Съдържание: увод


Селища със затихващи икономически и селищни функции



страница12/18
Дата24.04.2017
Размер2.81 Mb.
#19881
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18

Селища със затихващи икономически и селищни функции. Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация не се предлагат работни места или само в аграрния сектор, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата. Това са села от 8-ма категория, а именно: с.Господиново, с. Каменци, с. Попрусаново и с. Стрелково.

Селища със силно редуцирани икономически и селищни функции. Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация се предлагат работни места само или преимуществено в аграрния сектор, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата. Това са села от 7 и 8-ма категория, а именно: с. Войново, с.Давидово, с. Добруджанка, с.Зарник, с. Краново, с.Посев, Полковник Чолаково и с. Светослав.

Селища с относително стабилни икономически и селищни функции. Това са малки села от 5 и 6-та категория, които разполагат със значителен контингент хора в трудоспособна възраст (чувствително по-ниски от средния за селата на общината коефициент на възрастова зависимост) и предлагат на жителите си известно число работни места в селското стапанство и в сферата на услугите, а някои от тях и в собствени или разположени в съседни села предприятия. Обслужващите обекти в тези села в повечето случаи обслужват и близкоразположени съседни села. Повечето от селата в групата са с възпроизводствени възможности по-добри от другите селата в общината и са със стабилизиращо значение за селищната мрежа. Към тази група принадлежат селата Голеш и Средище.

Селища със стабилни икономически и селищни функции. Това е с.Кайнарджа, което разполага със значителен контингент хора в трудоспособна възраст (чувствително по-ниски от средния за селата на общината коефициент на възрастова зависимост) и се реализират като цяло доста от пълноценно трудовия си потенциал, включително и значителна част от него в рамките на населеното място. Това се дължи на наличието на по-развит набор от обекти на общественото обслужване, вкл. клубове, информационни центрове, с културни и социални дейност и особено на малки обекти за производство, както и на начеващата туристическа функция. Село Кайнарджа притежава спектър от функции, което го прави почти пълноценен общински център. Секторът на услугите е със слаба функционална гама – транспортната функция (бъдещ ГКПП); курортна функция е застъпена предимно от туристическите маршрути и заведения за специално хранене; административна функция в непълен обем; образователна, обслужваща догимназиално ниво; градът предлага здравно обслужване от ниски нива; в културната функция доминира експозицията на етнографски и културно-исторически ценности и в по-малка степен сценични прояви (самодейност), ограничавани основно от недостатъчната материално-техническа база. Тъй като устройството на урбанизираната територия не е в предмета на ОУПО и Подробния устройствен план на града е от преди повече от 30 години, функционалната характеристика на селото е предназначена единствено за очертаване на посоката на голяма част от функционалните връзки, които обвързват селищната система в единно цяло.

Функционални връзки

Връзки по линията на трудовата реализация не са мащабни и имат в немалка степен сезонен характер, поради основния поминък – селско стопанство. Индустрията на Кайнарджа не предлага увеличение на работна сила, а се чувства увеличение на ежедневни трудови пътувания към областния център. Село Кайнарджа също отдава трудов ресурс към някои от селата. Това са главно квалифицирани кадри за училищата, лекарските и дентални практики и някои кметски администрации. Данните за трудовите пътувания са към 01.02.2011 г.

Заетите лица в община Кайнарджа 804

Лица, които живеят и работят в едно и също населено място 732

Всекидневни трудови мигранти, общо 72

от тях отиват на работа в същата община 33

в община на същата област 23

в т.ч. в градове 16

в община на друга област 16

Всекидневни трудови мигранти на 1 000 заети общо лица са 89,6.

Връзки по линията на образованието са доста поради наличието на средно и на професионално образование в общината. В трите основни училища има пансиони и осигурен превоз. Същото важи и за средното професионално училище. Данните за пътуванията по линия на образованието са към 01.02.2011 г.

Общият брой на учащите в община Кайнарджа са 647.

Всекидневни пътувания на лица, които живеят и учат в едно и също населено място са 437.

Всекидневно пътуващи учащи лица, общо 210

в т.ч.жени 90

Всекидневни учебни пътувания на 1 000 учащи са 324,6.



Връзки по линията на доболничната здравна помощ са слаби поради липсата на кадри. Доколкото в общината има реално 2 практики на общопрактикуващи лекари и на 3 дентални лекари, връзки между селата се реализират под формата на периодично лекарско и стоматолигично обслужване от прихождащи лекари, използвайки съществуващия сграден фонд и Центъра за спешна медицинска помощ. Причините като отдалеченост от областния център, недостатъчно добри условия, големи по територия практики недобра здравна култура от страна на пациентите, голяма група лица без здравно осигуряване са част от задължителните връзки. Социалната дейност на територията на общината също способсва за силни връзки в структура на общината.

Групово водоснабдяване. Функционална обвързаност на всички населените места има и по линията на груповото водоснабдяване, което се осигурява от водоснабдителни групи «Силистра» с изградена водоразпределителна помпена станция включена в областната водопреносна мрежа.

Връзки по линията на пощенското обслужване са налице следните връзки – общински център Кайнарджа и селата Средище и Голеш предоставят услуги ежедневно и обслужват останалите селища. Телефонните услуги се характеризират със сравнително висока задоволеност с телефонни постове. Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал. Има частна кабелна телевизия в общинския център. На територията на общината са изградени и клетки на мобилните оператори, като покритието на сигнала не обхваща цялата община. Няма сключени договори с интернет-доставчици.

Транспортна осигуреност на функционалните връзки. Липсва цялостно общинско транспортното обслужване, но пътната мрежа е добре развита, макар и не в добро състояние. Поради особеното си географско местоположение на Общината, през нейната територия преминават важни преките транспортните връзки между областния център Силистра и градовете Добрич -Варна, непреките връзки Силистра - Шумен, чрез община Алфатар и бъдещия трансграничин път. Населените места в общината се обслужват от организиран преминаващ автобусен транспорт. Гъстотата на общинската пътна мрежа за общината е под средната за областта и страната.

7.3. Градоустройствени характеристики на населените места, изграденост и благоустроеност.

Територия и гъстоти на обитаване. Площта, която заема селищната територия на населените места по баланса, възлиза на 9 995,378 дка и представлява 3,17 %  от цялата общинска територия. Този процент не се различава съществено от същия национален показател, дори е доста по-нисък от него. Когато обаче, този показател се сравни с гъстотата на населението, се вижда, че населените места заемат твърде голяма площ. Тази констатация се отнася основно за двете групи села със затихващи и със силно редуцирани икономически и селищни функции, в които през 2012 г. живее 31,09% от населението, а те заемат 67,16% от общата площ на селищните територии (или 62,50% от площа на населените места). На същата територия през 2002 г. са обитавали 34,22% жители. Важен за устройственото планиране е показатела гъстота бруто на обитаване (ч/ха), който е показан в следващата таблица:

БРУТО ГЪСТОТА НА ОБИТАВАНЕ В ОБЩИНА КАЙНАРДЖА ЗА ПЕРИОДА 2002 – 2012 Г

Селища / период

Население–бр.ж.

Площ НМ ха

Гъстота бруто-ч/ха

Общо

2012 г.

5059

999,54

5,06

2002 г.

5427

999,54

5,43

Център община

2012 г.

683

181,84

3,76

2002 г.

960

181,84

5,28

Села с относително стабилни функции

2012 г.

2803

193,00

14,52

2002 г.

2610

193,00

13,52

Села със силно редуцирани функции

2012 г.

1482

428,96

3,45

2002 г.

1664

428,96

3,88

Села със затихващи функции

2012 г.

91

195,74

0,46

2002 г.

193

195,74

0,99

Таблицата показва, че през последните 10 години показателят гъстота бруто (ч/ха) се променял – за села с относително стабилни икономически и селищни функции се е увеличил, а за всички останали е намалял, включително за цялата община. Това не е довело до съществени промени в интензивостта на използването на селищните територии. Според данни на НСИ е дадена таблица за гъстотата на населението в общината. Породи липса на данни за всички населени места са дадени за съпоставка данните за област Силистра и България:

ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ

Гъстота на населението на км2

 

2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

Кайнарджа

17,0

16,8

16,7

16,4

Област Силистра

46,0

45,4

44,9

44,2

България

68,9

68,6

68,1

67,7


Структура на територията на селата. Тъй като няма предоставена актуална кадастрална карта не може да се правят изводи по сегашното положение на урбанизираните територии на населени места и застроени имоти в останалите фондове. Самите населени места с изключение на Кайнарджа нямат Застроителни планове,а ТУП на селищната система не беше предоставен. По тези причини се представят данни само за с.Кайнарджа.




Жители

Жилищна зона

Жилищни терени

Обществени терени

Озеленени площи и спорт

Улици и площади

брой

ха

ха

кв.м/ж

ха

кв.м/ж

ха

кв.м/ж

ха

кв.м/ж

1986

1712

176,21

116,90

682,83

5,21

30,43

12,10

70,68

41,82

244,28

2012

683

176,21

116,90

1711,57

5,21

76,28

12,10

177,16

41,82

612,30

От горната таблица е видно, че като правило всички площни показатели са далеч над нормативните величини (както за 1986 г., така и към сегашното население), което потвърждава направената по-горе констатация, че населените места заемат твърде голяма площ и говори за ниска ефективност на използване на селищните територии. Този факт има неблагоприятно влияние върху възможността за повишаване на степента на благоустроеността им, но от друга страна създава възможности за по-висок стандарт на обитаване.



Изграденост и благоустроеност на населените места. Изградеността, социалната им и техническа инфраструктурна осигуреност, както и благоустроеността на селата в общината, обуславящи качеството на жизнената среда във всяко едно от тях, са от съществено значение за собственото им по-нататъшно развитие, респ. за ролята, която могат да играят в стабилизиране на структурата на селищната мрежа. Характеризирането на тези параметри на селата е направено частично въз основа на официална, но като правило много оскъдна информация. Основава се и на огледи на място.

Жилищна изграденост. Важни фактори за жилищната изграденост и особеностите се дължат на домакинствата и броя на членовете в тях. По данни на НСИ от преброяването през 2011 година за община Кайнарджа има следното разпределение за броя домакинствата по населени места:

Населени места

домакинства

семейства




брой

Лица в домакинствата

Среден брой членове в домакинството

брой

Лица в семействата

Среден брой членове в семейството

Община

1605

5050

3,1

1446

4370

3,0

Войново

72

151

2,1

44

103

2,3

Голеш

326

1403

4,3

389

1306

3,4

Господиново

17

24

1,4

6

12

2,0

Давидово

47

175

3,7

42

150

3,6

Добруджанка

40

100

2,5

25

85

3,4

Зарник

118

481

4,1

137

441

3,2

Кайнарджа

328

688

2,1

210

514

2,4

Каменци

13

22

1,7

8

16

2,0

Краново

52

91

1,8

28

60

2,1

Полковник Чолаково

64

239

3,7

62

217

3,5

Попрусаново

16

28

1,8

5

16

3,2

Посев

64

166

2,6

42

122

2,9

Светослав

46

106

2,3

31

82

2,6

Средище

393

1362

3,5

413

1237

3,0

Стрелково

9

14

1,6

4

9

2,3

По данни на НСИ от преброяванията през 1985, 1992, 2001 и 2011 година за община Кайнарджа има следното разпределение за броя на членове в домакинство:




година

Общо

Брой на членовете в домакинството

един

двама

трима

четирима

пет

шест

седем

Осем +

1985

2298

460

770

353

279

218

147

38

33

1992

2045

407

700

317

242

175

119

57

28

2001

1816

347

584

275

273

176

98

38

25

2011

1605

367

401

215

236

178

120

50

38


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница