КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

дори е жадувал да му окажете съпротива, за да може да блесне като герой на фона на вашата очевидна слабост. А сега го заварвате обезоръжен, объркан от това, че вие нямате никакво намерение да встъпвате в рицарски двубой с него. Всъщност вие овладявате ситуацията, защото вашето привидно подчинение е само първата фаза от много по-многоп- ластовия ви план за действие - така го заблуждавате, че той наистина ви е покорил, докато на практика вие приспивате бдителността му, за да можете да продължите да действате тайно, с развързани ръце.
Това е същността на тактиката, основаваща се на подчинението - вътрешно си оставате верен на вашите убеждения, макар че формално отстъпвате пред натиска на неприятеля. Тогава той ще бъде лишен от повод да даде воля на гнева си и ще се колебае какво да предприеме. Надали ще продължи да проявява насилие спрямо вас, след като вие не реагирате на заплахите. Вместо това вие печелите време за подготовката на бъдещите ви действия, които изцяло ще бъдат посветени на идеята за заслужено възмездие и за тотално съкрушаване на врага.
Когато интелектът трябва да се сблъска с грубата сила и с агресивността, престореното смирение е мощно оръжие в подкрепа на интелекта. Само че се изисква страхотен самоконтрол. Хората, които се ориентират към рискованата тактика на привидното подчинение, поне временно ще загубят свободата си, а накрая могат да се окажат морално съкрушени от унизителното си отстъпление.
Затова не бива да забравяте нито за миг, че става дума само за привидно подчинение така, както някои животни, за да оцелеят, са принудени да се преструват на умрели.
При появата на многократно по-силен противник, което ни заплашва с неминуема гибел, ние винаги прибягваме до изпитаната тактика на подчинение и смирение - много по-разумна от опитите за бягство. Ако се опитаме да избягаме, може би ще си спасим кожата, но невинаги - нападателите могат да ни застигнат и тогава ще пострадаме още повече. Докато при подчиняването можем да заблудим врага и да му нанесем контраудар точно когато той най-малко ще очаква някой да оспорва властта му.
През 473 г. преди Христа в древен Китай, при битката край Фу Джяо, владетелят Гоу Джян от царството Юе претърпял страхотно поражение от владетеля У. Гоу Джян се готвел да се спасява с бягство, но първият му съветник препоръчал да се покори пред волята на завоевателя и да се обяви за покорен васал на У, след което да започне да изучава внимателно слабите му страни, за да може да си отмъсти. Решен да се вслуша в този мъдър съвет, Гоу Джян предоставил на противника си всички свои владения, а самият той се оттеглил в княжеските конюшни
- започнал да работи като обикновен коняр. За три години успял да си изгради образ на кротък и безобиден слуга и накрая господарят, доволен от лоялността му, го освободил с правото да се завърне в родния край. Но се оказало, че Гоу Джян не си губел напразно времето - успял да събере безценни сведения за войските на своя враг и да замисли прецизен план за възмездие. Когато в княжеството на У започнали междуособици, Гоу Джян нахлул начело на армия от оцелелите си привърженици и спече
288

лил лесна победа. Това е силата, която ни дава престореното подчинение - печелим време и гъвкавост да действаме с поразяваща точност, когато настъпи денят на решителния контраудар. Ако Гоу Джян бе побягнал, накъдето му видят очите, не би могъл да отмъсти за поражението си.
В средата на XIX век независимостта на Япония била заплашена от все по- силното проникване на европейците. Започнали разгорещени дебати относно начините за противопоставяне на настойчивите опити на Чужденците да обсебят ключовите позиции в японската икономика. Един от тогавашните министри Хота
Масайоши съставил през 1857 г. меморандум, в който се давали препоръки за японската политика в следващите десетилетия: „Убеден съм, че нашата политика трябва да бъде основана на стремежа за избягване на откритите конфликти. Вместо това трябва да се стремим към намирането на изгодни за нас съюзници. Трябва да изпращаме нашите кораби в чуждите пристанища по всички краища на света, да търгуваме с повече стоки, да заимстваме от чужденците най-добрите им умения и така постепенно да налагаме нашето влияние върху чужденците, докато накрая всички страни в света преклонят глави пред нашия несмутим дух и признаят нашата хегемония.“ Това е брилянтен пример за прилагане на разглеждания закон: да се покоряваме с цел да спечелим достъп до тайните на противника. Да изследваме всички възможности за успех в обозримото бъдеще, да внушаваме спокойствие с умерено поведение и скромен, ала непрестанен напредък, привидно да се съобразяваме с обичаите и предпочитанията на по-силния, но вътрешно да опазим нашата култура. Чак накрая ще се изявим като победители, след дълъг период на тайна подготовка за решителната схватка, през което време противникът ще се успокоява с мисълта, че ние сме слаби и покорни, поради което дори за миг няма да му хрумне да вземе предпазни мерки. Така ще можем да му нанесем изненадващ удар и да го зашеметим толкова силно, че вече никога да не може да се окопити. Този изненадващ вариант за нападение в повечето случаи е най- доброто средство за постигането на крайната победа, защото при него противникът е напълно лишен от възможности да ни се противопоставя. Ако японците се бяха опитали да се съпротивляват с оръжие в ръце срещу проникването на европейците, може би щяха да станат жертва на опустошителна агресия, която би заличила тяхната културна самобитност.
Привидната покорност може да ви даде възможност да иронизирате враговете си или да обърнете тяхната сила да работи във ваша полза, както е постигнал
Бертолд Брехт. В романа „Шегата“ на Милан Кунде- ра, описващ преживяванията на автора в един от чехословашките трудови лагери, се разказва историята на едно надбягване, в което се състезават затворници и надзиратели - удобен случай за надзирателите да докажат своето физическо превъзходство. Затворниците прекрасно разбирали, че от тях се очаквало да изгубят надпреварата, затова набързо измислили как да демонстрират лоялност - имитирали ловко, че се напря- гат до изнемогване, макар че всъщност едва-едва напредвали по пистата; строполявали се, напълно изнемощели, след първите две-три обикол
19.
289

ки; скачали или тласкали гюлето така вяло, че за надзирателите не било никакъв проблем да спечелят в абсолютно всички дисциплини. Като не отказали да участват в състезанията и като се оставили да ги победят, затворниците нагледно доказали своята покорност пред лагерната управа, макар че на практика с прекаленото си покорство те иронизирали цялата инициатива. Прекаленото покорство е чудесен метод за изява на превъзходство в посока, точно обратна на посоката, следвана от здравия разум. Ако се бяха съпротивлявали, затворниците само щяха да си навлекат гнева на надзирателите, щяха да предизвикат вълна от насилие, щяха да се снижат до нивото на пазачите си. Но чрез прекомерното въ- одушевление, с което те са посрещнали идеята за подобно състезание, им е помогнало да се подиграят със своите надзиратели, без да бъдат наказани, защото никой не е могъл да ги упрекне за стриктното и ревностното изпълнение на заповедите на началството.
Като се престорили, че изгарят от желание да угодят на капризите на своите надзиратели, затворниците успели да им се подиграят, без обаче да пострадат за тази своя дързост, понеже, формално погледнато, не са били налице някакви причини да им бъдат налагани наказания.
Властта винаги е непостоянна величина и напомня за буен поток, изобилстващ с подмолни течения и открити водовъртежи , шумни водопади и спокойни, дори блатисти участъци. Някои плуват кротко по течението, а други упорито се опитват да напредват срещу течението.
Ако временно силите ви отпаднат, най-добре ще е да изберете тактика на привидното покорство - така ще укротите амбициите си, ще се научите на търпение и самодисциплина, ще натрупате опит, умения и познания. Ако панически се втурнете да се спасявате, накъдето ви видят очите, може да се натъкнете на подводни камъни или ями. Ако отначало се подчините на течението, ще запазите силите си и почти със сигурност може да се каже, че ще спечелите крайната победа.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: