КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

Винаги става така, че техните аргументи успяват да убедят само неколцина събеседниците си, защото мнозинството не само не приема възгледите им, но дори започва яростно да преследва безразсъдно дръзките новатори. Никакви логически доводи не могат да помогнат в подобни ситуации, защото повечето хора яростно бранят възгледите си, без много да се замислят върху съдържанието им. В техните вярвания се намесва силен емоционален компонент. Никой не обича да бъде заставен да преосмисля схващанията си или да променя навиците си. Ако вие си позволите да предизвиквате хората около вас, независимо дали директно с проповеди, спорове, книги, или пък косвено - чрез вашето странно поведение, - всички ще ви намразят и рано или късно ще се опитат да ви отмъстят.
Мъдреците много отдавна са усвоили един важен урок: възможно е да се спазват общоприетите норми, без да се вярва в тях. Така разумните личности печелят следните преимущества: имат възможност да изповядват точно тези учения, идеи и възгледи, които най-много ценят; могат да ги споделят само с подбрани свои единомишленици, без да рискуват живота си или свободата си.
След като са се домогнали до влиятелни позиции в обществото, чак тогава те могат да се опитат да убедят по-широк кръг хора в правотата на своите идеи - но и в този случай е по-безопасно да направят това завоалирано, като подражават на стратегията на Кампанела, при която се е наблягало на иронията и на косвените внушения.
В края на XIV столетие в Испания било поставено началото на масови преследвания на евреите - Инквизицията изгорила хиляди жертви на кладите, но повечето успели да се спасят, като напускали страната в панически бяг. Тези, които въпреки гоненията останали в Испания, били длъжни да се покръстят. Но през следващите триста години испанците се сблъсквали с едно неочаквано и смущаващо за тях явление в общественото развитие: мнозина от покръстените евреи привидно спазвали безукорно догмите на католицизма, обаче вътрешно си останали предани на древната еврейска религия. Повечето от така наречените маранос (свине или шопари - обидно прозвище за евреите въобще в испанския език, равностойно на чифути) се домогвали до високи постове в управлението на кралството, женели се предимно за представители на старите аристократични фамилии и всячески се стараели да демонстрират християнската си набожност, въпреки че в домовете си тайно продължавали да спазват еврейските религиозни ритуали. Испанската инквизиция реагирала, като създала специален орган за преследването на такива лъжех- ристияни. С течение на десетилетия покръстените шпаньолски евреи усъвършенствали уменията да се представят за истински испанци, навсякъде се появявали с кръстове на гърдите, давали щедри дарения на църквите, дори понякога си позволявали антисемитски изказвания - всичко това било предназначено да поддържа тяхната вътрешна свобода и да запази непокътнати вярванията им.
557

Обществото ценяло само привидната маска, която е избрал всеки от тях - никой не познавал'по-добре тази вечна истина от многострадалните маранос. Тази максима е в сила и до днес. Стратегията за нейното спазване е много проста - също както Кампанела написал Победа над атеизма, за да спаси живота си и да защити идеите си. По аналогичен начин постъпили и испанските евреи.
Не бъдете толкова глупав, та да си въобразявате наивно, че в наши дни е свършено с някогашните гонения на еретици и инакомислещи. Например Джонас
Солк си въобразявал, че чистата наука е много по- важна от политиката и бюрокрацията. Докато работел върху изследванията, посветени на откриването на ваксина срещу полиомиелита, той си позволял да нарушава всички правила - публично обявил за откритието си, преди да го е представил пред научната общност, като не отдал необходимото признание на учените, които са работили по този важен проблем преди него и са трасирали пътя към успеха. Обществото го приветствало, обаче учените го упреквали в нарушаване на каноните. Пре- небрежението спрямо колегите му станало причина за изпадането му в изолация и затова Джонас Солк бил принуден да посвети години на усилията да запълни тази празнина и да търси сътрудници и спонсори.
Бертолд Брехт бил изправен пред съвременен съд, който всъщност много не се различавал от съда на испанската инквизиция - така наречената Комисия за антиамериканска дейност. Тъй като по времето на Втората световна война той работел в американската филмова индустрия, през 1947 г. Брехт бил задължен да се яви на разпит, защото го подозирали, че симпатизира на комунистите. Другите писатели, повикани заедно с него да дават показания пред комисията, се държали агресивно и дори войнствено. Брехт обаче, който наистина отдавна изразявал в
Творчеството си подкрепа за комунистическата кауза, избрал противополож- ната стратегия: отговарял добросъвестно на всички въпроси, но отговорите му били от най-общ характер, така че можели да бъдат интерпретирани по различни начини.
Всъщност той прилагал стратегия, аналогич- на на стратегията на Кампанела.
Дори си облякъл костюм и си сложил вратовръзка - нещо доста необичайно за него. Пушел непрекъснато по време на заседанията, защото подразбрал, че самият председател на комисията е страстен пушач. И така накрая успял до такава степен да спечели симпатиите на членовете на комисията и особено на нейния пред- седател, че го освободили веднага след задължителните въпроси.
По-късно Брехт се преместил в Източна Германия (ГДР), където се сблъскал с друга разновидност на съвременната инквизиция. Тук властвали комунистите - привърженици на още по-крайни догми, които естествено не закъснели да се нахвърлят срещу Брехт с упреци за декадентст- во и песимизъм. Той не се заел да спори с тях, но внесъл дребни корекции в някои от своите пиеси, за да не дава повече доводи в подкрепа на твърденията на своите противници. Междувременно се погрижил да бъ
558

дат запазени за поколенията оригиналните текстове на всички свои драматургични творби. Привидното му примиряване и в двата периода от неговия бурен живот са му осигурили възможности да продължи да работи, несмущаван от външни въздействия, без да му се налага да коригира начина си на мислене. Така Брехт успял да оцелее и да твори при различни условия в различни държави и да докаже, че е по-силен от всякакви репресии.
Хората на властта трябва зорко да се пазят от грешки като тези, които допуснали Павзаний или Джонас Солк, а освен това трябва да се научат да бъдат по-хитри от лисици и да умеят да се преструват умело, че са загрижени за всеобщото благо. Прочути исторически личности като Юлий Цезар и Франклин
Делано Рузвелт са успели да превъзмогнат своя аристократичен произход, като напълно, съзнателно са култивирали в себе си умението да бъдат фамилиарни с обикновените хора. Те са изразявали тази фамилиарност в дребни жестове, често със символичен характер, за да покажат на хората, че техните водачи споделят общоприетите ценности въпреки различията в общественото положение.
Логичното продължение на този метод е да умеете да се приспособявате към всякакви хора при всякакви обстоятелства. Когато се появите пред обществото, трябва да оставите зад гърба си вашите идеи и ценности, за да си сложите онази маска, която според вас е най-подходяща за групата, в която сте се озовали.
Бисмарк е играл тази игра с голям успех в течение на години. Мнозина от съвременниците му не са били наясно към какво се е стремял железният канцлер.
Хората могат да поемат стръвта, защото ще си въобразяват, че вие споделяте техните идеи. Ако сте много внимателни, няма да ви обявят за лицемер - защо да го правят, след като вие не сте им разкрили съкровените си мисли.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: