Съдържание увод закон №1

не към бързо проме-
нящата се среда.
Донякъде резулта-
тът от този процес
наподобява
изг-
раждането на лич-
на предпазна броня,
предназначена
да
поема и да отблъск-
ва ударите, които
ни нанася външният
свят.
Така
лич-
ността става по-
нечувствителна
спрямо неприятни-
те усещания, но в
същото време огра-
ничава
нейната
емоционална и агре-
сивна
активност,
вследствие на което
се намалява капаци-
тетът на личност-
та да постига свои-
те цели и да задо-
волява нуждите си
от приятни усеща-
ния. В подобни слу-
чаи ще констати-
раме, че егото ни не
е така гъвкаво, че е
станало по- малко
приспособимо и по-
втвърдено.
Ще
установим, че него-
вата
регулаторна
способност да ико-
номисва енергията,
изразходвана от ин-
дивида, е.спаднала, В
конкретните случаи
това
зависи
от
параметрите
на
личната предпазна
броня.
ВИЛХЕЛМ РАЙХ
(1897-
1957 г.)
не работело в тяхна полза.
Тогава сред войските на националистите започнали да се появяват първите признаци на лора- женчески настроения. Командирите им все още не предусещали надигащата се опасност, защото живеели удобно в своите квартири в големите градове, но простите войници, принудени да скитат по цели седмици из глухите планински клисури, където на всяка крачка ги дебнели засадите на маоисти- те, съвсем не споделяли техния оптимизъм. Офицерите на Чан Кай-ши накрая били принудени да концентрират силите си само в по-големите градове, където имало много по-добри условия за отбрана, като наблюдавали безпомощно как отредите на ма- оистите върлували из опразнените съседни територии, неуловими за преследващите ги редовни войски, за да се концентрират още на следващия ден за поредната изненадваща атака. Като че ли изпод земята изниквали хиляди нови и нови попълнения на отредите на комунистите и за националистическата армия ставало все по-трудно да отблъсква яростните им атаки. Освен това комунистите умеели майсторски да разстройват дисциплината на националистите, като пропагандирали неуморно своите идеи и внушавали на войниците от бедните селски семейства, че е престъпление да се сражават срещу своите братя заради интересите на богатите експ- лоататори. Нараствал броят на войниците, които дезертирали от армията на Чан Кай-ши, и моралът в нея скоро започнал неудържимо да се разлага.
Сред редиците на националистите все повече пропълзявали панически настроения. Една след друга попадали в ръцете на враговете им техните основни бази, концентрирани в обкръжените и изолирани градове.
Стреснатите командири започнали да предават ключовете на градовете, преди още да са се появили признаци за предстоящата решителна атака на комунистическите отреди. През ноември 1948 г. чанкайшистите били изтласкани от цяла Манджурия - това било унизително поражения за армиите на националистите, които в началото на тази четиригодишна кървава гражданска война имали пълно стратегическо превъзходство. От този удар войските на чанкайшистите не успели да се
744

съвземат и започнали хаотично да отстъпват на юг. И така към края на следващата година комунистите вече контролирали всички китайски провинции.
ТЪЛКУВАНЕ
Тези две стратегии най-добре могат бъдат да илюстрирани с двете най- разпространени в света игри - шаха и азиатската игра го. Шахмат- ната дъска е с много ограничени размери. В сравнение с играта го в шаха се атакува сравнително по-бързо и е за предпочитане веднага да се пристъпи към решителната схватка.
При шаха обикновено не е полезно да се отстъпва, да се жертват фигури. Един от най-важните тактически прийоми в шаха е играчът да умее да се концентрира върху зоната, където се води съдбоносната битка. Докато в играта го правилата не са толкова строго формални и се играе на по-голяма площ, с 361 клетки - сле- дователно при нея възможните позиции са почти шест пъти повече в сравнение с шахматната дъска. Черните и белите камъчета (всеки от играчите си избира един от тези два цвята) се поставят върху дъската, едно по едно на всеки ход на играча според неговия избор. Целта е да изолирате или обкръжите камъчетата на противника, като поставите на дъската вашите 52 камъчета.
Играта го, която в Китай наричат вей-чи, може да се играе до три хиляди хода. Стратегията при нея може да бъде по-гъвкава, отколкото при шаха, но пък за сметка на това се играе по-бавно, поради което вашият противник по-трудно може да се досети за стратегията ви. Не е необходимо да се притеснявате много, ако загубите контрола върху някоя зона - от вас се изисква да мислите в по-широки мащаби и да сте готов да пожертвате една-две зони, за да спечелите надмощие в останалите части от дъската. Най-много трябва да внимавате да не се задържате прекалено дълго на едно място - в тази мъдра игра винаги печели по- подвижният от двамата съперници, понеже това е задължително условие, за да успеете да обкръжите част от неговите сили. Задачата не се свежда до директното унищожение на вражеските фигури, както е в шаха, а в парализиране или притискане в ъгъла на силите на противника. Шахът е линейна, позиционно ориентирана и подчертано агресивна игра, докато при играта го всичко е замъглено, нелинейно и гъвкаво. Агресивните намерения спрямо противника могат да останат умело замаскирани до самия край на разиграването, когато победителят така е подготвил разположението на своите сили, че може да започне ускореното обграждане на вражеските фигури.
От векове всички изтъкнати китайски стратези са изучавали съсредоточено мъдрата игра го. Дори и в тяхната военна терминология може да се открие влиянието на уроците, почерпени над дъската за го: за Мао Дзе-дун често се говорело, че той умее майсторски да разиграва извън
745

редно хитроумни ходове върху дъската за вей-чи и че обичал да прилага така изпробваните стратегии в своята дейност като главнокомандващ на китайските комунистически военни формации. Един от любимите му маньоври бил да използва простора върху широката дъска за игра на вей- чи и да разпръсква фигурите си така, че противникът му да не можел да се досети за неговите тайни намерения.
„Всеки китаец - написал Мао - трябва да се включи в тази борба и като дребно, но остро трионче да реже клона, върху който националистите са се укрепили.“ Един от предпочитаните му тактически ходове бил така разпръснато да разполага своите сили, че врагът никога не успявал да предвиди къде точно ще бъде нанесен решителният удар в предстоящата офанзива. Друг любим маньовър на Мао Дзе-дун бил стратегическото отстъпление, предприемано най-вече за да се създаде сред офицерите от редовната армия на Чан Кай-ши лъжливото впечатление, че ма- оистите не разполагали с резерви, докато свежите резерви причаквали противника в засада. За разлика от западноевропейските стратези Мао
Дзе-дун нито веднъж не рискувал да концентрира всичките си войски в един юмрук, за да не позволи на неприятеля да се сдобие с ценни сведения за числеността на комунистическите формации и за да не ги обкръжи - това било особено важно в първата фаза от гражданската война, когато силите на маоистите още не били достатъчно укрепнали. Очевидно той разигравал една гигантска партия на древната игра го върху необятната китайска „дъска за вей-чи“ - стремял се да отвлече вниманието на Чан Кай-ши с привидно хаотични ходове, после прибягвал до всички възможни допълнителни средства за сломяване на боеспособността на националистическите сили (като усилена пропаганда, заблуждаващи обиколни маньоври и партизански засади), за да обкръжава един по един вражеските лагери. Именно това било най-типичното в стратегията на китайските комунисти от онзи период - протакане на военните действия до пълното изтощаване на противника при гъвкаво приспособяване на тактиката на отредите маоистите.
Докато шахът е линейна и директна схватка, древната игра го е по- близка до тази стратегия, при която бойните действия никога не се водят край ясно очертан фронт, а са разпръснати по цялата територия на страната. Това е гъвкава, едва ли не „течна“ тактика на хаотично разпръскване на основните сили при извънредно еластично прегрупиране, сливане и разделяне на основните бойни формации.
Скоростта и подвижността на войските не позволяват на враговете да нанесат сразяващ контраудар. Така се осигуряват безгранични възможности да се използват дори и най-дребните промени при всяка ситуация, за да се спечели дори и най- минималното предимство. Бъдете неуловим и всепроникващ като водна- та пара. Никога не предоставяйте на врага удобна възможност да ви атакува - вместо това трябва да го подмамите в изтощително за него преследване, докато накрая го измамите с някой хитър ход и той завинаги из
746

губи следите ви. Само гъвкавостта ви ще ви позволи да го изненадате напълно и да му нанесете фатален удар точно когато той най-малко ще очаква вашата атака, когато за него ще бъде много късно да организира някакво противодействие срещу победоносния ход на вашите войски.
„Когато ще ни атакувате, няма да ви позволим да ни настигнете и
няма да откриете убежищата ни. Когато ние ще ви атакуваме,
няма да има къде да се скриете и ще ви ударим право в челото и ще
ви затрием от лицето на земята. Ако врагът напредва, ние ще
отстъпваме; ако врагът се окопава, ние няма да му подарим нито
един спокоен ден; ако врагът е изтощен, ние ще го нападнем; ако
врагът отстъпва, ние ще го преследваме.“
МАО ДЗЕ-ДУН (1893-1976 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: