Съдържание увод закон №1



Pdf просмотр
страница289/400
Дата07.11.2022
Размер5.4 Mb.
#115489
ТипЗакон
1   ...   285   286   287   288   289   290   291   292   ...   400
48 Закона на властта
свършил, той нямал
друг изход, освен като
всички останали да
започне да пие от
новата вода. Още
повече, че за него се
оказало
непоносимо
мъчение да не бъде
разбиран от никого и
да се отличава от
всички около себе си.
Но щом започнал да
пие от новата вода,
поведението
му
веднага заприличало
на поведението на дру-
гите. Така постепенно
той успял да забрави
за
миналото,
за
скривалището си, а
останалите
повярвали, че този луд
внезапно си възвърнал
разсъдъка.
„ПРИТЧИТЕ НА
ДЕРВИША“, ИДРИС
ШАХ, 1967 г.
„Никога не бива да
оборвате мнението
на някой от хората
около вас. Ако искате
да достигнете
преклонната възраст
на Метусалем, не
трябва да се опит-
вате да възразявате
срещу абсурдните
твърдения на вашия
събеседник. Освен
това трябва да се
избягва вред-
553


ният навик да
коригирате греш-
ките на хората,
допуснати от тях
по време на разго-
вор, дори и да се
ръководите от най-
добри намерения.
Ако ги прекъсвате и
поправяте, лесно
можете да ги
обидите. Винаги е
било много труд-
но, ако не и невъз-
можно, да се про-
мени мисленето на
хората. Ако се
дразните от
очевидните глу-
пости, които двама
души си разменят,
докато разговарят,
а вие сте принуден
да слушате този
разговор, по-добре
ще е да се опитате
да си представите,
че те са актьори в
някаква комедия.
Това е изпитан ме-
тод за изолиране от
неизбежните
досадници. Ако ня-
кой си въобразява,
че има правото да
променя световния
ред и да се намесва в
най-сложните
проблеми на бити-
ето, остава ни само
възможността да
благодарим на
небето, когато той
най-после завинаги
ще изчезне от
погледа ни.


АРТУР ШОПЕНХАУЕР
(1788-
1860 г.)
книга той изложил идеи, съвсем противоположни на тези, които всъщност изповядвал. По същество Испанската
монархия била дързък опит на автора да заблуди църквата, че се е променил радикално, и че вече е приел ортодоксалната вяра. Опитът му се увенчал с успех - през
1626 г., шест години, след ка то била публикувана тази книга, папата най-после разрешил на Кампанела да напусне мрачния затвор.
Малко след като се озовал на свобода, Кампанела написал творбата Победа над атеизма, в която нападал свободомислещите автори - макиаве- листи, калвинисти и еретици от всички известни разновидности. Книгата била написана под формата на дебати, в които еретиците изразявали своите схващания, а после били оборвани с порой от аргументи в полза на католицизма. Кампанела очевидно се реформирал напълно - поне тази негова книга недвусмислено го доказвала. Но така ли било в действителност?
Никога дотогава > не били излагани писмено вярванията на еретиците с такава дълбочина и замах. Като претендирал да описва тези богохулства само за да може да ги обори, Кампанела всъщност пропагандирал в полза на еретиците и подкрепял борбата им срещу католицизма.
Когато описвал доводите на католиците, за които се предполагало, че са неговите съкровени възгледи, той се ограничавал със скучни клишета и прекалено сложни и не- разбираеми догми. Докато фразите в устата на еретиците изглеждали напълно ясни, дръзки, логични и искрени. В сравнение с тях изказванията на католиците били досадни и неубедителни.
Католиците, които прочели тази книга, я намирали за смущаваща и двусмислена, но нямали право да твърдят, че е еретична - едно от най-красно- речивите доказателства за това е фактът, че Кампанела не бил хвърлен отново в затвора. В края на краищата, когато бранел устоите на католицизма, Томазо Кампанела използвал доводите, до които прибягвали всички католически свещеници. Но през следващите години нашумялата на времето творба Победа
над атеизма станала настолна книга, или истинска библия за атеистите, макиавелис-
554

тите и свободомислещите, които охотно се възползвали от остроумните доводи, описани от Кампане- ла. Като съчетавал привидната лоялност към църквата със замаскирания начин за изразяване на истинските си убеждения, при това така, че всички негови сподвижници да могат да го разберат, Томазо Кампанела доказал, че е усвоил уроците, почерпани от писанията на Николо
Макиавели.
ТЪЛКУВАНЕ
Заплашен да бъде преследван безмилостно, Томазо
Кампанела бил принуден да предприеме три стратегически хода, които му спасили живота, отървали го от затвора и му позволили да продължи да изразява схващанията си. Първо се престорил на луд - през
Средновековието това позволявало да не се търси повече отговорност от психично болния заради постъпките му.
След това написал книга, в която добросъвестно излагал схващания, напълно противоположни на идеите, в които вярвал, въпреки преследването от църквата. И накрая
- това е най-блестящият ход в целия му бурен живот -
Кампанела привидно отрича своите идеи, въпреки че в действителност успява да запознае с тях читателите си.
Това е много стар, но много полезен трик: вие претендирате, че отхвърляте опасните идеи, само че, докато ги отричате, привидно „неволно“ ги описвате с пълни подробности. На пръв поглед се подчинявате на господстващото ор- тодоксално учение, но тези, които ви познават, ще се досетят, че в действителност вие иронизирате тънко католическите догми. Така постигате едновременно две цели - отстоявате схващанията си, но не рискувате живота и свободата си.
В обществения живот е неизбежно някои идеи, духовни ценности или традиции да се отдалечат от първоначалното им предназначение и да се превърнат в инструменти за потискане на човешкия дух. Но също така неизбежно се появяват бунтари, които въстават срещу това мракобесие и предлагат да бъде заменено с нови идеи, много по-прогресивни за своето време. Но ако се следват първоначалните стъпки на Томазо Кампанела, всички опити за по-
ГРАЖДАНИНЪТ И
ПЪТЕШЕСТВЕНИ-
КЪТ


Сподели с приятели:
1   ...   285   286   287   288   289   290   291   292   ...   400




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница