Съдържание: увод

Според балансът на територията по предназначение за начина на ползване обработваемите земи (ниви и трайни насаждения) са 192 675,394 дка или 60,96% от общия баланс. Изоставените ниви и трайни насаждения са 8475,801 дка и представляват 4,40% от обработваемите земи.

Земеделските земи заемат основната част от общинската територия – 76,07 %, което отразява преобладаващо земеделския й характер (средната стойност за страната е 58,7 %). С най-голям дял от общата площ са терените за селско стопанство в землищата на селата Кайнарджа, Голеш, Краново, Светослав и Войново (между 17 х.дка до 40 х.дка). Същевременно ако се проследи баланса на територията ще се установи, че в землищата на селата Светослав (94,72), Кайнарджа (89,08%), Полковник Чолаково (86,99%) и Войново (82,91%) относителният дял на земеделската земя е над 80 % от баланса на съответното землище.

Балансът на територията по категория земя в дка е следният:

Горските територии заемат втория по размер дял от площта на общината – 20,37 %. С най-голям дял от общата площ са терените с гори в землищата на селата Попрусаново, Каменци, Голеш, Краново и Стрелково. Същевременно ако се проследи баланса на територията ще се установи, че в землищата на селата Попрусаново (58,38%), Каменци (39,57%), Давидово (35,74%) и Стрелково (29,09%) относителния дял на горския фонд е над 30 % от баланса на съответното землище. Село Попрусаново е с преобладаваща горска територия от собственото си землище. Има полезащитните горски пояси, ограждащи земеделските масиви. Останалите гори са с малки площи и разпокъсани между обработваемите земи.

Настоящият анлиз е предназначен да очертае доминиращите тенденции в промяната на земеползването, проявяващи се пред последните 10-15 год. Сравнението с данните за баланса на територията, посочени в предходни проучвания, води до основния извод, че в границите на общината не нараства дялът на урбанизираните територии за сметка на земеделски земи и гори.

В части на територията, може да се предвиди промяна на предназначение на земеделски земи е за изграждане на паркове за производство на ел.енергия, на обособени зони за инфраструктура (газопреносни мрежи), на зони за отдих и други необходими за повишаване на обитаването в тази територия. При това ще се променят предназначението на цели поземлени имоти, независимо от тяхната площ, което не изключва възможността за използване за земеделие на частите от имотите, останали свободни след изграждане на самото съоръжение.

4.3. Изисквания към ОУПО

В обощение на горните данни може да се посочи, че като цяло традиционното за общината разпределение на поземления фонд по начин на трайно ползване е съхранен. С оглед коректен анализ на съществуващото състояние и тенденции, общият устройствен план на общината следва да се основе на данни, актуални към момента на изготвянето. При изработването на ОУПО горните стойности следва да се сравнят с актуализираната база данни към кадастралната карта относно начина на трайно ползване.

Всички данни в този раздел са по Националния статистически институт и са дадени за справка данните за Република България, Северния централен район и област Силистра.

Броят на жителите на общинския център-Кайнарджа намалява прогресивно. Села с брой на население под 30 жители като Стрелково, Попрусаново, Каменци и Господиново се обезлюдяват. Села като Войново, Давидово, Полковник Чолаково, Посев и Светослав имат относително намаляване и застой спрямо 2005 г., селата Добруджанка и Краново имат силно намаляване спрямо 2005 г.

В села като Голеш, Средище и Зарник се увеличават към 2013 година спрямо 2005 г. в тези села населението е преобладаващо не от български етнос.

5.2. Възрастова, полова и етническа структура, образователно равнище

През последните години възрастовата структура на населението в общината, бавно, но постъпателно се влошава. Поради негативните процеси в демографското развитие на общината се наблюдава намаление на населението под трудоспособна възраст. Общото спадането на раждаемостта, отрицателен естествен прираст, миграция към големите градове се отразяват изключително неблагоприятно и водят до застаряване на населението. Всичко това рефлектира върху устойчивото развитие на обществото и прави по-сложни преходите от един жизнен цикъл в друг. Младите хора вече осъществяват значително по-късно своите важни житейски стъпки и цели - като завършване на образование, започване на работа, раждане и отглеждане на деца.