ПЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

съл поредната си знаменита реч - както винаги образец за блестяща импровизация,
- с която се опитал да убеди министрите в необходимостта да се увеличи численият състав на пруската армия. Приключил със знаменитата си мисъл: „Най- важните въпроси на нашата епоха ще бъдат решени със стомана и кръв, а не с речи и резолюции!“ За тази реч веднага заговорили не само в Прусия, но в цяла
Германия. Кралицата изкрещяла в лицето на краля, че този Бисмарк бил само един варварин и заклет милитарист, който се опитвал да узурпира цялата власт в
Прусия, и че незабавно трябвало да се вземат мерки срещу неговите попълзновения. Либерално настроените министри веднага надигнали гласове в нейна защита. Вдигнал се толкова оглушителен шум срещу Бисмарк, че Вилхелм накрая започнал да се опасява, че ако запази Ото фон Бисмарк начело на кабинета, може дори да стигне до гилотината, както злочестият Луи XVI във Франция.
Самият Бисмарк отлично съзнавал, че трябва да се притече на помощ на своя крал, преди да е станало прекалено късно. Освен това знаел, че попрекалил и че било редно да изкаже съжаленията си заради прибързаните си гневни изблици. Но след като обмислил още веднъж всички ключови положения в своята стратегия, железният канцлер решил не само да не поднесе извиненията си, но дори да предприеме точно обрат - ното на това, което очаквали от него либералите и дворцовите кръгове. Бисмарк много добре познавал своя крал и затова отлично съзнавал докъде можел да стигне в оказването на натиск върху монарха.
Когато канцлерът се появил в покоите на краля, Вилхелм вече бил порядъчно подготвен от кралицата за тази решителна среща. Кралят не скрил от Бисмарк опасенията си да не се стигне до гилотината. Но Бисмарк само му отвърнал със съвършено уверен тон: „Да, Ваше Величество, тогава ще бъде свършено с всички нас! И без това все някога ще се мре... Има ли по-величествена смърт от смъртта за благото на отечеството? Ако съдбата реши, готов съм дори да пожертвам живота си, но ще се боря до сетния си дъх за честта на моя крал и за славата на нашата родина! Никога, нито за миг дори не съм се съмнявал, че Ваше Величество няма да пожертва драгоценната си кръв, за да запечата с нея завинаги правата си върху трона, които притежава по Божия милост. Каква е разликата къде ще дочака един истински мъж своята кончина - на гилотината или на бойното поле, - след като поколенията ще запомнят завинаги неговия подвиг - че е загинал в битка за своята чест?“
Неукротимият Ото фон Бисмарк продължил все в тоя дух, като призовавал към честта на монарха и към отговорността му като върховен главнокомандващ на пруската армия. Нима кралят ще позволи да бъде изтикан от кормилото на кралството и ще допусне да бъде оскърбена паметта на славните му предци? Или честта на Германия е по-маловажна от парламентарните бръщолевения?
Далновидният канцлер не само че убедил краля да се противопостави на кралицата и на либералите от ка
482

бинета и от Райхстага, но го подтикнал да се заеме с възраждането на ар- мията - което всъщност било най-важното за Бисмарк.
ТЪЛКУВАНЕ
Бисмарк не се съмнявал, че кралят бил податлив на внушенията, с които го отрупвало неговото обкръжение. Обаче в същото време проницателният държавник много добре знаел, че Вилхелм бил възпитаван - като всички пруски крале - в милитаристичен дух и в сляпо зачитане на нормите на честта, следователно с основание е можело да се предполага, че се е срамувал от мекушавостта си, спрямо кралицата и министрите. Всъщност - Бисмарк бил готов да се закълне в това - крал Вилхелм тайно копнеел да остане в историята като велик и могъщ владетел, обаче не е смеел да даде простор на скритите си амбиции, тъй като се опасявал да не завърши трагично като Луи XVI. Така както при някои личности привидно безумно смелото поведение всъщност служи за прикритие на техните страхове, при Вилхелм I случаят е бил коренно противоположен - зад притеснителната му фасада се е спотайвал копнеж към героични дела и бляскав триумф.
Бисмарк отдавна предугаждал, че зад миролюбивите пози на краля се спотайвал таен копнеж към слава, затова решил за пореден път да рискува и да заложи на неувереността на монарха. Така се стигнало дотам, че неумолимият железен канцлер успял да тласне своя нерешителен господар към три поредни войни (в течение на по-малко от петнадесет години!), в резултат на които в средата на Европа се появила могъщата Германска империя. Страхът и несигурността са великолепен материал за ваятелите на човешките души, които умеят да се възползват ловко от хорските слабости. Всеки страхливец копнее да бъде Наполеон. Но му липсва вътрешна сила. Тогава вие можете да се превърнете в неговия Наполеон, като го тласнете към безумно смели действия, при което ще го направите напълно зависим от вас. Не забравяйте винаги да търсите точно противоположните тенденции и схващания на тези, които се открояват на пръв поглед в една личност. Никога не вярвайте само на външните впечатления, които добивате от човека срещу вас.
483

АСОЦИАЦИЯ
Вашият враг крие старателно своите секрети, които му
осигуряват защита срещу неприятелите, като си
въобразява, че никой няма да може да се добере до тези
тайни. Но те могат да излязат наяве въпреки съпротивата
му. Ако в бронята му има поне една пролука, на всяка цена
трябва да се доберете до нея. А след като напипате тази
пукнатина, през нея можете да проникнете в замислите му,
след което лесно ще го превърнете във ваш послушен слуга.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да се стремите да откривате слабото място на всеки, с
когото ви се налага да общувате. Това е изключително важен
елемент от умението да принуждавате другите да се покоряват
на волята ви. За тази цел обаче не е достатъчно само да умеете да
анализирате действията на хората и мотивите, скрити зад тези
действия. Трябва да знаете как да подхождате конкретно към
всеки индивид - неговата воля се подчинява единствено на мотиви-
те, които го интересуват, а тези мотиви могат да бъдат най-
различни. Един се стреми към слава, друг преследва само
материални интереси, но все пак повечето хора обръщат най-много
внимание на това, което им доставя удоволствие. Тънкостта в
изкуството, посветено на подчиня- ването на околните, се състои
именно в това - да знаете как да подреждате мотивите и
стремежите на другите хора според тяхната степен на
значимост, така че да използвате това подреждане с оглед на
вашите интереси. Ако сте наясно с основните мотиви или
движещи пружини на хората около вас, ще се доберете до ключа,
който ще подчини тяхната воля на вашата.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
484

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: