Съдържание увод закон №1

ма да можеш да се
издигаш като чучу-
лигите или лясто-
виците. Можеш да
се носиш по повър-
хността на водата,
ала за разлика от
рибите не можеш да
плуваш под водата.
А когато
пристъпваш по
земята, с тези
разкрачени крака,
проточила дългата
си шия, съскаща
срещу всеки, който
ти попадне пред
очите, можеш да
предизвикаш само
подигравки и прис-
мех. Признавам, че
съм създаден само да
препускам по
пътищата, но го
правя толкова гра-
циозно! И силите ми
са стократно повече
от твоите! Мога да
се нося като вихър
напред! По-добре да
ме уважават заради
ед- но-единствено
мое качество,
отколкото да бъда
като гъска във
всичко останало!“
„БАСНИ ОТ БОКАЧО И
ЧОСЪР“, Д-Р ДЖОН
АЙКИН (1747-1822 г.)
телно отдалечения остров Сицилия и трябвало да заплати с тотален провал. Римляните разпрострели границите на своите владения на огромна площ, но с цената на все по- нарастващата уязвимост на тяхната империя, заплашвана от набезите на десетки варварски племена. Безумната експанзия на Рим е причината за неговия крах.
Съдбата на княжеството У е елементарен урок за това, което може да ви се случи, ако разпилявате силите си на няколко фронта и ако не съзирате бъдещите беди заради настоящите успехи. „Ако не сте застрашен, няма да се сражавате“, казва Сун-дзъ. Това прилича на закон от физиката: всичко, което се раздуе до грандиозни размери, неизбежно се са- моразрушава. Вашето съзнание не бива да прескача трескаво от една към друга цел, нито пък да се разсейва от успехите до такава степен, че разумът ви да се замъгли и да загубите ориентация. Ще успеете само ако сте концентриран, реалистичен и не сте забравили поуките от миналото. Който е разсеян, раздвоен или разпилява силите си в най-различни посоки, ще се сгромоляса в калта. При това, колкото е по-нависоко призрачната главозамайваща цел, толкова падането е по-болезнено.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Прочутата банкерска фамилия Ротшилд всъщност има съвсем скромен произход - в еврейското гето във
Франкфурт, Германия. Строгите градски власти не са позволявали на евреите да общуват с градските жители, обитаващи кварталите извън гетото, но мъдрите евреи успели да извлекат полза дори от това сурово ограничение
- именно заради тази и други подобни забрани те свикнали да разчитат само на себе си, като същевременно се старае- ли на всяка цена да опазят самобитната си култура.
Основател на фамилията Ротшилд е франкфуртски- ят лихвар Майер Амшел (и до днес този град се отличава с най-висока концентрация на банкови централи и клонове в цяла Германия). Към края на XVIII век Майер натрупал от лихварството солиден за времето си капитал. Но той не бил единственият
294

лихвар в Германия, нито дори във Франкфурт - то- ва, с което се отличавал от останалите, било ясно- то осъзнаване на огромната полза от съсредоточа- ването на концентрираните усилия на група банке- ри в една-единствена насока. Името Ротшилд (на немски - Rot Schild или червена табелка) е остана- ло от изписания в червен фирмен надпис над пър- вата лихварска кантора във франкфуртското гето, откъдето започва небивалият възход на прочутата банкерска фамилия.
Първото, с което след натрупването на соли- ден начален капитал се заел Майер или Дядо Ма- йер, както го наричали признателните му потомци, било да се сближи с най-влиятелните аристократи в
Южна Германия и се посветил единствено на обс- лужването на техните финансови операции. С нап- редването на годините клиентите на Майер Амшел ставали все по-малобройни, но за сметка на това в списъка оставали само най-богатите. Втората осо- беност в неговата стратегия е неизменният му стремеж да поверява най- важните сделки само на своите синове или други преки роднини. Петте синове на Майер Амшел скоро поели в ръцете си всички банкови прево- ди на процъфтяващата финансова къща Ротшилд. Преди да умре през
1812 г., Майер не посочил един от синовете си за свой пряк наследник - вместо това той поискал от тях да се закълнат, че ще продължават заед- но да укрепват семейната традиция, за да останат завинаги обединени в усилията си да множат богатството на фамилията. Старецът им оставил като предсмъртен завет девиза никога да не действат изолирано, за да не бъдат погълнати от чуждестранните конкуренти.
След като овладели докрай всички разклонения на вече доста разрастващия се семеен бизнес, петимата синове на Майер Амшел решили да не се ограничават със сделки само в Германия, а да разпрострат операциите си из цяла Европа. Пръв напуснал Франкфурт първородният син Натан Амшел - открил финансова кантора в Лондон и се прекръстил на Нейтън Ротшилд. През 1813 г. вторият син Джеймс се преместил в Париж. Третият син Амшел поел бащината кантора във Франкфурт, четвъртият син Саломон се прехвърлил във Виена, а петият, или най-младият Карл
Ротшилд основал филиал в Неапол. Петимата банкери постепенно навлезли във всички сфери на финансовите пазари в съответните държави, като не забравяли да поддържат изрядни връзки помежду си - така се е появила една от първите многонационални финансови империи.
Разбира се, с разрастването на мрежата от канторите на Ротшилд във всички посоки се увеличавали рисковете от онези опасности, за които навремето ги предупреждавал старият лихвар Майер Амшел - разпо

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: