Съдържание увод закон №1

БИТКАТА ПРИ
ФАРСАЛА
Когато двете армии -
едната предвождана
от Гай Юлий Цезар,
а другата от Гней
Помпей - стигнали до
Фарсала и построили
лагерите си, Помпей
продължавал да
разсъждава по същия
начин, както бил
свикнал от години.
Но неговите
съветници и
приближени били до
такава степен
уверени в предстоя-
щата победа, че
отстрани някой би
си помислил, че вече
са я извоювали.
Особено настървени
да се впуснат в бой,
колкото може по-
скоро, били
предводителите на
конницата, защоЬго
били отчаяни
храбреци, с велико-
лепно снаряжение, с
отлични коне, а
освен това и убедени,
че по численост
превъзхождат кон-
ницата на Цезар.
Според сведенията,
събрани от съглед-
вачите, Помпей
разполагал с пет
хиляди конници,
докато Цезар - само с
хиляда. А при
пехотата предимс-
твото на Гней
Помпей било още
Запомнете: когато търсите наивници, винаги се оглеждайте за незадоволени, хронично недоволни от себе си и от собственото си положение личности, които отдалеч да се издават, че са неуверени и нещастни.
Подобни индивиди са толкова загрижени и обсебени с колебанията около своето преуспяване, че се нуждаят отчаяно някой да им подаде ръка. Именно тази тяхна нужда е пролуката в защит- ната им броня, през която вие можете да проникнете, за да ги подчините на волята си.
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1559 г. френският крал Анри II умрял, след като бил смъртоносно ранен в окото по време на рицарски дуел в Лувъра. На трона се възкачил неговият първороден син
Франсоа II, но в действителност Франция се управлявала от вдовицата на Анри кралицата-майка Катерина де
Медичи, която отдавна била доказала, че притежава необикновени умения да се справя с най-сложните държавнически дела. На следващата години обаче
Франсоа умрял (едва шестнадесетгодишен, оставил като своя вдовица шотландската кралица Мария Стюарт). Кате- рина де Медичи веднага поела властта като регент - ша на следващия свой син Шарл IX, който бил коронясан едва десетгодишен.
По онова време главната заплаха за кралицата- майка идвала от много по-малкото кралство Нава- ра, изолирано в подножието на Пиренеите. Наварс- кият крал Антоан дьо Бурбон и неговият много влиятелен брат Луи, принц
Дьо Конде веднага предявили претенциите си да бъдат признати като регенти на малолетния Шарл IX вместо
Катерина, която на всичкото отгоре била чужденка
(италианска принцеса от флорентинската династия на
Медичите). Разтревожената Катерина на бърза ръка про- възгласила Антоан дьо Бурбон дьо Навара за гене- рал- лейтенант на кралство Франция, с което временно задоволила амбициите му. Освен това тази нова почетна титла задължавала Антоан да пребивава в двора, в парижкия Лувър, което означавало
476

да бъде плътно следен от съгледвачите на италиан- ката.
Следващият й ход бил още по-хитър - за никого в двора не било тайна пристрастието на Анто- ан дьо Бурбон към хубавите млади придворни дами, така че Катерина наредила на прелестната Луис дьо Руе да го съблазни - така Катерина де Ме- дичи имала неограничен достъп до всички скрити замисли на Антоан дьо Бурбон и на хугенотите от свитата му. Този маньовър се оказал толкова успешен, че кралицата-майка се погрижила за сформирането на своеобразен екип от млади и красиви придворни дами, винаги на нейно „разположение“, за да й докладват за дворцовите заговори и сплет- ни - на дворцовия жаргон го наричали Летящия ес- кадрон. Не след дълго една от дамите от Летящия ескадрон била
„прикрепена“ към принц Дьо Конде и Катерина де Медичи вече била наясно с абсолют- но всички кроежи на френските протестанти (така наречените хугеноти), които заплашвали властта ьа нейните синове католици.
За да се застрахова от всякакви рискове, през 1572 г.
Катерина де Медичи омъжила дъщеря си Маргьорит дьо
Валоа за Анри, сина на Антоан, който след смъртта на баща си бил коронясан за крал на Навара. За да няма повече подозрения, че Анри ще остане лоялен към трона, италианката го насочила към най-обаятелната от дамите в състава на Летящия ескадрон - любвеобилната Шарлот дьо Бон-Санблансе, баронеса Дьо Сов. Катерина де
Медичи не се посвенила да предприеме този рискован ход, въпреки че собствената й дъщеря била омъжена за Анри.
След няколко седмици Маргьорит дьо Валоа записала в дневника си: „Мадам дьо Сов до такава степен обсеби моя съпруг, че ние не само вече не споделяме една и съща спалня, но дори престанахме и да разговаряме...“
Баронесата се оказала извънредно талантлива в шпионирането и помогнала много на Катерина да държи под око всички опити на младия Анри Навара да се отърси от опеката й. А когато най-малкият син на кралицата - херцог Д’Алансон - започнал опасно да се сближава с
Анри, Катерина де Медичи започнала да се опасява, че
Анри и синът й могат да се опитат да заговорничат срещу нея - зато-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: