Съдържание увод закон №1

хипоклид в сицион
При следващото
поколение техният
род се сдобил с още
по-голяма
слава
благодарение
на
честта, която им
оказал
Клистен,
владетелят на Си-
цион. Този Клистен
имал дъщеря Ага-
риста, която той
искал да задоми за
най-достойния же-
них в цяла Елада. По
време
на
Олим-
пийските
игри
Клистен
спечелил
надбягването с ко-
лесници и обявил
пред
всички,
че
който желаел да се
пребори за ръката на
дъщеря му, трябвало
да пристигне до
шестдесет дни в
Сицион. Или по-
рано, добавил накрая
Клистен,
понеже
вече
бил
взел
решение да омъжи
дъщеря си най-късно
до една година след
изтичането на този
шестдесетдневен
срок. За борбите той
поръчал
да
из-
работят специален
тепих. Хиподрумът
в
Сицион,
бил
построен отдавна,
така че имало къде
да се надбягват с
колесници
младе-
жите, които щели
този невзрачен крал, затова не след дълго престанали да си правят труда да се преструват, че питаят поне някакво уважение към него. Един ден, когато трябвало да започне пътуване с железницата, организирано специално за кралското семейство, а Луи-Филип си позволил да закъснее, Джеймс Рот- шилд го смъмрил сурово със същия безапелационен тон, с който разговарял само със слугите си, и то, когато се провинят. Но Луи сам си бил виновен, че се стигнало дотам - нали той пръв заговорил с банкерите като равен с равни, ето че сега му се от- плащали така, както заслужавал.
Постепенно зачестили вълненията сред най- бедните съсловия - именно така започнало брожението, което довело да детронирането на Шарл X - предшественика на краля буржоа. Кралят незабавно се разпоредил да бъдат наказани метежниците. Но какво защитавал Луи-Филип?
Във всеки случай не монархическата институция, която той дълбоко презирал, нито пък демократическата република, срещу която яростно се противопоставял.
Защитавал всъщност собственото си богатство, както и богатствата на другите банкери, което обаче никак не се харесвало на мнозинството парижани.
В началото на 1848 г. в по-големите градове французи от всички съсловия започнали демонстрации с искания за реформи в избирателното право, за да стане
Франция наистина демократична страна. През февруари демонстрациите прераснали в метеж. За да спечели популярност сред масите, Луи-Филип отстранил министър-председателя и на негово място назначил един от водачите на либералната опозиция. Но крайният ефект бил напълно противоположен на очакванията на краля - хората разбрали, че положението на краля е толкова нестабилно, че с още малко усилия лесно ще могат да го съборят от трона. Демонстрациите веднага се развихрили още повече - всъщност това вече било истинска революция, с барикади и кръв, с войски и оръдия, стрелящи направо по дрипавите тълпи, ужасени и бягащи панически сред тесните парижки улици.
През нощта на 23 февруари 1848 г. многобройна тълпа от разгневени парижани обкръжила от
488

всички страни двореца. Изненадан от неочаквано драматичния развой на събитията, изплашен до смърт да не свърши на гилотината, Луи-Филип побързал да абдикира през същата паметна нощ и веднага заминал за
Англия. Не оставил наследник на престола, нито пък имал време да предлага кой да го замести - цялото му управление се стопило в мрака на февруарската нощ и изчезнало безследно като пътуващ цирк, който набързо си събрал палатките и завинаги напуснал града.
ТЪЛКУВАНЕ
За разлика от всички френски крале и водачи преди него Луи-Филип съзнателно се стремял да не създава около себе си величествен ореол. Той не вярвал, че е необходимо да се набляга на символи, които по традиция са изтъквали величието на монарха, заради твърдото си убеждение в необратимото настъпление на новата ера. В това отношение бил напълно прав: новата ера, ерата без крале и кралици, наистина изгрявала на хоризонта и никаква политическа сила не била в състояние да върне историята с няколко века назад. Само че грешал кардинално в предвижданията си относно промените в динамичното преразпределяне на властта.
Отначало скромната шапка и непретенциозното чадърче на краля буржоа забавлявали французите, но не след дълго започнали да се дразнят от парвенюто, което по силата на ред случайности се озовало на трона, опразнен най-после от омразните Бурбони. Хората разбирали, че Луи-Филип всъщност съвсем не е един от тях, въпреки старателните му напъни да се представя под тази маска за такъв. Шапката и чадърчето били само ловък и ефектен трик за насърчаване на илюзиите на народа, че в многострадалната Франция най-после е настъпила епохата на всеобщото равенство и че занапред всичко ще бъде подчинено на законите на справедливостта. В действителност именно при управлението на Луи-Филип неравенството в разпределението на богатството е достигнало най-критични стойности. Освен това французите винаги са очаквали от своя държавен глава да бъде представителен, да

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: