ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

неведнъж се доближавал доста близо до пълното осъществяване на заветната си цел. След поредното поражение, което комунистите претърпели през 1934-1935 г., те били принудени да отстъпят в глухите западни провинции и там да организират прочутия марш към Северозападен Китай, през страхотно труден планински терен, с обща дължина 9600 км
- възхваляван по-късно от летописците на комунистите като Великия поход. Това стратегическо прегрупиране е струвало на комунистите начело с Мао Дзе-дун десетки хиляди жертви - точният им брой е невъзможно да бъде установен. В края на 1936 г. Чан Кай-ши планирал последната си офанзива, която този път наистина е трябвало да постигне крайната цел
- тоталното ликвидиране на комунистическата зараза. Попречили му обаче масовите безредици в редиците на неговите войски - цели полкове започнали да преминават на страната на маоистите. Самият главнокомандващ Чан Кай-ши бил пленен и предаден на комунистите, от които не можел да очаква милост.
Междувременно обаче японците нахлули в Северен Китай и за ог- ромна изненада на Чан Кай-ши комунистическият водач Мао Дзе-дун му предложил да се споразумеят, вместо да заповяда да го изправят до стената за разстрел.
Комунистите, заявил Мао, ще го пуснат на свобода, ако той се съгласи да воюва заедно с тях срещу общия враг - японските нашественици. Чан, който вече се бил простила живота си, не можел да повярва, че щастието отново му се усмихнало.
Не можел да повярва също на внезапната коренна промяна в тактиката на комунистите - те изведнъж започнали да се държат с него любезно, с подчертано уважение, дори угоднически. Разбира се, Чан Кай-ши - един от малкото китайски военачалници, който успял да получи солидно военно образование и освен това бил много способен стратег - не се съмнявал, че ще успее да отблъсне японците - ако не се налага да отделя значителни военни ресурси за преследването на комунистическите партизански отреди. А след това можел спокойно да довърши разчистването на сметките си с комунистите. Нямало какво да губи, затова се съгласил с условията, предложени му от щаба на Мао Дзе-дун.
Комунистите продължили да се сражават с японските окупатори по предпочитания от тях метод - разчитали главно на партизанска война, на изолирани дръзки нападения в тила на врага и моментално изтегляне далеч назад в труднодостъпните планини. За разлика от тях националистите начело с генералисимус Чан Кай-ши воювали по всички правила на военното изкуство.
Двете армии, след почти десетгодишна кървава война, накрая успели да изтласкат японците от Китай. Но най-горчивото разочарование в бурния живот на Чан Кай- ши тепърва предстояло - едва сега този интелигентен кадрови военен от знатен произход започнал да се досеща каква хитрост замислил срещу него Мао Дзе-дун - беден и необразован, но дяволски хитър селяк. Армията на Чан Кай-ши била при- нудена да понесе основния дял от натиска на японската артилерия и ави
350

ация, поради което претърпяла сериозни загуби в жива сила и техника. Сега на чанкайшистите били необходими няколко години, за да възстановят силите си. Но комунистите не само че избягвали японските контраатаки, но и се възползвали от проточилата се война, за да укрепят редиците си, да понатрупат военен опит и да разпространят влиянието във всички китайски провинции. Веднага след края на войната срещу японс ката армия започнала следващата гражданска война, само че този път ролите били разменени - комунистическите дивизии обкръжили отслаб- налите части на националистите и започнали да ги громят една по една. В крайна сметка за Мао Дзе-дун японците изиграли ролята на котешки лапи, защото подготвили терена за победата на комунистите над чанкайшистите.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето политически водачи веднага биха наредили да бъде отстранен най- злият им враг, ако попадне в техен плен. Но ако Мао Дзе-дун беше ликвидирал
Чан Кай-ши, нямаше да може по-късно да се възползва от чанкайшистката армия, за да се справи с японските окупатори. Комунистическите партизански отреди не са притежавали достатъчно боеви опит, военно майсторство, нито пък бойна техника, за да се справят с японците, и са били изправени пред опасността от много дълга и тежка борба с превъзхождащия ги враг. Мао се е оказал доста хитър и не е пропуснал шанса да убие с един удар два заека. Всъщност той е използвал дивизиите, подчинени на Чан Кай-ши, като котешки лапи, за да измъкне горещите кестени от огнището. Мао Дзе-дун ясно е осъзнавал, че за чан- кайшистите чуждестранният завоевател ще изглежда много по-голяма опасност отколкото китайските комунисти. Но той нито за миг не забравял и за втората си, не по-малко важна цел - да си осигури пълно господство върху всички китайски провинции. А това не би било възможно, ако не отстрани главния си съперник - националистите, предвождани от опитен и много способен военачалник, какъвто именно бил Чан Кай-ши. Кой е в състояние да му помогне в тази неравна борба?
Разбира се, другата най-мощна военна сила по онова време в Китай - японската армия. Защо той да губи хиляди от своите привърженици и да изразходва докрай доста оскъдното си военно снаряжение, муниции и бойна техника, когато мощната японска артилерия и авиация (по онова време една от най-добрите в света) ще помете предните части на чанкайшистите и на фона на борбата между тези два могъщи съперника като победител ще изпъкне третата сила - комунистическите партизански отреди.
Котешките лапи могат да бъдат използвани за постигането на цели от следните две категории: за да се запази външното благоприличие (както е постъпила Клеопатра), или за да се пестят време и усилия. За осъществяването на втората цел е необходимо да се планират предвари
351

телно колкото е възможно повече ходове, включващи дори временни от- стъпления (точно това е направил Мао Дзе-дун, като е освободил пленения Чан
Кай-ши), за да може да се подсигури бъдещият решителен успех. Ако силите ви временно са на изчерпване и ви трябва време за тях- ното възстановяване, още повече ще се нуждаете от съюзници, които да ви заместват в най-трудните моменти, докато вие набирате свежи резерви и лекувате раните си. Винаги трябва да търсите по-агресивни личности, които поради прекомерните си амбиции да са готови да изваждат вместо вас кестените от огъня - такива индивиди са по-склонни от останалите да се намесват в борбата и не се страхуват от опасността да бъдат пожертвани за нечия кауза. От вас се изисква само да измислите тази кауза, да я обвържете с интересите си и да посочите целта на вашите нетърпеливи помощници, ревностни за слава, почести и други блага.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: