото, на което принадлежи”.

И все пак, ако с починал човек ни свързва чувство на привързаност и любов, нещата не са толкова зле. Лошо става и за двете “страни”, когато дори смъртта не е успяла да заличи чувството на огорчение, обида или омраза, което по ред причини ни е свързвало тук. Тогава се стига до “слепване” на полето ни с това на човека отвъд Завесата и последиците са направо плачевни - и за двете страни. Обитателят на отвъдното бива насилствено задържан от тези негативни емоции в по-низшите слоеве. За пребиваващия във физическо тяло започват болести и неприятности с необясним произход, цялата тази история се записва в кармичните му структури. И в следващ живот ще не ще, кармата отново го среща с човека, когото е мразил. И това се повтаря дотогава, докато “противниците” не се смирят и не си простят, развързвайки по този начин кармичния възел, който ги е свързвал. Посланието на Христос - “Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят” следва да се прилага в живота и по отношение на напусналите материалния свят.

До подобно нежелателно енергийно обвързване в редки случаи може да се стигне дори и когато покойникът е човек, обичан от нас. В такива ситуации понякога се случва, съсипан от скръб и неспособен да се пребори с болката от раздялата, останалият тук в рамките на броени месеци да последва починалия в Отвъдното. За пръв път узнах за такава негативна по своите последици зависимост от книгата на Лазарев “Диагностика на кармата”. Терминът, който той употребява е “слепване” на полетата. А нежелателните му последици изпитах на собствения си гръб съвсем наскоро.

По странен начин съдбата доведе при мен млада жена с тежко заболяване, за което съвременната медицина все още не е открила ефективен метод на лечение. Още преди да се срещнем лично (за пръв път в този живот), вътрешното ми Аз разпозна в нея стар и обичан приятел от предишни съществувания. В продължение на малко повече от месец почти денонощно се борих за живота й, влагайки цялата си енергия, любов и стремеж да помогна. За този кратък период, неусетно за мен самата, се оказах емоционално въвлечена в болката, надеждата и отчаянието на тази млада жена и нейните близки. Когато, въпреки всичко, тя избра да си отиде, аз бях покрусена. Дни наред след това трагично събитие не можех да мисля за нищо друго, обсебена напълно от нейното почти осезаемо присъствие. Докато в един момент осъзнах, че може би в резултат на съвместната ни битка за живота й полетата ни се бяха “слепили”. Тогава, след като у дома запалих свещ, отправих молитвата, посочена в горните редове. Освен това помолих полетата ни да бъдат разделени, за да може всяка от нас да продължи по собствения си път. На следващия ден болката и черните натрапчиви мисли си бяха отишли. Това, което почувствах, беше усещането за свобода и едно неописуемо с думи вътрешно облекчение. Както винаги досега, когато съм помолила за помощ, и този път я получих в най-нужния за мен момент и по най-подходящия начин.

Разказах ви тази лична случка, защото чрез нея бих могла да помогна и на други хора, загубили близък човек. Не бих могла да им дам утеха - тя идва постепенно единствено с времето. Но освен как да се освободим от нежелана връзка с покойник, мога да им дам практически съвет свързан и с невидимите енергии, което ни заобикалят.

Често пъти дрехите, с които сме били облечени на погребението на близък на сърцето ни човек, се оказват източник на отрицателно енергийно въздействие. Нашата непоносима болка и скръб, както и тази на другите хора, присъстващи на погребалната церемония, се натрупват не само в душите ни. Те се наслагват и върху облеклата, които сме избрали да носим в този трагичен за нас ден. Откривала съм такива дрехи в домовете на мои приятели. От опит зная, че вредното им излъчване бавно и незабележимо започва да се разпростира върху дома и неговите обитатели. Затова е добре те да се унищожават (чрез изгаряне) след изтичане на траура, който сами сте си определили. Ако не желаете да се разделите с тях, тогава бихте могли да ги “изчистите”, което ви съветвам да направите и ако сте решили да ги подарите на някого. За това съществува един прост и ефективен способ. Купете си четири осветени в църква свещи. Размерът и цената им са без значение. Поставете дрехите от траура на пода е около тях разположете свещите под формата на квадрат. Запалете ги, като при запалването на първата от тях се помолете силата на пламъка им да изчисти всички лоши и зловредни енергии, които са ги пропили. Оставете свещите да изгорят до края. След този скромен ритуал постъпете с тях, както намерите за добре.

Описаният метод е приложим и по отношение на дрехи, които е носил тежко болен човек. Същото важи и за леглото, но което болният е лежал по време на боледуването. Освен свещи в горепосочените случаи можете да използвате и едра морска сол по начина, който вече съм описала. Добре е да изчиствате по един от двата начина и дрехите, купени от магазините за облекла, втора употреба. Не твърдя, че всички са носители на негативни енергии, но има и такива - зная го от личен опит.

Болката, която съпътства раздялата ни с близък човек, е най-човешката и разбираема болка. Тя не е, и няма да бъде спестена на нито един от нас. Но заради вас, които оставате тук, заради вашето здраве и за ваше добро ви съветвам - не призовавайте душите на мъртвите обратно. Нито в сънищата си, нито наяве. Това е не само безполезно, но и вредно - както за тях, така и за нас, живите. Молете се за тях, спомняйте си за доброто, което са оставили след себе си. Простете им, ако приживе са ви наранили. И не им казвайте “Сбогом”, а “Довиждане”.

А ако напусналият това измерение е човек, когото определяте като “враг”, и ако тази непривлекателна перспектива - да се срещате с него и в следващи животи - не ви допада особено, то най-добре ще е да простите от сърце на този човек. Помолете се да му помогнат да се издигне до нивото, на което принадлежи. Простете, забравете и го оставете да следва своя път. Древните римляни са казвали - “За мъртвите или добро, или нищо”. И са имали основание за това.