Съдържание увод закон №1

Онзи мъж, който
единствен от всички
хора се вслушал в
предупреждението
на пророка, като се
убедил, че е настанал
фаталният ден,
отишъл в
скривалището си и
изпил запазената
там вода. Когато
излязъл навън, ре-
ките отново изпъл-
вали руслата си,
водопадите отново
се си пели върху
мокрите камъни,
езерата се синеели,
изворите бликали.
Мъжът се спуснал в
долината при ос-
таналите хора от
неговото племе. Но
останал безкрайно
изненадан - те вече
говорели и разсъж-
давали по съвършено
различен начин от
преди. Като че ли
нищо не помнели от
миналото и въобще
не се тревожели от
тази необяснима и
внезапна промяна.
Опитал се да ги
заговори, ала те
веднага си
помислили, че е по-
лудял или нещо по-
добно. Дори започ-
нали да се държат
враждебно към него.
Отначало мъжът не
смеел да пие от
новата вода, но
когато неговият
резерв се
ците, като подражавал само на чужденците, той сам си навлякъл подозренията на своите съграждани и ги дразнел неимоверно с отказа си да спазва вековните традиции.“
Културните норми обикновено са плод на вековни търсения и проверки на жизнено важни схващания, религиозни вярвания и морални идеали. Не е логично да се очаква подобни гаври с всичко свято да останат ненаказани. Всеки, който си позволи подобна дързост, ще бъде възмезден рано или късно, дори и наказанието да се ограничи само до изгнание.
Мнозина от нас, също като Павзаний, са се подда- вали на увлечения по екзотичното, по чуждестранното.
Това желание е разбираемо, но трябва да се спазва мярката. Ако показвате преднамерено, че предпочитате само чуждото във всички житейски области, ще се издадете пред обществото, че всъщност копнеете само за едно - да докажете на съвременниците си, че ги превъзхождате във всяко едно отношение.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В края на XVI век в Италия се надигнала мощ- на протестна вълна срещу реформацията, поддържана от протестантите. Тази контрареформация, както я наричали в онази епоха, предлагала нова версия на инквизицията, за да бъдат изкоренени всички ереси и нарушения на строгите догми на Католическата църква. Сред тези жертви се оказал и ученият Галилео Галилей, но още повече бил преследван доминиканският монах и философ
Томазо Кампанела.
Последовател на материалистичната доктрина на римския философ Епикур, Кампанела не вярвал в чудеса, не вярвал нито в рая, нито в ада. Църквата измислила тези нелепици, писал Кампанела, за да владее умовете на простолюдието и да го държи в подчинение и страх. Само че толкова дръзки идеи вече граничели с атеизма, затова
Кампанела бил принуден да се изразява иносказателно.
През 1593 г. Инквизицията го осъдила на затвор заради ерети- ческите му вярвания. Шест години по-късно под
552

предлог за частична амнистия той бил преместен в един манастир край Неапол.
По онова време Южна Италия била испанско владение и в Неапол Кампанела се замесил в заговор за прогонване на испанските нашественици. Надявал се да бъде установена независима република, в която всичко да се подчинява на неговите утопични идеи. Тогава италианската инквизиция, която си сътрудничела отдавна с испанската, отново го хвърлила в затвора. Този път обаче се стигнало до мъчения, за да го принудят да издаде истинските си схващания. Кампанела висял, вързан с ве- риги за ръцете си, със свити колене, на сантиметри над дъска с остри метални шипове. Тази поза била непоносимо мъчителна и накрая жертвата повече не можела да издържа и се отпускала върху шиповете, които раздирали плътта й.
През всичките тези години обаче Кампанела научил много за тайните на властта. След като се озовал пред опасността да бъде изгорен заради еретичните си възгледи, той променил стратегията си
- вече не обявявал публично схващанията си, защото предпочитал да ги пази в тайна.
За да се спаси от смъртното наказание, Кампанела се престорил на луд. Оставил инквизиторите да повярват, че забравил напълно за някогашните си богохулни възгледи просто защото изгубил разсъдъка си. Все пак не прекратили веднага мъченията, за да проверят дали затворникът не симулира лудост, но през 1603 г. отменили смъртното му наказание, като го заменили с доживотен затвор. През първите четири години той останал окован във вериги към стената на килията в подземието. Но въпреки тези нечовешки условия
Кампанела продължил да пише, макар че вече не бил толкова лекомислен, та да изразява открито идеите си.
В една от книгите на Кампанела, озаглавена
Испанската монархия, се процеждала идеята, че Испания била удостоена с божествената мисия да разпростре влиянието си в целия свят. Авторът предлагал на испанския крал доста практични съвети в макиавелистки стил за постигането на тази грандиозна цел. Кампанела много се интересувал от творбите на Николо Макиавели и в тази своя

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: