Съдържание увод закон №1

През първите години от познанството си с Арабела Джоузеф винаги благоразумният Дювейн нито веднъж не се опитал да й продаде някое от своите неимоверно скъпи платна. Вместо това той я забавлявал усърдно с легенди за знатни личности - за щастие проницателният търговец винаги притежавал изобилен запас от любопитни истории, събиран със същата загриженост, с която трупал колекцията си, за да може да отвлича вниманието на клиентите си в най- подходящите моменти. На Арабела най-много й допадали разказите за приключенията и интимните авантюри на коронованите особи. Най-после тя срещнала сродна душа - интелигентен и светски мъж, който обаче, за разлика от всички останали, се държал с нея като с равна на него, като понякога дори не можел да скрие, че тя все пак го превъзхождала, понеже била от богата фамилия.
Междувременно Дювейн всъщност не си губел времето, тъй като формирал упорито нови естетически предпочитания в бъдещата си заможна клиентка.
Докато усъвършенствал вкусовете й, той неуморно наблягал на най- важния според него принцип при колекционирането - най-хубавото изкуство е това, за което се плаща най-скъпо. След като Арабела усвоила старателно мъдрите уроци на Дювейн, от този момент нататък той се отнасял към нея като към фин ценител на класическата живопис, въпреки че отлично помнел какво невежество проявявала тя по време на първите им срещи.
През 1900 г. Колие П. Хънтингтън умрял и Арабела се оказала собственичка на огромно състояние. За изненада на всички нейни познати вдовицата
Хънтингтън внезапно започнала да харчи колосални суми за скъпи картини - от
Рембранд до Веласкес, като единственият й доставчик, разбира се, бил вездесъщият Джоузеф Дювейн. След няколко години Дювейн й продал Момчето в
синьо на Гейнсбъроу за най-високата цена, която дотогава е била обявявана за произведение на изкуството - удивително щедър жест от семейство на мултимилионер, което преди това знаменателно събитие не е проявявало особен интерес към колекциониране на картини.
ТЪЛКУВАНЕ
Джоузеф Дювейн много бързо успял да прецени що за личност е била
Арабела Хънтингтън и какво я е измъчвало: тя жадувала за признание, копнеела да бъде приета в надменното общество на супербогатите. Вечно несигурна в себе си заради произхода си от нисшите слоеве, тя била готова на всяка цена да се сдобие с потвърждение на своя нов социален статус. Хитрият Дювейн решил да изчака - вместо да се втурне веднага да я убеждава колко е престижно да се трупа колекция от платна на прочути майстори, той внимателно и предпазливо се стремял към задълбочаване на тяхното приятелство. Постепенно успял да я убеди, че тя зас- лужава вниманието му не толкова защото е съпруга на един от най-бога
480

тите мъже в света, а заради собствените й достойнства - с което именно я спечелил окончателно. Дювейн никога не си позволил да се отнася високомерно и пренебрежително с Арабела Хънтингтън - вместо да й изнася поучителни лекции, той само споделял с нея своите разбирания, предпочитания и познания, като подплатявал всичко това с интригуващи разкази за жизнените лутания на великите творци и за съдбата на техните шедьоври. И накрая бил щедро възнаграден, при това напълно заслужено - тя се превърнала в една от най-преданите му клиентки, което доказала с покупката на Момчето в синьо.
Хората винаги са жадували отчаяно да бъдат признавани и приемани в обществото. Този вид комплекс за малоценност е златна мина за всеки, който си е наумил да се възползва от човешките слабости, за да постигне целите си.
Причините са няколко: първо, тази слабост е всеобщо разпространена, с незначителни изключения. Второ, много лесно може да се експлоатира този хорски недостатък. От вас ще се изисква само да измислите някой благовиден повод, да се запознаете и сближите с подобни личности, след което трябва да се заемете усърдно с подобряването и придаването на финес на техните вкусове, разбирания и дори навици. Така ще им окажете неоценима услуга и ще им помогнете изключително много да заемат това място в обществото, за което те отдавна са бленували. И след като рибата веднъж е захапала кукичката със стръв- та, вие ще можете да въртите макарата на въдицата и да теглите кордата отново и отново... и така в течение на много години, защото именно вие поднасяте на тези личности нещо, от което те отчаяно се нуждаят, но никога няма да могат да постигнат сами. Те може въобще да не заподоз- рат как вие се възползвате от техните слаби места, защото все пак им помагате да бъдат по-щастливи, а това си струва цената, колкото и висока да е тя.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: