КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

хиляди хора, като през цялото време се стараят да не позволяват на множеството да обърка плановете им. Тяхната стратегия се подчинява на две основни цели: да продължават да контролират следващите събития за колкото е възможно по-дълъг период от време и да печелят все нови и нови победи. Всяка победа обаче крие поне два вида опасности за победителите. Първо, те неизменно се опитват да повтарят ходовете си, които са им осигурили предишния триумф. Второ, успехите ги главозамайват и намаляват способностите им да преценяват трезво следващите ситуации. И след като си въобразят, че са непобедими, те си позволяват да стигнат толкова далеч, че много скоро получават заслужен урок, който в редица случаи ги лишава от всичките дотогавашни завоевания.
Поуката от тези основни правила е твърде проста: личностите, които искат на всяка цена да опазят позициите си във властта, са длъжни по- често да коригират своите правила, модели или тактически прийоми. С други думи, трябва да се научат да импровизират, ако искат винаги да побеждават. За тази цел е много полезно да могат да преценяват кога се налага да отстъпят крачка назад, за да заблудят противниците си и в същото време да огледат пътя, който вече е извървян от тях, след което ще могат по-трезво да обмислят следващите си ходове. Тази разумна стратегия ще им помогне да си изработят своеобразни „антитела“ или
„ваксини“ срещу заразата на прекаленото опиянение от техните успехи, защото това много често се оказва задължително условие, за да не секва поредицата от успехи и победи. За да спечели още една победа, от всеки водач се изисква да умее трезво да преценява всяка нова ситуация, да претегля точно какви са неговите шансове и да ги сравнява с шансовете на неприятеля, а също и да предвижда развоя на събитията поне с няколко хода напред. Или както казват треньорите по езда, преди да се научиш да управляваш коня, трябва да се научиш да управляваш самия себе си.
Късметът и щастливото стечение на обстоятелствата винаги са играели определена роля в борбата за властта. Това е неизбежно и всъщност именно то прави играта толкова интересна. Но въпреки вашите очаквания, историята ни учи, че късметът или изтеглянето на щастливия жребий е по-скоро предвестник на нещастие, отколкото залог за успех. Ако не ни споходи щастието, ние ще бъдем принудени да се въоръжим с търпение, ще се научим на толкова важното изкуство да умеем да изчакваме най-сгодния момент, ще се приготвим психически за най- лошото. Докато щастливците, за които се казва, че са родени с късмет, рано или късно започват да си въобразяват, че винаги ще им върви като по вода и ще посрещат с лекомислено безгрижие новите предизвикателства.
Според Макиавели именно това е била причината за провала на Чезаре
Борджия. Той успял да постигне много победи и наистина бил доста талантлив стратег, но имал лошия късмет през първата половина от кариерата си винаги да изтегля само най-силните печеливши карти. С
729

други думи, Чезаре Борджия не се бил научил да губи битките. Обяснението е съвсем просто - този папски син винаги още от съвсем ранна възраст бил галеник на съдбата. Но накрая го погубили две от неговите най-отличителни качества - прекомерната му алчност и неимоверната му бруталност. Никой в Италия не успял да си създаде за изключително кратко време толкова много ожесточени врагове, както Чезаре Борджия. А когато за пръв път му се наложило да преживее истинско нещастие - смъртта на баща си папа Александър VI Борджия, - Чезаре се оказал неподготвен и многобройните му противници не закъснели да се възползват от благоприятната за тях ситуация. Успехите винаги заслепяват избраниците на съдбата, затова трябва да се опитвате да не се главозамайвате дори и тогава, когато бъдат надминати най-смелите ви очаквания, понеже никога не можете да бъдете напълно сигурни, че след въодушевяващия подем няма да последва период, изпълнен предимно с неуспехи и провали. Колелото на късмета може да ви издига нагоре, но може и да ви спуска надолу. Ако сте подготвен психически и стратегически да посрещнете някой неочакван провал, по-лесно ще посрещнете последиците.
Онези, които жънат успех след успех, често губят мярката и реагират прекалено бурно дори при най-незначителните предизвикателства, въпреки че знаят, че трябва да запазват самообладание и да разсъждават хладнокръвно и благоразумно. Трябва да разполагате с предварително обмислена стратегия как да се справяте с подобни конфликтни личности. Най-лесно е да се държите умерено с тях, без да се опасявате, че ще изглеждате слаб и незначителен в техните очи - много по-опасно е да претърпите поражение, след като сте реагирали невъздържано на опонентите си, които са предизвикали конфликта.
През 436 г. преди Христа прославеният древногръцки държавник и военачалник Перикъл повел атинската флота към Черно море и завоювал редица крайбрежни колонии. Лесните победи въодушевили атиняните за нови завоевания.
Мечтаели за поход в Египет, за разгрома на Персия, за превземането на Сицилия.
Отначало Перикъл успявал да охлади прекалено ентусиазираните си съграждани, като им обяснявал задълбочено какво може да последва от подобни лекомислени авантюри. Но скоро проличало, че дори този изключително талантлив стратег, оратор и държавник няма да успее да охлади страстите. Затова Перикъл напълно съзнателно организирал няколко поредни морски експедиции, като винаги подбирал по-лесни цели, за да бъде гарантирана победата на атинската бойна флота - така той създавал впечатление сред атиняните, че не се е отказал да завоюва нови територии. Умението, с което Перикъл е играл тази деликатна игра, се доказало най-ярко от събитията след смъртта му - тогава демагозите взели връх при определянето на насоките на атинската политика и изпратили флотата да завоюва Сицилия, което обаче довело до толкова съкрушително поражение, че се оказало на
730

чалото на упадъка на най-могъщата дотогава гръцка военна сила.
За да вдъхвате увереност във вашето превъзходство, трябва по-често да разнообразявате стратегическия си арсенал, като редувате прилагането на брутална сила с хитроумни, привидно миролюбиви ходове, за да приспите бдителността на неприятеля. Ако сте прекалено агресивен, ще трябва да очаквате съответната силова реакция; ако обаче прекалите с коварните инсинуации, колкото и да са умно замислени, противниците ви рано или късно ще се осъзнаят, че не играете играта според правилата, и занапред ще бъдат нащрек при всяка ваша следваща стъпка. През XVI век, докато още служел във войската на шогуна Ода Нобунага, талантливият японски военачалник Хайдейоши (който по-късно става император) успял да постигне бляскава победа срещу непобедимия дотогава пълководец
Иошимото. Шогунът искал войската да продължи да напредва и да завоюва още победи, обаче мъдрият Хайдейоши му припомнил древната японска поговорка:
„След всяка победа затягай още по- здраво каишките на шлема си.“ Според него именно тогава шогунът бил длъжен да преустанови настъплението и да започне преговори с местните принцове, които дотогава се колебаели към коя от двете враждуващи сили да се присъединят, понеже не знаели на чия страна ще наклонят везните на победата. Именно с подобни предпазливи маневри и с дипломатични усилия, заявил Хайдейоши, шогунът Ода Нобунага би могъл да избегне още по- ожесточената съпротива на противника. Ако успеете да постигнете изненадваща победа, понякога е най-разумно да не се опитвате да преследвате враговете си до пълното им унищожение, защото така няма да ги подтикнете да предприемат решително контранастъпле- ние. Тези резки промени в ритъма и в тактиката често могат да осигурят значителни предимства и да спестят излишни жертви.
Хората, които не спазват мярката, често са мотивирани от желанието си да се харесат на своя учител, като докажат на какво са способни. Обаче ако бъдат прекалено усърдни, това няма да им помогне да спечелят възхищението му. Филип
Македонски неведнъж отстранявал от командването на войската някой от най- добре проявилите се в поредното сражение свои пълководци, понеже се опасявал да не се появи опасен съперник, който да си внуши, че може сам да се справя с ръководството на цялата армия и да се опита да го отстрани от трона, като вдигне войниците си на поход към столицата. Ако служите на някой славолюбив гос- подар, по-разумно ще бъде да не изтъквате прекалено шумно постиженията си, да не подчертавате настойчиво приноса си за победата, тъй като никой не обича да дели славата с когото и да било, особено с някой от своите подчинени. Освен това е изключително полезно за бъдещата ви кариера, ако успеете да създадете впечатление, че за вас дисциплината е най-важното човешко качество. През IV век преди Христа един от офицерите във войските, предвождани от китайския военачалник У Чи, повел своите войници без разрешение на главнокомандващия в навече
731

рието на едно решително сражение. След по-малко от час офицерът се завърнал от вражеските позиции с няколко отрязани глави на противникови войници. Очаквал да получи похвала за смелостта си, обаче за негова безкрайна изненада У Чи не го посрещнал с възторг. „Не мога да отрека, че си смел - въздъхнал мъдрият военачалник, - обаче наруши заповедта ми точно преди да започне битката. Няма по-страшен грях за един воин.“ След което, за назидание на всички други кандидати за герои в многохилядната армия, той наредил да обезглавят непокорния офицер.
Друг важен стратегически момент е, когато някакъв второстепенен успех ви амбицира да се стремите към още по-голям успех, за да заслужите още почести и награди. Понякога може да се окаже неблагоприятно за кариерата ви, ако поискате от вашия господар да ви разреши да продължите в същата насока. Правилното решение в подобни случаи е да приемете с благодарност наградата, с която сте възнаграден, после да се оттеглите с достойнство и с чувство за изпълнен дълг.
След време вашият господар, уверен във лоялността ви и в липсата у вас на прекомерни и опасни амбиции, сам ще ви потърси, за да ви възложи следващата мисия, която вече може да ви осигури допълнително слава и почести.
Нека да напомним още веднъж, че изборът на момента за прекратяване на настъплението е от огромно значение за вашите бъдещи успехи. Няма по- благоприятен момент за пауза и за оглед на постигнатото, а също и за преценка на шансовете за бъдещите действия от мига веднага след победата. Ако продължите все напред с досегашната устременост, ще рискувате да свършите много по-зле, отколкото в най-кошмарните ви сънища. Не забравяйте правилото на адвокатите, което прилагат те при всеки кръстосан разпит в съдебната зала: „Най-важното е винаги да спираш, след като си доказал, че явно печелиш двубоя.”
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: