Съдържание: увод

- с. Кайнарджа – черква "Света Тройца";

- с. Каменци – черква "Воскресение Господне";

- с. Светослав - черква "Свети Архангел Михаил";

- с. Зарник - джамия ;

- с.Голеш – джамия;

- с.Посев – джамия;

- с.давидово – джамия;

- с.Господиново - параклис „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски”;

- с.Каменци - женски манастир;

В тези институции също се провежда културно образователна дейност.

Изводи за културната дейност. За успешното и ефективно развитие на читалищната мрежа съществуват следните ограничения: лошо поддържан и енергонеефективен сграден фонд, липса на обзавеждане, остарял библиотечен фонд, липса на достъп до интернет, липса на съвременни информационни и технически средства, не добре организирани контакти с подрастващите, недостатъчна квалификация на кадрите. От съществено значение е използването на наличния капацитет на изградения неправителствен сектор, който да бъде привлечен като партнираща или водеща страна при реализирането на конкретни дейности, свързани с привличането на средства за подпомагане на културния живот в общината. Необходимо е да бъдат разработени повече маршрути за културен, селски и опознавателен туризъм, включващи обекти от културно-историческото наследство на общината. За целта следва да се заделят ресурси и се насочат усилията на администрацията към рекламно-информационните кампании за популяризиране на културния и туристически продукт.

Проблемите в областта на културата произтичат от недостига на финансови средства, както за поддръжка на многото паметници на културата и базите на културните институти, така и за тяхната издръжка и обезпечаването на богатия културен календар. Общината съумява да привлече допълнителен ресурс по различни програми и проекти, но те не могат да решат всички проблеми, свързани със съхраняването на културно-историческото наследство. Ограничените възможности на бизнеса в общината не стимулират интереса му да инвестира в култура. Средните работни заплати на заетия персонал в културните институти са ниски.

- стадионът в с.Кайнарджа е построен през 80-те години и това е единственият стадион, който функционира на територията на общината, с площ от 10,973 дка. Към него има и сграда за битовите помещения. За поддържането на спортното съоръжение се отделят средства от общинския бюджет;

- спортен терен има и в с.Средище с площ от 16,856 дка. Той е в лошо състояние и има облика на изоставена нива, поради липса на финансови средства за поддържането им;

- спортните прощадки към училищата са другите места за спортуване на подрастващите, но в тях липсват основни елементи за развитието на масов спорт.

През 2011 г. са изграждени 3 детски площадки – в с.Полковник Чолаково и с. Голеш (в района на кметството и в двора на основното училище), като са добре оборудвани за игра, благоустроени и озеленени. За ежедневни спортни занимания може да се ползват и трите парка в населените места.

Хроничните финансови дефицити са в основата на лошото състояние на спортните съоръжения, амортизирани и недостатъчни съоръжения и екипировки, малко спортни изяви и професионални клубове. Като цяло откритата спортна база, с изключение в известна степен училищната е не само недостатъчна по площ, но и недобре поддържана - липсата на средства води до нефункциониращи спортни обекти и съответно до липса на интерес от спортните клубове. Липсват плувни басейна (открити и закрити). В обобщение може да се посочи, че преобладаващата част от поддържаните съвременни спортни съоръжения обслужват сравнително ограничен контингент и не осигуряват условия за масов спорт на местното население.

8.4. Административно и финансово-кредитно обслужване, пощенски услуги

Административното обслужване на населението се осъществява от общинската администрация в село Кайнарджа, кметствата в селата и кметските наместници във всички населени места: гражданска регистрация (административно-правно обслужване), административно-техническо обслужване, данъчно и др. Административни услуги на гражданите се предоставят и от териториални организации, които имат представителства в общината. Липсата на телекомуникационни услуги представлява пречка за повишаване на ефективността и прозрачността от предоставянето на публични услуги на населението (образование, здравеопазване, услуги на местната администрация, данъци, друго социално обслужване на гражданите), както и услуги за местния бизнес (бизнес информационни системи, данъчна информация и други услуги за бизнеса, предоставяни от местната власт). На територията на общината липсва или е слаба пазарна инфраструктура (банкови и застрахователни институции, борси, юридически и счетоводни консултации и др.). Услуги като компютърни зали с достъп до интернет също са слаби. В сферата на административните услуги работят 60 души.

Финансово-кредитно обслужване. Банкови услуги на територията на общината са слаби. Само Банка ДСК има офис в община Кайнарджа. Общинската администрация се обслужва от банка “Хеброс”, но за всяка услуга се налага пътуване до областния център.

Същото е положението и със застрахователните компании. В по-голямата си част населението търси застрахователни услуги от ДЗИ.

Обектите за търговското обслужване и храненето са съсредоточени предимно в опорните селища на общината.

Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване със стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център.

В с.Кайнарджа е изграден Туристически център.

8.6. Изисквания към ОУПО

Като цяло община Кайнарджа се характеризира със относително развита социална инфраструктура, която разполага със сгради и съоръжения в недобро състояние. Едновременно с това, някои от системите й като цяло, а други в определени свои аспекти притежават съществени недостатъци с устройствени измерения, част от които пораждат проблеми на обслужваното население. Спесификата на структурата в контингента, подлежащ на образование, мотивира преструктуриране на мрежите от детски градини и основни училища. Неудовлетворително е състоянието на здравното обслужване в част от селата. Сценичните форми на културния живот на общината и в частност на града не търпят развитие поради липсата на подходяща зала. Ограничени са възможностите за спорт и физкултурни занимания на населението, както в центъра, така и в останалите селата; липсва база, особено покрита, за спортни прояви; липсва база за разнообразни видове спорт и в частност за игри с топка, както и за плуване. Силно ограничени до липсващи са в селата финансово-кредитните услуги. Горните нерешени проблеми мотивират следните изисквания към ОУП на общината:

- да определят условия за рефункционализацията на обекти от социалната инфраструктура с отпаднало първоначално предназначение и респективно настаняване в тях на други подходящи обекти със социално предназначение;

- да се предвидят възможности за изграждане на достъпна среда във всички сфери на обслужването;

- в рамките на общината или като съвместно с други общини да се предвиди локализиране на комплексен спортен център с възможности за изграждане на широк спектър от спортни съоръжения;

- да се предвиди устройствена зона за музей с археологическа, историческа и етнографска насоченост, използвайки теренните дадености на общината;

- в рамките на общината да се определи подходящо място за изграждане на зална сграда с културно или универсално предназначение;

- да се предвидят извънселищни обслужващи центрове;

- да се предвидят специфични устройствени зони за историческите паметници със съответната инфраструктура;

- да се предвидят специфични устройствени зони за опознавателен културен туризъм;

Транспортната инфраструктура на територията на общината е ограничена главно до автомобилния транспорт. Дължината на пътната мрежа в общината е 115 км. През територията на община Кайнарджа преминава второкласен път Силистра-Добрич-Варна и третокласен път Алфатар-Войново-Кайнарджа-Краново. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Липсват пътища от I клас. Външните връзка на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа:

- Второкласната пътна мрежа е представена от път ІІ-71 Силистра – Добрич - Варна. Този път е гръбнака на общината и осъществява връзките на общината с вътрешността на страната в североизточна и източна посока и е с дължината 27,20 км;

- Третокласният път път ІІІ-1151 Алфатар – Войново – Кайнарджа е с дължината 22 км. Свързва двете общини и пресича второкласния път ІІ-71. Това на практика е свързване и с първокласен път І-7, който обслужва направление: Румъния - Силистра – Шумен и обслужва преките връзки с областните центрове Силистра и Шумен, откъдето е и връзката с регионалния център Варна (връзка с автомагистрала „Хемус” и първокласния път І-2 Русе – Варна). Третокласният път не е в добро състояние;

- На територията на общината има изградена пътна мрежа ІV клас с дължина 59,30 км.

Общото състояние на съществуващата четвъртокласна пътна мрежа е незадоволително. Нейната гъстота е 0.253 км/км2, което е под средното за страната - 0.300 км/км2. Нито един от елементите на пътната мрежа - габарити, настилки, отводнителни и укрепителни съоръжения, маркировка, сигнализации и други не отговаря на европейските стандарти за сигурност и комфорт на пътуване. Критериите на европейските институции за стимулиране на икономическото развитие изискват развита и добре поддържана техническа инфраструктура.

Всички селища в общината са достъпни от общинския център в рамките на трийсет минутния изохрон. Но транспортните връзки на населените места в общината с общинския център са крайно незадоволителни. Липсва вътрешна общинска транспортна схема. Транспортното обслужване на населението се извършва от 2 превозвача от областния център. Има автобусни връзки със Силистра, Добрич, Варна. Не са развити в достатъчна степен и връзките на общината като цяло със съседните общини и с областния център въпреки благоприятното географско положение на общината, видно от следната справка:

Отстояния	Град, пристанище, летище, ГКПП - в км
София	562 км (столица на Република България)
Силистра	30 км (областен град, речно пристанище и ГКПП)
Добрич	60 км (областен град)
Варна	110 км (областен град, летище, морско пристанище и ГКПП)
Русе	150 км (областен град,речно пристанище и ГКПП)
Тутракан	95 км (речно пристанище и ГКПП)
Балчик	95 км (товарно морско пристанище)
Република Румъния - Кълъраш	45 км
Република Румъния - Констанца	170 км (морско пристанище)
Република Румъния - Букурещ	170 (столица и летище)

Гранични контролно-пропускателни пунктове по сухопътната граница към Република България от Република Румъния са в Силистра, Кардам и Дуранкулак. Планирани са нови Гранично пропусквателни пунктове край Кайнарджа и Северняк (община Крушари, област Добрич). По проекта „Трансграничен път Липница – Кайнарджа” е изграден международен път с обща дължина 17,8 км. Една част свързва отсечката между Липница и Кайнарджа, а още две отсечки водят: от българска страна – до светилището в с.Стрелково, а от румънска страна – пътна отсечка, водеща до товарно пристанище на с. Изворале. Изграждането на съвременна инфраструктура е с цел превръщането на община Кайнарджа в привлекателен център за инвестиции, способстващи ускореното й социално-икономическо развитие на общината с крайгранично положение и ускоряване на трансграничното сътрудничество.

Стратегическото положение на общината произтича от това, че през нейната територия преминават транспортните връзки между областния център Силистра към градовете Добрич – Варна и чрез близостта на първокласния път Силистра - Шумен.

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита и в относително добро състояние. Пътищата от високи класове не са изчерпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с резерв от пропускателна способност. Достъпността до областния център Силистра, както и до регионалния център Варна е добра. Конфигурацията на пътната мрежа е предимно линеарна по отношение общински център и села. Напречните връзки между селата са достатъчни.

На територията на община Кайнарджа съществуват две площадки за летища в землищата на с.Кайнарджа и с.Голеш, както и звено за авиационни услуги. То ползва летище „Ребус” в близост до второкласния път. Авиационното звено разполага със самолети Ан-2 и Чесна, база за обучение и място за отдих. Летището се намира само на двайсетина километра от Силистра и на 130 км от Варна. Предлагат опознавателно пътуване над природните забележителности, парашутни скокове, полети за селското стопанство. Фирмата предлага и курсове за пилоти.

Водите са дълбочинни, ненапорни. Реки с повърхностен отток не преминават през територията на общината. Водният режим се определя в голяма степен от снеготопенето и от дъждовните води. Водоснабдяването на селищата се извършва от подземни води, което оскъпява дейността. Водоснабдяването на община Кайнарджа с питейна вода се осъществява от водоснабдителна група „Силистра” с изградена водоразпределителна помпена станция включена в областната водопреносна мрежа. Водоснабдителната мрежа е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция. Водоснабдяването се осъществява от 7 помпени станции, 5 сондажни кладенци и 20 водоема. Изградени са 65 км външни водопроводи и 95 км вътрешни водопроводи, които осигуряват дневно 110 л и 18 л питейна вода на жител от населението. В селата Голеш и Краново е необходимо да се извърши ремонт на водохващанията, подмяна на вътрешни и външни водопроводи, както и изграждането на нови съоръжения. Всички селища са водоснабдени, но през летните месеци се явява недостиг на питейна вода, поради използването й за напояване и поради лошото състояние на водопроводната мрежа, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Подмяната на водопроводите е основният проблем за водоснабдяването на населените места. Количеството на питейните води е достатъчно, но загубите по водопреносната мрежа са значителни. В селата Голеш и Краново е необходимо да се извърши ремонт на водохващанията, подмяна на вътрешни и външни водопроводи, както и изграждането на нови съоръжения.

Използване на вода, доставена от общественото водоснабдяване (ВиК) през 2010 г., по статистически зони за община Кайнарджа:

Използвана вода общо - 121 хил.куб.м

в т.ч. за домакинствата - 106 хил.куб.м

Използвана вода на човек - 64 куб.м

в т.ч. за домакинствата - 56 куб.м

Цената на водата е една от най-високите в страната – 1,32 лв. за 1 куб. м.

Общината притежава 3 микроязовира, които се използват и за рибопроизводство и частично за напояване и са публична общинска собственост.

В общината няма изградена хидромелиоративна система.

Енергийната система в общината не е пряко включена в националния енергиен пръстен. На територията на общината няма изградена подстанция - електрозахранването се извършва от електроразпределителна подстанция (31МК) - гр.Алфатар. Съществуващата мрежа е амортизирана, което води до чести аварии и прекъсване на токозахранването за продължително време. Недостатъчна е мощността на съществуващите трансформаторни постове. Електрифицирани са всичките 15 населени места в общината. Енергоносител за общината е електричеството и твърдото гориво-дърва и въглища. Липсва екологично чист и евтин енергоносител какъвто е природният газ. Домакинствата са отопляват предимно с електоенергия и твърдо гориво. Потребление на енергия от възобновяеми източници – има в минимални количества. Започната е модернизация на системата на уличното осветление. В Кайнарджа се работи по проект-изпълнение за улично осветление със слънчева енергия по Програмата за развитие на селските райони. Соларното осветление е една от най-новите и икономични технологии, които събират енергия дори и при облачно време и се включват автоматично. Осветителните тела имат дълъг експлоатационен период, не съдържат токсични вещества и не оказват вредно въздействие на околната среда, с която се намаляват и вредните въглеродни емисии.

В енергийната инфраструктура е необходимо да се разработят и реализират програми за енергийна ефективност. Наложителни са мерки по енергийната ефективност на общинския сграден фонд, саниране на сградния фонд на образователния сектор.

Цените на монофазен и трифазен ток са като в цялата страна.

Парковото осветление в Кайнарджа е недостатъчно, а в селата липсва такова.

Има одобрен ПУП – парцеларен план за обект: „Преносен газопровод високо налягане и автоматична газоредуцираща станция (АГРС) Силистра“, на територията на области Добрич и Силистра – община Кайнарджа, землищата на селата Каменци, Средище, Господиново, Стрелково и Войново.

На територията на общината няма изградени хидроенергетични съоръжения

9.4. Съобщителна инфраструктура

На територията на общината функционират три аналогови автоматични телефонни централи:

• 
  в с. Кайнарджа - с около 700 поста
  
• 
  в с. Средище - с около 600 поста
  
• 
  в с. Голеш - с около 250 поста
  

Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал. Има частна кабелна телевизия в общинския център. Достъпът до интернет чрез БТК е труден и несигурен.

На територията на общината са изградени и клетки на мобилните оператори Мобилтел и Глобул като покритието на сигнала не обхваща цялата община. Няма сключени договори с интернет-доставчици. Все пак трябва да се посочи, че цифровизацията на телефонната мрежа се осъществява бавно и е с ограничен достъпът до Интернет.

9.5. Изисквания към ОУПО -

- да се заложи в проектът за ОУПО рационализиране на съществуващата пътна мрежа в общината, както и на връзките със съседни общини, чрез промяна в класовете и отразяване на новия трансграничен път,

- да се осигури автогара на републиканската пътна мрежа и спирки на локалната пътна мрежа;

- ОУПО следва да определи изрични изисквания за крайпътно озеленяване по съществуващи и новопредвидени пътища;

- да се предложи решение за траспортното обслужване на някои населени места, свързани с малка честота на преминаване и проблеми с пряката връзка с областния и общинския центърове;

- да се заложи развитието на въздушен транспорт, не само като обслужващ селското стопанство и туризма;

- да се заложи в Правилата за прилагане на плана изискване към последващите подробни устройствени планове за реконструкция магистралните водопроводи, резорвоари и на разпределителните мрежи в населените места за водоснабдяване и канализация – източниците, капацитет, състояние и оценка за достатъчност на изградения обем;

- да се предвиди обща канализационна мрежа, съобразена с начин на отвеждане на отпадъчните води и определяне на места за локални пречиствателни съоръжения, както и за поетапно канализиране на селищата (като се отчетат опасностите от инфилтрацията им във водоносните хоризонти) или да се потърсят възможности за „групова” канализация;

- да се предвиди доизграждане и реконструкция на ел.мрежата и необходимост от изграждане на нови трафопостове;

- да се предвидят нови алтернативни енергийни източници и съобразени с включването им в сегашната систма;

- да се предвиди принципно изискване към развитието на техническата инфраструктура с отчитане на предпоставящото и лимитиращо значение на част от системите за реконструкцията и интензификацията на урбанизираните територии;

- да се оразмерат мрежите на базата на възможната емкост на територията, независимо от реалното усвояване или предвиденото натоварване на някои части от територията може да настъпи в по-далечен етап;

- да се прецени необходимостта от изграждане на нови (или реконструкция на съществуващи) съоръжения, необходими за функционирането на съответната мрежа, да се предложат подходящи площадки и необходимите сервитути;

- да се заложи в Правилата за прилагане на ОУПО регламент за условията при промяна на предназначението на земеделските земи за инфраструктура.