Съдържание увод закон №1

ПОЛЗАТА ОТ
НАШИТЕ
ВРАГОВЕ
„При един спор със
съперниците си за
трона сиракуз- кият
тиран Херон веднъж
бил упрекнат, че
имал лош дъх в
устата си.
Огорченият владе-
тел се сопнал на
жена си още от
прага: „Защо нито
веднъж не си ми
казала дори една
дума за този мой
недостатък!“ Жена
му, скромна и неп-
ривикнала с двор-
цовите притворст-
ва, смаяно възклик-
нала: „Господарю,
та аз си мислех, че
всички мъже мири-
шат така...“ Тази
легенда отново
потвърждава ис-
тината, че колкото
някой мъж е no-
изтъкнат и
прославен, толкова
по-трудно може той
да научи от
близките си за някой
свой недостатък.
Всъщност от
враговете си ние
научаваме повече,
отколкото от при-
ятелите и родни-
ните. “
ПЛУТАРХ (46-120 г.
СЛЕД ХРИСТА)
лача, ще бъде благодарен до края на живота си на този, който го е пощадил. С течение на времето всички отколешни врагове на император Сун се превърнали в негови предани сподвижници.
Накрая Сун можел да заяви, че е успял да сложи край на зловещата епоха на кървави междуособици, дворцови преврати, военни метежи и граждански войни. Затова не е чудно, че династията Сун владеела Китай повече от триста години.
В реч, произнесена в разгара на
Гражданската война в САЩ, Ейбра- хъм
Линкълн се обърнал към южняците като
към стари приятели, които са изпаднали в
дълбоко заблуждение. Една възрастна
лейди го упрекнала защо не е заклеймил
тези непримирими врагове, които според
нея трябвало да бъдат изтребени до крак.
„О, не, мадам - възразил й Линкълн, - защо
трябва да изтребвам враговете си, след
като мога да ги превърна в мои
приятели?“
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Когато изпаднете в беда, естествено е да се обърнете за помощ към приятелите си. Животът може да бъде много жесток и често в мигове на изпитания приятелите са единственото спасение в опитите да се смекчат последиците от суровите житейски изпитания. Нали именно тях познавате най- добре? Защо да се доверявате на непознати, когато имате подръка някой отколешен другар?
Проблемът е в това, че често не познавате толкова добре приятелите си, колкото си въобразявате. Приятелите често се съгласяват по много въпроси с вас само и само за да избягват пренията и търканията. Те са способни да прикриват недостатъците си, за да не бъдат обиждани или отблъсквани от близките им. Понякога на всяка ваша шега те се смеят прекалено шумно и ентусиазирано. И понеже
38

честността в отношенията рядко може да укрепва приятелствата, вие всъщност никога не знаете кой ви е напълно искрен приятел. Те винаги ще бъдат готови да се закълнат, че обожават вашите стихове, вашата музика, че ви завиждат на безупречния ви вкус и стил в облеклото - може и да са искрени в тези излияния, но може и да се окаже, че реалността е напълно различна от вашите очаквания.
Когато решавате да се сприятелите с някого, постепенно ще откривате онези качества в него или в нея, които в началото на дружбата ви са били старателно прикривани. Макар да звучи странно, но именно вашата добронамереност и открито демонстрирано приятелско чувство може да обърка нещата изцяло. Хората обичат да вярват, че сами са заслужили подобряването на тяхната участ.
Приемането на дарове доста често оказва потискащо въздействие върху тях. Никой няма да се зарадва, ако бъде възнаграден с някаква привилегия само защото е ваш приятел, а не заради личните достойнства или способности. Особено деликатно е да обявите за свой приятел някого, когото всъщност не уважавате и не цените. Той ще затаи обидата в себе си, ала рано или късно вашите опити за сприятеляване ще бъдат отблъснати. Може да се появят кълнове на завист, да се заредят прояви на гняв и дори на омраза. И с колкото повече подаръци и благодеяния ги обсипвате, толкова по-малко благодарности ще получите.
За човешката неблагодарност могат да се изпишат десетки томове. През многовековната човешка история са натрупани толкова много драстични примери, илюстриращи този порок, че е наистина удивително как все още хората продължават да подценяват опасностите, пораждани от неблагодарността на техните близки. По-добре е да бъдете по- предпазлив, отколкото лекомислен и детински наивен. Ако въобще не храните надежди да дочакате прояви на благодарност от някой ваш приятел, няма да останете горчиво разочарован, когато се окаже, че той с нищо не доказва благодарността си към вас.
Проблемът около търсенето или контактуването с приятелите е в това, че те неминуемо ограничават вашата лична свобода. Далеч невина- ги един приятел е именно този, който може да бъде най-полезен за осъществяването на плановете ви.
Уменията и познанията на странични хора често се оказват много по-важни дори и от най-топлите, най-искрени- те приятелски чувства. Например императорът
Михаил III е имал подръка тъкмо такъв приближен, който е бил способен да го опази от рисковани начинания и така да предотврати гибелта му - това е бил вуйчо му, военачалникът Варда.
При всяка делова ситуация се изисква известна дистанция между действащите лица. Ако се опитвате да постигнете нещо, приятелите ви всъщност може повече да ви затруднят, вместо да ви облекчат. Затова една от ключовите стратегии при щурмуването на подстъпите към властта се явява способността ви да преценявате кой ще съумее най-
39

добре да защити интересите ви дори и при най-заплетените ситуации. Пазете приятелите си заради самото приятелство, но за делови цели е по-разумно да избирате по-опитни и по-компетентни хора.
От друга страна обаче, вашите врагове могат да се окажат неизчерпаема златна мина, от която да черпите ценни познания. През 1807 г. Та- лейран, външният министър на Наполеон I, се убедил категорично, че френският император води Франция към гибел и че е настъпил моментът някой да се опита да го възпре, но същевременно прекрасно осъзнавал колко опасен може да се окаже подобен заговор. Нуждаел се от спод- вижник, от сродна душа, ала кому можел да се довери за толкова рискован замисъл? Избрал Жозеф Фуше, шеф на тайната полиция на Наполеон, макар че Фуше всъщност бил най-опасният му враг, защото преди години животът на аристократа маркиз Дьо Талейран бил заплашван именно от яростни якобинци като Фуше. Талейран прекрасно знаел, че Фуше не очаква нищо добро от него - обаче именно върху този парадокс се е крепяло успешното развитие на този наистина доста странен заговор. Дългогодишната омраза между двамата напълно изключвала възможността за появата на приятелски чувства между двамата заговорни- ци. Единственото, което ги сближавало, било съвпадението на личните им интереси. Правилността на избора на Талейран се доказала през следващите години - въпреки че те не успели да свалят от власт император Наполеон I, във Франция бавно съзрявала опозиция срещу неговата диктатура. И след неговото падане двамата заговорници продължили да си сътрудничат плодотворно, при строго спазване на принципа за взаимната изгода.
Поуката от този пример е следната: когато е възмож- но, заровете томахавката и се опитайте да използвате враговете си за ваша лична изгода.
Както е заявил Линкълн, може да отстраните някой от враговете си, като го превърнете във ваш приятел. През 1971 г., когато войната във Виетнам все още не беше приключила, Хенри Кисинджъре бил обект на неуспешен опит за отвличане - в заговора са участвали протестантски проповедници (активисти на сектата
„Братята от Беригън“) заедно с четирима католически свещеници и четири монахини. Без да уведоми Службата за охрана към Министерството на правосъдието на САЩ, в една съ- ботна утрин Кисинджър тайно се срещнал с трима от заговорниците, т. е. бъдещите му похитители. Той им обяснил, че желаел не по-малко от тях всички американски войници към средата на предстоящата
1972 г. да бъдат изтеглени от Виетнам. С това успял да спечели симпатиите им. Те дори му подарили значките си с надпис „Отвлечете Кисинджър!“, а един от тях завинаги си останал негов предан почитател и го посетил десетина пъти след тази първа паметна среща. Кисинджър успял да превърне най-отявлените си противници във възторжени почитатели.
Ако не сме заобиколени от врагове, ние ставаме лениви и безгрижни.
Противникът, който непрестанно „диша във врата ни“, ни задължа
40

ва да бъдем нащрек, будни и бдителни. Понякога това е по-добре и ще е по- полезно враговете ни завинаги да си останат неприкрити наши врагове, отколкото да се опитваме да ги превръщаме в свои приятели или съюзници.
Например китайският комунистически лидер Мао Дзе-дун ясно е осъзнавал ползата, която може да се извлече от един конфликт в борбата за власт. През 1937 г. японците нахлуват в Китай и прекъсват гражданската война между комунистите и техните противници - националистите, предвождани от Чан Кай-ши. Опасявайки се, че японците лесно ще ги разгромят, част от комунистическите водачи посъветвали Мао да остави националистите сами да се сражават с японските окупатори, докато комунистическите сили се съвземат и прегрупират. Мао обаче не се съгласил с техните песимистични прогнози - според него японците нямало да успеят задълго да покорят толкова обширния Китай. А след тяхното отстъпление комунистическите въоръжени формирования ще се окажат безсилни, ако не са натрупали солиден боен опит, така че ще бъдат неподготвени за предстоящите решителни схватки с чанкайшистите. Според него сраженията с толкова опасен противник като японските нашественици ще позволят на китайските пролетарски войски да натрупат безценен боен опит, който ще се окаже изключително полезен по-късно, когато комунистите неминуемо отново ще се заемат с борбата си срещу националистите.
Години по-късно един японски дипломат се опитал да се извини пред Мао за японското нахлуване в Китай. Но Мао веднага го прекъснал: „Всъщност аз би трябвало да ви благодаря!“ След което обяснил на японеца, че при липса на врагове, при липса на съпротива всеки човек рискува да остане завинаги слаб и безпомощен.
Стратегията на Мао за непрекъснатите конфликти съдържа няколко ключови компонента. Първо, той вярвал, че ако успее да ангажира народните маси за каузата на дългогодишната съпротива, тези усилия все някога непременно ще се увенчаят с успех. Дори и ако се налага да се воюва с враг, за който предварително се знае, че не може да бъде победен
- както с японците в началото на войната. Второ, ако не съществуват враговете, усилията на хората веднага се пренасочват към цели, свързани най-вече с подобряването на тяхното съществуване и с постигането на повече удобства, дори и ако за подобна цел да се налага някой от бившите врагове да бъде обявен за нов приятел. Тази тактика Мао използвал нееднократно в своята политическа кариера.
Трето, борбата срещу злите врагове винаги помага да се дефинира по-нагледно и по-разбирае- мо собствената позиция и тя да се представи като борба на доброто срещу злото. Мао наистина е насърчавал охлаждането на отношенията между
СССР и САЩ. Ако не бъдат изнамерени ясно дефинирани врагове, според Мао народът ще престане да цени ролята на комунистическата партия. Един пределно ясно посочван противник е далеч по-силен аргу
41

мент от всички лозунги и призиви, които могат да бъдат измислени от партийните пропагандатори.
Никога не позволявайте появата на врага да ви обърка и изплаши - за вас е много по-добре да познавате врага си, отколкото изобщо да не подозирате за съществуването му.
Един роден да властва мъж трябва да приветства всеки нововъзник- нал сблъсък, защото така ще има повод да докаже, че е непобедим боец и стабилна личност и че на него винаги ще може да се разчита в смутни времена.
АСОЦИАЦИЯ
Внимавайте да не попаднете в лапите на небла-
годарността. Всеки човек знае какво ще му се случи, ако
си напъха главата в зейналата паст на лъва и затова се
старае да стои по-далеч от царя на животните. Но с
приятелите си ние не сме толкова предпазливи и ако не
задоволим желанията им, те могат живи да ни изядат.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да знаете как използвате приятелите си за ваша изгода.
Трябва да се научите да хващате меча не за острието му, за да не
си разкървавите ръката, а за дръжката му - само така ще
можете успешно да се браните срещу враговете си. Мъдрецът
умее да извлича полза дори от действията на враговете си,
докато глупакът често става жертва на потайните замисли на
неб- лагодарните си приятели.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: