ПЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

били най-често безкрайно банални. В същото време лекарят упорито се опитвал да се добере до някаква аналогия с техния сексуален конфликт.
По време на първия сеанс с една от тези двойки се стигнало до дискусия за навиците в семейството по време на обедите и вечерите. Жената предпочитала по- разкрепостеното поведение - да си пийнат по едно преди яденето, да опитат ордьоврите, да си побъбрят и всичко това да става бавно, приятно и цивилизовано.
Това обаче дразнело съпруга й - той искал да се започне, колкото е възможно по- скоро с основното ястие, дори не се нуждаел от нищо повече, стига основното ястие да му бъде поднесено в по-внушително количество. С напредването на разговора семейната двойка стигнала постепенно до аналогии с поведението в лег- лото. В момента, в който те двамата направили тази връзка, д-р Ериксон веднага побързал да смени темата, загрижен да не засяга засега истинския проблем.
Двойката си помислила, че психотерапевтът вече започнал да ги опознава и че ще се справи с техния проблем още на следващия сеанс. Но към края на първия сеанс той ги посъветвал да организират вечерята си според предпочитанията на всеки от двамата: жената да вечеря бавно, след като си е поела аперитива, а мъжът й да се настани пред голямата си чиния, напълнена догоре с любимото му ястие.
Без да подозират, че всъщност действат според огледалната стратегия на лекаря, двамата съпрузи неусетно се озовали в огледалния образ на своя проблем. Те не предполагали, че са на път сами да разрешат своя проблем, като приключат вечерта точно така, както се е надявал докторът - пренасяйки в леглото си огледалния образ на своето подобрено поведение край трапезата, специално подредена за вечеря за всеки според неговия вкус.
Когато е търсил решение на много по-сериозни проблеми - като например огледалната фантазия при шизофрениците, които са способни сами да конструират цял един свят само по свой образ и подобие, - д-р Ериксон винаги се опитвал да проникне зад огледалото и едва тогава решавал да се заеме за работа. Веднъж лекувал един пациент, който вярвал, че е Иисус Христос - загръщал тялото си с чаршафи, разговарял само с библейски притчи и досаждал на болничния персонал и на другите болни с безкрайни християнски проповеди. Не помагала никаква терапия, никакви лекарства, докато накрая д-р Ериксон не го посетил в болнична- та стая, за да заяви на болния младеж: „Разбрах, че си работил като дърводелец.“
След като се изявявал като Христос, редно било поне малко да разбира и от дърводелство. Д-р Ериксон веднага му възложил да се заеме с изработването на шкафове за библиотеката, като му позволил през това време да носи чаршафа, който според думите на пациента бил Христовата плащеница. През следващите седмици пациентът усърдно работел върху шкафовете и така му оставало по-малко време да се съсредоточава върху своите библейски „задължения“. Понеже дърводелската работа се оказала на преден план, Христовите бленувания останали
43
.
673

загърбени. Постепенно религиозните му фантазии започнали да избледняват - макар че не изчезнали напълно, - което все пак позволило на младежа да започне работа като дърводелец.
ТЪЛКУВАНЕ
Всяка комуникация зависи много от метафорите и символите, които всъщност са основата на езика. Една метафора е своеобразно огледало на нещо конкретно и реално, като често изразява нашата мисъл по-ясно, по-нагледно и по- задълбочено в сравнение с дословното описание. Когато се занимавате с проблеми на психично болни хора, които упорито не желаят да се подчиняват на предписанията за най-ефикасна терапия, директната комуникация често води само до увеличаване на тяхната съпротива срещу лечението.
Това може да се случи особено ако се оплаквате от поведението на другите спрямо вас - по-специално в такива деликатни области като сексуалните контакти.
Вие ще постигнете желаната промяна, ако подобно на д-р Ериксон си измислите някаква аналогия, някакво огледално отражение на ситуацията, след което трябва да започнете да беседвате за това кой е най-добрият начин, за да бъде разрешен огледалният проблем. С това ще подскажете на събеседниците си как сами да стигнат до истината относно реалния проблем. Така например д-р Ериксон е успял да помогне на пациента, който си внушавал, че е Иисус Христос.
Ако обаче пациентите се лутат сред дебрите на измислените от самите тях фантастични светове (разбира се, тук не става дума само за пациенти, затворени в психиатричните клиники), никога не се опитвайте да ги тласнете насила обратно към реалността, като разчупвате изведнъж огледалните образи, които са окупирали тяхното съзнание. Вместо това трябва да се опитате да проникнете в техния свят и да действате отвътре, като спазвате техните правила, за да се опитате с повече деликатност да ги измъкнете извън залата с криви огледала, в която те са попаднали.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: