Съдържание увод закон №1

да твърди разпалено,
че въобще през целия
си живот не е чувал
за някаква
изтъкната личност,
или не се е срещал с
нея или поне ще се
закълне, че не знае
никакви
подробности за
последните пости-
жения на този, на
когото завижда.
Именно по тази
причина всеки за-
вистлив човек умее
майсторски да се
преструва. От друга
страна, той не се
уморява да пред-
приема най-различни
действия срещу
онзи, който го пре-
възхожда, с на-
деждата да доживее
до деня на неговия
провал. Ако това
наистина се случи,
завистливият ще
побърза да се
прибере в убе-
жището си, за да
пръска оттам зло-
бата си и сарказма
си също като някое
влечуго в дупката си.
За да постигне
целта си, завист-
ливият е готов да
подпомага в изди-
гането по стълбата
на успеха всякакви
неспособни
личности, дори и ако
са по-посредст- вени
от самия него.
АРТУР
ШОПЕНХАУЕР
(1788-
1860 г.)
обаче на смъртното си легло той ги помолил „само да го изгорят и да съберат праха ми без никакви шумотевици.“
Заради тези думи на Козимо де Медичи шестдесет години по-късно Николо Макиавели го провъзгласява за най- мъдрия сред всички италиански държавници „...защото той е знаел каква завист може да предизвикат подобни почести сред онези, които никога няма да могат да си позволят подобен разкош, нито приживе, нито след смъртта си.“
ТЪЛКУВАНЕ
Един от най-близките приятели на Козимо де Медичи книжарят Веспасиано да Бистичи написал следните редове за своя покровител: „Когато искаше да постигне нещо, за да избегне хорската завист, доколкото това въобще беше възможно, той се стараеше всичко да представя така, като че ли тази идея не беше негова.“ Една от любимите мъдрости на Козимо гласяла: „Завистта е плевел, който никога не бива да бъде поливан с вода.“ Козимо много добре разбирал, че в една демократична република завистта е много силпо въздействащ фактор, затова през целия си живот старателно избягвал каквито и да било показни или грандомански изяви. Разбира се, това не означавало, че трябвало още в зародиш да бъде задушаван всеки опит на някой от флорентинските граждани да мечтае и да се стреми към величие или че само посредствените хора имат право на оцеляване. Според мъдрия доайен на фамилията Медичи нищо не трябва да се забранява, само че във всичко трябва да се спазва мярка, благоприличие и да се държи сметка за това как ще изглежда всяко действие на богатите и властните в очите на бедните и онеправданите. Завистта на масите, която никой не знаел кога може да избие на повърхността, трябвало да бъде предотвратявана чрез сдържаност във всичко. Полезно било също да се сключват съюзи и споразумения за общи действия с по-ниско поставените граждани и да се предлагат като кандидати за постове в градската управа, за да бъде спечелена тяхната подкрепа, още повече че никой не можел да предскаже кога тази подкрепа ще се окаже от решаващо знамение. Никога
706

не бива да разчитате единствено на богатото наследство - така поучавал старият Козимо своите наследници. Най- мъдро ще бъде да не позволявате на никого да узнава на колко точно възлиза наследството ви, за да не предизвикате завистта на хората. Дори и да се издигнете много и да разполагате с голяма власт, привидно се представяйте като примерни граждани, винаги готови да се вслушат в мнението на своите съграждани. Козимо де
Медичи бил ненадминат майстор в тази деликатна игра, истински виртуоз в този безкраен маскарад. Никой никога не узнал истинския размер на неговите капитали, понеже той живеел скромло и не си позволявал да парадира с богатството си.
Никога не трябва да вярвате наивно, че колкото сте по-съвършен, толкова повече овации ще съберете от възторжената публика. Ако принуждавате другите да се почувстват несъвършени в сравнение с вас, ще жънете само завист и ненавист. За околните това тяхно състояние очевидно ще се окаже твърде тягостно и неприятно, затова те няма да закъснеят да измислят как да ви напакостят, но вие надали ще можете да отгатнете тяхната реакция. Само глупаците дръзват да безпокоят богинята на завистта, като се хвалят пред нея с постиженията си. Докато този, който знае как да спечели и как да опази властта си, знае също, че всяка демонстрация на превъзходство може да провали само за миг неговите многогодишни усилия да се издигне до върха.
„От всички душевни пороци завистта е
този особен порок, за който никой никога
не е склонен да признава. “
ПЛУТАРХ (46-120 г. СЛЕД ХРИСТА)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Животинското, което е скрито дълбоко във всеки от нас, много трудно се примирява с горчивия факт, че понякога ни оценяват като същества от

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: