ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

установи в Лос Анжелос с надеждата да се прехранва от работа в киноиндустрията.
Следващите няколко години Брехт посветил на своите сценарии с категорично подчертана антикапиталистическа насоченост. Но не пожънал успех в Холивуд, затова през 1947 г., след края на войната, решил да се завърне в Европа. През същата година обаче Комисията за антиаме- риканска дейност.към Конгреса на
САЩ начело със сенатора Джоузеф Маккарти започнала разследвания за предполагаемото проникване на комунистически агенти или пропагандатори в
Холивуд. Започнали да събират сведения за Брехт - което никак не било трудно, понеже писателят не криел симпатиите си към марксизма - и така на 19 септември
1947 г. (само месец преди планираното от него напускане на Съединените щати) той бил призован да се яви пред комисията. Освен него на тези заседания, приличащи повече на разпити, трябвало да се явят и още осемнадесет писатели- сценаристи, актьори, режисьори и продуценти - така наречената група Холивуд-19.
Преди да потеглят за Вашингтон (където се провеждали тези заседания), членовете на групата Холивуд-19 решили да се съберат и да обмислят обща стратегия за защита срещу очакваните обвинения. Решили да се защитават активно, с контриране на най-опасните въпроси и с критикуване на методите за събиране на информация от страна на комисията. Планирало се въобще да не отговарят на най-компрометиращия въпрос
- дали са членували някога в Комунистическата партия на САЩ, - а вместо това да прочетат пред комисията обща декларация от името на деветнадесетте призовани граждани, в която да се оспорват пълномощията на комисията и да се обяви въпросната комисия за противоречаща на конституцията. Дори и да си спечелят тежки присъди, деветнадесетте разчитали да спечелят подкрепата на обществото.
Брехт обаче не одобрил тази идея. Каква ще бъде ползата, попитал той, да се правим на мъченици и да спечелим трохите от признателността и симпатиите на обществото, ако в резултат на този съдебен процес изгубим правото си да поставяме пиесите си и филмите си? Брехт не се съмнявал, че интелектуалното ниво на обвиняемите значително надвишавало съответното ниво на обвинителите.
Защо такива видни интелектуалци трябвало да се унижават и да слизат до равнището на техните опоненти, като се впускат в яростни, ала по същество напълно безсмислени спорове? Защо да не изиграят членовете на комисията, като при- видно се подчинят на изискванията за доказване на лоялност към прави- телството на Съединените щати? Членовете на групата Холивуд-19 го изслушали със замислени изражения на лицата, но накрая все пак решили да се придържат към вече предложената тактика. Само Брехт заявил, че ще се защитава според своя собствен, доста no-гьвкав метод.
На 30 октомври комисията за антиамериканска дейност най-после призовала
Бертолд Брехт. Очаквали той да постъпи така, както и призованите преди него - да спори, да отказва да отговаря на въпросите, да обвинява комисията в незаконно задържане. Обаче за тяхна най-голяма
285

изненада Брехт се оказал образцово послушен обвиняем. Дори се появил в официален костюм (доста необичайно за него), непрекъснато пушел (писателят вече знаел, че председателят на комисията е страстен пушач), отговарял вежливо и въобще не се опитвал да оспорва правомощията на комисията.
За разлика от всички останали обвиняеми и свидетели Брехт отговорил на въпроса, дали някога е членувал в Комунистическата партия на САЩ - не членувал, което всъщност било самата истина. Един от сенаторите в комисията го попитал: „Вярно ли е, че сте писал пиеси с революционно съдържание?“ Брехт наистина бил автор на немалко пиеси с отявлени комунистически призиви, обаче и този път успял да отклони отговора по същество с думите: „Написал съм немалко поеми и пиеси, посветени на борбата срещу режима на Хитлер. Разбира се, те могат да бъдат класифицирани като революционни, защото в тях аз призовавам за събарянето на този режим.“ Последната забележка била оставена без коментар от членовете на комисията.
Брехт владеел добре английски, но въпреки това поискал преводач, за да използва ловко двусмислените словосъчетания, неизбежни спътници на всеки превод. Когато членовете на комисията заявили, че в преводите на английски на неговите поеми могат да се открият комунистически призиви, Брехт веднага рецитирал тези стихове в оригинал, на немски, след което преводачът ги превел и сега стиховете прозвучали съвсем безобидно. Тогава един от най-активните членове на комисията се разгневил и прочел на глас друга поема на Брехт на английски, след което го запитал: „Вие ли написахте тази поема?“ „Не, аз съм написал на немски подобна поема, която обаче не звучи точно така в оригинал.“
Уклончивите му отговори относно посланията, съдържащи се в неговото твор- чество, подразнили сенаторите, но учтивият му тон и подчертаното уважение, с което той се отнасял към комисията, го спасили от преминаване към по-детайлен анализ на произведенията му.
Сенаторите решили да приключат с неговия случай само след едночасов разпит. „Благодаря ви много - заявил председателят, - вие би трябвало да послужите за пример на останалите призовани.“ Не само че го освободили, но дори му предложили помощта си, ако имиграционни- те власти му създават някакви спънки преди заминаването му. На следващия ден Брехт напуснал
Съединените щати и никога повече не стъпил на американска земя.
ТЪЛКУВАНЕ
Членовете на групата Холивуд-19 още от самото начало на заседанията възприели конфронтационен подход, който им спечелил симпатиите на левите организации. Но заплатили тази своя дързост с причисляването им към черните списъци, което им коствало много години лишения от напредък в кариерата.
Докато Бертолд Брехт съумявал да изразява по-завоалирано отрицателното си отношение към комисията за анти-
286

американска дейност. Разбира се, това не променило убежденията му. По време на краткия разпит Брехт успял да овладее инициативата, като отклонявал насоките на въпросите с уклончиви отговори, загадъчни разсъждения, игра на думи. В резултат той успял да запази свободата си да продължава да пише творби, призоваващи към революционни промени (за което в Съединените щати се полага затвор). Дори съумял да иронизира престараващите се членове на тази всевластна комисия със своята бчевидно престорена смиреност.
Обърнете внимание на следното: хората, които се опитват да наложат своя авторитет, прикрит зад фасадата на една или друга институция, лесно могат да бъдат заблудени от подобна тактика, при която опонентът привидно се покорява на ограниченията, налагани от представителите на властта. Ако демонстрирате пред такива хора вашето почтително отношение към тяхната роля в обществените процеси, те ще се почувстват важни и значими личности, ще останат доволни от проявеното от вас уважение и без да го осъзнават, ще станат по-уязвими мишени за бъдещите ви атаки. Или ще се превърнат в прицел на вашата ирония, както е в случая с Бертолд Брехт.
„Когато минава знатен велможа, мъдрият селянин трябва да се
поклони ниско и да отстъпи тихомълком.“
ЕТИОПСКА ПОСЛОВИЦА

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: