Съдържание увод закон №1

и мехури от пос-
ледните им изди-
хания. Тази трагедия
траела само около
час, най-мно- го два,
затова на смаяните
близки на жертвите,
поразени от епидеми-
ята, не им оставало
нищо друго, освен да
проливат реки от
сълзи и в ням ужас да
бъдат безпомощни
свидетели на кон-
чината на своите
деца, бащи и майки...
Но в същото време
принц Просперо
продължавал да
живее безгрижно, без
да се смущава от
страданията на
своите злочести
поданици. Само че,
когато смъртта
отнесла повече от
половината от тях,
той побързал да
събере в тропната
зала най-верни- те си
придворни, най-
красивите дами и
най-смелите рицари
от своето кралство,
за да им съобщи
своето решение -
всички те трябвало
незабавно да се
оттеглят в един от
най-закъ- таните
манастири в
кралството. Ве-
личествената сграда
била строена в
продължение на
ТЪЛКУВАНЕ
Чин Ши Хуанг Ти започнал да се налага като победител в кървавите междуособици, заливащи от десетилетия древните китайски царства и княжества главно защото в онази епоха нямало по-смел воин и по- амбициозен владетел от него. Хроникьорите, негови съвременници, го описват като свиреп мъж, с нос като клюн, със злобно присвити очи, тесни като цепнатини, с глас на чакал и сърце на тигър. Все пак понякога си позволявал някой милостив жест, но в повечето случаи изтребвал противниците си, без окото му да трепне. Освен това бил толкова лукав и коварен, че никой не успял да го възпре и той бавно, но упорито завладявал все нови и нови имения, докато накрая в цял Китай не останала територия, неподвластна на необуздано алчния Чин Ши
Хуанг Ти. Голямата му амбиция била да обедини под скиптъра си всички китайски земи - всъщност това е била единствената полза от кървавото му управление, защото е спомогнал да се слеят десетките дребни владения в една нация, с обща култура и общи традиции. За да постигне тази гран- диозна за времето си цел, на Чин Ши Хуанг Ти му се наложило да разруши многовековната феодална система и да държи под око десетките наследници на знатни фамилии - по негова заповед само в столицата
Ксен-ян били принудени да се преселят 120 хиляди благородници. Освен това първият китайски император се заел с обединяването на старите крепостни стени в една обща система с мащаби, грандиозни дори за Китай, запазена и до днес под името Великата китайска стена.
Чин Ши Хуанг Ти навсякъде въвел еднакви закони, изписани грижливо върху пергаментите, които регламентирали изцяло буквално всички житейски области - имало дори закон, определящ максимално позволените размери на носилките за знатните велможи от различните касти и за богаташите от съответните със- ловия.
Но поради увлечението си по прекомерната централизация на властта и абсолютното уеднаквяване на всички държавнически норми, укази и правилници, първият китайски император преследвал
224

с небивало ожесточение опонентите и противниците си.
Стигнал дотам, че наредил да изгорят книгите на мъдреца
Конфуций (Кун Фу-дзъ) - най-изтък- натия древен китайски философ, чиито прогресивни разбирания за морала в управлението на нациите от десетилетия заемали видно място в китайска та култура. Покорните слуги изпепелили хиляди пергаменти, посветени на учението на
Конфуций, след което била обявена последната императорска заповед: „Всеки, който дръзне да цитира
Конфуций, незабавно ще бъде - обезглавен.“ Тази драконовска мярка настроила срещу Чин Ши Хуанг Ти хилядите последователи на гениалния мъдрец и императорът бил принуден да живее до сетния си дъх в непрестанен страх от коварни заговори и самоубийствени опити за покушения. С всяка изминала година пара- ноята на Чин Ши Хуанг Ти се засилвала все повече и повече.
Пропорционално на страховете му нараствали и екзекуциите. Хан Фей-дзъ, един от малцината оцелели философи от онази ужасна епоха, записал в тайния си дневник: „Чин пожъна победи колкото за четири поколения монарси, обаче беше наказан от боговете да живее в страх, в трепет и в ужас, понеже сееше навред само терор и разрушения.“
Колкото повече императорът се затварял в огромния си дворец, за да не се доберат до него затворниците, толкова повече се лишавал от възможността да управлява реално огромната си империя. Вместо в Чин властта все повече преминавала в ръцете на още по-алчните от него евнуси и чиновници. Те, разбира се, вършели всичко на своя глава, без да си дават труда да го уведомят - и без това всеки, който би дръзнал да проникне в император- ските покои, рискувал да се раздели с главата си. Дори често заговорничели зад гърба му. Накрая Чин Ши Хуанг
Ти останал император само по име и бил толкова изолиран от своя народ, че едва ли някой от простолюдието е научил за смъртта му. Най-вероятно е бил отровен от същите придворни блюдолизци, които всячески поощрявали стремежа му към абсолютна самоизолация.
Това е вредата от всяко прекаляване с тенденцията към все по-строга изолация: ако се укриете в

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: