Съдържание увод закон №1

с възбудени тълпи. За
броени дни станало
модно да се посещава
храмът
на
шарлатанина Греъм,
като за най-изискан
шик
се
смятало
излежава- нето в
грамадното легло в
императорската
спалня,
наричано
Великото
небесно
ложе.
Според
възторженото
описание на Енемо-
зер „... да пристъпиш
в тази вълшебна
спалня,
да
се
оставиш
жриците
на здравето да те
положат в плати-
новия цилиндър, за да
те
облъчат
то-
ковете на здравето,
докато наоколо ухае
на най-аро- матните
билки от Ориента,
примесени с тамян и
други
загадъчни
арабски благовония,
о, това е неописуемо
блаженство, което
моето перо не може
да
пресъздаде...
Великото
небесно
ложе се подпира от
шест
дебели,
но
прозрачни
колони.
Застлано е с най-
фин атлаз, небес-
носин и пурпурен, а
възглавниците
са
покрити с китайс-
един от кай-красивите пейзажи в цяла Европа. Самото пътуване ги освежавало и им се отразявало добре, така че те се изпълвали с вяра, че ще доживеят жадуваното изцеление.
Д-р Шупах, който скоро се прочул като Лечителя от планините, притежавал в градчето малка аптека. Не след дълго мястото се променило до неуз- наваемост - шумни, изнервени тълпи от пришелци от различни страни се блъскали грубо. Всеки искал пръв да се добере до тясната стая, чиито стени били догоре с лавици, изпълнени с разноцветни бурканчета с отвари и гърнета с мехлеми от различни билки. Докато всички медици от онази епоха предписвали на болните отвратителни буламачи, със сложни и неразбираеми латински имена (както и до ден днешен), лековете на Шупах носели романтични имена като например „мехлем на радостта“, „сърчице на еделвайса“ или „лек срещу нощни кошмари“, а на всичкото отгоре ухаели добре и били доста приятни на вкус.
Посетителите се трупали в доскоро глухото градче
Лангнау и търпеливо чакали да им дойде редът да бъдат прегледани от прославения лечител от планините.
Налагало се доста да чакат, понеже всеки божи ден лечителят бил посещаван от осемдесет пратеници на знатни особи от всички краища на континента с поръчка да им изпрати някое от своите чудодейни лекарства.
Шупах претендирал, че може да поставя диагнози само като хвърли един поглед на урината на пациента и да прочете симптомите на болестта, изброени в писмото, донесено от куриера, който трябвало да се върне със скъпоценното шишенце. (Излишно е да се обяснява, че никакви „погледи“ върху урината не могат да му помогнат при диагностицирането. Няма съмнение, че д-р Шупах е изчитал много внимателно списъка със симптомите.)
Когато най-после му оставали няколко свободни минути
(да не забравяме, че поне формал- но той е бил длъжен да
„изследва“ урината), лечителят извиквал в кабинета си следващия пациент от чакащите на улицата. Обещавал му да „анализира“ урината му по-късно, защото за първия преглед бил достатъчен общия оглед на лицето и тялото на пациента. След това следвала поучителна лекция за
374

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: