Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| представя всеки маньовър като на- пълно неочакван от противника ваш ход, така че той да не може да спре вихрената ви и смъртоносна атака. Това, което позволява на талантливия военачалник да печели битка след битКа, е умението му да разсъждава така, както на враговете никога не би им хрумнало на сън дори. Освен това всеки даровит пъл- ководец е длъжен да знае как да прикрива следите си. Само неулови- мото не може да бъде уловено. Мъд- рите водачи знаят, че трябва да прик- риват намеренията си зад неуловима фасада, така че никой да не може да се досети за техните чувства. Длъжни са да действат гъвкаво, за да не се пресекат техните пъ- но и непримиримо с всички свои съседи с цел най- после да се сдобият с излаз на море. Но след като успявали да завоюват нови територии, пред тях възниквал нов проблем, който често им създавал различни, още по- сериозни затруднения: как да управляват завоюваните земи, защото окупираното население в редица случаи превъзхождало десетократно спартанските войници. Никой не можел да бъде сигурен, че местните жители няма да се надигнат при първия удобен случай, за да избият до крак омразните спартанци. Спартанците не успели да измислят друго ра- зумно решение, освен да създадат изцяло военизирана държава. Всички мъже били длъжни да служат във войската. Нещо повече, от тях се изисквало да бъдат истински стоици, издръжливи на лишения и трудности, отлични бойци, великолепно обучени и безупречно дисциплинирани, много по-свирепи от всички племена и народи, заобикалящи Спарга. Само така можели да се гарантират оцеляването и възходът на войнствената държава. Когато едно спартанско момче ставало на седем години, отнемали го от родителите му и го въдворявали в казармата, за да го обучават на ръкопашен бой и да формират други качества, задължителни за всеки бъдещ воин. Момчетата спели на нарове, покрити с тръстика. През цялата година ходели облечени в груба туника. Никакви изкуства не се изучавали. Учениците имали представа само от мелодиите, изпълнявани в храмовете при ежегодните религиозни ритуали. Единствено на робите било разрешено да се обучават в някои изкуства, за да могат по-късно да забавляват знатните си господари. Почти всички учебни часове били посветени единствено на бойната подготовка на младежите. Хилавите и негодните още след раждането им ги отнасяли в пещерите, за да измрат от глад. Така поддържали високото ниво на чистотата в генетичния фонд на нацията. В Спарта официално нямало нито търговия, нито пари в обращение - никой не можел да разубеди древните спартанци, че парите няма да развратят младото поколение, след което ще го приучат към лентяйство и всякакви други пороци и накрая от така старателно изкованата воен- 736 на дисциплина ще остане само смътен спомен. Спартанците познавали един-единствен начин за прехранване - традиционното земеделие и ското- въдството. Почти всички земи били притежание на държавата, като обработването им било поверявано на робите, наричани в Спарта илоти. За спартанците оставал надзорът над робите и, разбира се - нескончаемите войни. След като младежите още от съвсем ранна възраст били старателно възпитавани в най-важните воински добродетели, не е чудно, че най-добрата пехота в древността била спартанската. Марширу- вали безукорно, Сражавали се по-храбро от всички други племена и народи. Стегнатите, плътно подредени спартански фаланги помитали като лавини всичко по пътя си и можели да съкрушат, да обърнат в бягство или да изтребят до крак десетократно по-многочислени армии - именно това са доказали шепата спартанци начело с техния цар Леонид, когато при Термопилите спрели с труповете си многохилядните персийски пълчища на Керкс. Когато на хоризонта се задавала спартанската бойна колона, подредена като за парад, в редовете на противника наставала ужасна паника, защото всички знаели, че спартанците били обучени само на две умения - да побеждават или да умират с меч в ръка. Но въпреки че спартанците отдавна доказали на света, че нямало по- добри воини от тях, те - за разлика от персите или атиняните - никога не се опитали да основат огромна империя. Искали да задържат само това, което вече били завоювали. Разбира се, никога не прощавали на агресорите, които проявявали лекомислието да нахлуят в пределите на Спарта - което се случвало доста рядко, понеке било рав- носилно на самоубийство. Така изтекли много десе- тилетия без никакви промени в устройството на държавата и на най-важното в нея - непобедимата спартанска пехота. В това време, когато спартанците все повече се утвърждавали като казармена държава, един друг град- държава Атина също разцъфтявал, само че в съвършено различна насока. За разлика от Спарта, Атина била съвсем близо до морския бряг и атиняните израствали не като сурови пехотинци, а като Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|