Съдържание: увод

Община Кайнарджа е разположена в североизточна България, в границите на област Силистра, като заема нейната най-източна част. Тя е една от 7-те общини на област Силистра и е 5^та категория (ЕКАТТЕ – SLS15) по категоризацията на общините в Република България, съгласно заповед № РД-02-14-2021/14.08.2011 година на Министъра на регионалното развитие. На изток граничи с община Крушари (област Добрич), на юг с община Тервел (област Добрич), на запад с община Алфатар, на северозапад с община Силистра и на север с Република Румъния, което е държавна граница с дължина 27,274 км.

Общата територия на общината според цифровия модел на кадастралната карта на общината е 314 950.345 дка (314.95 кв.км). Територията на общината е разпределена по следния начин: земеделски територии – 239 575,976 дка; горски територии – 64 150,336 дка; населени места - 9 995,378 дка; водни площи – 152,444 дка; територии за транспорт и инфраструктура - 1 076,211 дка. Освен общинския център – с.Кайнарджа, общинската територия включва още 14 села, в т.ч. 4 кметства –, с. Голеш, с.Зарник, с. Посев и с. Средище и 6 кметски наместничества – с. Войново, с. Давидово, с .Добруджанка, с. Краново, с. Полковник Чолаково и с. Светослав. Селата Господиново, Каменци и Стрелково са на пряко подчинение на кметсвово на с.Средище, а село Попрусаново е на пряко подчинение на кметството на с.Посев. Съгласно същата заповед категоризацията на населените места е както следва за: Кайнарджа (ЕКАТТЕ – 35242 с 5 категория), с. Войново (ЕКАТТЕ – 11990 с 7 категория), с. Голеш (ЕКАТТЕ – 15566 с 6 категория), с. Господиново (ЕКАТТЕ – 17333 с 8 категория), с. Давидово (ЕКАТТЕ – 20047 с 7 категория), с. Добруджанка (ЕКАТТЕ – 21720 с 8 категория), с. Зарник (ЕКАТТЕ – 30346 с 7 категория), с. Каменци (ЕКАТТЕ – 35938 с 8 категория), с. Краново (ЕКАТТЕ – 39462 с 8 категория), с. Полковник Чолаково (ЕКАТТЕ – 57306 с 7 категория), с.Попрусаново (ЕКАТТЕ – 57724 с 8 категория), с.Посев (ЕКАТТЕ – 57889 с 7 категория), с.Светослав (ЕКАТТЕ – 65615 с 7 категория), с.Средище (ЕКАТТЕ – 68357 с 5 категория) и с.Стрелково (ЕКАТТЕ – 69804 с 8 категория).

Връзките на община Кайнарджа се осъществяват с автомобилен транспорт. Общинският център отстои на 29 км от гр. Силистра и отстои на 147 км от гр. Варна, на 157 км от гр. Русе, на 104 км от гр. Разград, на 92 км от гр. Добрич, на 97 км от гр. Шумен, на 562 км от гр. София, на 162 км от Букурещ (Румъния), на 62 км от Кълъраш (Румъния), на 122 км от Констанца (Румъния), от КПП Силистра на 48 км. Обкръжението на община Кайнарджа с общини и населени места от по-висока категория е обуславащ фактор в цялостното историческо развитие. През територията на общината преминава второкласен път Е-21 Силистра-Добрич-Варна и третокласен път ІІІ-1151 Алфатар-Войново-Кайнарджа-Краново. Третокласният път се свързва с първокласният път (Е-7) Силистра – Шумен, където е връзката с проекта за автомагистрала „Хемус”, тангиращ на град Шумен. Важен елемент в развитието на общината е близостта на река Дунав и границата с Република Румъния. Предстои завършването на ГКПП с Румъния на територията на общината.

Името на селището Кайнарджа идва от турската дума „кайнак”- извор.Според легендите около извор са се заселили първите обитатели. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. През 1774 г. името на малкото селище Кайнарджа, трайно навлиза не само в българската, но и в европейската история с подписването на Кючуккайнарджанския мирен договор от 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя. През вековете селото е носело следните разновидности на името си - Бююк Кайнарджа, Кючюк Кайнарджа, Малка Кайнарджа, Голяма Кайнарджа и Кайнарджа.,

Община Кайнарджа е с богати културно-исторически традиции. Първите жители на територията на общината, за които има сведения са трако-гети. Достоверни сведения за духовния живот на това население се черпи от откритите руини по селища, гробни могили, пещери и скални светилища. Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врезли дълбоко в сарматските варовици на равнината, при което са образували живописни каньони, пещери и скални изваяния. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Трако-гетите, усвоили региона около 7 – 5 в. пр. Хр., определено са  впечатлени от природните забележителности по р. Табан и по неповторим начин ги втъкават в религиозните си представи. За център на култовите практики  избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Най-впечатляващата и най-голямата сред тях е “Баджалията” с намерени в нея единични предмети от каменномедната епоха VI – V х.пр.Хр.

На 2,5 км южно от “Баджалията” върху десния бряг на р. Табан е разположена голяма естествена пещера наречена “Киринджика”. Там се намира СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ "КИРИНДЖИКА". Под внушителен скален навес в основата на карстов венец се намира обширно помещение. Над пода в източната половина старателно е оформена правоъгълна площадка, която е ориентирана е по посоките на света, като дългата страна е по посока север – юг. В центъра и северозападната част на площадката се забелязват петна, измазани с жълта глина, които са силно опалени. В дясно от площадката, в подножието на източната стена на скалния венец старателно е изсечена полукръгла, арковидно оформена в долния край ниша-олтар, ориентиран на изток. Вдясно над олтара на ръба на скалния венец започва трета скална структура от самия връх на платото. По дълга тясна наклонена галерия се достига до вертикална шахта, която се спуска в естествен пещерен лабиринт, където най-обширната и подходяща за обитаване е югозападната част. Тук се намира широк отвор с поглед към сухоречието, а до него върху северната стена старателно е изсечена малка аркирана ниша-олтар. В подножието на скалния венец над брега на сухоречието е регистриран културен пласт, наситен с керамика, която подобно на Баджалията се датира между VІІ-V в. пр. Хр. до ІІІ – ІV в. сл. Хр.

През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на Българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър /през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси/. Открити са останки от каменна крепост в местността "Килник" /военностратегически, административен и религиозен център/, средновековни селища и крепости в местността "Сухата чешма", както и монашеска колония по сухоречието "Канагьол" - съсредоточие на скални манастири. СКАЛНИ МОНАШЕСКИ ОБИТЕЛИ до село Голеш са най-ранните скални манастири по българските земи и датират от раннохристиянската епоха, от периода на късната античност и ранна Византия. След устието на десния си приток Добричка река Суха река навлиза в дълбок каньон, стръмните и отвесни скалисти брегове на който през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири. Комплексът включва 7 манастира и множество църкви, крипти и параклиси. Те се намират сред девствена природа и са съхранили своя оригинален интериор и екстериор от късната античност /ІV-VІ в./. За епохата на Второто българско царство в този район липсват сериозни методически проучвания.

През годините на османската империя, Кайнарджа е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. След края на петата поредна Руско-турска война (1768-1774), предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III е подписан мирен „Кючуккайнарджийски договор” на 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя. Договорът, написан на италиански и на турски, е подписан от генерал-фелдмаршал граф Румянцев и от великия везир Мусин-заде Мехмед паша. Този договор от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия 1783 г. и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и Християнството в Османската империя. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Този акт слага отпечатък върху по-нататъшната история на тази част на света и изостря силно"Източен въпрос". В чест на това събитие е построена през 1892 г. чешма, обявена за исторически паметник на културата. Историческата Чешма Кючюк Кайнарджа (Кючюккайнарджанска) има уникалните размери – фронт над 70 м. През 2009 г. за отбелязване на 235-годишнината от подписването на договора е издигнат паметник в чест на руската императрица Екатерина Велика. През втората половина на ХV-ХVІІв. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. През четиридесетте години на ХІХ век са построени параклис и килийно училище, а по-късно и църквата “Св. Троица” в с.Кайнарджа през 1861 г., обявена за паметник на културата и архитектурата. Тя е известна с иконописите си, които са дело на майстори от Тревненската школа. Първото училище в с.Кайнарджа е било основано през 1830 г. на мястото на сегашното ОУ”Черноризец Храбър”.

След Освобождението, само за няколко години населението на Кайнардна се увеличава значително. През 1893 г. е открита и една от първите кредитни банки в силистренския край с указ на княз Фердинанд. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център.

По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива, масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г. Румънските управляващи среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на румънизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население. През 1924 г. започва строеж на читалищна сграда, която е завършена чак през 1942г. поради забрана от румънските власти. Жителите на Кайнарджа дават жертви през румънската окупация и по този повод е поставена Паметна плоча на жертвите през румънската окупация. Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града.

След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява на територията с навлизането на българските войски на 21 септември 1940 г. Постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. Основен поминък на населението са земеделието, скотовъдството, и занаятите. Мерките за да подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници. През втората световна война жители на общината взимат участие и има изграден паметник. В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. След 1990 година населението силно намалява в следствие миграционните процеси, като Кайнарджа запазва ролята си като общински, стопански икономически и културен център в района, който непрекъснато се благоустроява и обновява.

Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към устройственото развитие на общината, включва още:

- наличие на ценни, в т.ч. законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство;

- наличието на находища на полезни изкопаеми, съответно добивните дейности;

- преминаването през територията на пътна инфраструктура, осигуряваща транспортни връзки с международно значение; наличие на инфраструктура на автомобилния транспорт;

- инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура на енергопроизводството от алтернативни източници – водни и слънчеви, вкл. косвеното им въздействие върху земеползването, опазването на околната среда и на местообитаванията;

- близостта на мощния фокус на урбанизация – гр. Варна и Силистра и произтичащите от това ежедневни и периодични миграционни процеси (трудови и културно-битови пътувания) предопределят известни “агломерационни” характеристики на устройственото развитие в надобщински (регионален) териториален обхват.

Накратко очертаните до тук доминиращи устройствени фактори и инвестиционни процеси в тяхното спонтанно, не планомерно развитие са носители на заплаха по отношение устойчивостта на системите. Те могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината.

Понастоящем съответни устройствени планове (с различна степен на актуалност), съществуват само за териториите на населените места, и то – не на всички. През 1978 г. в ЗПО-Варна е разработен проект за териториалноустройствен план на селищна система Кайнарджа, с който е осъществен принос в посока регулиране на устройствените процеси върху цялата територия. Този план е влязъл в сила, но включените в него анализи и предвижвания са с перпективен период до 1990 година. Настъпилите обществено политически, икономически и не напоследно място смяна на собствеността на земята го правят неактуален и може да се ползва като историческа и библиографска справка.

Така описаното състояние на устройствената планова основа в общината понастоящем лишава органите на местното самоуправление и местната администрация от съвременен инструментариум за управление на обективните процеси и провеждане на устройствена политика, основана на цялостна стратегия за устойчиво развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси.

В допълнение към изложеното до тук следва да се посочи, че за община Кайнарджа са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (по-нататък – “стратегически документи по ЗРР”), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от съответна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общ устройствен план на община (ОУПО). Този вид планове обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението им е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години (чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове).

Ръководството на община Кайнарджа, отчитайки първостепенната важност на очертаните по-горе обстоятелства и позовавайки се на актуалния опит на други български общини, оценява потребността от основаване бъдещото управление на общинската територия върху общ устройствен план и стартира процедура по изработването му. Настоящото задание включва данни за моментното състояние на физическата среда и основните функционални системи на територията, респ. проблемите на тяхното функциониране, и формулира целите, задачите, общите и конкретни изисквания към ОУП на община Кайнарджа, съобразно положителните тенденции в развитието и обществените приоритети, както и на „Плана за управление на речните басейни в Дунавски район” (Басейнова дирекция Дунавски район), на „Програма за управление” на кмета на община Кайнарджа, на „Общинския план за развитие 2007-2013 год.”, на „План за действие на Община Кайнарджа за подкрепа на интеграционните политики (2012- 2014)” и е съобразен с Областната стратегия за интегриране на ромите на територията на област Силистра и Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012- 2020), на Областната стратегия за развитие на област Силистра 2014-2020 г., на стратегия на регионалния план за развитие - Регионален план за развитие на Северен централен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. от МРРБ-София, на Плана за регионално развитие на Община Кайнарджа за периода 2007-2013г. и на други документи.

• 
  Регулиране в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбанизация на територията на общината в граници, които да не накърняват целостта и стабилността на природната й среда;
  
• 
  Създаване на необходимите устройствени условия за реализиране на стратегическите документи по ЗРР - регионален план за развитие на Северен централен район за планиране, които образуват ниво 2, не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, областната стратегия и Общинския план за развитие 2011-2015, както и на други общински, регионални и национални програми, планове и проекти. Извеждане на устройствени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ежегодните програми за прилагане на ОПР;
  
• 
  Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техническо съоръжаване на жизнената среда в населените места и останалите обитавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при търсене на максимален ефект при инвестирането и запазване на характерни качества и уникалност на териториите;
  
• 
  Планиране на територията на общината да става по начин, осигуряващ съхраняване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природното и културно наследство на общината, с оглед устойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи.
  

• 
  Определяне на общата структура на територията и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части;
  
• 
  Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони;
  
• 
  Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура;
  
• 
  Обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на общината и определяне съответстващото му усъвършенстване на транспортните мрежи.
  
• 
  Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение;
  
• 
  Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита;
  
• 
  Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им;
  
• 
  Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-историчес­кото наследство и природните забележителности;
  
• 
  Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последователност на реализирането им във времето.
  

Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:

• 
  Да послужи като основа за цялостното устройство на общинската територия, като определи общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните и структурните части и общия режим на устройството им, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, с които се конкретизира устройството и застрояването на териториите на ниво поземлен имот;
  
• 
  Да доразвие положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на общината;
  
• 
  Да отчете външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво. Съобразяване предвижванията на разработки на територията на съседни общини или предвиждане (иницииране) на такива, отнасящи се за общи устройствени проблеми, като борба с рисковите фактори в енергийния комплекс, развитие на транспортната и др. техническа инфраструктура и пр.;
  
• 
  Да формира комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени диспорпорции между отделни части на общинската територия;
  
• 
  Да сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване;
  
• 
  Да създаде устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;
  
• 
  Да създаде условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури;
  
• 
  Да осигури възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия - общинско задължение;
  
• 
  По отношение на икономическото развитие на общината, да приложи постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването;
  

Във връзка с горните изисквания, за населените места, за съществуващите и за други части от общинската територия с ОУПО може да се определят устройствени зони и самостоятелни терени с устройствен режим, вкл. при необходимост:

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови територии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

- територии за прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначение и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможно­стите на Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (по-нататък-Наредба № 7/2003 на МРРБ), при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони и на фактическото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвижданията на действащия цялостен устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във фактическата обстановка и/или предвижданията на ОУПО налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУПО.
ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

2.1. Релеф

Община Кайнарджа се намира в източната част на Силистренска област. Територията на общината попада в морфографско отношение в източната Дунавска равнина, по специално в Провадийско-Лудогорско-добруджанската платовидна подобласт. Местоположението на общината в Добружанското плато обуславя равнинно вълнообразно пресечен релеф. Средно надморско равнище варира от 50 – 300 м (средно около 170м). Територията на общината се пресича от две “сухоречия” – дерета Канагьол Табан и Суха река, които в миналото са били дъно на реки, района около тях се характеризира със стръмни и полегати хълмове. Интересни са участъците край селата Стрелково и Войново, които на места са типични каньони. Територията е силно разчленена и наклонена на север. В тази посока е насочена и долинната мрежа на множеството от сухи дерета. По своите морфоложки характеристики територията на общината е продължение на източните степи и има нахълмена повърхност. Релефът е от типа нискохълмист, представляващ обширна равнина, набраздена от суходолия и е благоприятен за развитието на селското стопанство и техническата инфраструктура. Средната надморска височина е между 50-99 м за общинския център - с.Кайнарджа. Същото важи и за селата Давидово, Каменци и Зарник, докато останалите са с надморска височина от 100м до 200 м.

Територията на община Кайнарджа попада в Мизийската плоча съгласно разположението на големите морфотектонски области в България. Тук влиза ниската и заравнена област — най-голямата равнина в Балканския полуостров, — която от север и от запад се огражда с Южните Карпати, а от юг—с предпланините на Стара планина. Това е обширната равнина на долния Дунав от Железните врата надолу. Мизийската плоча всъщност е само западната част от една по-голяма единица от земната кора, която се нарича Понтийска плоча и която се разстила далеч към изток и стига чак до областта на Рион между Големия и Малкия Кавказ. Тя образува и почти цялото дъно на Черно море.

Територията на общината е бедна на водни ресурси. През областта протичат само временни реки по време на интензивни валежи или снеготопене: Царацар, Канагьол, Сухата река и др. На много места се срещат карстови извори с дебит 1-2 л/сек. Характерно за добруджанските реки е, че те съществуват на определено разстояние след изворите си, след което се загубват в льосовите образувания на Добруджа и следващите ги суходолия, като не формират повърхностен приток към р. Дунав.

Порьозността на льосовата покривка и окарстена варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и за наличието на суходолия. Водния режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци. Съществуващите водоеми се захранват от карстови чешми.

Според климатичното райониране на Република България територията на община Кайнарджа спада към европейско континенталната климатична област, подобласт умерено континентална, район севернодобруджански. Като микрорайон с добре изразен континентален климат – студена зима и горещо лято, обаче съществено влияние върху особеностите на климатът му оказва басейна на р.Дунав, отстоящ на 20 –30 км. Данните за климатичните характеристики са от станция Алфатар.

Средна температура: