Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ГРЯХА“, СОЛОМОН ШЛИМЕЛ, 1992 г.
| при едно условие - другият ще получи двойно от същото. “ Завистливият не искал пръв да изкаже желанието си, понеже се измъчвал непоносимо от мисълта, че спътникът му ще получи двойно пове- че. А пък алчният също не желаел да се обади, защото искал всичкото само за себе си и въобще не бил склонен към каквато и да е делба. Накрая той не издържал на това безмълвно мъчение, грубо избутал завистливия пред себе си и му извикал да не мълчи повече. Тогава завистливият помолил царя да на- реди на своя палач да му извади едното око. „ЕВРЕЙСКИ ПРИТЧИ ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА“, СОЛОМОН ШЛИМЕЛ, 1992 г. им, поради която отначало той играел лидерската роля в техния писателски дует - Хелуъл диктувал на Ортън какво и как да се пише, а за Ортън оставала възможността да се изяви като творец, като вмъквал редове и мисли от себе си само когато преписвал на машина текста от ръкописите. Но първите им опити да привлекат вниманието на литера- турните агенти и на издателите не постигнали нищо и те вече обмисляли дали да не се откажат завинаги от писането. Междувременно наследството на Хелуъл се стопявало все повече и повече и те били принудени да потърсят някакво препитание. Не вървяло и литературното им сътрудничество. Бъдещето никак не изглеждало розово. През 1957 г. Джо Ортън започнал да твори са- мостоятелно, но успял да утвърди свой стил на писане едва след още пет години, когато двамата любовници прекарали шест месеца зад решетките заради вандалско съсипване на книги от библиотеката. Може би не е било само случайност, че едва тогава Ортън открил своя неповторим стил на писане, защото в затвора се разделили за пръв път в последните девет години. Ортън излязъл от затвора твърдо решен занапред да пише самостоятелно и да наблегне в комедиите си на презрителното си отношение към суетните нрави в английското общество. Отново заживял в една квартира с Хелуъл, само че сега ролите им били разменени - Ортън измислял целия текст, докато за Хелуъл оставали коментарите и някои второстепенни идеи. През 1964 г. Джо Ортън завършил първата си по- голяма пиеса Докато забавляваме мистър Слоун. Пиесата била представена в един театър в лондонския Уест Енд и спечелила блестящи отзиви. Критиците били единодушни, че за всеобща изненада се появил нов, напълно непознат досега автор от световна величина. Успехите на Джо Ортън се заредили един след друг като бляскава кавалкада, препускаща все напред и напред с шеметен ритъм. През 1966 г. Джо Ортън спечелил всеобщото възхищение с най-новата си творба, озаглавена Плячка. Поръчките заваляли от всички театрални агенции, потърсил го дори импресариото на състава Бий- 698 тълс с много добър финансов договор за написването на филмов сценарий. Като че вече всичко било наред, само в отношенията им нещо куцало. Все още живеели заедно, но докато на Ортън му вървяло като по вода, при Хелуъл работите отивали към пълен провал. Като наблюдавал как неговият любовник все повече се превръща в център на внимание, той страдал дълбоко от унизителната си роля, че се превърнал в едва ли не безплатен прислужник на един нашумял драматург. Преди той изхранвал Ортън с парите от своето наследство, а сега Ортън го издържал с хо- норарите от пиесите си. При всяко парти пропастта между тях двамата се задълбочавала все повече - присъстващите още с влизането им се струпвали около Ортън, а на Хелуъл никой не обръщал внимание. На всичкото отгоре Ортън бил много забавен събеседник и почти нищо не било в състояние да помрачи веселия му нрав. За разлика от чаровния привлекателен Ортън Хелуъл бил сприхав и непредвидим - неговата агресивност плашела хората, затова те упорито странели от него. Колкото по-ярко сияела звездата на Ортън, толкова повече се задълбочавали проблемите между двамата приятели. Хронично мрачното настроение на Хелуъл превръщало съвместния им живот в труднопоносимо взаимно наказание. Ортън неведнъж обявявал, че иска да се разделят, и така се заредили безброй скандали, които обаче винаги приключвали с връщането му при своя стар приятел и любовник. Опитал се да помогне за артистичната кариера на Хелуъл, дори платил разноските за наемането на една театрална сцена, за да може Хелуъл да изнесе своя моноспектакъл, но премиерата се оказала пълен провал и от това самочувствието на Хелуъл пострадало още повече. През март 1967 г. двамата заминали на кратко пътешествие до Тан- жер в Мароко. По време на пътуването Ортън записал в дневника си: „Ние не спираме да говорим колко сме щастливи заедно. Но ме преследва неясното, ала тревожно усещане, че ще трябва да си платим за всяка секунда щастие. Дали това не са последните ни дни, потопени в заревото на щастието? Или ще ни сполети някакво страшно бедствие, при това Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|