Съдържание увод закон №1

на някакъв договор,
съюз или друга форма
на политическо
обвързване. За всеки,
който се е устремил
към властта, рано
или късно ще се озове
на кръстопът и това
ще бъде мигът на
неговото изпитание,
ще бъде проверка за
способността му да
преценява и да взема
мъдри решения. В
много случаи е по-
разумно да се избягва
намесата в борбите
около трона, вместо
да се преследва
някаква несигурна
победа. Всяко
задължение поражда
условия за
следващото, още по-
впримчващо об-
вързване, и така
неусетно може да се
стигне до позорен
провал или пълен
крах."
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН
(1601-
1658 г.)
ОРЛИЦАТА И
ДИВАТА СВИНЯ
Една
орлица
си
изградила гнездо, за
да
отгледа
там
орлетата
си.
На
земята, край коре-
ните на дървото,
една
дива
свиня
криела своите мал
и коварен Чезаре разграбвал всяко селище, изпречило се на пътя на неговите въоръжени до зъби конници. Изабела д’Есте нито за миг не се поддала на някакви наивни илюзии относно характера на кръвожадния папски син - чудовище като него трудно ще се остави да бъде завладяно от нейната красота, а да бъде заставено да се подчинява някому или пък да бъде въвлечено в някакъв капан... било абсолют- но немислимо. Ала въпреки отчаяното си положение херцогинята на Мантуа не се обезкуражавала и пак задействала изпитания арсенал от средства за спечелване на мъжете. Отново потеглили пратеници със скъпи, наистина кралски дарове, сред които можело да се намерят рядко срещаните в онази епоха благоухания от Ориента и китайски коприни. Изабела му изпратили дори колекция от скъпи маски, защото узнала, че папският син обичал да броди нощем из Рим с маска на лицето си. Пратениците й, до един натоварени от нея с деликатни шпионски мисии, нашепвали на ухото на
Чезаре най-горещи- те поздрави, които тяхната господарка им заръчали да му предадат. По едно време Чезаре съвсем на сериозно започнал да обмисля дали да не премести лагера си в Мантуа, но хитрата владетелка побързала да го разубеди, защото прекрасно си давала сметка, че след като конниците на Борджия се устроят в нейния град, после никой няма да може да ги прогони оттам.
Но докато Изабела д’Есте била заета да очарова
Чезаре, тя успяла да убеди всички около себе си, че действа така само поради надвисналата заплаха от нахлуването на Чезаре Борджия в Мантуа. Меж- дувременно Изабела родила дете и веднага помолила
Чезаре да му стане кръстник. Дори му подхвърлила, че няма да е зле техните две фамилии да се сродят. Не е известно с какви точно доводи успяла да му въздейства, обаче Мантуа останала една от малкото италиански крепости, които не били превзети и разсипани от войските на папския син.
През 1503 г. умрял бащата на Чезаре папа
Александър VI и не след дълго новият папа Юлий II потеглил на поход, въодушевен от идеята да прогони завинаги омразните французи от слънчева Италия. Когато владетелят на Ферара - Алфонсо,
260

брат на Изабела - заявил, че въпреки всичко ще подкрепя французите, Юлий II решил да му даде заслужен урок.
Изабела отново се озовала между два огъня - от една страна, всемогъщият папа, а, от друга - французите и брат й. Не посмяла открито да се присъедини към някоя от двете враждуващи сили, но не по-малко опасности криел вариантът, ако откаже подкрепата си на по-силния от двата противника. Отново трябвало да се заеме с рискована двойна игра, но все пак вече била доста обиг- рана. Не само че подтиквала съпруга си да се сражава под знамената на папските войски (макар че всички били наясно - Джанфранческо Гонзага нямало да започне да се престарава в битките, понеже папа Юлий II не обичал да пръска много пари за наемни войски), но в същото време позволила на французите да прекосят безпрепятствено територията на херцогството Мантуа, за да се притекат на помощ на брат й във Ферара. Публично не преставала да се оплаква, че французите „нахлули“ в нейните земи, но тайно ги снабдявала с ценни сведения за разположението на папските войски. А за да не събуди подозренията на папата, Изабела пуснала слух, че едва възпряла французите да не плячкосат и опожарят Мантуа. Ловката измама постигнала целта си - папата не изпратил отреди да завладеят Мантуа.
През 1513 г., след дълга и мъчителна обсада, папа
Юлий II превзел Ферара и френските войски били принудени да се изтеглят. Изтощен от толкова трудно извоюваната победа, след няколко месеца папата умрял, а след смъртта му над Италия отново надвиснал кошмарът от братоубийствени битки и нескончаеми вражди между градове съседи.
По време на своето владичество Изабела д’Ес- те преживяла много събития, едно от друго по-дра- матични: възход и упадък на трима папи, победоносни набези и последвалия пълен разгром на наемниците на Чезаре
Борджия, завладяването на Милано, залеза на могъществото на Флоренция, обсадата на Ферара, покоряването на Рим от войските на Карл V Хабсбург, император на Свещената римска империя. Ала въпреки всички превратности на съдбата дребното херцогство
Мантуа не само че

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: