Съдържание увод закон №1

Един мъж, прочут с
умението си да се
покатери на всяко
дърво, независимо
колко високо е то,
веднъж показваше на
едно момче как да се
издига по гладкия
ствол. Извика на
момчето да отреже
горните клони и го
наблюдаваше отдолу
замислено и
мълчаливо, въпреки че
момчето рискуваше
да падне отвисоко.
Едва когато то
започна да се спуска
надолу и стигна на
височината на
покрива на близката
къща, учителят се
провикна към него:
„Внимавай! Пази се
да не стъпиш нак-
риво, когато скочиш
на земята!“ Аз не се
сдържах и го
попитах: „Защо се
обади чак сега, когато
до земята остава
височина само
колкото два човешки
ръста? Защо не го
предупреди да
внимава по- рано,
когато се бе изкачил
до най-високите
клони?“ „Именно по
това се познава кой е
опитен катерач и кой
не е!
-
възрази ми той.
-
Докато виси
нависоко, заловен
само за горните
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Нито една историческа личност не може да се озове в толкова деликатна и несигурна позиция, както една кралска метреса. Тя не притежава никаква законна власт, не се ползва от официални права и нищо не може да я защити, ако господарят й реши да се отърве от нея.
Заобиколена е от глутница завистливи и злобни придворни, които с нетърпение очакват кога ще бъде прокудена завинаги от спалнята на монарха. И накрая, понеже източникът на нейната власт обикновено е чарът й и физическата й красота, крахът на всяка кралска метреса е неизбежен като смъртта и също толкова неприятен.
Френският крал Луи XV започнал да поддържа открито своите метреси още от най-ранните години на царуването си, само че дори и най-щастливите избраници на съдбата рядко се задържали във Вер- сай за повече от две години. Но ето че накрая се появила мадам Дьо
Помпадур и всичко се променило. Още когато била едва деветгодишно момиче и се наричала с истинското си име -
Жана Антоанет Пу- асон, един гадател й предсказал, че някога ще стане фаворитка на краля на Франция. Това, разбира се, тогава изглеждало на всички като пълен абсурд, защото първото условие за една кралска метреса бил благородният произход. Но въпреки това Жана продължавала да вярва, че нейната съдба ще бъде завинаги свързана със съдбата на монарха и скоро тази наивна мечта се превърнала в нейна идея- фикс. Заела се да изучава това, за което се знаело, че допадало на краля - музиката, танците, театъра, ездата, като във всичко се стремяла към съвършенство. Още съвсем млада, тя се омъжила за един благородник, който обаче не притежавал внушителна титла. По-важното било другото - макар и скромна, титлата на съпруга й отворила пред нея вратите на най-изисканите салони в Париж. Не след дълго всички започнали да говорят само за нейната рядка красота, за необикновените й таланти, за несравнимия й чар и за интелигентността й, необичайна за една светска дама.
Жана Пуасон успяла да се сближи с Волтер и
Монтескьо и с още много изявени личности, мнози-
724

на от които били най-изтъкнатите умове на своята епоха, обаче никога не изпуснала от погледа си своята върховна цел, за която мечтаела още като невръстно момиче - да завладее сърцето на краля. Съпругът й притежавал замък край гората, в която често ловувал кралят, и тя започнала да посещава все по-често усамотеното имение. Изучавала внимателно навиците и ловните маршрути на краля, за да бъде сигурна, че ще се озоват на една и съща пътека, когато тя за пореден път ще излезе на езда, издокарана в най-новия си сексапилен тоалет. Кралят започнал да й обръща все повече внимание и да я отрупва с подаръци.
През 1744 г. умряла херцогиня Дьо Шатро - то- гавашната първа метреса на Луи XV. Жана решила да се възползва от удобния момент и веднага се заела със своето отдавна планирано настъпление. Започнала да се появява навсякъде, където присъства кралят: на баловете с маски във Версай, в операта, и въобще там, където било възможно да се пресекат пътищата им, но най-голямо внимание обръщала на местата, където имало условия да прояви разнообразните си таланти в танците, пеенето, ездата или кокетството. Кралят най-после бил покорен от нейния невероятен чар и на тържествена церемония във
Версай през септември 1745 г. тази двадесет и четири годишна дъщеря на дребен банков писар официално била призната за първа кралска метреса. Красавицата веднага получила апартамент в двореца, където кралят можел да ходи по всяко време на денонощието през тайна врата и скрита стълба, водеща към неговите покои. И понеже придворните дами били вбесени от избора му на една жена едва ли не от презряното простолюдие, той побързал да я направи маркиза. Оттогава насетне тя била известна най- вече с названието мадам Дьо Помпа- дур-
Луи XV се славел още от младите си години с това, че повече от всичко на този свят ненавижда скуката.
Мадам Дьо Помпадур отлично знаела, че той желае завинаги да остане под влияние на нейното неотразимо очарование. За тази цел тя не се уморявала да организира театрални представления във Версай, като почти във всички пиеси лично се зае-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: