верния си съсед. Обаче владетелят на У само се изсмял презрително над тревожните нашепвания на своя пръв съветник - достатъчна би била само една крупна победа и славното Средно царство ще падне като презрял плод в нозете му.
През 490 г. У Тцу Ксго изпратил сина си на безопасно място, в отдалеченото царство Чи. Така той искал да
подскаже на своя господар, че не вярва в успешния край на проточилата се военна кампания. Вече никой от жителите на У не се съмнявал, че самият У Тцу Ксю не храни надежди за бъдещето на тяхното княжество. Нямало съмнение, че техният самонадеян владетел ще ги доведе до истинска катастрофа. Владетелят побеснял от гняв, упрекнал своя пръв министър в измяна и го осъдил на смърт. У Тцу Ксю се подчинил на волята на господаря си, но преди да забие кинжала в гърдите си, отчаяно изкрещял: „Избоди ми очите, владетелю на У, за да ги забодеш на градските порти, та да могат да зърнат победоносните войници на Юей, когато нахлуят в нашата злочеста столица!“
Точно
както предсказал У Тцу Ксю, след няколко години войските на Юей се появили пред стените на столицата на У. Варварите нахлули вътре като мътен порой и обградили княжеския дворец. Едва тогава пребледнелият владетел си припомнил предсмъртните слова на своя пръв министър. Заслепен от първичен страх и неописуем ужас, дори му се сторило, че наистина вижда прикованите в него избодени очи на мъртвеца.
Неспособен да понесе този нечуван позор, князът се самоубил „... но преди това сй покрил лицето с щита, за да не срещне на онзи свят унищожително изгарящия поглед на своя министър“.
ТЪЛКУВАНЕ
Поучителната история на княжеството У е красноречив пример за гибелните последици от прекомерната жажда за власт. Опиянени от победите си, болезнено амбициозните владетели са разширявали империите си до гротескни мащаби и се стигало до пълна катастрофа. Така се случило с древна Атина, която протегнала ръце към сравни-
ГЪСКАТА
И КОНЯТ
Сподели с приятели: