Съдържание: увод

Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залесяване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветрова и водна ерозия на почвата.

Към категорията на нарушените терени на територията на общината се отнасят съществуващите в момента сметища за ТБО.

Земна основа и земни недра. Територията на община Кайнарджа попада в Мизийската плоча съгласно разположението на големите морфотектонски области в България. Утайките на мезозоя и неозоя в областта на плочата са значителни. През мезозоя – горната креда „апт” започва отлагането на пясъчници, а в по-северна част — на варовито-мергелната седиментация. През неозоя – Сарматските седименти се разкриват по деретата, над аптските варовици. Развити са в песъкливо–глинест фациес. През антропогена-кватернера отложенията имат повсеместно разпространение в разглежданата територия. Те са представени от льосовия комплекс (льос и льосова глина) с мощност до 30-40 см.

Територията се характеризира с дълбочинни подпочвени води. Водоносни се явяват окарстените аптски варовици.

Слаби подпочвени води са установени и в льосовите отложения. Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проявление и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването и устройството на територията. По физико-механични показатели строителните почви са подразделени на:

- скали, с много добри физико-механични показатели като земна основа;

- полускални, които предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;

- глинести, които са със занижени физико-механични показатели, а льосовите отложения служат за земна основа, които притежават неравномерна пропадъчност – ІІ тип.

Територията на общината попада в зоната за сеизмично районирене на Република България с интензивност от VІІ степен и с сеизмичен коефициент Кс = 0,10 (намира се в приложенията -5).

Свлачищата в територията на община Кайнарджа не са известни.

Полезни изкопаеми. Територията на община Кайнарджа е бедна на полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми са разработени и ползвани пясъчниците и варовиците от апта на територията на общината в каменната кариера за добиване на пясък, чакъл и глина за строителна керамика в землището на с.Кайнарджа. В момента не функционира.

10.2. Ландшафт, биологично разнообразие и защитени територии

Характеристиките на ландшафта с техните физически, културни и естетико-емоционални измерения участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, доколкото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлекателност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природогеографските условия и дадености - климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естествено развитие и човешката дейност е формирало части от територията със специфичен ландшафтен облик с различни по големина пространствени измерения. Елементите, които конкретно са ги обусловили на територия на Алфатар със земеделските земи – обработени, пасища и ливади; горите и ветрозащитните пояси; малкото на брой дерета; скални образувания-пещери; населените места, производствените съсредоточия и другите урбанизирани територии; транспортната и енергопреносната мрежа. Човешката намеса е изменила облика на природната среда в слаба степен на територията. По предварителна преценка комбинацията от естествени и създадени условия на територията на общината позволява идентифицирането на следните видове и разновидости ландшафти:

ОУП на общината ще изисква устройствените решения да бъдат насочени към формирането на устойчив и хармоничен ландшафт с изява на специфичните елементи:

- да прилага последователно ландшафтноустройствен подход, насочен към опазването и възстановяването на общите ландшафтни характеристики на територията ;

- да проучи внимателно възможните варианти за провеждане на бъдещите транспортни и инфраструктурни мрежи и съоръжения и включване в плана на онези от тях, който в най-малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики;;

- при реализирането на мерките за рекултивация на нарушените терени;

Биологично разнообразие

Растителност. Характерът на растителността в общината и нейното географко разпостранение се обуславя от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелстват, че в миналото общината е била покрита с добре развита горска растителност. С течение на времето част от горската растителност е унищожена за разширяване на обработваемите земи. Заедно с това за значителната намеса на човека по отношение на горската растителност свидетелстват уединени малки по площ дъбови, акациеви и орехови горички. Община Кайнарджа попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени естествени гори и равнинни терени с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот, белизма, садина и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. Горите в района са представени от 97% широколистните видове и 3% иглолистни видовe (черен бор). Основният дървесен вид, който преобладава е церът, образуващ смесени и чисто издънкови насаждения. По склоновете на суходолията се срещат формации от смесени насаждения от липа, габър, бряст и клен, а в долинните низини - топола и акация.  В общината има създадени 500 дка полезащитни пояси от акация, махалебка, гледичия, зарзали, габър, дъб, в т.ч. канадски дъб и други видове. В състава на характерните за общината растителни формации участват дървестни, храстовидни, полухрастовидни и тревисти видове, както следва:

Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове житни треви, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

В територията на общината се срещат следните формации от лечебни растения, като са разпределени в таблици по нужди за ползваемост:

ТАБЛИЦА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ В ОБЩИНА КАЙНАРДЖА ЗА ПРОМИШЛЕНИ НУЖДИ

ТАБЛИЦА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ В ОБЩИНА КАЙНАРДЖА за лични нужди

- Клас земноводни: тритон, дъждовник, обикновена чесновница и зелена крастава жаба;

- Клас влечуги: слепоци, ливаден гущер, ивичест гущер, зелен гущер, смок мишкар, пепелянка, обикновена шипоопашата костенурка;

- Клас птици: гугутка, гривяк, гургулица, яребица, фазан, пъдпъдък, обикновена кукувица, сив кълвач, зелен кълвач, полска чучулига, качулата чучулига, селска лястовица, градска лястовица, сврака, полска врана, сива врана, орел, ловджийски сокол и сокол скитник, яребицата, свраката, пъдпъдъкът, сойката, славеят, бял щъркел, домашен и сив врабец. В естествените пещери гнездят различни видове птици и това представлява едно от орнитологично важните места в България;

- Клас бозайници: сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, чакал, лисица, вълк, див заек, таралеж, къртица, катерица, лалугер, обикновена горска мишка, домашна мишка, сив плъх, сляпо куче, черен пор, язовец;

Защитени територии и обекти

Защитените местности и обекти са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:

В община Кайнарджа има обявени защитени зони по Натура 2000, които са разпределени по съответните землища на населените места както следва:

• 
  В землището на с.Войново попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на дивите птици;

• 
  В землището на с.Давидово попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с.Каменци попада една защитена зона от Натура 2000:
  

• 
  В землището на с.Попрусаново попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с.Посев попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Средище попадат 2 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Стрелково попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Голеш попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Суха река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Краново попадат две защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Суха река” – опазване на природните местообитания;