Съдържание увод закон №1

то ползата ще се окаже много малка. Като отдавате незаслужено внимание на някой незначителен противник, самият вие се принизявате до неговото ниво и в очите на другите се превръщате в незначителна личност. При това, колкото по- дълго време коства съкрушаването на този противник, толкова по-силен ще изглежда той. Когато Атина решила да завладее Сицилия през 415 г. преди
Христа, никой не се съмнявал в бързата победа на могъщата Атина над слабата
Сицилия. Обаче се оказало, че Атина се въвлякла в продължителен кръвопролитен конфликт и това помогнало на Сиракуза (най-силния град-държава на о-в
Сицилия) да се издигне като военна сила, уверена във възможностите си. Накрая
Сиракуза победила Атина и това й осигурило самочувствие за няколко века напред. Подобни случаи има и в наши дни. Президентът Джон Фитцдже- ралд
Кенеди допусна подобна грешка в позицията спрямо режима на Фидел Кастро в
Куба - през 1961 г. агресията в Залива на свинете се провали и така Кастро се превърна в международен герой.
Съществува обаче и втора опасност: ако успеете да унищожите дразнителя или ако поне сте го наранили сериозно, рискувате да пренасочите симпатиите на обществото към него, защото хората винаги предпочитат да даряват със съчувствието си по-слабия. Критиците на Фран- клин Делано Рузвелт не се уморявали да се оплакват от огромните разходи, които неговата администрация отделяла за правителствените проекти, обаче обществото не реагирало на тези атаки, защото станало свидетел на успешните усилия на президента да сложи край на Великата депресия (така наричат американците Световната криза от 1929-1936 г.). Противниците на Рузвелт си въобразили, че най-после се добрали до нещо, което ще го изобличи пред цялата нация като непоправим прахосник
-
Рузвелт не пестял парите си, когато трябвало да задоволява капризите на своето куче Фала. Опозицията вдигнала страхотна врява: как е възможно за едно нищо и никакво псе да се харчат толкова много пари, при това от парите, измъкнати от джобовете на почтените данъкоплатци, когато милиони американци тънат в незапомнена мизерия! Рузвелт обаче имал готов отговор, как се осмеляват неговите критици да се нахвърлят срещу едно беззащитно кученце? Една от най- забележителните му речи, препредавана по всички радиостанции в САЩ, била посветена изцяло на защитата на злочестата Фала. Популярността на президента веднага надминала всички рекорди. В този случай по-слабата страна било кучето на президента, затова атакуващите го не само че нищо не спечелили, но дори си навлекли омразата на милионите американци, тънещи в мизерия. Хората предпочели да дарят симпатиите си на Фала, която веднага била обявена за underdog
(буквално - кучето, което е отдолу, или кучето, което губи в кучешкия двубой) така, както преди години симпати- зирали на непокорния бандит Панчо
Виля само защото се сражавал срещу стократно по-силен противник.
Винаги е изкушаващо да поправим допуснатите от нас грешки, но
528

колкото повече се стараем, толкова по-лошо става. Понякога е по-изгод- но с оглед на висшите политически съображения да ги оставим сами да заглъхнат. През 1971 г. Ню Йорк Таймс публикува секретни документи на Пентагона, съдържащи изобличаващи данни за американската агресия във Виетнам. Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър се вбесил и вдигнал невъобразим скандал. Силно разгневен заради нека- дърността на администрацията на тогавашния президент
Ричард Ник- сън - публикуването на секретна информация от подобен вид е абсолют- но недопустимо според законите на всяка страна в света, - той препоръ- чал незабавно да се сформира работна група, която да предотврати подобни случаи на изтичане на поверителни сведения. Тази група получила от медиите ироничното прозвище Групата на водопроводчиците. Именно този специален екип по-късно проникна в офисите на Демократическата партия в хотела Уотъргейт и така избухна скандалът със същото име, който накрая доведе до сгромолясването на
Никсън. По-късно се изясни, че публикуването на въпросните секретни документи на Пентагона всъщност не е била чак толкова сериозна заплаха за правител- ствената администрация, обаче Кисинджър вече бил изпуснал духа от бутилката. В опитите си да се справи с един проблем той създал нов, още по-опасен: параноята на тема секретност, обхванала всички правителствени служби, се оказала в крайна сметка много по-вредна за управлението на страната, отколкото въпросните журналистически разкрития. Ако Кисинджър не бе обърнал внимание на папките, тайно изнесените от Пентагона, скандалът би отшумял от само себе си, при това за много по- кратък период.
Вместо да фокусирате вниманието си единствено върху конкретния проблем - с което само ще си навредите още повече, като позволите на зрителите да забележат колко сте разстроен и загрижен, - далеч по-мъд- ро е да заемете надменна аристократична поза и да отричате съществуването на какъвто и да е проблем. Тази стратегия може да се осъществи по няколко начина.
Първият начин се нарича „гроздето е кисело“ по прочутата басня на
Лафонтен. Ако много силно искате да постигнете нещо, но не можете да го притежавате, най-лошото ще е да привлечете вниманието на обществото към вашето разочарование. Затова никога не бива да хленчите, да се оплаквате - детинска илюзия е надеждата, че ще спечелите нечие съчувствие. Много по- въздействащ подход е демонстрирането на пълно безразличие. През 1861 г. писателката Жорж Санд била предложена от своите почитатели да бъде призната като първата жена, приета във Френската академия. Прозорливата Жорж Санд скоро се убедила, че това е пълна утопия - надменните френски академици никога нямало да допуснат жена в академията. Вместо да се оплаква, тя обявила, че въоб- ще не се интересува от шанса да се присъедини към тази групичка от мухлясали и изкуфели одъртели дърдорковци. Презрителното й отноше
34
.
529

ние предизвикало всеобщо възхищение - ако беше показала гнева си заради отказа на академиците, Жорж Санд би доказала, че всъщност е искала на всяка цена да бъде одобрена за член на Френската академия. Вместо това обаче тя се изказала с нечувано презрение за този клуб на престарели дядовци - така че защо да съжалява, че не е допусната в най- скучното заведение в цял Париж? Ако започнете да викате, че „гроздето е кисело“, в някои случаи това може да се прецени като признак на слабост, обаче в този епизод от живота на Жорж Санд подобна тактика е била напълно оправдана.
Второ, ако ви атакуват личности, които в никакъв случай не ви превъзхождат, можете да отвлечете вниманието на публиката, като се престорите, че нищо не се е случило. Можете да се направите на разсеяни или да отговаряте уклончиво, с една дума да демонстрирате недвусмислено, че конкретният случай въобще не ви засяга. Съответно, ако допуснете някаква досадна и глупава грешка, най-разумната реакция е да си признаете чистосърдечно и да класифицирате случая като неволен пропуск.
Японският император Го-Сайджин (един от най-изтъкнатите познавачи на чайната церемония) притежавал една безценна антика - древна кана за чай, за която му завиждали всички придворни. Един от неговите почетни гости - Дайнагон
Тсунехиро - помолил императора да му позволи да поеме скъпоценния съд в ръцете си, за да я разгледа по-внима- телно на по-светло, по-точно на външната веранда. Уникалната кана рядко била вдигана от масичката за чай, но в този ден императорът яв- но бил в добро разположение на духа, защото снизходително склонил да удовлетвори молбата на своя виден приближен. Когато Дайнагон изне- съл каната до парапета на верандата обаче и я вдигнал нагоре, за да я огрее слънцето, тя се изплъзнала от ръцете му, паднала на каменния под и се разбила на стотици парченца.
Естествено, императорът изпаднал в необуздан гняв. „Признавам, че бях прекалено тромав, след като допуснах каната да се изхлузи от дланите ми - промърморил Дайнагон, - но бедата всъщност не е чак толкова голяма. Тази кана за чай от епохата Идо наистина беше много стара и никой не можеше да предскаже колко години още щеше да остане непокътната, но след като не се използва според предназначението си, според мен е по-скоро щастлива поличба, че се отървахме от нея.“ Тази напълно неочаквана реакция от провинения придворен благородник кой знае защо веднага подействала успокояващо на императора. Причината за този странен обрат се криела в това, че Дайнагон дръзнал да демонстрира небивало мъжество - нито хленчел за милост, нито се опитвал да измисли някакво жалко оправдание. Точно обратното, Дайнагон не пропуснал случая да изтъкне своето величие и мощ, като се отнесъл към своя пропуск с аристократично презрение. На императора не му оставал друг изход, освен да се постарае да остане на висотата на положението и също да демонстрира височайше пренебрежение към подобна дребо
530

лия. Ако не бил прикрил гнева си, щял да изглежда в очите на своята свита дребнав и малодушен, при което трудно би могъл да докаже превъзходството си над Дайнагон Тсунехиро.
Добре е да се знае, че сред равни по ранг личности тази тактика може да донесе повече вреди, отколкото изгоди. Ако посрещнете с безразличие някакъв инцидент с особено неблагоприятен финал, ще ви сметнат за безсърдечен негодник. Но ако сте майстор на импровизираните инсценировки и ако реагирате по-емоционално, ако вдигнете непоносима за околните шумотевица, ще си спестите доста време и сили, защото ще изпреварите гневната реакция на вашия началник и в същото време ще му поднесете на поднос една неочаквана възможност да се покаже като небивало щедър и широко скроен джентълмен.
Ако ви заловят, че сте извършили някаква грешка или опит за измама, ще бъде много сериозен пропуск да се опитвате да се оправдавате с помощта на всевъзможни доводи, или да търсите начин да се извините, или най-нагло да отричате. Така само ще размътите водата и ще влошите собствената си позиция.
По-разумно е да опитате напълно противопо- ложно поведение. Ренесансовият поет Пиетро Аретино често се хвалел с аристократичния си произход, което, разбира се, било чиста измислица. Той бил обущарски син. Когато враговете му най-сетне се добрали до истината и побързали да я направят достояние на цялото висше общество, слуховете плъзнали с невиждана бързина из всички салони и за броени часове цяла Венеция вече била отвратена от наглите лъжи на Аретино. Ако беше се опитал да се защити, щеше да стане за смях. Реакцията му обаче била напълно неочаквана и спокойно може да послужи като образец за справяне с подобни деликатни ситуации. Пиетро най-спокойно обявил на всеослушание, че може наистина да е син на прост обущар, но това доказва само неговото величие, тъй като е успял да се издигне от най-презрените низини до каймака на обществото. Наистина, оттогава насетне нито веднъж не прибягнал до същата лъжа, дори напротив - най-словоохотливо осведомявал знатните дами и господа за всички подробности относно своето скромно потекло.
Запомнете един полезен съвет. Пренебрежителното, подчертано надменното отношение е великолепно средство за отблъскване на всякакви досадни неприятности от по-дребен характер и спасителен метод за отстраняване на педантите, завистниците или по-сприхавите, нервните и подчертано заядливите личности. Никога не бива да показвате пред другите, че нещо или някой ви е засегнал дълбоко или че сте обидени - това само ще подскаже на околните, че вие наистина сте били изправени пред сериозен проблем. Презрението е ястие, което е най-добре да се сервира студено и без нито едно потрепване на мускул по лицето.
531

АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: