Съдържание увод закон №1

мъчваща всички,
които я заобикалят,
и преди всичко
самата себе си, тя
била най -жестокият
тиранин на самата
себе си. Но Ми- нерва,
въпреки че едва се
сдържала да не
повърне от
отвращение, преха-
пала устни, преди да
изрече краткото си
искане: „Пусни
отровата си във
вените на една от
дъщерите на Цекроп.
Името й е Аглаурос.
Повече нищо не искам
от теб...“ След което,
без повече дума да
отрони, тя се под-
пряла на пода с ко-
пието си, отблъснала
се от земята и волно
литнала нагоре, към
небесата. Завистта с
крайчеца на кри-
вогледото си око
проследила със за-
мислен поглед полета
на богинята, без да
престава да мърмори
сърдито и да скърца с
по- разклатените си
зъби, понеже не
можела да си намери
място от яд, че и
този план на мъдрата
богиня ще се сбъдне.
След което се заела да
се приготвя за дългия
път. Обвила хила-
за малко блясъка си (като понякога разкривате някой ваш недостатък или демонстрирате, че сте изпаднали в пристъп на нерешителност или че сте много обезпокоен за бъдещето), или пък просто си потърсете нови приятели.
Каквото и да предприемете, никога не бива да подценявате силата на завистта.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Богатите търговци и още по-богатите лихвари създали през
Средновековието процъфтяващата флорентинска република, която ги защитавала от посегателствата на старите аристократични родове.
Според законите на републиката нито една висша длъжност не можела да бъде заемана от едно лице за повече ог няколко месеца, така че нито една флорентинска фамилия не притежавала възможност да доминира категорично и задълго над останалите заможни семейства.
Разбира се, тази доста демократична за времето си политическа система си имала своите недостатъци - най- сериозният от които била възможността да се развихрят непрестанни политически борби, ежби и противопоставя- ния. Тя обаче имала и едно много сериозно предимство - така се пресичали всички шансове да се доберат до властта личности или цели фамилии с тиранични наклонности и диктаторски амбиции. От няколко столетия всички поколения от фамилията Медичи живеели мирно и кротко под закрилата на флорентинската република, без да изпъкват сред другите лихвари, без да блестят с някакви по-особени качества. Имали доста скромен произход
(основателят на фамилията бил беден аптекар) и в общи линии би трябвало да бъдат класифицирани като типични представители на граждани от средна класа. Промяната настъпила в края на XIV век, когато Джовани де Медичи натрупал неголямо богатство чрез лихварство - едва тогава фамилията Медичи започнала да се оформя като най-новия член на заможните семейства, с чиято воля републиката била длъжна да се съобразява.
След смъртта на Джовани неговият син Кози-
702

мо поел фамилния бизнес и скоро успял да докаже, че притежава завиден талант. Финансовата къща на Медичите под ръководството на Козимо укрепвала с всяка изминала година и не след дълго Медичите успели да се наложат като най-солидната банкерска фамилия в цяла Европа. Но имали сериозен съперник във Флоренция - фамилията
Албизи въпреки републиканското управление успяла да се добере до солидни позиции в градската управа, като по едно време възникнала напълно основателна опасност, че всички възлови служби в ръководството на републиката ще се окажат обсебени само от мъжете от рода Албизи.
Козимо обаче не се противопоставил на амбициите на фамилията Албизи и дори ги подкрепял, но се стараел това да не ставало пуб- лично достояние. Само че фамилията
Албизи толкова се увлякла в амбициите си да заграби цялата власт в града, че положението с всеки нов месец ставало все по-неудържимо - другите влиятелни семейства с нарастващо ожесточение негодували срещу нахалните домогвания на Албизи. Само Козимо де Медичи си давал вид, че предпочита да стои настрани от тези шумни и досадни разправии.
Но в същото време той неуморно трупал пари и накрая се стигнало дотам, че вече никой не можел да пренебрегва влиянието на изключително богатата фамилия
Медичи. През 1433 г. представителите на рода Албизи, изплашени от неудържимия възход на Медичите, използвали цялото си влияние сред градските власти, за да убедят останалите магистрати да издадат заповед за арестуването на Козимо де Медичи по обвинение, че заговорничел срещу републиката, защото искал да установи своята диктатура. Но дори мъжете от фамилията
Албизи не били единодушни относно решението за съдбата на Козимо - най-озлобените искали той веднага да бъде екзекутиран, докато по-умерените се опасявали, че така ще разпалят братоубийствени размирици, които биха могли да прераснат в ожесточена гражданска война.
Накрая все пак стигнали до компромис и го осъдили на дългогодишно изгнание извън Флоренция. Козимо въобще не се опитал да оспори присъдата и мълчаливо напуснал своя роден град. Мъдрият лихвар много добре знаел, че понякога е

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: